Уста Явор Тревненски

Няма да обяснявам кой е той - всички мои читатели знаят колко го уважавам. Няма да изпадам в някакви пожелания - да не стане като предния път.

И все пак: успех в блогването, Юлияне!

Видях слънчогледите още на влизане в ХИТ-а. Бяха много и се продаваха на промоция - 5 броя за ? лева.

Обиколих из магазина и напазарувах всичко, което бях планирал, че и още толкова. Разтоварих количката в багажника и хукнах пак към входа, за да взема букет за Нея. Тя толкова обича слънчогледи…

Отидох при продавачката, която тъкмо правеше поредната връзка от 5 слънчогледа, и казах:
- Добър ден. Искам да купя слънчогледи, но 7, а не 5.
Не ме питайте защо исках 7. Просто букет от 7 ми изглежда по-добре. Но не и на каката, която ме отряза:
- Не може. Продават се само по 5.
Това наистина не го очаквах. Първо, аз съм клиент. Искам да купя и даже на питам за цената. Няма нещо като опашка и недостиг на слънчогледи, така че ограничаването на покупката ми прозвуча странно. Ако бях поискал по-малко, до някъде щях да разбера извратената им логика (да се опитат да ми продадат не по-малко от 5). Ако бяха всичките навързани, пак бих разбрал - мързи я да среже панделката. Но случая не бе такъв - тя продължи да си ги навързва по 5 пред очите ми.
- Ама… това сериозно ли? Не може да си взема 7? - попитах невярващо. Може пък и да е неуместна шега…
- Да. Продават се само по 5.
Мисълта да взема 2 букета по 5 и да изхвърля 3 от тях мина за малко през ума ми, но си изпари под напора на клиентската ми чест.
- Ами добре, приятен ден! - казах и се врътнах бързо-бързо. Даже не погледнах каква е реакцията от резкият ми отказ.

* * *

А Тя получи цветя от друг магазин…

Не бях виждал колата преди. Пък и сега виждах само единият светещ фар и нищо друго. Но въпреки това усещах, че точно с тази кола идва нашата докторка.

По-рано през деня, при последният преглед, беше казала на Боби, че щастливото събитие се очаква всеки момент - “днес или утре”. Може би за това се чувствах доста нервен когато се прибрах. Хиляда въпроса се въртяха за хиляден път в главата ми - кой маршрут да избера? Как да карам - бързо или внимателно. И най-вече - а ще имаме ли достатъчно време?

Боби каза, че и се ядат пържени картофки и си направихме. А след вечеря уж гледах с едно око мача, ама хич нищо не виждах. Опитвах се всячески да не предавам моята нервност на Боби - все пак моята част е по-лесната. Дори, за да демонстрирам спокойствие, легнах да спя. Предната нощ съм спал само четири часа и половина, така че даже успях да задремя. Но после Боби ме събуди и каза да се обличам. И се обади на докторката.

Това с изтичането на някакви води май не е задължително. По пътя към Вита все пак карах хипер-внимателно, въпреки че исках да бързам. Но въпреки моето старание, и въпреки комфорта на Лагуната, Боби пъшкаше все по-тежко при всяка неравност по пътя.

И така, спрях пред болницата и слязохме. Веднага излезе един чичко да ни обясни, че така не се спира. Но аз му казах “ние сме само за малко - за едно раждане :)” и той веднага ни вкара вътре. По-точно вкара Боби, а мен остави да чакам на рецепцията, от където и пиша сега.

10 минути по-късно пристигна и нашата докторка. Бях я срещал още по време на първия 3D / 4D преглед, когато цял час ни наблюдава ни обяснява какво виждаме. Но сякаш не я бях видял истински.

Първото нещо, което видях, когато влезе в болницата, беше здравата смес от спокойствие и увереност, които сякаш излъчва. И лека усмивка, сякаш е щастлива да изроди поредното бебе. А вероятно наистина е щастлива от работата си. Без значение, че я извикахме почти в полунощ, тя крачеше уверено, без да бърза, но и без да се бави. Поздрави ме с “добър вечер”, без да спира, но и без да бърза. И продължи към асансьора.

Всъщност излъчването и е толкова силно, че чак когато вратата на асансьора се затвори, аз забелязах колко ниска е всъщност. Обикновена, нисичка жена, на средна възраст. Която освен да помага на чудото на живота, намери време и да ме успокои, и да ми вдъхне увереност.

Много полезно, за всички, които си пазят AWR snapshots за по-дълъг период от време. От тази таблица може да се изкара trend за нарастването на базата. Примерно по месеци изглеждат така:

Този SQL идва с няколко забележки:
- малко ми е тъпо размера на tablespace да се пази в блокове, а не байтове. Отне ми известно време да схвана какви са числата. Документацията не помага много
- ако в миналото е имало tablespace, който в последствие е drop-нат, се приема, че е бил с default-ния block size. Аз, лично не намерих друг начин
- още нещо леко тъпо: v$tablespace няма изведена колонка blocksize, докато dba_tablespaces няма ts#. Заради тази… хм… неконсистентност в поведението, предпочетох да използвам директно sys.ts$. На който не му харесва това, може да си ги join-не по tablespace_name

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: “Хайде на Балкана!”

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!

Би Ти Ви с гордост представя новият турски сериал “Двама завинаги”, с участието на звездата от „Перла” - Къванч Татлъту и чаровната Седеф Авджъ. Очаквайте премиерата на 2 юни, денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

Напоследък съм влюбен в DataGuard Broker. Страшно полезен инструмент! Е, има си своите странности, все пак…

Днес тествах switcover при конфигурация от една primary, един physical и един logical standby. Предварително се подготвих с research на възможните бъгове и техните workarounds. За щастие сме на доста стабилна версия. Примерно една от грозните мотики е описана в note 761661.1. Абе убих си един ден ровене…

И все пак не бях съвсем изряден. Когато се засилих да прехвърлям, се случи следното:

DGMGRL> connect /
Connected.
DGMGRL> show configuration

Configuration
Name: My_guard
Enabled: YES
Protection Mode: MaxPerformance
Fast-Start Failover: DISABLED
Databases:
mydb_prim - Primary database
mydb_lsby - Logical standby database
mydb_psby - Physical standby database

Current status for “My_guard”:
SUCCESS

DGMGRL> switchover to mydb_psby
Performing switchover NOW, please wait…
Operation requires shutdown of instance “mydb” on database “mydb_prim”
Shutting down instance “mydb”…
ORA-01031: insufficient privileges

You are no longer connected to ORACLE
Please connect again.
Unable to shut down instance “mydb”
You must shut down instance “mydb” manually
Operation requires shutdown of instance “mydb” on database “mydb_psby”
You must shut down instance “mydb” manually
Operation requires startup of instance “mydb” on database “mydb_prim”
You must start instance “mydb” manually
Operation requires startup of instance “mydb” on database “mydb_psby”
You must start instance “mydb” manually
Switchover succeeded, new primary is “mydb_psby”

После нещата са леееко омазани, но се оправят с рестарт на mydb_prim (до MOUNT) и на mydb_psby.

Сега, не че е голяма драма, даже може да се каже, че всичко е ОК, нещата се оправят лесно. Ама все пак ми стана чудно какво не му уйдисва. Нали уж всичко правя като по книгите. Пък и, да си кажа честно, не можах да открия паричната за това гърмежче в Metalink My Oracle Support. Може би защото само се чудят какви бози да правят по визията, а така и не му оправиха search-а.

И все пак, да е жив и здрав чичко гугъл, решение се намери тук. Оказва се, че за връзка към брокера трябва да се използва connect sys/password, вместо connect /. Иди ги разбери.

DGMGRL> connect sys
Password:
Connected.
DGMGRL> show configuration

Configuration
Name: My_guard
Enabled: YES
Protection Mode: MaxPerformance
Fast-Start Failover: DISABLED
Databases:
mydb_prim - Physical standby database
mydb_lsby - Logical standby database
mydb_psby - Primary database

Current status for “My_guard”:
SUCCESS

DGMGRL> switcover to mydb_prim
Unrecognized command “switcover”, try “help”
DGMGRL> switchover to mydb_prim
Performing switchover NOW, please wait…
Operation requires shutdown of instance “mydb” on database “mydb_psby”
Shutting down instance “mydb”…
ORA-01109: database not open

Database dismounted.
ORACLE instance shut down.
Operation requires shutdown of instance “mydb” on database “mydb_prim”
Shutting down instance “mydb”…
ORA-01109: database not open

Database dismounted.
ORACLE instance shut down.
Operation requires startup of instance “mydb” on database “mydb_psby”
Starting instance “mydb”…
ORACLE instance started.
Database mounted.
Operation requires startup of instance “mydb” on database “mydb_prim”
Starting instance “mydb”…
ORACLE instance started.
Database mounted.
Switchover succeeded, new primary is “mydb_prim”
DGMGRL> show configuration

Configuration
Name: My_guard
Enabled: YES
Protection Mode: MaxPerformance
Fast-Start Failover: DISABLED
Databases:
mydb_prim - Primary database
mydb_lsby - Logical standby database
mydb_psby - Physical standby database

Current status for “My_guard”:
SUCCESS

А сега си представете ако не е брокера, колко къртовски труд е това. Първо направи еди-какво-си на едната база, после на другата, да не забравяме пренастройването на логическта… Вместо 5 минути отива на към 25, ако е добра предварителната подготовка.
Абе едва ли вече ще пусна Data Guard без Broker.

- Извинете, господине, Вие как влязохте?
Превключвам от режим “дълбоко замислен за лични проблеми” на по-комуникативен. Преценявам ситуацията, все още леко отнесен. “Хм, странна работа, да ме спира проверка на ескалатора. И не ме ли видя, че съм с карта…”
- Ми с картата си влязох. Защо? - отговарям леко торснато. Тази вечер не съм в учтиво настроение. Напоследък твърде много неща ме дърпат на много страни. Като започнем от една кифла…
- Ами Вие влязохте с моя билет… - леко сърдито, настъпателно.
Отне ми известно време да възстановя в главата си последните 60 секунди. Влязох в подлеза, насочих се към бариерите, през които се влиза за метрото. Даа… имаше там един, който се опитваше да си вкара билета в едната бариера, а да мине през тази вляво от нея. Аз го финтирах още по-вляво, лепвайки картата си от правилната за тази бариера страна… Май е точно този…
- Не е вярно. Имам си карта, влязох с нея… - започвам да се обяснявам, но той ме прекъсва, повишавайки тон:
- Не! Вие влязохте с моя билет. Заради Вас трябваше да прескачам… - усещам как се набира. На мен също не ми е до учтивости.
- Глупости. Имам си карта. А Вие обърнете внимание, че билета се вкарва с лявата ръка и се минава вдясно то него.
То като се замислиш, наистина не е много логично. Да си вкарваш билета с лявата ръка. Ама някой умник така го е измислил, виновен ли съм?
Вече слизаме от ескалатора, долу на перона. Моя опонент продължава да набира инерция:
- Не е вярно! Не е така. Вие влязохте с моя билет! Писна ми от тарикати! За това сме на тоя хал! Е*аси държавата, е*аси хората!
- Не е така - все още се опитвам да обясня, но вече съм доста афектиран - Аз минавам тук всеки ден и знам как се минава. Освен това си имам карта. Но това не Ви пречи да ме обвинявате, без да знаете какво е станало…
- Не е така…
- МИНАВА СЕ ВДЯСНО! Аман от хора, които си мислят, че знаят всичко. И когато сгрешат, все друг им е виновен. “За това сме на този хал”, нали? “Е*аси държавата”, нали?
Не мисля, че го убедих. И един час да му обяснявам, няма да ми повярва. За щастие той пътува в обратна посока.

P.S. Благодарение на Иван открих, че хората наистина се замислят по въпроса от коя страна да се слага билетчето. Но май няма единно мнение.

Щастлив и доволен абонат на Нет1 - вече повече от година. Обаче имам чувството, че вече сме им много (абонатите) и занапред ще ставаме по-малко щастливи и по-малко доволни…

Инцидента, който се случи, не е страшен. Но показва отношение, организация, и фирмена култура.

Случи се така, че в петък късно вечерта кабелната ми изчезна. Като един възпитан българин, аз си позатраях - бяхме на маса, и без това телевизора е само фон. Пък и до сега когато е прекъсвала кабелната, се е оправяла до няколко минути.

Да, ама минутите взеха да стават повечко, отиде към половин час. И аз взеха да си мисля - ми то е късно вечер, може и да не знаят за проблема, никой де не се е обадил. Те би трябвало да си наблюдават мрежата, ама я да взема да звънна…

Намерих им телефона от сайта, звънна и попаднах на някакво гласово меню. Естествено, последното предложение беше “За да се свържете с оператор, натиснете Х”. Натиснах аз Х и с изненада чух нещо от сорта на “Запишете съобщение след сигнала. Оставете телефон за обратна връзка. Ще ви се обадим” WTF?!?.

Поех дълбоко въздух и се приготвих да кажа чисто и ясно какъв ми е проблема (повече от половин час нямам кабелна, да му бера лайката…). Обаче след сигнала чух още по-интересен текст: “The user’s mailbox cannot accept more messages”

Е тук вече ми прикипя. Но единствената друга връзка беше e-mail адреса support@net1.bg . На който написах какъв, аджеба, ми е проблема, от кой блок им пиша и да вземат да си оправят ши*ания кабел най-после. Споменах и колко дилетантско е това с препълняната кутия на някакъв телефонен секретар.

* * *

Така и не дочаках отговор по мейла. На сутринта, за щастие, всичко си беше наред.

* * *

Днес, около 60 часа по-късно получих един e-mail без никакъв subject, в който пише:

Ще Ви помоля да ни изпратите,пълния адрес
за да проверим.
Не сте само Вие абонат в този блок.

НЕТ 1

Това окончателно затвърди мнението ми за професионализма при обслужването на клиенти в НЕТ1. Но не съм притеснен - едногодишния ми договор вече изтече…

Забелязах, че вече има 10.2.0.5 за Linux x86 и Linux x86-64. Patchset 8202632.

Да ние честит новия пачсет!