Търси се ДБА

 Общи  Коментарите са изключени
ное 202014
 

skrill exadata_smallДа, търси се – при нас. И да, снимката вляво е от един от нашите дейта центрове в Европа :)

Подробности за позицията, изискванията и начина на кандидатстване има в Jobs.bg

 

 Posted by at 18:49

OOW 2014: Пондеделник

 Общи  Коментарите са изключени
ное 062014
 

Тази нощ спането не ми се получи много. Цяла нощ ме боля гърло и се будих редовно. Последно се събудих към 4:30 и повече така и не успях да заспя.
Чувствам се доста отпаднал. Така че тази сутрин пропуснах йогата. С много помотване и пощипване, по-„скайпване“ и по-„мейлване“, както си с горещ душ и т.н. успяхме да се измъкнем към 8:45. После се върнахме за баджовете и излязохме пак малко преди девет. Прескочихме към епъл шопа, който още не беше отворил, но имаше вече малка опашка. Така че отидохме за по една голяма порция палачинки с кленов сос при Тад. Тия палачинки са страшна зарибявка. Правят ги от нещо, което е по-скоро тесто за бухти. На размер са относително малки – около петнайсетина сантиметра диаметър, но са много дебели и бухнали. И, съответно, поемат мноооого сироп.
След закуска отново прескочихме до епъл шопа: „Още чакаме доставка, опитайте по-късно“

Тази сутрин започнахме обучението си с една алтернативна конференция: OakTable World (OTW). Тази „конференция в конференцията“ се провежда заедно с OOW, трае два дена, и има няколко отличителни белега
– рязко техническа е. Няма рекламни и маркетингови ала-бали
– лекторите са членове на OakTable network – най-коравите oracle гурута
– напълно безплатна е. Дори да нямаш pass за OOW, можеш да я посетиш (стига да живееш или присъстваш някъде в района, разбира се)

sf_11_oak_table_world

 

Не-конференцията започна с welcome note на Mogens_Nørgaard, един от основателите на OakTable network. Разказва много увлекателно, забавно, симпатично. Разказа за неговото виждане за разни компютърни неща и живота като цяло; защо NOSQL е толкова фьешън и защо скоро ще спадне хайпа около него. Защо настоящите IT-та са скучни, как е било едно време и какво ще стане после. Страшно, страшно увлекателен разказвач.

sf_12_mogens

 

След него на сцената дойде един от коравите гурута – Christian Antognini. Неговата тема беше за индексите, вътрешната им организация, и как действат – до последната запетайка. С пример, дъмпове и т.н. Ето няколко цитата, които съм си записал

Oracle database is a good product, but it is expensive. That’s why it’s nice to know the details to use it completely, and not just as a place to our data in rows and columns

Every index is internally an unique index. If you create non unique index, Oracle adds the rowid to make it unique. That defines the order of the repeating values in the index!

In branch blocks oracle puts as less data s possible. E.g. long strings are cut to the number of bytes needed to accurately decide which leaf block to go to.

Branch blocks do not have ITL table – only leaf blocks.

A change of index structure is not rollbacked if the transaction that caused it is rollbacked. This means, blocks that have been split will stay split.

След това изгледах A deep dive into HCC internals and mechanics на Martin Bach
Той също ни заля с обяснения и трейсове. Направо се възхищавам на такива хора. От друга страна, на бойното поле няма време да трейсваш – само в екстремни случаи, когато нещо се е скапало адски зле и в същото време имаш достатъчно време да си играеш.
Един интересен факт:

Oracle may leave the data uncompressed if it detects compression does not help for this specific compression unit

Обяд
Днес организаторите се изложиха много мощно с обяда. Първо, имаше огромни опашки. После сандвичите с месо свършиха и всички не-вегетарианци бяхме опътени към един хотел на две пресечки от moscone north, където имаше отново опашка. И на края – пак вегетарианска манджа. Взех я, но така и не я изядох – беше някакви треволяци с вкус на киселец.
Прескочихме и до епъл шопа, имаше твърде огромна опашка. Така и не попитах дали е дошла доставката – нямам излишни часове за чакане.
Обядвах сандвич със свинско, печено 24 часа. Десет долара, но поне се наядох…

Следобед се върнах към „нормалната“ конференция с Doing SQL from PL/SQL: correctness and performance на Bryn Llewellyn
Имах удоволствието да седя до Дан Хотка
Брин е чудесен лектор – чудесен британски англииски, чудесно амглийско чувство за хумор. Дълги, сложни, прекрасни изречения

След него отидох да чуя нещо относно Oracle GoldenGate 12c for Oracle Database 12c – Jagdev Dhillon, Nick Wagner
Ето някои по-интересни неща от записките ми:

Replicat 12c can run in parallel
– receiver process, reads LCRs
– preparer, calculates dependencies
– coordinator
– applierS. The number of applierS is automatically changed based to the load
GG 12c can use oracle wallet or credential store to avoid storing passwords in parameter files

GG 12.1.2.1 new features
– support for capture from ADG
– improved startup performance and scalability
– create table as select can be applied as DDL + DML rather than DDL. Helps when replication partial data, for example
– EXCLUSETAG allows DBA to make tagged transactions that are ignored by extract.
– information about error queue on OEM interface. Can retry, view details, etc.

После слушах Maximizing Oracle RAC uptime на Markus Michalewicz
Този младеж май е шеф на RAC групата: Director of Product Management, Oracle Real Application Clusters. Познава изключително добре RAC, говори запалено, страстно (макар и не като Bryn)
Започна с някой полезни тулчетта като cluvfy и OraChk/exachk. Първото е познато на всеки, който е инсталирал RAC. A всеки, койот има удоволствието да работи с Exadata, няма как да е подминал Exacheck

После Markis разкри един друг полезен tool – chm (cluster health monitor)
Въпреки че е активен от 11.2.0.2, не се говори много за него. Аз бях научил случайно няколко месеца преди това, когато ми се наложи да го използвам във връзка с един service request. Прави същото като добрия стар oswatcher/exawatcher, но по-добре. Освен това си събира информацията в негова си вътрешна базичка (май е някаква BerkleyDB в 11.2, а в 12.1 става известна като „-MGMTDB“)

Introduced in gi 11.2.0.2
Gathers OS level metrics to help diagnostic
Stores data in internal DB
Runs real time
Integrated with OEMCC
3 processes
– osysmond is started by ohasd. Started on all nodes, gathers data
– ologgerd runs on one node, started by osysmnond. Consumes data gathered by osysmnond and stores it in central repository
– oclumon – started manually from command line, can show reports over current or historic data

И нещо, което ме втрещи:

memory guard – new feature of crs 12.1.0.2. Looks at free memory reported by CHM. If free memory gets too low, it stop services running on the node to prevent new connections. When memory is freed, it starts back services.

Как така кой си ще ми спира сървисите!

Последната лекция за деня беше YesSQL! A celebration of SQL and PL/SQL – Tom Kyte, Steven Freuerstein and co.
Много приятна за всеки Oracle фанатик сбирка-представяне на основните core екипи в Oracle. Том и Стивън бяха предимно фасилитатори. Казаха няколко интересни думи в началото

- NoSQL is a fine technology with a lousy name. Reflects the unfortunate trend to reject SQL and PL/SQL and instead use the database as „dumb“ storage
For some types of applications NoSQL makes sense. NoSQL existed decades ago. Actually SQL was built to replace NoSQL

Представиха един от големите технически гурута – Thomas Kurian, Executive Vice President of Product Development at Oracle Corporation. Той беше записал едно видео поздравление към всички присъстващи.
После на сцената излезе Andy Mendelsohn – Executive Vice President, който работи в Oracle Corp от далечната 1984 (!!!). Разказа няколко интересни пикантни детайли, примерно защо pl/SQL e базиран на АДА. По това време изглеждало, че АДА има много добро бъдеще и всеки ще го ползва. Каза, че лично той е писал кода за b-tree indexes в тези далечно години. Сигурно е страшен кеф да си помислиш, че милиарди хора всеки ден използват код, който си писал ти – от работа с банкомат, през всякакви сайтове, и какво ли още не. Помагал за разработката на row-level locking, multi-version consistency – неща, въведени в Oracle в далечната версия 4. Обясни как се е случил първия ANSI стандарт за SQL
След Анди на сцената излязоха още двама от „старите кучета“ – Graham Wood (architect, real world performance) и Andrew Witkowski (architect, SQL). Разказаха своето виждане защо SQL е токова успешен – подкрепено с десетилетия опит.
След това излязоха Maria Colgan (ex-product manager of CBO) и Mohammed Zahit (team lead CBO development). Те представиха (и всъщон поканиха на сцената) целия екип от developers и QAs, който пишат cost-based optimizer. Повярвайте, това не са някакви митични същества – изглеждат като съвсем обикновени хора. Всъщност екипа е от десетина човека. Какво толкова имат да пишат, един прост математически апарат…

sf_14_oracle_optimizer_devs
След тях на сцената се появиха Bryn Llewellyn и Iyer Chandrasekharn (team lead PL/SQL development) да разкажат за PL/SQL. Iyer първо работил по buffer cache, transaction recovery, после се захванал с pl/sql. Представи екип от още петима души, които разработват езика.
След това излязоха Joel Kallman и Michael Hichwa – managing APEX team (още 6 човека)

Тези двайсетина-трийсе човека са сърцето на Oracle database. Те правят всичко твоа да се случва (или не). Oracle е огромна корпорация с десетки хиляди служители (дали не бяха 180К?). Продавачи, консултанти, мениджъри, applications, ала-бала… и тези двайсетина-трийсе човека, работеши на N-тия етаж на една от красивите сгради в Redwood Shored, са сърцето. те плетат магията, която позволява всички друго да се случва.

* * *

Вечерта имаше парти на Howard street. Пееха някакви… Айде да не давам квалификации, но не ми допадна изпълнението: Empire of the Sun.

sf_15_evening_party

Аз постоях половин-един час, колкото да похапна. После се прибрах в хотела да си подсмърчат и кихам на топло

 Posted by at 9:23

OOW 2014: Неделя

 Общи  Коментарите са изключени
ное 032014
 
Неделя винаги е най-натоварения ден от Oracle OperWorld. Пълен с user group sessions, започва рано-рано за да завърши с големия keynote на Лари. А тази година има и парти след кийнота, на Howard street.
sf_08_howardHoward street – една от централните улици на Сан Франциско – е преградена и застлана с килими
След относително спокоен сън (само един час будуване, между един и два през нощта), успях да стана в шест. Йога, баня, тоалет, и в седем и малко излязохме за закуска. В хотела няма предвидена такава, но дават купони за 20% отстъпка в заведението на ъгъла. Седнахме там и стояхме почти трийсе секунди, преди да забележим цените. Уж не е някакво лъскаво, а искат 10 долара за две палачинки. Дори с отстъпката не е далавера – в любимият ни Тад дават три палачинки за шест и педесе.
Точно това и закусих. Американските палачинки не са съвсем като нашите. По-малки са – няма и петнайсетина сантиметра в диаметър, но са много по-дебели. Явно има слагат сода или някакъв друг набухвател. И понеже са доста бухнали, поемат мнооого кленов сироп. А, и масло. Абе добре че си правя гимнастиката и си пия зеления чай :)
Успяхме да стигнем до Moscone South три-четири минути преди 8:00, когато започна първата лекция: Blink and you’ll miss it: migrating, cloning and recovering 12c на Jim Czuprynski. Леко разочарование. Човека ги знае нещата, ама на книга. Сякаш му липсва production погледа. Всяка база можела да поеме 5-10 минути read-only време. Ха, ела да го обясниш на нашите клиенти!
Отдели голямо внимание на Pluggable databases, което вече ми е леко дотегнало – това беше модерно на миналогодишния OOW. Спомена и някои удобства в RMAN 12c
Следващата лекция, обаче, успя да отмие горчивия вкус: 24/7 availability with oracle database application continuity – Marc Fielding and Jeremiah Wilton - и двамата от Питиан. Ей тия момчета говорят с гласа на години опит и битки!
„Failure will happen. Design application with the expectation that services on which it depends will degrade or fail unpredictably“ – Това не го пише в учебниците в университета. Новоизпечените програмисти не го знаят…
„Different pieces of the application have different availability requirements – some are not that important. Users should never experience total outage because of downtime of single service, especially on non-important service. App tier should make smart decisions based on availability of internal and external services“ – това е една от тежките истини, които лесно се забравят. Представиха някои screenshots с безумни не-прихванати exceptions.
След това разказаха за, и показаха live demo на новия фичур на 12c – Application continuity. Става дума за това, че с подходящия драйвер и/или connection pool, приложението може въобще да не усети отпадането на нод от клъстера. Не умират сесии, не прекъсва заявки, дори и транзакциите се replay-ват (след няколко секунди забавяне).
Интересен страничен ефект – ако има някакво runaway quey, което яде излишно количество ресурси и ДиБиЕйя утрепе сесията – тя ще се рестартира като феникс от пепелта. И пак ще започне да товари. Решението:
alter system kill session 'sid, serial#, @inst' noreplay;
Следващата успешна сесия беше Scaling to infinity: partitioning DWH in oracle на Tim Gorman 
Разказа на дълго и нашироко за partitioning и star schema. Защо не работят, защо работят прекрасно; защо не ги използваме, и как да започнем да ги използваме. Разказа реални примери от неговия консултантски живот. Защо oracle не е по-зле от hadoop и защо е по-добър.
Петнайсет минути почивка и следва Oracle database 12c for developers – Alex Nijten
Много хубаво, полезно и добре показано summary на някои от новостите в 12c. Насочена към девелъпърите, но ми беше интересно и на мен. Ще трябва да направя и аз нещо такова за нашите погромисти сле няколко месеца, когато и ние ъпгрейденм.
Oracle GoldenGate and OBIEE for real-time reporting – Zahit Akhtar and Nimitt Desai
Човека има доста реален опит, макар и да далече от ДБА мислите
Искрено препоръчва използването на GoldenGate за колкото може повече неща, на база на собствения опит
Разказва за наистина предизвикателен проект: Източник – един голям глобален EBS, 35 държави по целия свят. Различни изисквания за всяка държава. Голям купон
След тази сесия имахме към 45 минути почивка, за обяд. Заведох колегата в Split bread – закусвалня точно срещу Moscone West, която открихме миналата година. Там правят безумни комбинации (аз ядох сандвич с пилешко, ябълка, марули и нещо люто, в чибата), които се оказват успешни и вкусни. Имат и прекрасна свежо изцедена лимонада.
Еднага след обяда (1:30) имахме сесия на моля любимец от миналата година:

Best Oracle 12c tunning features – Rich Niemiec. За съжаление този път нещо не му се получи. Доста разхвърляна, леко пресилена…
Следва Издънката На Деня: Using OEM for monitoring – Charles Ezell, Seth Miller, Chester Szatkowski. На книга е чудесна презентация, интересна тема, добре развита. Обещават да ни научат как да се борим с огромното количество нотификации, които може да избълва Cloud control; как да отделяме зърното от плявата и да бъдем по-ефективно. Обаче – ядец! Оказа се, че всичко е реклама – имат си собствен продукт, който слагат върху клауда.
Последната сесия за деня, на която присъствах, беше How many ways to monitor Oracle GoldenGate – Bobby Curtis. Разбира си човека, има много опит и го споделя добре.
Това до 16:15. И после – нищо. Всички сесии на user groups са сплескани по десетина-двайсе паралелно, за да може всичко да приключи навреме за Големия Keynote на Лари. Който аз си гледах от хотела, понеже нямам никакво намерение да се тъпча на задния ред в някаква огромна зала за да видя същото (всъщност по-малко). Предава се на живо в YoutTube.
* * *
За вечеря отидохме пак до любимия Тад
sf_43_tad

И после – всеки в леглото. Утре продължаваме с още лекции.

 Posted by at 19:32

OOW 2014: Събота

 Общи  Коментарите са изключени
окт 232014
 

Тази нощ будувах само от около два и нещо до четири. Станах осем без нещо, което си е почти десет часа сън.Отделих малко повече от половин час за йога, после минах и през банята. След още малко помотване и един зелен чай, отидохме да закусим точно в 9:30 – 16 часа след вечерята. Да видим дали ще успея да рестартирам часовника.

Закуската беше обилна и продължителна. Огромен бургер с картофки и зелена салата, полети с поне литър ледено студена вода. След това отидохме до Apple store да проверим да не би случайно да имат iPhone 6. „Няма, изчерпани са за днес. Опитайте утре“. И това час и половина след отварянето.

Направихме един тегел до Mosconey West за регистрация, обаче – ядец. Регистрацията започва в два следобед. Нищо, зор нямам. Прибрахме се до хотела за малко тоалет, миене на зъби, бръснене, четене и отговаряне на мейли и други подобни занимания. После колегата излезе да обикаля града, а аз се заех да отхвърля малко работа.

Обаче… времето е едно такова прекрасно, слънчево… За пръв път ми се случва в свободния ми ден в Сан Франциско да е такова. Започна да ме гложди мощно. Три пъти идвам тук и да не видя Голдън Гейт… и Ломбард Стрийт… Мъчих се около час и на края изревах мощно на ум „Майната му, работата няма да избяга“. И излязох и аз да обикалям.

Хванах първия City SightSeing автобус, който ми попадна. Оказа се, че съм имал голям късмет – той обикаля из downtown, и после минава и през GoldenGate.

sf_34_sister_actФеновете на Упи Голдбърг ще познаят църквата от „Sister Act“

sf_36_alcatrazОще една забележителност, използвана и за филмов декор – Алкатраз

sf_35_gg1Самият Golden Gate – може би най-известният мост в света

sf_37_gg_selfie

И аз бях там. Между другото, страшен вятър…

sf_38_sf_baySan Francisco bay

След обиколката автобуса ни стовари на входа на Чайна таун. От там подапалих сандаля и отидох до Lombard street – най-кривата улица в света. Имах специална поръчка да я снимам:

sf_39_lombard1Lombard street, поглед отгоре

sf_41_lombard2 Lombard street, поглед отдолу

sf_40_lombard_selfie И поглед към мен

А пътя до там не е лек. Добре че имам закалка от годините, прекарани в ТУ-Габрово. Кажи-речи три километра баири, в едната посока.

sf_42_bairТипичен санфранцискански баир

Прибрах се в хотела към пет. Колегата и той мина за малко да ме нагледа, после пак отщипа да си употреби до край билета. Аз отидох да се регистрирам за конференцията и да си взема баджа и подаръците (раничка, тефтер, химикал и бутилка). Тази година дават много по-хубави раници от миналата :)

Към 7 се събрахме пак с колегата, да похапнем по един от огромните бургери на Тад. Аз едва се справих с моя – а не съм обядвал, и обикалях с часове! И после – почивка. Утре започва маратона, наречен Oracle Open World – най-голямата сбирка на Oracle ентусиасти в света!

 Posted by at 14:39

OOW 2014: Петък

 Общи  Коментарите са изключени
окт 222014
 

 

Летище „Шарл де Гол“ е най криво организираното голямо летище, което съм посещавал. След приятно скучен и изненадващо бърз полет от София до Париж (под 2 часа и половина, при обявени три часа), двамата с колегата започнахме издирването на пътя от терминал А до терминал 2Е. Какво, по дяволите, е това име на терминал 2Е – A, B, C, D, 2E, 2F. Има ли обикновен Е?
Намерихме един автобус, който кара на там. И добре, че освен терминала бях разбрал и гейта – М50. Защото се оказа, че автобуса има поне две различни спирки за този терминал – за К и М, на има-няма километър-два една от друга. Не че е карал направо, де – всеки опит да хванеш посоката е обречен.

sf_31_paris_kids_corner
Поне детския кът на терминала е готин

Но хайде стига за летището. Въобще не сме се помотвали, но стигнахме до гейта двайсетина минути след времето, обявено за бординг. Това не е проблем по две причини – първо, за бординг на А380 са обявени 50 минути. Зер трябва да се качат над 500 човека. И второ, самолета закъсня за излитане с малко повече от час (вкл. 15-20 минути рулиране).

sf_07_airbusЕърбъс А380

 А защо ли закъсня самолета? Никой не казва, но по принцип бординга започна твърде късно. А, нали е за щатите, се оказа доста протяжен.

sf_32_paris_queueПроверката на пет-шестстотин човека върви бавно

Нас с колегата първо ни извикаха встрани да ни разпитат къде, аджеба, смятаме да спим. Само това – адреса на хотела. После се наредихме на едни големички опашки, които започваха и свършваха с проверка на билет и паспорт. Но на края имаше бонус (за избрани щастливци) – пълна проверка на личния багаж, включително прословутото включване на лаптопи им други неща, за да докажеш, че наистина са това което изглеждат; и щателно обарване. Така лично ние се качихме след времето за излитане, а на гейта имаше още може би двеста човека. И зачакахме да излетим.

sf_33_airbus_1st_classБизнес класа в средата на втория етаж.

 А как само лети прасето! Най-големият пътнически самолет строен ЕВЪР, лети мазно сякаш стои на земята. От време на време има леко поклащане, но дори и тогава е някак тромаво и внимателно. Не че сме попадали на лошо време, де.

А колко е голяма кабината! Досега съм летял само веднъж с А380, и бях на първия етаж, където има по десет седалки на ред (3-4-3). Сега съм на втория, близо до опашката, им дори тук са 2-4-2. Т.е. Дори втория етаж събира повече пътници на един ред от един А321, например.

sf_02_economy_2nd_deckEconomy на опашката на втори етаж

 В момента, половин час след излитане, сме долу-горе над Лондон. Вече сме достигнали полетна височина (36 000 фута) и цепим с 534 мили в час ground speed (за съжаление мерните единици в инфото зависят от избрания език – имперски за English и метрични за франсетата)

* * *

E, попаднахме на доста раздвижен въздух. Още час и половина след излитане, когато раздаваха манджата, и летяхме над северна Шотландия. Взе да подрусва яко. Аз си изядох порциона набързо и реших да боря завърналата се аерофобия със сън. Забелязах, че пилота отклони от преднчертания маршрут (има доста информация на личната entertainment система закачена пред всяка седалка) и отцепи почти право на север.

sf_01_airbus_entertainmentПерсонална система за забавление. Дори в икономична калса монитора е доволно голям. Колкото по-напред в класите отиваш, монитора става по-голям

 

Сега, три часа след излитане, виждам че сме вдигали на север чак до Фариорските острови. Сега вече пак е завил на запад-северозапад и заобикаля Исландия от север. По план програма трябваше да минем южно от острова. Демек, бая сме се отклонили. Което ни струва още петнайсе минути закъснение в очакваното време за пристигане.

 

sf_03_north_seaОбиколка из северно море

 Под нас има само плътна облачност и еърбъса продължава да си танцува лекичко, но аз май съм му посвикнал.

* * *

Разходих се из долния етаж. Там тоалетните са повече и по-широки – тук горе са с доста „скосяване“ (ако мога да използвам този термин от бизнеса с недвижими имоти в такава подвижна крепост). После разпънах ме малко лукум с колегата, който поради странни причини се оказа настанен на другия край на самолета – долу, в най-предната част на икономична та класа.
Прекрасно е колко много свободни пространства има в самолета. На всеки четири до десет реда има я барче, я тоалетни, я emergency exit.

* * *

Пет часа след излитане. Почти всички сенници са спуснати, доста хора дремят. И – изненада. Един стюард се разхожда и раздава на всички будни най-неочакваното нещо в самолет. Чудесен сладолед на клечка!

* * *

Седем часа след излитането. Опитвам се да дремя, но не се получава хич. Пък и нещо ме мъчи глад. В България е време за вечеря – осем вечерта. А в часовата зона, над която летим, е единайсе сутринта.
Разходих се из самолета на лов за нещо за хапване. На втория етаж намерих оставени за похапване бисквитки, крекери, вода, сокчета и безалкохолни. Възползвах се. Слязох долу да видя как е колегата – спи. Късметлия. На връщане мернах зарязани на един бар сладоледчета за свободна консумация. И аз съм късметлия :-)

В момента сме дълбок над Северна Канада, над стотина километра северозападно от град с интересното име Yallowknife (жълт нож). Сигурно има интересна история зад това име – мога и да потърся някой ден. Облаците под нас почти не са се разкъсвали още от Шотландия и самолета от време на време доста игра се, но после се успокоява. Очаквам слънчево и приятно време за приземяването, но да видим какво ще стане.

* * *

Десет часа след излитането от Париж. Успях да подремна към час и половина. Подминали сме град с познатото име Dawson Creek. Мислех, че е име на тинйджърски сериал.

Остава около час до Сан Франциско и най-после облаците под нас взеха да се разреждат. А екипажа започна да раздава вечеря. Германците бяха къде по-изпълнителни – два часа преди кацане започна храната. Тук оставиха хората да дремят до последно
Вечерята е вкусна и разнообразна. Между другото, французите не се срамуват да пийват в самолета, покрай похапването. От наздравици с шампанско в пластмасови чаши, през вино и бира, та чак до водка, джин и ликьори – всеки сръбва по нещичко.

sf_01_af_lunchМанджа. Под нарязаните ябълки вляво има скрити сиренце (от онова миризливото) и масло

* * *

Двайсетина минути преди кацане
Маневрите не се усещат с този самолет. За щастие облаците съвсем се разредиха. Сега се въртим насам-натам и всичко е супер гладко. Освен това самолета е страшно безшумен – поне на задния край на втория етаж. По пък ние сме на десетки метри от двигателите, а и изолацията е доста дебела.
Гледам захода през камера, закрепена на опашката. Кеф!

sf_04_airbus_tail_cameraПоглед от опашката при снижаване

 * * *

Кацнахме! До край го мъчи страничен вятър, така че кацна на кьоше. Пък и тресна бая силно, въпреки слънчевото време. Кацнахме както и излетяхме – с час закъснение.

sf_06_af_landing

Маршрута за заход

За трети път идвам на OOW и всеки път като вляза в САЩ се чувствам съвсем не „добре дошъл“. Опашки, проверки, едни тежкарски плакати (примерно мъжко лице зад дебели решетки и „намек“ „Death is not the only way to loose your life“). Макар че, ако трябва да съм честен, този път ме разпитваха най-малко. Само ме питаха за какво идвам и толкова – следва снемане на пръстови отпечатъци, снимка и продължаваш.
За щастие куфарите ни пристигнаха с нас – чувал съм, че Париж е едно от най-чест губещите багаж. И така, морни и щастливи се натоварихме на BART и стигнахме до хотела само два часа и половина след кацането.

Този път съм решил да боря Jet lag-а с гладуване. Прочетох, че със 16 часа глад преди закуска човек може да си ресетне биологичния часовник. За това само си хвърлихме багажа и хукнахме (добре де, завлачихме се) към любимият ми „Tad’s famous steak“
Успяхме да приключим с яденето към 17:30, което по мои сметки прави закуската възможна в 9:30. Съвсем малко закъснение, поради късното кацане.

* * *
Едва одаянихме будни до 20:00. Но първата нощ не е трудна за преспиване, защото така или иначе си преуморен.

 Posted by at 14:14

Валенсия street art

 Общи  Коментарите са изключени
сеп 252014
 

По улиците на този прекрасен град се намират много произведения на знайни и незнайни художници. Събрах няколко от тях в този пост

valencia154

 

valencia153

 

valencia152

Семпло, но много симпатично

valencia027

valencia067

valencia141

valencia144

Някой явно са поръчани като  креативни реклами

valencia151

Бръснарница

valencia028

Фризьор

valencia079

Шивашко ателие

valencia145

Велосипеди под наем

valencia150Хранителен магазин?

valencia094

Гараж

valencia146

Пъб

valencia139

А други са правени заради самото изкуство

valencia119

valencia143

valencia142

valencia148

valencia149

 Posted by at 8:05

Валенсия, още снимки

 Общи  Коментарите са изключени
сеп 242014
 

Хубавата разходка приключи. Остават само спомените. И 1576 снимки.

Нека споделя още няколко от тях с вас в следващите два поста. Тук ще покажа някои красоти, които не успях да побера в дългия си разказ.

valencia013

Шадраванче

Няколко детайли от фасади

valencia020

valencia021

valencia022

Вътрешността на по-малкия храм на Плаца Рейна

valencia133

valencia134

И още

valencia135

Един от страничните входове на голямата катедрала

valencia136

Още едно шадраванче

valencia137

Базиликата зад катедралата

valencia138

Още един от входовете на стария град

valencia037

Следващият пост, последен на темата Валенсия 2014, ще бъде отново основно снимки, но малко по-специализиран

 Posted by at 8:02

Валенсия, ден 8

 Общи  Коментарите са изключени
сеп 232014
 

Това беше най-тежката нощ. Жегата и влагата ни карат и двамата да се въртим в мокрите от пот чаршафи и да се будим по сто пъти на нощ. Нямам търпение да се приберем в хладната София и да си спим в нашето легло.

Но с йогата напредвам (12/18/24). Важното е че не пропускам ден за раздвижване, колкото и да съм недоспал.

valencia156

Слънчев часовник – на терасата срещу хотела

След раздвижването по терасата винаги съм вир вода, от мен буквално тече. Така че банята е задължителна. След това слязохме за последно да хапнем Андалуска закуска с хамон иберико.

И точно хамона е единствената ми цел за деня. След като вчера не можахме да напазаруваме от Mercat Central, днес се наложи да притичам набързо. Накупих Jamon Serano – не че нямаше и Iberico, даже и Iberico de Belota, но не сме чак такива ценители да усетим разликата. А 65 евро килограма си е бая скъпичко.

Към десет и половина всичкия багаж беше готов и се изнесохме от хотела. Аз далновидно се бях обул с дълги гащи и затворени обувки, а имахме и връхни дрехи в ръчния багаж. В метрото е приятно прохладно – 28-29 градуса и сянка, при 34 и слънце навън. Но за Франкфурт очаквахме далече по-свежо време…

Пристигнахме на летището за двайсетина минути (билет 4.90 евро с метрото). И разхождайки се из departure зоната разбрах, че летището далеч не е толкова селско, колкото ми се видя на пристигане. Всъщност е поне двойно по-голямо от Терминал 2 в София.

Самолета излетя навреме. След един скучен полет до Франкфурт, пристигнахме дори малко по-рано от предвиденото. Но при кацането – изненада: пак не ни пускат да слезем.
- Дами и господа, оказа се, че нашето пристигне е абсолютна изненада за наземния персонал. Няма стълба, нито автобуси. Ще се наложи да почакаме десетина минути.
Е добре, де. Този път имаме малко над два часа, няма проблем.
Накрая ни стовариха с автобуса на терминал А. Бавно и полечка се докарахме до Терминал С (включително с безпилотния влак).

valencia157

А самия Терминал С си е доста голяма площ. Минахме и през „спалното“ помещение, което само по себе си е поне 100-150 метра.

valencia158

След всички разходки и проверки се доставихме на гейта двайсетина минути преди бординга. И скоро нещата взеха да се сговнясват.
Когато дойде време за бординг ни казаха, че нямало самолет за нас – закъснял от предишен полет. Към петнайсетина минути СЛЕД времето на излитане по разписание, ни намериха самолет и взеха да ни пускат на юруш вътре. Поне го бяха докарали на ръкав, де – нещо рядко срещано във Франкфурт. Качихме се и към половин час след времето за излитане тръгнахме да се разхождаме към пистата. Излетяхме с около 40 минути закъснение. Което – айде, няма проблем, не гоним друг полет. Дали ще пристигнем в осем или девет вечерта, все ми е тая. Макар че съм имали и вечерни приключения на връщане точно от Франкфурт.

Лошото започна около час след излитане. Отначало леко клатушкане и потропване. После по-силно. После светнаха лампата „затегнете предпазните колани“. И понеже българите не сме от най-послушните, а самолета се тресеше все по-неприятно, се наложи капитана да се включи по интеркома и да каже „Попаднахме на буря, всички да седнат и да си затегнат коланите. Не се движете из кабината, дори и до тоалетната“. Когато дори и стюардесите седнаха и се закопчаха, самолета вече се мяташе във всички посоки, скърцаше и се усукваше. Аз бях изпаднал в паника, състояние, в което почти не мога да мисля разумно. Исках всичко просто да спре, спрете самолета, искам да сляза. Но няма как да го спрат, защото това не е автобус.

„Защо, по дяволите, не се издигнем над бурята? Над облачната покривка? Или не заобиколим?“

По едно време видях, че завиваме на югозапад – което съвсем не е посоката между Франкфурт и София. Разбрах, че капитана се е отказал от борбата с бурята и/или е намерил заобиколен маршрут. За да дам някакво спокойно пристанище на изтерзаното си съзнание започнах да си повтарям „Ето, насочихме се към изхода. Ще излезем от бурята след десет минути“. Повтарях го и се гледах часовника, докато не го повярвах. „Още пет минути“. Дори си казах „добре е да съобщят по интеркома, че остава още малко“.
Три минути.
Две
Една
И не щеш ли, самолета се успокои. По неведоми пътища и без никаква реална информация бях предусетил колко има докато се измъкнем от лапите на Виенския вихър. След малко дори изгасиха сигнала за предпазните колани и хората плахо се размърдаха. Но аз взех да си мисля… „Рано или късно трябва да се върнем към маршрута. Трябва и да слезем ниско, да пробием безкрайната облачна покривка, за да се приземим. Но бурята не може да е дълга петстотин километра, нали?
Нали?“

„Дами и господа, говори капитанът. Намираме се над ????? (не чух точно), очаквам се да пристигнем в София около 20:45 местно време“
Чудесно – само половин час закъснение. Дори сме понаваксали. С други думи, остават ни към 45 минути полет. Започнах да си правя сметки. След около 15-20 минути ще започнем да слизаме. Дали над София времето е по-добро? Не искам да се връщам пак до Мюнхен…

Тръгнахме надолу точно когато го очаквах. Бавно и полечка. По някое време видях светлинки под нас и си казах „чудесно, няма облаци“. После всичко пак изчезна, скрито от облаци.

Когато запалиха индикацията за предпазни колани, никой нямаше нужда от подканяне. Казаха дежурите реплики – вдигнете масичките, изправете облегалките, изключете телефоните, ала-бала. Нищо по-специално.

След малко – „Cabin crew, prepare for landing“. Пълна тишина. Бухнахме се в облаците. Което не винаги означава нещо лошо. Всъщност в половината ми полети минаваме през облаци, и няма нищо интересно. Но след тази буря над Виена очаквах много неприятно кацане.
Е, подрусна, но малко. Даже не бих му обърнал внимание, при обикновен полет. Усетих кога започна да спуска задкрилките и си казах „ниско сме, вече ще излезем под облака“. Не би.

Пусна колесника, казах си „Почти стигнахме. Само да не се откаже поради лошо време“. Но все още бяхме в облака.

Всъщност видяхме светлините на града около 40-50 секунди преди да кацнем. Видяхме и че се изсипва силен дъжд. Придружен с вятър – пилота постоянно правеше корекции в курса за да компенисира. Но щом видя града, вече съм спокоен. Пристигаме…

ТРЯС!

Май за сефте се приземявам в пороен дъжд. Бях чувал, че удрят по-силно в пистата, за да пробият водния слой. Все пак при 140 възела (260 км/ч) аквапланинга е възможен дори и за такава тежка машина. Въпреки това се изненадах как яко се тресна. Може би и на пилота му беше писнало от този полет и не искаше да поема никакви рискове. Въпреки това аз бях щастлив – вече сме на земята. И има цели три седмици до следващия полет. Полет с A380

* * *

Куфарите пристигнаха мокри. Но на кой му пука – нали сме вече на земята. После си хванахме такси, което имаше нещо странно в апарата за таксуване. Вместо 8 лева (пътувам от дома до летището с такси на всеки 3-4 седмици, знам колко е) ни взе 10. Това си е 25% повече, без никакви задръствания. Но няма значение. Ние сме си у дома. Ще си спим в нашето легло.

* * *

Хубаво е човек да се разходи тук-там. Да види свят. Валенсия има толкова красиви неща. Хайде, стари сгради има из цяла европа, освен при нас. Докато ние сме дърпали назад със западащата с векове османска империя, хората са строили и надграждали. (това си е чиста оправдание, иберийския полуостров също е бил дълго време под арабски ботуш. Имат сгради и от преди това. Но да не се отплесвам).
Мисълта ми е, че във Валенсия има и много прекрасни неща, изградени в последния половин век, да не кажа десет-петнайсе години. Градините на Турия, Биопарка, Океанографик, Музея на науката. Прекрасни, прекрасни места, които препоръчвам на всеки. Айде, с градините и София е е зле – Борисовата, Южния парк, стават все по-красиви под вещите женски ръце на кметицата.
Оф, пак се отплеснах. Искам да кажа – прекрасно е човек да пообиколи света и да види това-онова. И съм благодарен на съдбата, че мога да си го позволя.
Но няма по-хубаво от „У дома“

 Posted by at 8:53

Валенсия, ден 7, част 2/2

 Общи  Коментарите са изключени
сеп 192014
 

Час-два почивка, за да избегнем, най-горещото време на деня, и отново излязохме на разходка

valencia120

Конна полиция

valencia121

Голямо дебело дърво. Листата му са като на фикус

Като последна цел за разглеждане посетихме музея на керамиката. Това е някакъв бивш дворец – много пищен, дори твърде много. Но нещата вътре са интересни

valencia122

 

valencia123

 

valencia124

 

valencia125

 

valencia126

 

valencia127

 

valencia128

 

valencia129

 

valencia130

 

valencia131

 

valencia132Тази каляска е ОГРОМНА – над 3-3.50 метра висока, поине 5 метра дълга

После отидохме до Mercat Central да напазаруваме за вкъщи. Обаче – ядец. Пазара е затворен, заключен и залостен. Ще трябва да притичам на сутринта.

valencia147

Из Валенсия custom фаянса е много популярен. Има такива надписи по заведения, къщи и площади

На вечеря седнахме за последно във вече любимото ни BaBalu. Този път и аз се отдатох на тапас: Сепия, Крокети, Пикантни картофи, Гуакалмоле. И литър Сангрия – както винаги, с много лед и плодове в каната.

Хапнахме, пийнахме и решихме да си тръгваме. Само да платим сметката, обаче…
Denegada cause 180 tarjeta ajena al servicio
ПОС терминала три пъти отказа да приеме кредитната карта. Ами сега? Пари за вечерята имаме и в брой. Обаче сутринта трябва да платим хотела. Ако картата е прецакана/блокирана?

С тази мисъл се върнахме притеснени в хотела. На рецепцията помолих да платя за престоя – нищо, че е полунощ, а имаме и още една нощувка. Жената ми влезе в положението – исках ако има проблем, да имам време да се обадя на банката сутринта. Не да разбера два часа преди полета.
За щастие плащането мина успешно. Легнахме си спокойни. Утре се прибираме…

 Posted by at 8:37

Валенсия, ден 7, част 1/2

 Общи  Коментарите са изключени
сеп 182014
 

Днес е последния ден. Няма да сколасаме да обиколим всичко желано. Но нали и преди съм казвал – не трябва да се следва стриктен списък. Все пак сме на „почивка“.

Деня започна с йога на терасата (12/16/24). Предполагам, че всички комшии са свикнали да ме гледат по боксерки. Отсреща има един чичка, който всяка сутрин си чисти голямата тераса, пълна с растения, с прахосмукачка. По пижама. То и аз не съм по-красива гледка, сигурно.

След закуска трябваше да решим какво отпада от плана. Albufera изтегли късата сламка. Първо Тя не е готова още за пътувания след вчерашното тежко главоболие. А аз така или иначе предпочитах Biopark. Тя реши да обиколи „набързо“ останалите молове (в радиус от километър около хотела сигурно има поне пет-шест El Corete Ingles).

* * *

Слънцето днес напича безжалостно. А моите рамене и гръб са доста изгорели. За това взех с мен само торбата с фотото и шишенце с вода. Хванах меторото до Nou d’Octubre. От там до Biopark са десетина-петнайсе минути пеша.

valencia099

Този безумен велосипед го видях на път на една витрина

Биопарк е най-красивия и приятен за разглеждане зоопарк, в който съм бил. Животните не са в клетки, а са отделени от посетителите с хитри огради. Всичко е направено, сякаш се разхождаш сред тях в природата.

valencia100

 

valencia101

Розови фламинго – и едно врабче

valencia102Нещо друго

Това е мадагаскар

valencia103

 

valencia104

Саваната

valencia105

 

valencia106

 

valencia107

valencia108

 

valencia109

 

valencia110

 

valencia111

Екваториална Африка

valencia112

 

valencia113

 

valencia114

 

valencia115

Краката на горилата

valencia116

 

Има и театър. Успях така да си наглася времето, че да хвана „представлението“ в 13:00. Тук трябва да кажа няколко думи за амфитеатъра.

valencia117

Като цяло, амфитеатъра е открита площ. Няма навеси, няма дървета. Докато в другите части на Биопарк всичко е направено така, че пътечката да минава предимно на сянка, в амфитеатъра сянка почти няма. Което при 33-34 градуса и без грам вятър, е леко неприятно. Не стига другото, ами реших да запиша представлението на видео, да го покажа на децата. Залепих големия 10-100 на Nikon V3-ката и започнах да се потя обилно. И докато представлението се развива, аз се потя все повече, а никоня загрява все по-мощно. След петнайсетина-двайсет минути направо си пареше – все пак е жега, слънце, а аз го карам да компресира видео в реално време.

Не знам късмет ли беше, или е стискал зъби до последно, но успях да изчакам края на представлението – около 25 минути. Спрях записа на видео и на екрана блесна
„Internal temperature is too high. Shutting down camera“
Евала!

Скрих се на сянка за пет-десет минути (и аз имам нужда от охлаждане), и никоня се съвзе. После се помотах още малко и реших да си ходя. Прекарах в биопарка към три часа.

От там имах идея да хвана любимите ми Градини на Турия и да се прибера пеша – пет-шест километра.

valencia118

Обаче бях ТОЛКОВА каталясал в жегата, че едва стигнах до началото. Реших да не се ебавам и си хванах метрото на обратно. И по-добре – в метрото така ми прималя…

Прибрах се към два часа следобед. Тя беше отметнала повечето молове по бързата процедура, така че отидохме да хапнем

 Posted by at 8:33