сеп 172014
 

Изкарах тежка нощ. Явно съм изгоял доста зловещо. Будя се на половин час, кожата ми пари…

Тя също не е много по-добре. Някакво упорито главоболие я мори в последните дни и днес е особено неприятно.

След закуска решихме единодушно, че плажа е твърде голямо усилие и за двамата. Имаме още една близка цел за разглеждане – централния пазар (Mercat Central de València). Аз открих удоволствието от посещението на големия пазари миналата година с посещението на Mercat de la Boqueria в Барселона.

valencia081

Тия зелените домати са някакъв специален сорт- всъщност са сладки

valencia082

Чушки- черноблки

valencia083

Червен пипер и дрги подправки

valencia084

Морск дарове (като им гледам цените, не са баш „дарове“)

valencia085

Още някакви странни морски неща

valencia086

Гъбки, зеленчуци…

valencia087

Сиренца – всякакви. Имаше дори наситено червени и едно отровно зелено на цвят

valencia088

Маслинки

valencia089

Зехтинчета. Има и къшейчета, с които може да си топнеш да опиташ различните вкусове

valencia090

Разграфен добитък

Основния продукт, който ме интересува, е испанската шунка, известна като Jamon. А колко хамон има на този пазар!

Краткото ми предварително проучване ме научи, че хамона се произвежда от задния бут на прасето. Изглежда много устойчив, защото, въпреки че е месо, бутове висят из магазини и кръчми из целия град, без значение че навън е 30-35 градуса. Май няма нужда от хладилник.

Има основно два основни вида хамон:
Jamon Serano – Произведен от най-различни породи „бели“ (аз бих казал розови) прасета – Duroc, Landrace и Gran Blanco. Прасето се храни със зърнени смески за да се получи по-добра текстура на месото. Бута се осолява, престоява няколко седмици, измива се от солта и се суши от 4 до 15 месеца
Jamon Iberico – по-скъпия вариант. За него се квалифицира само една порода черни прасета (Pata Negra), които живеят в ограничен регион на Исапания и Португалия. Има три типа Иберико
Jamon Iberico de Cebo – прасета, отглеждани във ферми и хранени със зърнени храни. Суши се до 24 месеца
Jamon Iberico de Recebo – прасета на свободно отглеждане (това ми звучи като видовете яйца/кокошки). Освен зърнени захранки, похапват и жълъди и каквото си намерят из гори и поляни. Суши се 24 месеца
Jamon Iberico de Bellota – хамона на хамоните, шунката на шунките, филето на филетата от Елена. Според легендата, прасетата припкат из горите и похапват само жълъдчета. Суши се до три години. Казват, че буквално се топи в устата. Не съм опитвал – наистина е безобразно скъп

Разбира се, има и безкраен брой не-именити версии от тоя и оня регион/производител. Кажи-речи на всяка кръчма висят по няколко бута и режат направо от тях. Има го и във всеки магазин. И, разбира се, има цели сергии с различни видове хамон на пазара.

valencia080

Сергийките за хамон

* * *

Извън пазара има и нещо като битак – сергии с какво ли не: от сутиени и рокли до всякакви видове сувенири

valencia091

Покрай битака се забихме и из други магазинчета. Трябва да накупим сувенири за много хора. И така, от магазинче на магазинче, от уличка на уличка – стигнахме до нашпата любима Mercadona, кварталния супермаркет, където заредихме с плодове и вода.

valencia073

Това е на гърба на пощата. Предполагам, че са пощенски кутии

* * *

Вечерта открихме още един неизследван край на „центъра“. Обиколихме го и него. Тя се уреди с нова рокличка, аз – с още доста снимки

valencia092

Още една кула

valencia093

Тигани за паеля

valencia095

Самата паеля

После се завъртяхме към BaBalu - ресторантчето от Ден две, което сякаш най-много ми падна на сърцето. Хапнахме салата с морски дарове (октоподи, сепия, авокадо и други някакви неща) и манджа с още повече морски ала-бали

valencia096

Тази красота е пълна с пилешко

valencia097

Салатката

valencia098

Манджа с калмари, миди и кралска скарида (един брой) и други

Вечер, когато времето захладнее, е много приятно. Под „захладнее“ имам предвид 28-29 градуса – толкова падат температурите преди полунощ. Между другото, във Валенсия има термометри под път и над път – по аптеките (а те са много), по големите кръстовища, по площадите… След като хапнахме и изпихме литър сангрия, се върнахме към хотела по един относително заобиколен път, през нощните улички. И легнахме да спим.

 Posted by at 8:26
сеп 162014
 

Днес ще ходим на плаж, пък ако ще и жаби да валят.

Станах много изморен. Хич не успявам да се наспивам тука. Пробвах да си направя сутрешната, гимнастика, но се отказах след третото повторение. Майната му, ще се кълча на плажа.

Хапнахме набързо и започнахме да гласим багажа. То не че има много багаж. За пръв път от страшно много години отиваме на плаж само двамата. Което изисква специално внимание, защото ще си оставим багажа без да има кой да го гледа, докато се плацикаме. Така че изтърбуших от раницата всичко, прибрах фотото, документите и телефоните в сейфа на стаята и взех само малко пари, личните карти и картата за стаята. В случай, че останем без лични карти – имаме паспорти в стаята. Всичко е по две, мамка му…

Уж не сме се помотвали много, а пристигнахме на плажа към десет и половина. Морето все още е развълнувано, но не е като вчера. Водата е топла. Всъщност обичам вълните, когато са до около метър. Времето е относително перфектно – леко облачно, колкото да не препича. Вятър почти няма, само колкото да раздвижи въздуха, да не е задух. Температура – към трийсетина градуса.

Наехме си два шезлонга и чадър (всичко по четири евро) и хайде във водата. Снимки нямам, защото не съм вземал фотото този ден. Но беше много приятно. Плажа, както вече казах, е много широк. После в морето се влиза доста спокойно – първите двайсетина метра водата и е под кръста. Е, без да броим вълните.

По някое време реших, че съм събрал достатъчно сили за да си довърша гимнастиката. Отидох малко по-назад в ненаселената част на плажа и се отъркалях в прекрасния, ситен и чист пясък (3+8/15/20). Огромната пясъчна площ се почиства машинно всяка вечер (личи си по шарката сутрин) и ръчно през деня – обикалят хора, които събират всяко боклуче в едни мрежички. Евала.

Към два часа следобед решихме, че е време да похапнем. Извадихме предварително приготвените сандвичи (има и капанчета край плажа). После направих Голямата Грешка. Заспах на шезлонга.

Събудих се час и нещо по-късно и установих, че
– всичко облаци са изчезнали
– сянката на чадъра се е преместила
– аз съм изгорял.

Минахме за последно през морето. После – метрото и обратно в хотела. Тя ме намаза с някакъв крем. Това малко помогна на горящата ми кожа, но не за дълго.

Все пак денят не е напълно загубен. Близо до хотела е катедралата на Влаенсия (Catedral de Santa María de Valencia), която има висока кула (Torre del Micalet), достъпна за туристи. Още първия ден и хвърлих око, но тогава Тя каза, че 202 стъпала са твърде много. Сега ще отида сам.

За изкачване на кулата взимат 2 евро. Не че има асансьор или нещо – само добрата стара вита стълба. Двеста и две относително стръмни стъпала.

valencia078

И какъв то съм си припрян, пристигнах горе доста задъхан. А гледката ми отне и сетния дъх! Целия град – като на длан. При това от сграда, просторена преди близо шест века!

valencia074

Катедралата, погледната откъм кулата

valencia075

Валенсия, изглед отгоре

valencia076

Населението горе

valencia077

И аз

Имах късмета да чуя отблизо и гласа на Голямата Камбана (Micalet) – седем тона и половина, която бие на всеки час в последните четиристотин седемдесет и пет години. Всички качили се на терасата подскочиха щом камбаната запя :)

После се прибрах в хотела и излязохме да вечеряме. Ох, толкова сме изморени и двамата… Денят приключи към 23 часа.

 Posted by at 8:19
сеп 152014
 

Скучен, мрачен и ветровит ден. Започнах отново с разкършване на терасата по боксерки (11/15/20). Бавно и полека минахме през цялата дандания с къпането и слезнахме долу да похапнем. Небето е мрачно, духа вятър. Мислехме да ходим на плаж, но струва ли си?

 

valencia072

(добре, де, малко съм драматизирал)

След кратко обсъждане го измислихме: аз ще се разходя до плажа, за да проуча пътя и условията; а Тя ще се мота по разни молове (тук има страшно много El Corete Ingles), защото когато аз съм с нея, шопинга става доста изнервен. Така де, не мога да разбера защо някой би прекарал повече от пет минути в един магазин. Влизаш, вземаш и си тръгваш.

Хванах трета линия на метрото от близката Xativa до Benimaclet (билет за 10 пътувания в зона А ми стъпи 8.20 евро). Според картата там трябваше да се прехвърля на линия 4 или 6 – и двете вършат работа. Обаче – изненада! Следвайки табелите за 4 и 6 в крайна сметка излязох от метрото на улицата. Оказа се, че метро линии 4 и 6 са си просто трамваи.

И така, минавайки през студентски град, или както сам се казва квартала с МЕИ-то (Univercitat Politecnica) у СУ-то (Vnivercitat de Valencia), бавно и полека стигнахме до плажа. А плажа се оказа ОГРОМЕН!

valencia069

 

valencia070

 

valencia071

Спокойно мога да кажа, че плажа е широк колкото са дълги доста плажове в БГ (примерно Арапя). А колко е дълъг – не знам. Аз походих 2-3 километра и се отказах – върнах се на обратно.

Плажа е много приятен. Започва от култовия хотел Les Arenas, където е относително петъпкан (или поне предните 20-30 метра). Само половин-един километър по-нататък населението се разрежда. Платени чадъри/шезлонги има сигурно на 10% от пясъчната ивица. Има малки капанчета близо до водата на всеки няколко стотин метра; душове, чешмички, тоалетни също се намират редовно. Абе както си трябва. Има игрища за плажен волейбол, вратички за футбол и други занимавки.

Прибрах се каталясал в ранния следобед. Тя беше понапазаувала. Помотахме се в една от малкото необходени посоки около хотела и намерихме хубав бюфет от типа „сипвай колкото искаш“ за десет евро на човек. Изобщо не може да се сравнява с великия BWOK във Баселона (почти няма морски храни), но все пак е вкусно и обилно.

После се прибрахме да помръхтим обратно в хотела. Времето на предразполага към много разходки. Привечер излязохме да се пошляем още малко.

valencia009

 

valencia010

Малко магазинче за сладки неща

Напазарувахме си разни неща за сандвичи от близката Mercadona и се нагласихме за плажуване за следващия ден.

 Posted by at 8:54
сеп 122014
 

В автобуса разбрах, че миналата година съм провлачил крак по самото трасе на пистата от Ф1 за наградата на Европа – без да знам. Аз, като такъв фен на Ф1, изобщо не съм усетил, че стъпвам вурху същинската писта, която минава покрай пристанището. Както и да е. Повозихме се покрай другите спирки, докато на стигнахме номер 12 (която се пада номер 3 за червената линия) – San Pius V. Там слязохме за да компенсираме един от вчеращните пропуски – Jardines del Real or Viveros, или Кралските градини, току до Турия. Този парк също е просторен (макар да не може да се сравнява с километричния парк в леглото на Турия). Обаче тук поддръжката малко куца. Всичко е някак изхабено. Красивите живи плетове на са чак идеално поддържани. Розите в розариума (ако така се нарича мястото с десетки видове рози) са повехнали. Но пътеките са чисти, тревата е окосена и разходката е приятна.

valencia060

Гълъбчета над езерцето

valencia061

Кралският фазан

valencia062

Фонтанче и жив плет

valencia063

valencia064Това е от към задния вход

valencia065

valencia066

Това са едни много интересни бодливи дръвчета

След като убихме и тук малко време, решихме, вече каталясали, да се прибираме към хотела.

valencia068

По пътя минахме през любимия супермаркет – Mercadona, само на няколко пресечки от нашия хотел. Всяка вечер зареждаме от там с вода и плодове за другия ден. Метнахме ги в стаята и слязохме на улицата да похапнем. Аз ядох филе от треска (Cod).

 Posted by at 8:27
сеп 112014
 

 

След още една потна и полу-безсънна нощ, днес е ден за Синята линия на автобуса (Routa B – Maritima). Започнах отновo с около половин час кълчене на терасата (10/15/15). После душ и закуска.

Между другото, хотела е доста хубав, но закуската е надценена. Не че сме я плащали де – само като видях цената, си поръчахме пакет без закуска. Долу на улицата, току пред хотела, се похапва сокойно за 5-7 евро за двама.

След това пообиколихме Placa de Toros – голям площад току до хотела, на който има голяма арена за борба с бикове.

valencia036

Арената за корида

valencia038

Музей на бика

Отстрани е и една относително красива ЖП гара – известна като Estacio del Nord, което аз си превеждам като Гара Север

valencia039Гара север

После хванахме „синия“ bus turistic от спирката преди площада, което му се пада втора. Возихме се в него чак до началото на Ciudad de las Artes y las Ciencias – Град на Наутката и Изкуството. Ако имам само няколко часа във Валенсия, и имам право да посетя само едно място, това ще е то. Намира се в края на Градината на Турия. Построен е между 1996 и 2005 и се състои от няколко прекрасни, модерни, обществени сгради.

valencia040

От ляво на дясно: Хемисферик (полусферично imax кино), Музей на науките и Агора (зала за каквото потрябва). На горе стърчи един от многото мостове, които минават над Турия

valencia042

 В сянката на Umbracle (вдясно)

valencia043

Музеят на науката е вляво

 

За съжаление обиколката на всичките (или дори на трите най-интересни) би отнела повече от един ден. Така че ниe си заплюхме две.

Започнахме с кратка двучасова разходка из Museo de las Ciencias Príncipe Felipe – „Музей на науката „Принц Фелипе“. Два часа и нещо са си на направо минаване „набързо“. Музея има страшно много неща за разглеждане, като поне половината са интерактивни. Ако бях сам, щях само в него да си загубя поне един ден. Но нали трябва да се съобразявам и с компанията…

 

valencia045

 

valencia046

ДНК и стари велосипеди

 

valencia047

Симулация на гравитационен кладенец

 

valencia048Махалото на Фуко

 

valencia044

После към два без нещо следобед отидохме до L’Oceanogràfic – най-големият аквариум в Европа. Сега мога спокойно да го сравня с този в Генуа. Генуезците без съмнение имат повече видове, много повече. Но презентацията във Валенсия е толкова по-клиентски ориентирана! Още един ден би отишъл и тука…
Но ние отново минахме набързо, за около три часа. Първо изгледахме представлението на делфините

valencia050

 

valencia051

После похапнахме в един от ресторантите (доста соленичък, между другото). Разходихме се из тропически риф

valencia052

 

valencia053

 Тези анемонии са ми любими

valencia054

 Този тунел е дълъг около 70 метра. Прекрасно е – цели рибни пасажи пасажи се стрелкат около теб..

valencia055

 

valencia056

Целувка

 

Прескочихме да нагледаме пингвините в Антарктика. После прегледахме и моржове, белуга и тем подобни от Арктика

valencia058

 Морж

valencia059

Белуга

 

valencia057

А, и тюлените

 

И комай това беше. На Нея и прилоша от силното слънце и си хванахме автобуса да се прибираме.

 Posted by at 8:19
сеп 102014
 

Честно казано, следобедната сиеста я прекъснахме трудно. Събуждането около пет ни доведе до автобуса в 17:40. Така първоначалния план да посетим цели две от спирките – кралския парк и после огромния зоопарк Bioparc - претърпяха редукция. За беда липсата на информация ни доведе до това за да пропуснем кралския парк, с надеждата да видим слонове и тигри на живо и без клетка.

Пристигнахме на входа на Biopark към 18:26 и хукнахме към билетопродавницата. Цената от 23 евро на човек я бях преглътнал трудно, но все пак – един път сме дошли. На касата, обаче, ме очакваше изненада. На развален английски ми обясниха
– Да ви предупредя, че затваряме в 20:00
Погледнах многозначително към табелата, указваща че през Август затварят в 21:00. Не последва реакция. Въздъхнах тежко и казах
– Добре.
– А животните ги прибираме в 19:00
– ВТФ?
– Да, имате само половин час
Е не става. Да дам осемдесе лева за половин час ми се видя overkill. Отказахме се.

Помотахме се в района докато дойде следващия автобус и го взехме за една спирка – до историческия музей. Не че смятахме да посещаваме музея. Просто от там започва най-любимото ми нещо във Валенсия – огромния парк, минаващ през целия град, Jardín del Turia.

Какво всеки голям град през средновековието (София не е била голям град), така и Валенсия се е образувала покрай голяма и пълноводна река – Турия. Реките, обаче, освен двигател на икономиката, могат да бъдат и спирачка. Не един и два пъти е имало чудовищни наводнения – последното, през 1957, е с опостушителни размери. Около 5800 къщи да разрушени, има над 80 жертви, предприятия са сринати или затворени. Следва голяма икономическа депресия продължила години.

В резултат на 21 декември 1961 година (само 4 години – е това е светкавична бюрокрация) е приет Plan Sur. Реката е отклонена южно от града през новоизградено корито дълго 12 километра и широко 175 (!) метра. Това отнема само девет години – от 1964 до 1973.

Долу-горе по това време Валенсия претърпява икономически и демографски бум. Постепенно в старото корито на реката е изграден Jardín del Turia.

valencia024

Вело-алейка

valencia025

Странни жълъди

valencia026

Столетници

Не си пожелавам София да преживее такова наводнение (не че има от къде, де), но мощно завиждам на валенсианци за резултата от него, половин век по-късно. Като запален фен на разходките из разни паркове, съм меко казано възхитен. То не са пътеки и пътечки, детски площадки, игрища за волейбол, баскетбол, футбол, ръгби и какво ли не, цветя, дървета, красота, широко, дълго, дълго… няма край. Ние започнахме кажи-речи от началото и минахме почти половината – около четири километра.

После забихме из вече „познатата“ ни най-централна част на града, набутвайки се нарочно в най-малките и криви улички.

valencia030

 

valencia031

Тротоар

Така стигнахме до поредното заведение – BaBalu, което оценихнме като подходящо за вечеря. Поръчахме си литър Сангрия (разредено сладникаво вино с лед и плодове, приятно охлаждащо), тапас за двама и салата тропикана.

valencia032

После се плъзнахме леко до хотела, кaто по пътя на пропуснах да цъкна някоя снимчица на дълга експозиция.

valencia034

 

valencia035

 Posted by at 8:25
сеп 092014
 

Спането във Валенсия се оказа предизвикателство. Времето е доста горещо и влажно и чaршафите се намокрят на десетата минута. Понеже не ни се спи на климатик, отваряме вратата на терасата – да влиза въздух. Но навън купона продължава до 2-3 през нощта, а към 5-6 започват да мият и чистят улицата за новия ден. Будим се често и сме малко недоспали.

Започнах деня с половин час йога на терасата, по боксерки (9/12/12). Може да не съм бил красива гледка, но на шестия етаж не е толкова важно. После похапнахме прясно изпечени кроасанчета от едно магазинче долу. Следва баня и сме готови за разходка.

Плана за деня включва обиколка на някоя от линиите на Valencia Bus Turistic. Отидохме до началната спирка – Plaza Reina, която бяхме проучили още вчера. Намира се на десетина минути от хотела. Билети се продават и в автобуса, но ние си взехме от будката. Към момента цените са 17 евро за 24 часа и 19 – за 48 часа. Интересно е, че не можеш да си купиш билет „за утре“ – билета важи от момента на покупката.

Разликите от Барселона са доста. Първо, автобусите са на около половин час, а не през пет-десет минути. Това води до известна зависимост, защото не може да се появиш на спирката и да разчиташ на автобус „след малко“. За това на картата с маршрута има и пълно разписание за всички спирки.

Второ, във Валенсия (оказа се) няма чак толкова неща за гледане от автобуса. Ние хванахме червената линия (Ruta Historica). Ами аз поне не можах да си намеря токова интересни неща за гледане. Може би защото всичко е струпано в центъра, където не можеш да минеш и сто метра без да засечеш някоя катедрала, манастир, дворец и т.н.

valencia011

Една от старите „порти“ на Валенсия

valencia012

 

А с автобус се обикаля по-далече, където е ново и няма кой-знае какво за разглеждане (да ме прощават феновете на Естадио Ноу Местая).

Така, де. Направихме един пълен тур, за да разучим какво има за разглеждане. Избрахме си две спирки, на които да слезем при следващото кръгче. Обаче решихме първо да обядваме, преди да се отправим към набелязаните места. Слязохме на началната точка и се забихме абсолютно безцелно из валенсианските сокаци. Така попаднахме на един странен площад, на който във всички магазини се продаваха изключително шивашки неща – конци, гоблени, дантели и т.н.

valencia014

Магазинче за конци

После попаднахме на музей на керамиката, с изключително богата фасада. Набелязахме си го за разглеждане някой друг ден – намира се на петнайсетини минути пеша от хотела.

valencia015

Музей на керамиката

valencia016

Детайл от фасадата

valencia017

Колона от входа

valencia018

Над входа на музея

После се забутахме още повече и седнахме на едно произволно заведение на абсолютно непознато място. Часът – 12:30 местно време, ми звучеше съвсем обеден. Още повече след като съм закусвал някакъв си кроасан. Пък и това си е 13:30 наше време.

Оказа се, обаче, че повечето манджи от обедното меню просто не са готови.
- Много се извинявам, вие сте първите клиенти за деня. Тук хората обядват към 2-3 следобед и още не сме сготвили

Все пак успяха да намятат „набързо“ (за няма и час) разни неща. Аз похапнах Гаспачо (чудесна разхлаждаща доматена супа, аналог на таратора в горещите летни дни), някаква странна плоска риба и „ла флан“ (демек крем карамел).

valencia019

Странната плоска риба. Това е цялата риба, не само една половина

После се прибрахме за една сиеста в хотела, защото слънцето стана твърде настоятелно

 Posted by at 8:52
сеп 082014
 

Оптимист съм си и толкоз
Вчера си правех сметки като стана, да направя някое упражнение – уж за събуждане. Абсурд! Като ми звънна часовника в 4:04, едва се надигнах, какво остана за асани. Но поне станах навреме, де.

Пристигнахме на летището долу-горе по разписание – малко след пет (при полет 6:35). И останах втрещен от огромната опашка на гишетата на Луфтханза. WTF, в сряда в пет сутринта! За щастие опашката се придвижи много бързо. Разделихме се с багажа и влязохме в търбуха на летището.

Не знам какво са направили на рамката за сканиране на security check-а, но от около месец пищи кажи-речи за всеки пътник. Аз пътувам редовно и винаги съм минавал на зелено. Не и този месец. Съответно, понеже и на проверяващите им е ясно, че пищи за глупости, обарването е някак дежурно, на бързо. Това е проблема с твърде многото false alarms – започваш да ги игнорираш.

(Например в офиса много често проверяват пожарната сигнализация. В резултат, като чуем да пищи алармата, никой не обръща внимание. Defeats the purpose.)

Полета от София до Франкфурт мина идеално (Airbus 321-200). За съжаление над Фракнфурт имаше плътна облачност. Всъщност като тръгнахме да се снишаваме, пилота на два път предупреди всички да затегнат коланите, защото пред нас има турболентни зони. Но с малко заобикаляне насам-натам успя да ги избегне и кацнахме чудесно. Чудесно, но с 15 минути закъснение.

* * *

Летище Франкфурт е огромно. Не стига това, ами сякаш нямат достатъчно ръкави, та полетите от по-третокласни дестинации (като София) ги прекарват с автобус. И въпреки пословичната немска точност, и въпреки 15-минутното ни закъснение (а може би точно заради него), се оказа, че нямаме автобуси и ни оставиха да чакаме в самолета. Зер ако ни пуснат по пистата, ще се пръснем като стадо котки – върви ги събирай.

Автобусите пристигнаха след още десет минути. И, ако щеш вярвай, ни возиха ОЩЕ десет-петнайсе минути. Така достигнахме терминала… петнайсе минути преди boarding time за следващия полет. И започна тичането. Security check (защо, по дяволите!), паспортен контрол, търси гейта… Споменах ли, че летище Франкфурт е огромно? За щастие не бяхме чак толкова далече. Намерихме си гейта само с десетина минути закъснение.

Пилота на полета до Валенсия (също с Луфтханза, Airbus 320-200) започна с много рязко излитане през ниските облаци. Явно пилота си беше харесал някоя дупка в облаците, за десетина минути почти стигна полетна височина. После донесоха сандвичите и работата отиде на заспиване. Зер сме станали в 4:04, а вече наближава 11 часа българско време. Подремнах криво-ляво и се събудих малко преди да започне снишаването.

* * *

Летище Валенсия е… като селско летище. Същото като в Закинтос, поне залата за пристигащи и багажните ленти. Е, има и разлики – примерно има метро. Точно с това метро стигнахме до станция Xativa за отрицателно време. И двете линии от летището вършат работа (3 и 5). А хотела го бях избрал хем да е на центъра, хем да е близо до метростанция – Hotel Sorolla Centro.

Ето това се казва отношение към клиента – намерих в стаята си ръчно написано поздравление лично за мен:

valencia023

Метнахме торбите, обух късите гащи и излязохме да похапнем. А места за похапване дал господ. В радиус от сто метра около хотела има десетки капанчета, предлагащи всякакви средиземноморски и испански изкушения.

След бързото хапване се прибрахме да подремнем. Просто си бяхме капнали, с това ранно ставане и два полета. Аз откъртих като пън (нямаше три следобед) и едва успях да си отворя очите към пет. С помотване, с почесване, излязохме да се разходим към шест следобед.

От тук ще оставая снимките да поговорят.

valencia001
Пощата

valencia002
Общината

valencia003
И Тя

Първо потърсихме от къде тръгват Valencia Bus Turistic. Мястото се оказа доста близо – десетина-петнайсе минути пеша. Маркираме го и тръгваме по волната програма.

valencia004
Катедралата на Валенсия (само входа, повече – по-късно)

valencia005
Вътре в катедралата

valencia006
Олтара

valencia007
И свещена дебела книга

valencia008
Бронзов макет на катедралата. Между другото, във Валенсия е пълно с метални шахти. Явно нямат проблем с „мургавите братя“

Към осем часа се завърнахме пак в района на хотела и си намерихме място за похапване. После – още малко размотаване и хайде в леглата. Утре започвам по-сериозната обиколка

 Posted by at 21:14
авг 252014
 

Да ни е честита новата чудесна система. Дадохме за нея една торба пари, инсталираме я от маса време. Ама как да проверим дали се държи адекватно? Дали всички конфигурации са наред, дали не сме забравили нещо? Дали няма да се срине при go live? Дали работи поне толкова добре токова добре като настоящата…

Тези въпроси ме тормозят с внедряването на новата ни ексадата. Промяната не е малка – хардуер, ОС, че и RAC на всичкото отгоре.

За щастие си имаме QA, които могат да пуснат автоматизирани тестове и да следим как работи. Обаче отговора „така като гледам, изглежда добре“ не ме радва. Иска да знам точно как се държи системата.

Ако сте се интересували от теорията на опашките (примерно покрай моята лекция на БГПО), помните че

Response Time = Service Time + Waiti time

Servce time е точно това, което ми трябва – то е функция на системата и настройките. Дяволията е да се измери service time с достатъчна точност. За това си копирахме една production база на новото желязо, пуснахме си тестовете и започнахме да смятаме. Автоматизирания тест може да симулира текущия Peak production load с разни варианти – примерно 0.25х, 0.5х, 1х, 2х, 4х и т.н. Напомням, че за да се смята чист service time, ни трявба минимален (по възможност никакъв) wait time. Това се получава при нисък arrival rate. Сега, не че не пуснахме и 16х, щото ни сърбяха ръцете (между другото, издържахме го, но response time беше около 5х service time). Обаче за измерване на чистия service time пускахме 0.25х и 0.5х.

Ситуацията е следната: пускаме натоварването да върви известно време. Примерно правим някокло десетки хиляди плащания. Еталонно натоварване, повтаряемо. После замерваме DB time и делим времето на броя плащания. Така получаваме колко време се губи в БД за една бизнес транзакция, едно плащане. За удобство от време на време правим AWR snapshot. После ще ни трябва, за да установим натоварването.

Заявката се оказа по-корава, от колкото очаквах. Но в крайна сметка успях да установя средния db time per buiness transaction за всеки един AWR snapshot така:

select begin_interval_time, end_interval_time, trns, db_time_msec,
       decode(trns, 0, 0, db_time_msec / trns) msec_db_time_per_pay
  from (select m.snap_id, begin_interval_time, end_interval_time, m.dbid,
                (select count(1)
                    from -- your table with with business transactions goes here
                   where transaction_begin_time >= begin_interval_time -- get the number of transaction within the snapshot
                     and transaction_begin_time < end_interval_time) trns, 
								db_time_msec
           from dba_hist_snapshot s,
                (select snap_id, dbid, sum(db_time) / 1000 db_time_msec
                    from (select snap_id, dbid,
                                  value - lag(value, 1) over(partition by instance_number order by snap_id) db_time
                             from DBA_HIST_SYS_TIME_MODEL m
                            where stat_name = 'DB time')
                   group by snap_id, dbid) m
          where begin_interval_time > trunc(sysdate) -- take all snapshots for today
            and instance_number = 2 -- we want to take one row per snapshot, so we pick some instance. we aggregate the data from all instances later
            and m.snap_id = s.snap_id
            and m.dbid = s.dbid)
 order by 1

Така. Понеже знам, че на тази БД няма никакаво друго натоварване, си позволявам да взема целия DB time. Което не е много честно ако върви и нещо в паралел с нашия тест.

Това се забеляза болезнено когато решихме да замерим времето и на текущата production система. Понеже там освен нашия тест върви и реалния трафик, който е абсолютно разнороден (не само транзакции), се получават едни странни цифри. Така че за замерване на production направихме следното
– замерването го правим с 0.25x peak load
теста се пуска по време с ниско натоварване (при нас това е рано сутрин), за да няма много wait time
– направихме си един отделен service, на който да закачим тестовия application. Така можем да отделим натоварването от теста от всичките други неща които се случват в една production база
– разбира се, AWR репорти преди и след (и по време на) теста са задължителни

За измерване на db time вече не може да използваме DBA_HIST_SYS_TIME_MODEL. Но Oracle, в тяхната безкрайна мъдрост, са ни предоставили и DBA_HIST_SERVICE_STAT – същата статистика, разбита по service

select begin_interval_time, end_interval_time, trns, db_time_msec,
       decode(trns, 0, 0, db_time_msec / trns) msec_db_time_per_pay
  from (select m.snap_id, begin_interval_time, end_interval_time, m.dbid,
                (select count(1)
                    from -- your table with with business transactions goes here
                   where transaction_begin_time >= begin_interval_time -- get the number of transaction within the snapshot
                     and transaction_begin_time < end_interval_time
                     and ... -- make sure you take only the test transactions - you need some way to mark those in the application
										 ) trns, db_time_msec
           from dba_hist_snapshot s,
                (select snap_id, dbid, sum(db_time) / 1000 db_time_msec
                    from (select instance_number, sn.dbid, ss.snap_id, ss.value,
                                  ss.value - lag(ss.value, 1) over(partition by instance_number, sn.service_name order by snap_id) db_time
                             from DBA_HIST_SERVICE_NAME sn, DBA_HIST_SERVICE_STAT ss
                            where sn.dbid = ss.dbid
                              and sn.service_name_hash = ss.service_name_hash
                              and sn.service_name in (/*[your test service name goes here]*/)
                              and ss.stat_name = 'DB time')
                   group by snap_id, dbid) m
          where begin_interval_time > trunc(sysdate) -- take all snapshots for today
            and instance_number = 1 -- we want to take one row per snapshot, so we pick some instance. we aggregate the data from all instances later
            and m.snap_id = s.snap_id
            and m.dbid = s.dbid)
 order by 1
 Posted by at 16:36
авг 082014
 

Това ме изненада, честно!

Един потребител ми се оплака, че си е объркал паролата няколко пъти и получава ORA-28000. Преди да го отключа, реших да проверя какво е станало – нали все пак потребителите са си потребители…

SQL> select account_status from dba_users where username = 'xxx';

ACCOUNT_STATUS
--------------------------------
OPEN

A! Шах с пешката. И започна един разговор…
– Ама сигурен ли си че е на тази база?
– Да!
(все пак проверих на всички бази, до които има достъп – навсякъде е OPEN)
– Ама сигурен ли си че използваш този потребител?
– Да!!
(все пак проверих всички потребители – ами има си някой заключени, но от месеци)
– Ама сигурен ли си че е точно тази грешка?
– Да!!! Веднъж минава, три-четири пъти ми дава тази грешка!
– WTF???
Това, че понякога минава ме втрещи още повече. Как, по дяволите, става това? Ако потребителя беше на по-малко то 1000 км, щях да поискам лично да дойде да ми покаже.
Но това нямаше да ми помогне…
Помолих потребителя да се закачи на Primary базата (вместо на Active DataGuard), за да мога да видя какво пише в DBA_AUDIT_SESSION. Никакъв проблем – всички логини бяха успешни.

Тогава ми проблесна какво може да са направили тия тарикати от Oracle. Веднъж като имах вярното предположение, намирането на нотата ми отне по-малко то 2 минути

ORA-28000 „the account is locked“ in the standby database, even after the account was unlocked in the primary. (Doc ID 1600401.1)

Applies to:
Oracle Database – Enterprise Edition – Version 11.1.0.6 to 11.2.0.4 [Release 11.1 to 11.2]
Information in this document applies to any platform.

Symptoms
A user’s account in an Active Dataguard standby database is locked, for example as a result of multiple logon attempts with a wrong password to that standby database. The user attempts to logon and gets an error ORA-28000 „the account is locked“. The database administrator unlock this user’s account in the primary database. Still, the user cannot connect to the standby, getting the same error ORA-28000.

Cause
A privileged user (a database administrator) must unlock account in the standby database. It is not enough to unlock the same account in the primary database. This is because the standby is open read-only and cannot update any tables. When a user’s account has to be locked on the standby database, it is locked only in memory there.

Solution
A privileged user (sysdba, the database administrator) must logon to the standby and unlock the account there. A message ORA-28015 „Account unlocked, but the database is open for read-only access“ confirms that the account is now unlocked in the standby database. From then on, the user can logon to the standby database without getting any error.

Това обясни не само защо в DBA_USERS всичко е наред, но и защо понякога успява
– първо, понеже базата е read-only, заключването не може да се отрази в DBA_USERS (демек USER$). За това като питам таблицата всичко е наред – там няма информация за заключването, тя се пази само в паметта на ADG instance. Което е някакъв странен компромис…
– понеже базата е RAC, а и очевидно това тайно местенце в паметта не е защитена от cache fusion, успеха в логването зависи от това на кой нод ще попаднеш. За това понякога става, а понякога – не.
– понеже на базата няма кой-знае-какъв load, успешно закачилите се сесии на потребителя на „не-заключения“ нод, колкото и мизерно натоварване да правят, са достатъчни, за да може server-side load-balancing да го хвърля по-често към „заключения“. Затова средно 1 от 4 логина минава.

Решението – пуснах и на двата нода на ADG:

SQL> alter user xxx account unlock;
alter user xxx account unlock
*
ERROR at line 1:
ORA-28015: Account unlocked, but the database is open for read-only access
 Posted by at 15:56