OOW 2014: Сряда

 Общи  Comments Off
фев 262015

Събудих се около шест сутринта. Тази нощ поспах добре, но се чувствам все по-болен. Гърло, хрема, отпадналост…
За щастие днес има прекрасно, слънчево време. За нещастие първите ми няколко лекции са в най-студените стаи – 102 и 103 в Moscone South
Сутрешната процедура е еднаква всеки ден. В епъл шопа пак няма телефони, а опашката отпред е относително малка. Служителя, който питах, ми каза „Не знам тия хора за какво чакат, не се знае кога ще получим доставката„. Тия епъл са бахти наглите, нарочно провокират безкраен съспенс. Толкова ли е сложно да се направи система за предвидими доставки? Или, още по-добре – поръчка онлайн и край на всички опашки.

Започваме деня с Resource manager best practice на Sue-Kyoung Lee, Akshay Shah
Една интересна забележка за multitenant (ако някой го ползва изобщо) – every PDB has 1 share and maximum 75% CPU utilization by default
Малко записки:

Resource management is like having a budget – the simpler it is, the higher chance to be followed.

Even if you overubscribe with instance caging, it’s still much better than no resource manager.

On Linux and Solaris, 12c allows you to bind some databases to specific CPU cores or sockets, if you are so hard-core and you have super-super critical DBs (or NUMA)

With mixed workload, OLTP may get some really slow IOs when DWH kicks in (even up to a second per IO). That’s why IORM protects the latency of OLTP by putting OLTP io requests in front of the queue (otherwise we have FIFO)
To make this, the DB tags every io request with various info. E.g. OLTP is put in prioritized queue, LGWR is out even higher – at the very top, large DWH reads are put with lower priority

Standby DBs
Best practice – use the same resource plan as on primary (CPU and IO)

След това отидох на продължението на една от миналодневните (има ли такава дума? щом има миналогодишни, трябва да има и миналодневни) сесии: Real-world performance of star and snowflake schemes part 2: the reality – Andrew Holdsworth, Mike Hallas, John Clarke
Обясниха, в общи линии, че трябва винаги да се мъчим да докараме execution plan-а до star transformation

This is counterintuitive – you know the output an try to create the input to produce it

С други думи, знаеш как изглежда execution plan-а, и трябва да намериш query-то, което ще ти го докара.

Ето малко записки

There are no predicates on fact table. All filters are on dimensions
Always put Not null constraints on join keys – helps optimizer
Put PK and FK constraints. If you do th constraints in RELY mode, remember to enable query_transformation in RELY mode
Data types
Make sure data types between parent and child match (incl. precision)
Do not rely on dynamic sampling
Think about correlation
Enable column usage tracking. Gather stats after data load, and again after some real usage, to get extended stats
Partition fact table on time dimension

Star transformation with bitmap indexes is great for extracting relatively low number of rows from fact table
Exadata smart scans and bloom filters are much better for retrieving big amount of data from fact table
In-memory with vector joins is good for big volumes. Actually vector joins are available even for non-inmemory at

Snowflake is much slower than star
Cardinality estimations is much less accurate, much more unneeded data is moved during joins, etc.
Try hard to go to star, e.g. with mviews

Links between dimensions are also bad. Never join dimensions. Note: DWH is not intended to enforce business rules!

Never use same dimension key to join to more than one dimension. Each dim should have its own dk

Това за enforce-ването на business rules е много важна забележка, за която не съм се сетил преди. Наличието на constraints в DWH може да бъде обусловено и е полезно само за разкриване на повече информация/възможности на optimizer-a.

Доволно, вкусно, бързо. То нямаше и много време, само половин час между лекциите. Но хапнахме добре. Само дето някакви бездарници грачеха – The Afrikanas. Не знам защо, тази година организаторите са решили, че всеки обяд трябва да е съпроводен с музика на живо – при предишните ми посещения нямаше такива неща. Но изглежда бюджета за тази музка е силно ограничен и стига само за някакви квартални банди със собствен транспорт(примерно). Как да е, не ми пречат чак толкова.

Следобеда започнах с If you think partitioning is only for performance, think again – Hermann Baer, Matthias Fuchs

Data management
– fast population of data – prepare aside and exchange partition
– fast removal of data – truncate/drop partition
– fast reorganization of data (compression, movement, etc)

12c new features
– merge more than two partition
– split to more than two partitions
– move partition fully online – allows all concurrent DML, takes care of global and local indexes
– async global index maintenance during DROP and TRUNCATE partition. Partition maintenance is metadata-only operation. Data stays in index, index stays valid, no wrong results, etc. Data can be cleaned later by ALTER INDEX REBUILD/COALESCE
– partial local and global indexes

Tips and tricks for 12c
– gather stats on to-be-exchanged table, do the exchange, global partitioned table stats are automagically updated
– do online move during low-load time. During the move, a journal of changes is kept. The smaller the journal, the faster move completion. Note: first part of move is direct-path, so can compress, but journal apply is row-by-rows

General tip
– try to combine multiple partition maintenance operations into one
– use partition extended bulk load syntax – puts X-lock only on intended partition, not whole table. Careful with data cleanness

Следваща сесия: Trouble free upgrade to Oracle 12c with Oracle Real Application Testing – Kurt Engeleitner (на кого ли не му предстои този ъпгрейд…)

RAT = response time testing + load testing
SQL performance analyze (sqlpa) allows automatically to create tunning task for statements with degraded performance, or to create baselines for them

– Always use sqlpa first, to fix individual queries, before running real load test (database replay)
– capture and replay manageable amount if time – 1-2 hours
– key metric of database replay is DB time, not elapsed time
– capture SQL tunning sets during capture and replay for additional validation
– use OEMCC with the very latest database plugin – implements best practices for RAT, new wizards, etc.

След това прескочих до хотел Интерконтинентал да изслушам Been there, done that: real stories of engineered systems pioneers – Amod Khale (America Airlines), Eyad Al-Sahli (AMMROC), Richard Ewald (Sprint), Ron Pollard („Specialized“ bicycle components), Greg Crider (Oracle)
Като цяло тази лекция се водеше като полу-дискусия между IT мениджъри, които са направили смелата стъпка към Oracle engieered systems и споделят опита си от меиджърско ниво.

– Implementation is teamwork – DBAs, Sysadmins, net admins, etc.
– AAMROK is taking care of hi tech weapons of Abu Dabi – Jet fighters for example. You cannot take care of F16 using SQL Server, righ?
– Sprint have had the biggest single-node oracle database – 1.5 petabytes. Keeps 2 years or CDR data.
– AmericanAirlines made PoC on SuperCluster provided by oracle. Worked great, and they purchased it and went live

Engineered systems are organizational challenge. Who owns the box – storage admins, sys admins, net admins, DBAs? Usually DBA volunteer
Engineered systems have great supportability. No finger pointing, everything is clear. Ease of deployment and configuration. You can focus on business

Последната лекция за деня:

The best new Oracle Database 12c features – Rich Niemiec
Този път му се получаваше по-добре. Успя да представи точно 237 слайда. Плюс тоновете бъзици и съвети

Oracle will spend $5B on R&D this year – leverage it!

Can you imagine the size of this company? For OOW, they are carpeting the street! Can you imagine this – somebody calls to the carpet factory and says
– OK, I want red carpet on Howard street
– No problem, sir. On which number?
– Oh, doesn’t matter. Just put it on the whole street from 3rd to 4th!

Хауърд е една от централните улици в Сан Франциско, две-три ленти в едната посока, и e затворена заради конференцията между четвърта и трета улица. Все едно някой да затвори бул. Васил Левски от паметника Левски до университета и да сложи червен килим.

Е, това е вечерта на големия концерт на Treasure Island – свирят Aerosmith и разни други. Ядене, пиене, лунапарк и т.н. Билетите са ограничени, само за full conference attendees. За всички други – билети се продават на черно.
Аз моя билет го подарих. Защото точно тази вечер, или 5:00 сутринта софийско време, имаме планиран switchover test към новия data center. Така че докато другите купонясват, аз ще работя. Това е съдбата на админа…

 Posted by at 10:21
фев 262015

Тази нощ будувах от 3 до 5. Въпреки това се чувствам по-добре от вчера. Направих си сутрешната гимнастика и отпрашихме.
Първо минахме през Епъл стора – само от далече, де. Имаше огромна опашка. Не ми се губят два часа за някакъв си айФон, особено при никаквата гаранция че ще стигнат до мен. Завихме у лево и се забихме в любимия Тад за закуска.
Палачинките, оказва се, са пристрастяващи. А и започвам да задобрявам с оливането им с кленов сироп. След обилното похапване се засилихме към OrakTable world (OTW)

Днеят ни започва със Hacking oracle 12c на Tannel Poder. Тоя човек е Змей. Разхожда се из SGA и x$ с лекота.
Показва как се използват някои негови скриптове – snapper, ashtop и други

След това излгедах Successful oracle exadata implementation: a real-life example представено от Heli Helskyaho, Elise Valin-Raki, Tuomas Pystynen. Нали и на нас ни се случва една такава консолидация, искам да нагледам как го правят по света.
Оказа се, че техния проект е дори още по-предизвикателен – подкарали са почти 100 бази на X3-2 1/8 rack. От друга страна самата процедура по миграцията е била лесна – един уикенд downtime за production базите и един месец (месец!) за дев/тест! Ние имаме 5 минути downtime на база… Знаете ли как се копират терабайтови бази от Лондон до Виена за 5 минути? :)

След това с удоволствие изгледах Real-world performance of star and snowflake schemes part 1: the theory представено от Andrew Holdsworth, Mike Hallas, John Clarke

Real world problems – most often root causes
– database is not being used as it designed to be used
– the application code/architecture design is sub-optimal
– there is sub-optimal algorithm in oracle code

Представиха четири варианта за достъп до star schema
– b-tree index
– bitmap index
– exadata
– in-memory

Много тестове, някои обяснения.

* * *

Днес обяда е много по-добре организиран. Явно кетъринг фирмата си е взела поука от вчерашното фиаско – или са им набили обръчите да се стегнат. Този път имаше достатъчно сандвичи, и времето, прекарано на опашката, беше наистина кратко. Сандвича беше вкусен, салатката с кускус, стафиди и магданоз бива, а брауни-то допълни добре композицията. Междувременно и времето се оправи – слънчево, топло, чак търсихме сянка.



Следобеда започна с поредния Keynote, т.е. свободно време за нас. Прескочих до епъл стора, нямаше наличност. Минете по-късно. Кога – никой не знае.

Следобедните сесии започнах с хардлайнера Том Кайт: Five more things about SQL and PL/SQL
Залата беше доволно претъпкана. Том е звезда. Говори за относително скучни неща. Но и той е човек, не може винаги да измисля интересни презентации

След това имах късмета да попадна на нещо много полезно в нашата ситуация: Best practices: consolidate with oracle exadata and manage resources – Rene Kundersma and Sue-Kyoung Lee
Хората много добре си знаеха темата, от релния живот. Започнаха с обяснение на стандартните предизвикателста при проект за консолидация и после минаха към решенията, предлагани от Ексадата. Например IORM – това красиво нещо, което може да си позволи само фирма, която си произвежда пълния стек – от БД, през ОС, до сториджа. (При нас IORM работи много добре, след първоначалното разчистване на мотики).
Друго, по-стандартно нещо, за които става дума, включваха instance caging. Никога не трябва да се задава CPU_COUNT=1
Паметта е друг конфликтен ресурс. Примерно нашите ексадати ги поръчахме с memory expansion – т.е. половин терабайт RAM на сървър – и пак зор събираме всичко. А за разлика от процесорите, където може да се послъгва (obersubscription), с паметта не може да шикалкавиш.
(ако имаш пет бази, и всяка се нуждае от 10 процесора, можеш спокойно да минеш с 40 процесора – няма как всичките да са активно на макс по едно и също време
обаче ако всичките искат по 150 GB SGA, нам начин това да влезе в 512 GB общо). Друг споделен ресурс – флаш. Според техните наблюдения, когато флаша е претоварен то заявки, времето за отговор може да скочи до 3 ms (от нормалнните около 0.5). Пак е по-добре от дисковете, де – нашите сме ги виждали да скачат до абсурдните 100 ms.
Подсказаха, че съвсем скоро ще има доста гъвкавост относно настройките (приоритети на базите, min/max falsh storage per database) за флаша на Exadata

* * *
Вечерта бяхме поканени на сбирка на Oracle ECEMEA (East and Central Europe, Middel East, Afrika). Сбирката беше в едно интересно хале на около три километра от конферентните сгради. Двамата с колегата единодушно решихме да стигнем пеша, което не беше зле. Съвсем малко по-западнал, по-индустриален квартал, но беше добра разходка. Минахме покрай две сгради на Adobe. Преди двайсет години, когато ползвах PageMaker за предпечат на училищния вестник, или Photoshop за работата с картинки, въобще не съм могъл дори и да си помисля, че ще видя къде се създават тези продукти.


Иначе самата сбирка беше умерено интересна, леееко по-формална от моя вкус. Бяхме може би малко над стотина човека и имахме удоволствието да бъдем лично поздравени от Safra Catz, един от настоящите CEO на Oracle след оттеглянето на Лари Елисън. Т.е. половин Лари.


Имаше разни манджи от различните региони на ECMEA. Аз пробвах африканското – оказа се не лоша, но обикновена пилешка яхния. Имаше и нещо като питка-палачинка, с интересна консистенция на гъба. Към 21:30 подкарах колегата да се прибираме – отчасти защото не ми се разхожда сред тъмни улички посред нощ, отчасти заради костюмарската обстановка, но най-вече защото настинката ми взе да става съвсем гадна. Не знам дали съм вдигнал температура, но се чувствах като парцал.

 Posted by at 10:12
фев 262015

Обичам да пътувам с влак (да, и с БДЖ!). Пътуването с влак е някак безгрижно. Можеш да се разходиш, можеш да си четеш, да се протегнеш… Но много рядко имам този шанс. Всъщност миналата година имам 38 полета със самолет и точно нула пътувания с влак. Така де, влака е ОК за пътуване сам или с другарче, но с жена и три деца не е най-удобния вариант.

Но в момента се движа с 228 км/ч с RailJet по австрийските железни пътища. Точната скорост я знам от екрана, който дава всякаква полезна информация – коя е следващата спирка, в колко часа, какви връзки има на съответната гара, какво има след това…

В началото беше малко объркващо – да намеря точния влак на Wien Wesbahnhoff. Аз пътувам за Sallfelden през Salzburg. Влака ми потегля в 6:30. На гарата имаше влак за Salzburg потеглящ в 6:38. Имаше и влак за Insbruck в 6:30. Срамота, но и информационното гише не работи в шест сутринта. Все пак намерих кого да питам и се качих на втория.

Влакът потегли точно навреме. То и БДЖ потегля навреме от началната гара (обикновено). Веднага мина една какичка да почерпи с вафлички, а след нея – кондуктура

(Тук е момента да спомена, че си купих билета онлайн, с кредитна карта, и си го разпечатах на принтера)

Още едно предимство, което едва ли би струвало безумни много на БДЖ за да имплементират, е свободния wifi. 

Няма смисъл да обяснявам колко чисти са вагоните – българските вагони ние сами си ги осираме. Креслата са удобни, има и dedicated място за багаж. Стюардесата минава редовно и предлага (платени) сандвичи и безалкохолни. Нещо като количките на РСВ едно време, но с руса коса и червена поличка :-)

Само едно нещо липсва до сега – гледката. Почти навсякъде има обезшумяващи стени около нас, което отнема част от удоволствието. Но пък не ми пречи да си чета книжка, или да блогвам, слушайки български радиа през безплатния нет.


p.s. Преди всяка гара обявяват по уредбата къде пристигаме и кои връзки на кой коловоз са. На немски И АНГЛИЙСКИ. още една много приятна изненада.

 Posted by at 9:17
фев 112015

Доставен, инсталиран, go to production… и бачка яко без да спира, докато не му изтече гаранцията:

$ uptime
14:09:49 up 1149 days, 21:10, 4 users, load average: 1.20, 1.25, 1.21

Това са 3 години, 1 месец, 3 седмици и 2 дни без рестарт.

Сега излезе в пенсия, т.е. ще се използва за DEV среди

 Posted by at 16:19

Търси се ДБА

 Общи  Comments Off
ное 202014

skrill exadata_smallДа, търси се – при нас. И да, снимката вляво е от един от нашите дейта центрове в Европа :)

Подробности за позицията, изискванията и начина на кандидатстване има в Jobs.bg


 Posted by at 18:49
ное 062014

Тази нощ спането не ми се получи много. Цяла нощ ме боля гърло и се будих редовно. Последно се събудих към 4:30 и повече така и не успях да заспя.
Чувствам се доста отпаднал. Така че тази сутрин пропуснах йогата. С много помотване и пощипване, по-„скайпване“ и по-„мейлване“, както си с горещ душ и т.н. успяхме да се измъкнем към 8:45. После се върнахме за баджовете и излязохме пак малко преди девет. Прескочихме към епъл шопа, който още не беше отворил, но имаше вече малка опашка. Така че отидохме за по една голяма порция палачинки с кленов сос при Тад. Тия палачинки са страшна зарибявка. Правят ги от нещо, което е по-скоро тесто за бухти. На размер са относително малки – около петнайсетина сантиметра диаметър, но са много дебели и бухнали. И, съответно, поемат мноооого сироп.
След закуска отново прескочихме до епъл шопа: „Още чакаме доставка, опитайте по-късно“

Тази сутрин започнахме обучението си с една алтернативна конференция: OakTable World (OTW). Тази „конференция в конференцията“ се провежда заедно с OOW, трае два дена, и има няколко отличителни белега
– рязко техническа е. Няма рекламни и маркетингови ала-бали
– лекторите са членове на OakTable network – най-коравите oracle гурута
– напълно безплатна е. Дори да нямаш pass за OOW, можеш да я посетиш (стига да живееш или присъстваш някъде в района, разбира се)



Не-конференцията започна с welcome note на Mogens_Nørgaard, един от основателите на OakTable network. Разказва много увлекателно, забавно, симпатично. Разказа за неговото виждане за разни компютърни неща и живота като цяло; защо NOSQL е толкова фьешън и защо скоро ще спадне хайпа около него. Защо настоящите IT-та са скучни, как е било едно време и какво ще стане после. Страшно, страшно увлекателен разказвач.



След него на сцената дойде един от коравите гурута – Christian Antognini. Неговата тема беше за индексите, вътрешната им организация, и как действат – до последната запетайка. С пример, дъмпове и т.н. Ето няколко цитата, които съм си записал

Oracle database is a good product, but it is expensive. That’s why it’s nice to know the details to use it completely, and not just as a place to our data in rows and columns

Every index is internally an unique index. If you create non unique index, Oracle adds the rowid to make it unique. That defines the order of the repeating values in the index!

In branch blocks oracle puts as less data s possible. E.g. long strings are cut to the number of bytes needed to accurately decide which leaf block to go to.

Branch blocks do not have ITL table – only leaf blocks.

A change of index structure is not rollbacked if the transaction that caused it is rollbacked. This means, blocks that have been split will stay split.

След това изгледах A deep dive into HCC internals and mechanics на Martin Bach
Той също ни заля с обяснения и трейсове. Направо се възхищавам на такива хора. От друга страна, на бойното поле няма време да трейсваш – само в екстремни случаи, когато нещо се е скапало адски зле и в същото време имаш достатъчно време да си играеш.
Един интересен факт:

Oracle may leave the data uncompressed if it detects compression does not help for this specific compression unit

Днес организаторите се изложиха много мощно с обяда. Първо, имаше огромни опашки. После сандвичите с месо свършиха и всички не-вегетарианци бяхме опътени към един хотел на две пресечки от moscone north, където имаше отново опашка. И на края – пак вегетарианска манджа. Взех я, но така и не я изядох – беше някакви треволяци с вкус на киселец.
Прескочихме и до епъл шопа, имаше твърде огромна опашка. Така и не попитах дали е дошла доставката – нямам излишни часове за чакане.
Обядвах сандвич със свинско, печено 24 часа. Десет долара, но поне се наядох…

Следобед се върнах към „нормалната“ конференция с Doing SQL from PL/SQL: correctness and performance на Bryn Llewellyn
Имах удоволствието да седя до Дан Хотка
Брин е чудесен лектор – чудесен британски англииски, чудесно амглийско чувство за хумор. Дълги, сложни, прекрасни изречения

След него отидох да чуя нещо относно Oracle GoldenGate 12c for Oracle Database 12c – Jagdev Dhillon, Nick Wagner
Ето някои по-интересни неща от записките ми:

Replicat 12c can run in parallel
– receiver process, reads LCRs
– preparer, calculates dependencies
– coordinator
– applierS. The number of applierS is automatically changed based to the load
GG 12c can use oracle wallet or credential store to avoid storing passwords in parameter files

GG new features
– support for capture from ADG
– improved startup performance and scalability
– create table as select can be applied as DDL + DML rather than DDL. Helps when replication partial data, for example
– EXCLUSETAG allows DBA to make tagged transactions that are ignored by extract.
– information about error queue on OEM interface. Can retry, view details, etc.

После слушах Maximizing Oracle RAC uptime на Markus Michalewicz
Този младеж май е шеф на RAC групата: Director of Product Management, Oracle Real Application Clusters. Познава изключително добре RAC, говори запалено, страстно (макар и не като Bryn)
Започна с някой полезни тулчетта като cluvfy и OraChk/exachk. Първото е познато на всеки, който е инсталирал RAC. A всеки, койот има удоволствието да работи с Exadata, няма как да е подминал Exacheck

После Markis разкри един друг полезен tool – chm (cluster health monitor)
Въпреки че е активен от, не се говори много за него. Аз бях научил случайно няколко месеца преди това, когато ми се наложи да го използвам във връзка с един service request. Прави същото като добрия стар oswatcher/exawatcher, но по-добре. Освен това си събира информацията в негова си вътрешна базичка (май е някаква BerkleyDB в 11.2, а в 12.1 става известна като „-MGMTDB“)

Introduced in gi
Gathers OS level metrics to help diagnostic
Stores data in internal DB
Runs real time
Integrated with OEMCC
3 processes
– osysmond is started by ohasd. Started on all nodes, gathers data
– ologgerd runs on one node, started by osysmnond. Consumes data gathered by osysmnond and stores it in central repository
– oclumon – started manually from command line, can show reports over current or historic data

И нещо, което ме втрещи:

memory guard – new feature of crs Looks at free memory reported by CHM. If free memory gets too low, it stop services running on the node to prevent new connections. When memory is freed, it starts back services.

Как така кой си ще ми спира сървисите!

Последната лекция за деня беше YesSQL! A celebration of SQL and PL/SQL – Tom Kyte, Steven Freuerstein and co.
Много приятна за всеки Oracle фанатик сбирка-представяне на основните core екипи в Oracle. Том и Стивън бяха предимно фасилитатори. Казаха няколко интересни думи в началото

- NoSQL is a fine technology with a lousy name. Reflects the unfortunate trend to reject SQL and PL/SQL and instead use the database as „dumb“ storage
For some types of applications NoSQL makes sense. NoSQL existed decades ago. Actually SQL was built to replace NoSQL

Представиха един от големите технически гурута – Thomas Kurian, Executive Vice President of Product Development at Oracle Corporation. Той беше записал едно видео поздравление към всички присъстващи.
После на сцената излезе Andy Mendelsohn – Executive Vice President, който работи в Oracle Corp от далечната 1984 (!!!). Разказа няколко интересни пикантни детайли, примерно защо pl/SQL e базиран на АДА. По това време изглеждало, че АДА има много добро бъдеще и всеки ще го ползва. Каза, че лично той е писал кода за b-tree indexes в тези далечно години. Сигурно е страшен кеф да си помислиш, че милиарди хора всеки ден използват код, който си писал ти – от работа с банкомат, през всякакви сайтове, и какво ли още не. Помагал за разработката на row-level locking, multi-version consistency – неща, въведени в Oracle в далечната версия 4. Обясни как се е случил първия ANSI стандарт за SQL
След Анди на сцената излязоха още двама от „старите кучета“ – Graham Wood (architect, real world performance) и Andrew Witkowski (architect, SQL). Разказаха своето виждане защо SQL е токова успешен – подкрепено с десетилетия опит.
След това излязоха Maria Colgan (ex-product manager of CBO) и Mohammed Zahit (team lead CBO development). Те представиха (и всъщон поканиха на сцената) целия екип от developers и QAs, който пишат cost-based optimizer. Повярвайте, това не са някакви митични същества – изглеждат като съвсем обикновени хора. Всъщност екипа е от десетина човека. Какво толкова имат да пишат, един прост математически апарат…

След тях на сцената се появиха Bryn Llewellyn и Iyer Chandrasekharn (team lead PL/SQL development) да разкажат за PL/SQL. Iyer първо работил по buffer cache, transaction recovery, после се захванал с pl/sql. Представи екип от още петима души, които разработват езика.
След това излязоха Joel Kallman и Michael Hichwa – managing APEX team (още 6 човека)

Тези двайсетина-трийсе човека са сърцето на Oracle database. Те правят всичко твоа да се случва (или не). Oracle е огромна корпорация с десетки хиляди служители (дали не бяха 180К?). Продавачи, консултанти, мениджъри, applications, ала-бала… и тези двайсетина-трийсе човека, работеши на N-тия етаж на една от красивите сгради в Redwood Shored, са сърцето. те плетат магията, която позволява всички друго да се случва.

* * *

Вечерта имаше парти на Howard street. Пееха някакви… Айде да не давам квалификации, но не ми допадна изпълнението: Empire of the Sun.


Аз постоях половин-един час, колкото да похапна. После се прибрах в хотела да си подсмърчат и кихам на топло

 Posted by at 9:23

OOW 2014: Неделя

 Общи  Comments Off
ное 032014
Неделя винаги е най-натоварения ден от Oracle OperWorld. Пълен с user group sessions, започва рано-рано за да завърши с големия keynote на Лари. А тази година има и парти след кийнота, на Howard street.
sf_08_howardHoward street – една от централните улици на Сан Франциско – е преградена и застлана с килими
След относително спокоен сън (само един час будуване, между един и два през нощта), успях да стана в шест. Йога, баня, тоалет, и в седем и малко излязохме за закуска. В хотела няма предвидена такава, но дават купони за 20% отстъпка в заведението на ъгъла. Седнахме там и стояхме почти трийсе секунди, преди да забележим цените. Уж не е някакво лъскаво, а искат 10 долара за две палачинки. Дори с отстъпката не е далавера – в любимият ни Тад дават три палачинки за шест и педесе.
Точно това и закусих. Американските палачинки не са съвсем като нашите. По-малки са – няма и петнайсетина сантиметра в диаметър, но са много по-дебели. Явно има слагат сода или някакъв друг набухвател. И понеже са доста бухнали, поемат мнооого кленов сироп. А, и масло. Абе добре че си правя гимнастиката и си пия зеления чай :)
Успяхме да стигнем до Moscone South три-четири минути преди 8:00, когато започна първата лекция: Blink and you’ll miss it: migrating, cloning and recovering 12c на Jim Czuprynski. Леко разочарование. Човека ги знае нещата, ама на книга. Сякаш му липсва production погледа. Всяка база можела да поеме 5-10 минути read-only време. Ха, ела да го обясниш на нашите клиенти!
Отдели голямо внимание на Pluggable databases, което вече ми е леко дотегнало – това беше модерно на миналогодишния OOW. Спомена и някои удобства в RMAN 12c
Следващата лекция, обаче, успя да отмие горчивия вкус: 24/7 availability with oracle database application continuity – Marc Fielding and Jeremiah Wilton - и двамата от Питиан. Ей тия момчета говорят с гласа на години опит и битки!
„Failure will happen. Design application with the expectation that services on which it depends will degrade or fail unpredictably“ – Това не го пише в учебниците в университета. Новоизпечените програмисти не го знаят…
„Different pieces of the application have different availability requirements – some are not that important. Users should never experience total outage because of downtime of single service, especially on non-important service. App tier should make smart decisions based on availability of internal and external services“ – това е една от тежките истини, които лесно се забравят. Представиха някои screenshots с безумни не-прихванати exceptions.
След това разказаха за, и показаха live demo на новия фичур на 12c – Application continuity. Става дума за това, че с подходящия драйвер и/или connection pool, приложението може въобще да не усети отпадането на нод от клъстера. Не умират сесии, не прекъсва заявки, дори и транзакциите се replay-ват (след няколко секунди забавяне).
Интересен страничен ефект – ако има някакво runaway quey, което яде излишно количество ресурси и ДиБиЕйя утрепе сесията – тя ще се рестартира като феникс от пепелта. И пак ще започне да товари. Решението:
alter system kill session 'sid, serial#, @inst' noreplay;
Следващата успешна сесия беше Scaling to infinity: partitioning DWH in oracle на Tim Gorman 
Разказа на дълго и нашироко за partitioning и star schema. Защо не работят, защо работят прекрасно; защо не ги използваме, и как да започнем да ги използваме. Разказа реални примери от неговия консултантски живот. Защо oracle не е по-зле от hadoop и защо е по-добър.
Петнайсет минути почивка и следва Oracle database 12c for developers – Alex Nijten
Много хубаво, полезно и добре показано summary на някои от новостите в 12c. Насочена към девелъпърите, но ми беше интересно и на мен. Ще трябва да направя и аз нещо такова за нашите погромисти сле няколко месеца, когато и ние ъпгрейденм.
Oracle GoldenGate and OBIEE for real-time reporting – Zahit Akhtar and Nimitt Desai
Човека има доста реален опит, макар и да далече от ДБА мислите
Искрено препоръчва използването на GoldenGate за колкото може повече неща, на база на собствения опит
Разказва за наистина предизвикателен проект: Източник – един голям глобален EBS, 35 държави по целия свят. Различни изисквания за всяка държава. Голям купон
След тази сесия имахме към 45 минути почивка, за обяд. Заведох колегата в Split bread – закусвалня точно срещу Moscone West, която открихме миналата година. Там правят безумни комбинации (аз ядох сандвич с пилешко, ябълка, марули и нещо люто, в чибата), които се оказват успешни и вкусни. Имат и прекрасна свежо изцедена лимонада.
Еднага след обяда (1:30) имахме сесия на моля любимец от миналата година:

Best Oracle 12c tunning features – Rich Niemiec. За съжаление този път нещо не му се получи. Доста разхвърляна, леко пресилена…
Следва Издънката На Деня: Using OEM for monitoring – Charles Ezell, Seth Miller, Chester Szatkowski. На книга е чудесна презентация, интересна тема, добре развита. Обещават да ни научат как да се борим с огромното количество нотификации, които може да избълва Cloud control; как да отделяме зърното от плявата и да бъдем по-ефективно. Обаче – ядец! Оказа се, че всичко е реклама – имат си собствен продукт, който слагат върху клауда.
Последната сесия за деня, на която присъствах, беше How many ways to monitor Oracle GoldenGate – Bobby Curtis. Разбира си човека, има много опит и го споделя добре.
Това до 16:15. И после – нищо. Всички сесии на user groups са сплескани по десетина-двайсе паралелно, за да може всичко да приключи навреме за Големия Keynote на Лари. Който аз си гледах от хотела, понеже нямам никакво намерение да се тъпча на задния ред в някаква огромна зала за да видя същото (всъщност по-малко). Предава се на живо в YoutTube.
* * *
За вечеря отидохме пак до любимия Тад

И после – всеки в леглото. Утре продължаваме с още лекции.

 Posted by at 19:32

OOW 2014: Събота

 Общи  Comments Off
окт 232014

Тази нощ будувах само от около два и нещо до четири. Станах осем без нещо, което си е почти десет часа сън.Отделих малко повече от половин час за йога, после минах и през банята. След още малко помотване и един зелен чай, отидохме да закусим точно в 9:30 – 16 часа след вечерята. Да видим дали ще успея да рестартирам часовника.

Закуската беше обилна и продължителна. Огромен бургер с картофки и зелена салата, полети с поне литър ледено студена вода. След това отидохме до Apple store да проверим да не би случайно да имат iPhone 6. „Няма, изчерпани са за днес. Опитайте утре“. И това час и половина след отварянето.

Направихме един тегел до Mosconey West за регистрация, обаче – ядец. Регистрацията започва в два следобед. Нищо, зор нямам. Прибрахме се до хотела за малко тоалет, миене на зъби, бръснене, четене и отговаряне на мейли и други подобни занимания. После колегата излезе да обикаля града, а аз се заех да отхвърля малко работа.

Обаче… времето е едно такова прекрасно, слънчево… За пръв път ми се случва в свободния ми ден в Сан Франциско да е такова. Започна да ме гложди мощно. Три пъти идвам тук и да не видя Голдън Гейт… и Ломбард Стрийт… Мъчих се около час и на края изревах мощно на ум „Майната му, работата няма да избяга“. И излязох и аз да обикалям.

Хванах първия City SightSeing автобус, който ми попадна. Оказа се, че съм имал голям късмет – той обикаля из downtown, и после минава и през GoldenGate.

sf_34_sister_actФеновете на Упи Голдбърг ще познаят църквата от „Sister Act“

sf_36_alcatrazОще една забележителност, използвана и за филмов декор – Алкатраз

sf_35_gg1Самият Golden Gate – може би най-известният мост в света


И аз бях там. Между другото, страшен вятър…

sf_38_sf_baySan Francisco bay

След обиколката автобуса ни стовари на входа на Чайна таун. От там подапалих сандаля и отидох до Lombard street – най-кривата улица в света. Имах специална поръчка да я снимам:

sf_39_lombard1Lombard street, поглед отгоре

sf_41_lombard2 Lombard street, поглед отдолу

sf_40_lombard_selfie И поглед към мен

А пътя до там не е лек. Добре че имам закалка от годините, прекарани в ТУ-Габрово. Кажи-речи три километра баири, в едната посока.

sf_42_bairТипичен санфранцискански баир

Прибрах се в хотела към пет. Колегата и той мина за малко да ме нагледа, после пак отщипа да си употреби до край билета. Аз отидох да се регистрирам за конференцията и да си взема баджа и подаръците (раничка, тефтер, химикал и бутилка). Тази година дават много по-хубави раници от миналата :)

Към 7 се събрахме пак с колегата, да похапнем по един от огромните бургери на Тад. Аз едва се справих с моя – а не съм обядвал, и обикалях с часове! И после – почивка. Утре започва маратона, наречен Oracle Open World – най-голямата сбирка на Oracle ентусиасти в света!

 Posted by at 14:39

OOW 2014: Петък

 Общи  Comments Off
окт 222014


Летище „Шарл де Гол“ е най криво организираното голямо летище, което съм посещавал. След приятно скучен и изненадващо бърз полет от София до Париж (под 2 часа и половина, при обявени три часа), двамата с колегата започнахме издирването на пътя от терминал А до терминал 2Е. Какво, по дяволите, е това име на терминал 2Е – A, B, C, D, 2E, 2F. Има ли обикновен Е?
Намерихме един автобус, който кара на там. И добре, че освен терминала бях разбрал и гейта – М50. Защото се оказа, че автобуса има поне две различни спирки за този терминал – за К и М, на има-няма километър-два една от друга. Не че е карал направо, де – всеки опит да хванеш посоката е обречен.

Поне детския кът на терминала е готин

Но хайде стига за летището. Въобще не сме се помотвали, но стигнахме до гейта двайсетина минути след времето, обявено за бординг. Това не е проблем по две причини – първо, за бординг на А380 са обявени 50 минути. Зер трябва да се качат над 500 човека. И второ, самолета закъсня за излитане с малко повече от час (вкл. 15-20 минути рулиране).

sf_07_airbusЕърбъс А380

 А защо ли закъсня самолета? Никой не казва, но по принцип бординга започна твърде късно. А, нали е за щатите, се оказа доста протяжен.

sf_32_paris_queueПроверката на пет-шестстотин човека върви бавно

Нас с колегата първо ни извикаха встрани да ни разпитат къде, аджеба, смятаме да спим. Само това – адреса на хотела. После се наредихме на едни големички опашки, които започваха и свършваха с проверка на билет и паспорт. Но на края имаше бонус (за избрани щастливци) – пълна проверка на личния багаж, включително прословутото включване на лаптопи им други неща, за да докажеш, че наистина са това което изглеждат; и щателно обарване. Така лично ние се качихме след времето за излитане, а на гейта имаше още може би двеста човека. И зачакахме да излетим.

sf_33_airbus_1st_classБизнес класа в средата на втория етаж.

 А как само лети прасето! Най-големият пътнически самолет строен ЕВЪР, лети мазно сякаш стои на земята. От време на време има леко поклащане, но дори и тогава е някак тромаво и внимателно. Не че сме попадали на лошо време, де.

А колко е голяма кабината! Досега съм летял само веднъж с А380, и бях на първия етаж, където има по десет седалки на ред (3-4-3). Сега съм на втория, близо до опашката, им дори тук са 2-4-2. Т.е. Дори втория етаж събира повече пътници на един ред от един А321, например.

sf_02_economy_2nd_deckEconomy на опашката на втори етаж

 В момента, половин час след излитане, сме долу-горе над Лондон. Вече сме достигнали полетна височина (36 000 фута) и цепим с 534 мили в час ground speed (за съжаление мерните единици в инфото зависят от избрания език – имперски за English и метрични за франсетата)

* * *

E, попаднахме на доста раздвижен въздух. Още час и половина след излитане, когато раздаваха манджата, и летяхме над северна Шотландия. Взе да подрусва яко. Аз си изядох порциона набързо и реших да боря завърналата се аерофобия със сън. Забелязах, че пилота отклони от преднчертания маршрут (има доста информация на личната entertainment система закачена пред всяка седалка) и отцепи почти право на север.

sf_01_airbus_entertainmentПерсонална система за забавление. Дори в икономична калса монитора е доволно голям. Колкото по-напред в класите отиваш, монитора става по-голям


Сега, три часа след излитане, виждам че сме вдигали на север чак до Фариорските острови. Сега вече пак е завил на запад-северозапад и заобикаля Исландия от север. По план програма трябваше да минем южно от острова. Демек, бая сме се отклонили. Което ни струва още петнайсе минути закъснение в очакваното време за пристигане.


sf_03_north_seaОбиколка из северно море

 Под нас има само плътна облачност и еърбъса продължава да си танцува лекичко, но аз май съм му посвикнал.

* * *

Разходих се из долния етаж. Там тоалетните са повече и по-широки – тук горе са с доста „скосяване“ (ако мога да използвам този термин от бизнеса с недвижими имоти в такава подвижна крепост). После разпънах ме малко лукум с колегата, който поради странни причини се оказа настанен на другия край на самолета – долу, в най-предната част на икономична та класа.
Прекрасно е колко много свободни пространства има в самолета. На всеки четири до десет реда има я барче, я тоалетни, я emergency exit.

* * *

Пет часа след излитане. Почти всички сенници са спуснати, доста хора дремят. И – изненада. Един стюард се разхожда и раздава на всички будни най-неочакваното нещо в самолет. Чудесен сладолед на клечка!

* * *

Седем часа след излитането. Опитвам се да дремя, но не се получава хич. Пък и нещо ме мъчи глад. В България е време за вечеря – осем вечерта. А в часовата зона, над която летим, е единайсе сутринта.
Разходих се из самолета на лов за нещо за хапване. На втория етаж намерих оставени за похапване бисквитки, крекери, вода, сокчета и безалкохолни. Възползвах се. Слязох долу да видя как е колегата – спи. Късметлия. На връщане мернах зарязани на един бар сладоледчета за свободна консумация. И аз съм късметлия :-)

В момента сме дълбок над Северна Канада, над стотина километра северозападно от град с интересното име Yallowknife (жълт нож). Сигурно има интересна история зад това име – мога и да потърся някой ден. Облаците под нас почти не са се разкъсвали още от Шотландия и самолета от време на време доста игра се, но после се успокоява. Очаквам слънчево и приятно време за приземяването, но да видим какво ще стане.

* * *

Десет часа след излитането от Париж. Успях да подремна към час и половина. Подминали сме град с познатото име Dawson Creek. Мислех, че е име на тинйджърски сериал.

Остава около час до Сан Франциско и най-после облаците под нас взеха да се разреждат. А екипажа започна да раздава вечеря. Германците бяха къде по-изпълнителни – два часа преди кацане започна храната. Тук оставиха хората да дремят до последно
Вечерята е вкусна и разнообразна. Между другото, французите не се срамуват да пийват в самолета, покрай похапването. От наздравици с шампанско в пластмасови чаши, през вино и бира, та чак до водка, джин и ликьори – всеки сръбва по нещичко.

sf_01_af_lunchМанджа. Под нарязаните ябълки вляво има скрити сиренце (от онова миризливото) и масло

* * *

Двайсетина минути преди кацане
Маневрите не се усещат с този самолет. За щастие облаците съвсем се разредиха. Сега се въртим насам-натам и всичко е супер гладко. Освен това самолета е страшно безшумен – поне на задния край на втория етаж. По пък ние сме на десетки метри от двигателите, а и изолацията е доста дебела.
Гледам захода през камера, закрепена на опашката. Кеф!

sf_04_airbus_tail_cameraПоглед от опашката при снижаване

 * * *

Кацнахме! До край го мъчи страничен вятър, така че кацна на кьоше. Пък и тресна бая силно, въпреки слънчевото време. Кацнахме както и излетяхме – с час закъснение.


Маршрута за заход

За трети път идвам на OOW и всеки път като вляза в САЩ се чувствам съвсем не „добре дошъл“. Опашки, проверки, едни тежкарски плакати (примерно мъжко лице зад дебели решетки и „намек“ „Death is not the only way to loose your life“). Макар че, ако трябва да съм честен, този път ме разпитваха най-малко. Само ме питаха за какво идвам и толкова – следва снемане на пръстови отпечатъци, снимка и продължаваш.
За щастие куфарите ни пристигнаха с нас – чувал съм, че Париж е едно от най-чест губещите багаж. И така, морни и щастливи се натоварихме на BART и стигнахме до хотела само два часа и половина след кацането.

Този път съм решил да боря Jet lag-а с гладуване. Прочетох, че със 16 часа глад преди закуска човек може да си ресетне биологичния часовник. За това само си хвърлихме багажа и хукнахме (добре де, завлачихме се) към любимият ми „Tad’s famous steak“
Успяхме да приключим с яденето към 17:30, което по мои сметки прави закуската възможна в 9:30. Съвсем малко закъснение, поради късното кацане.

* * *
Едва одаянихме будни до 20:00. Но първата нощ не е трудна за преспиване, защото така или иначе си преуморен.

 Posted by at 14:14
сеп 252014

По улиците на този прекрасен град се намират много произведения на знайни и незнайни художници. Събрах няколко от тях в този пост






Семпло, но много симпатично





Някой явно са поръчани като  креативни реклами






Шивашко ателие


Велосипеди под наем

valencia150Хранителен магазин?






А други са правени заради самото изкуство






 Posted by at 8:05