окт 232014
 

Тази нощ будувах само от около два и нещо до четири. Станах осем без нещо, което си е почти десет часа сън.Отделих малко повече от половин час за йога, после минах и през банята. След още малко помотване и един зелен чай, отидохме да закусим точно в 9:30 – 16 часа след вечерята. Да видим дали ще успея да рестартирам часовника.

Закуската беше обилна и продължителна. Огромен бургер с картофки и зелена салата, полети с поне литър ледено студена вода. След това отидохме до Apple store да проверим да не би случайно да имат iPhone 6. „Няма, изчерпани са за днес. Опитайте утре“. И това час и половина след отварянето.

Направихме един тегел до Mosconey West за регистрация, обаче – ядец. Регистрацията започва в два следобед. Нищо, зор нямам. Прибрахме се до хотела за малко тоалет, миене на зъби, бръснене, четене и отговаряне на мейли и други подобни занимания. После колегата излезе да обикаля града, а аз се заех да отхвърля малко работа.

Обаче… времето е едно такова прекрасно, слънчево… За пръв път ми се случва в свободния ми ден в Сан Франциско да е такова. Започна да ме гложди мощно. Три пъти идвам тук и да не видя Голдън Гейт… и Ломбард Стрийт… Мъчих се около час и на края изревах мощно на ум „Майната му, работата няма да избяга“. И излязох и аз да обикалям.

Хванах първия City SightSeing автобус, който ми попадна. Оказа се, че съм имал голям късмет – той обикаля из downtown, и после минава и през GoldenGate.

sf_34_sister_actФеновете на Упи Голдбърг ще познаят църквата от „Sister Act“

sf_36_alcatrazОще една забележителност, използвана и за филмов декор – Алкатраз

sf_35_gg1Самият Golden Gate – може би най-известният мост в света

sf_37_gg_selfie

И аз бях там. Между другото, страшен вятър…

sf_38_sf_baySan Francisco bay

След обиколката автобуса ни стовари на входа на Чайна таун. От там подапалих сандаля и отидох до Lombard street – най-кривата улица в света. Имах специална поръчка да я снимам:

sf_39_lombard1Lombard street, поглед отгоре

sf_41_lombard2 Lombard street, поглед отдолу

sf_40_lombard_selfie И поглед към мен

А пътя до там не е лек. Добре че имам закалка от годините, прекарани в ТУ-Габрово. Кажи-речи три километра баири, в едната посока.

sf_42_bairТипичен санфранцискански баир

Прибрах се в хотела към пет. Колегата и той мина за малко да ме нагледа, после пак отщипа да си употреби до край билета. Аз отидох да се регистрирам за конференцията и да си взема баджа и подаръците (раничка, тефтер, химикал и бутилка). Тази година дават много по-хубави раници от миналата :)

Към 7 се събрахме пак с колегата, да похапнем по един от огромните бургери на Тад. Аз едва се справих с моя – а не съм обядвал, и обикалях с часове! И после – почивка. Утре започва маратона, наречен Oracle Open World – най-голямата сбирка на Oracle ентусиасти в света!

 Posted by at 14:39
окт 222014
 

 

Летище „Шарл де Гол“ е най криво организираното голямо летище, което съм посещавал. След приятно скучен и изненадващо бърз полет от София до Париж (под 2 часа и половина, при обявени три часа), двамата с колегата започнахме издирването на пътя от терминал А до терминал 2Е. Какво, по дяволите, е това име на терминал 2Е – A, B, C, D, 2E, 2F. Има ли обикновен Е?
Намерихме един автобус, който кара на там. И добре, че освен терминала бях разбрал и гейта – М50. Защото се оказа, че автобуса има поне две различни спирки за този терминал – за К и М, на има-няма километър-два една от друга. Не че е карал направо, де – всеки опит да хванеш посоката е обречен.

sf_31_paris_kids_corner
Поне детския кът на терминала е готин

Но хайде стига за летището. Въобще не сме се помотвали, но стигнахме до гейта двайсетина минути след времето, обявено за бординг. Това не е проблем по две причини – първо, за бординг на А380 са обявени 50 минути. Зер трябва да се качат над 500 човека. И второ, самолета закъсня за излитане с малко повече от час (вкл. 15-20 минути рулиране).

sf_07_airbusЕърбъс А380

 А защо ли закъсня самолета? Никой не казва, но по принцип бординга започна твърде късно. А, нали е за щатите, се оказа доста протяжен.

sf_32_paris_queueПроверката на пет-шестстотин човека върви бавно

Нас с колегата първо ни извикаха встрани да ни разпитат къде, аджеба, смятаме да спим. Само това – адреса на хотела. После се наредихме на едни големички опашки, които започваха и свършваха с проверка на билет и паспорт. Но на края имаше бонус (за избрани щастливци) – пълна проверка на личния багаж, включително прословутото включване на лаптопи им други неща, за да докажеш, че наистина са това което изглеждат; и щателно обарване. Така лично ние се качихме след времето за излитане, а на гейта имаше още може би двеста човека. И зачакахме да излетим.

sf_33_airbus_1st_classБизнес класа в средата на втория етаж.

 А как само лети прасето! Най-големият пътнически самолет строен ЕВЪР, лети мазно сякаш стои на земята. От време на време има леко поклащане, но дори и тогава е някак тромаво и внимателно. Не че сме попадали на лошо време, де.

А колко е голяма кабината! Досега съм летял само веднъж с А380, и бях на първия етаж, където има по десет седалки на ред (3-4-3). Сега съм на втория, близо до опашката, им дори тук са 2-4-2. Т.е. Дори втория етаж събира повече пътници на един ред от един А321, например.

sf_02_economy_2nd_deckEconomy на опашката на втори етаж

 В момента, половин час след излитане, сме долу-горе над Лондон. Вече сме достигнали полетна височина (36 000 фута) и цепим с 534 мили в час ground speed (за съжаление мерните единици в инфото зависят от избрания език – имперски за English и метрични за франсетата)

* * *

E, попаднахме на доста раздвижен въздух. Още час и половина след излитане, когато раздаваха манджата, и летяхме над северна Шотландия. Взе да подрусва яко. Аз си изядох порциона набързо и реших да боря завърналата се аерофобия със сън. Забелязах, че пилота отклони от преднчертания маршрут (има доста информация на личната entertainment система закачена пред всяка седалка) и отцепи почти право на север.

sf_01_airbus_entertainmentПерсонална система за забавление. Дори в икономична калса монитора е доволно голям. Колкото по-напред в класите отиваш, монитора става по-голям

 

Сега, три часа след излитане, виждам че сме вдигали на север чак до Фариорските острови. Сега вече пак е завил на запад-северозапад и заобикаля Исландия от север. По план програма трябваше да минем южно от острова. Демек, бая сме се отклонили. Което ни струва още петнайсе минути закъснение в очакваното време за пристигане.

 

sf_03_north_seaОбиколка из северно море

 Под нас има само плътна облачност и еърбъса продължава да си танцува лекичко, но аз май съм му посвикнал.

* * *

Разходих се из долния етаж. Там тоалетните са повече и по-широки – тук горе са с доста „скосяване“ (ако мога да използвам този термин от бизнеса с недвижими имоти в такава подвижна крепост). После разпънах ме малко лукум с колегата, който поради странни причини се оказа настанен на другия край на самолета – долу, в най-предната част на икономична та класа.
Прекрасно е колко много свободни пространства има в самолета. На всеки четири до десет реда има я барче, я тоалетни, я emergency exit.

* * *

Пет часа след излитане. Почти всички сенници са спуснати, доста хора дремят. И – изненада. Един стюард се разхожда и раздава на всички будни най-неочакваното нещо в самолет. Чудесен сладолед на клечка!

* * *

Седем часа след излитането. Опитвам се да дремя, но не се получава хич. Пък и нещо ме мъчи глад. В България е време за вечеря – осем вечерта. А в часовата зона, над която летим, е единайсе сутринта.
Разходих се из самолета на лов за нещо за хапване. На втория етаж намерих оставени за похапване бисквитки, крекери, вода, сокчета и безалкохолни. Възползвах се. Слязох долу да видя как е колегата – спи. Късметлия. На връщане мернах зарязани на един бар сладоледчета за свободна консумация. И аз съм късметлия :-)

В момента сме дълбок над Северна Канада, над стотина километра северозападно от град с интересното име Yallowknife (жълт нож). Сигурно има интересна история зад това име – мога и да потърся някой ден. Облаците под нас почти не са се разкъсвали още от Шотландия и самолета от време на време доста игра се, но после се успокоява. Очаквам слънчево и приятно време за приземяването, но да видим какво ще стане.

* * *

Десет часа след излитането от Париж. Успях да подремна към час и половина. Подминали сме град с познатото име Dawson Creek. Мислех, че е име на тинйджърски сериал.

Остава около час до Сан Франциско и най-после облаците под нас взеха да се разреждат. А екипажа започна да раздава вечеря. Германците бяха къде по-изпълнителни – два часа преди кацане започна храната. Тук оставиха хората да дремят до последно
Вечерята е вкусна и разнообразна. Между другото, французите не се срамуват да пийват в самолета, покрай похапването. От наздравици с шампанско в пластмасови чаши, през вино и бира, та чак до водка, джин и ликьори – всеки сръбва по нещичко.

sf_01_af_lunchМанджа. Под нарязаните ябълки вляво има скрити сиренце (от онова миризливото) и масло

* * *

Двайсетина минути преди кацане
Маневрите не се усещат с този самолет. За щастие облаците съвсем се разредиха. Сега се въртим насам-натам и всичко е супер гладко. Освен това самолета е страшно безшумен – поне на задния край на втория етаж. По пък ние сме на десетки метри от двигателите, а и изолацията е доста дебела.
Гледам захода през камера, закрепена на опашката. Кеф!

sf_04_airbus_tail_cameraПоглед от опашката при снижаване

 * * *

Кацнахме! До край го мъчи страничен вятър, така че кацна на кьоше. Пък и тресна бая силно, въпреки слънчевото време. Кацнахме както и излетяхме – с час закъснение.

sf_06_af_landing

Маршрута за заход

За трети път идвам на OOW и всеки път като вляза в САЩ се чувствам съвсем не „добре дошъл“. Опашки, проверки, едни тежкарски плакати (примерно мъжко лице зад дебели решетки и „намек“ „Death is not the only way to loose your life“). Макар че, ако трябва да съм честен, този път ме разпитваха най-малко. Само ме питаха за какво идвам и толкова – следва снемане на пръстови отпечатъци, снимка и продължаваш.
За щастие куфарите ни пристигнаха с нас – чувал съм, че Париж е едно от най-чест губещите багаж. И така, морни и щастливи се натоварихме на BART и стигнахме до хотела само два часа и половина след кацането.

Този път съм решил да боря Jet lag-а с гладуване. Прочетох, че със 16 часа глад преди закуска човек може да си ресетне биологичния часовник. За това само си хвърлихме багажа и хукнахме (добре де, завлачихме се) към любимият ми „Tad’s famous steak“
Успяхме да приключим с яденето към 17:30, което по мои сметки прави закуската възможна в 9:30. Съвсем малко закъснение, поради късното кацане.

* * *
Едва одаянихме будни до 20:00. Но първата нощ не е трудна за преспиване, защото така или иначе си преуморен.

 Posted by at 14:14
сеп 252014
 

По улиците на този прекрасен град се намират много произведения на знайни и незнайни художници. Събрах няколко от тях в този пост

valencia154

 

valencia153

 

valencia152

Семпло, но много симпатично

valencia027

valencia067

valencia141

valencia144

Някой явно са поръчани като  креативни реклами

valencia151

Бръснарница

valencia028

Фризьор

valencia079

Шивашко ателие

valencia145

Велосипеди под наем

valencia150Хранителен магазин?

valencia094

Гараж

valencia146

Пъб

valencia139

А други са правени заради самото изкуство

valencia119

valencia143

valencia142

valencia148

valencia149

 Posted by at 8:05
сеп 242014
 

Хубавата разходка приключи. Остават само спомените. И 1576 снимки.

Нека споделя още няколко от тях с вас в следващите два поста. Тук ще покажа някои красоти, които не успях да побера в дългия си разказ.

valencia013

Шадраванче

Няколко детайли от фасади

valencia020

valencia021

valencia022

Вътрешността на по-малкия храм на Плаца Рейна

valencia133

valencia134

И още

valencia135

Един от страничните входове на голямата катедрала

valencia136

Още едно шадраванче

valencia137

Базиликата зад катедралата

valencia138

Още един от входовете на стария град

valencia037

Следващият пост, последен на темата Валенсия 2014, ще бъде отново основно снимки, но малко по-специализиран

 Posted by at 8:02
сеп 232014
 

Това беше най-тежката нощ. Жегата и влагата ни карат и двамата да се въртим в мокрите от пот чаршафи и да се будим по сто пъти на нощ. Нямам търпение да се приберем в хладната София и да си спим в нашето легло.

Но с йогата напредвам (12/18/24). Важното е че не пропускам ден за раздвижване, колкото и да съм недоспал.

valencia156

Слънчев часовник – на терасата срещу хотела

След раздвижването по терасата винаги съм вир вода, от мен буквално тече. Така че банята е задължителна. След това слязохме за последно да хапнем Андалуска закуска с хамон иберико.

И точно хамона е единствената ми цел за деня. След като вчера не можахме да напазаруваме от Mercat Central, днес се наложи да притичам набързо. Накупих Jamon Serano – не че нямаше и Iberico, даже и Iberico de Belota, но не сме чак такива ценители да усетим разликата. А 65 евро килограма си е бая скъпичко.

Към десет и половина всичкия багаж беше готов и се изнесохме от хотела. Аз далновидно се бях обул с дълги гащи и затворени обувки, а имахме и връхни дрехи в ръчния багаж. В метрото е приятно прохладно – 28-29 градуса и сянка, при 34 и слънце навън. Но за Франкфурт очаквахме далече по-свежо време…

Пристигнахме на летището за двайсетина минути (билет 4.90 евро с метрото). И разхождайки се из departure зоната разбрах, че летището далеч не е толкова селско, колкото ми се видя на пристигане. Всъщност е поне двойно по-голямо от Терминал 2 в София.

Самолета излетя навреме. След един скучен полет до Франкфурт, пристигнахме дори малко по-рано от предвиденото. Но при кацането – изненада: пак не ни пускат да слезем.
- Дами и господа, оказа се, че нашето пристигне е абсолютна изненада за наземния персонал. Няма стълба, нито автобуси. Ще се наложи да почакаме десетина минути.
Е добре, де. Този път имаме малко над два часа, няма проблем.
Накрая ни стовариха с автобуса на терминал А. Бавно и полечка се докарахме до Терминал С (включително с безпилотния влак).

valencia157

А самия Терминал С си е доста голяма площ. Минахме и през „спалното“ помещение, което само по себе си е поне 100-150 метра.

valencia158

След всички разходки и проверки се доставихме на гейта двайсетина минути преди бординга. И скоро нещата взеха да се сговнясват.
Когато дойде време за бординг ни казаха, че нямало самолет за нас – закъснял от предишен полет. Към петнайсетина минути СЛЕД времето на излитане по разписание, ни намериха самолет и взеха да ни пускат на юруш вътре. Поне го бяха докарали на ръкав, де – нещо рядко срещано във Франкфурт. Качихме се и към половин час след времето за излитане тръгнахме да се разхождаме към пистата. Излетяхме с около 40 минути закъснение. Което – айде, няма проблем, не гоним друг полет. Дали ще пристигнем в осем или девет вечерта, все ми е тая. Макар че съм имали и вечерни приключения на връщане точно от Франкфурт.

Лошото започна около час след излитане. Отначало леко клатушкане и потропване. После по-силно. После светнаха лампата „затегнете предпазните колани“. И понеже българите не сме от най-послушните, а самолета се тресеше все по-неприятно, се наложи капитана да се включи по интеркома и да каже „Попаднахме на буря, всички да седнат и да си затегнат коланите. Не се движете из кабината, дори и до тоалетната“. Когато дори и стюардесите седнаха и се закопчаха, самолета вече се мяташе във всички посоки, скърцаше и се усукваше. Аз бях изпаднал в паника, състояние, в което почти не мога да мисля разумно. Исках всичко просто да спре, спрете самолета, искам да сляза. Но няма как да го спрат, защото това не е автобус.

„Защо, по дяволите, не се издигнем над бурята? Над облачната покривка? Или не заобиколим?“

По едно време видях, че завиваме на югозапад – което съвсем не е посоката между Франкфурт и София. Разбрах, че капитана се е отказал от борбата с бурята и/или е намерил заобиколен маршрут. За да дам някакво спокойно пристанище на изтерзаното си съзнание започнах да си повтарям „Ето, насочихме се към изхода. Ще излезем от бурята след десет минути“. Повтарях го и се гледах часовника, докато не го повярвах. „Още пет минути“. Дори си казах „добре е да съобщят по интеркома, че остава още малко“.
Три минути.
Две
Една
И не щеш ли, самолета се успокои. По неведоми пътища и без никаква реална информация бях предусетил колко има докато се измъкнем от лапите на Виенския вихър. След малко дори изгасиха сигнала за предпазните колани и хората плахо се размърдаха. Но аз взех да си мисля… „Рано или късно трябва да се върнем към маршрута. Трябва и да слезем ниско, да пробием безкрайната облачна покривка, за да се приземим. Но бурята не може да е дълга петстотин километра, нали?
Нали?“

„Дами и господа, говори капитанът. Намираме се над ????? (не чух точно), очаквам се да пристигнем в София около 20:45 местно време“
Чудесно – само половин час закъснение. Дори сме понаваксали. С други думи, остават ни към 45 минути полет. Започнах да си правя сметки. След около 15-20 минути ще започнем да слизаме. Дали над София времето е по-добро? Не искам да се връщам пак до Мюнхен…

Тръгнахме надолу точно когато го очаквах. Бавно и полечка. По някое време видях светлинки под нас и си казах „чудесно, няма облаци“. После всичко пак изчезна, скрито от облаци.

Когато запалиха индикацията за предпазни колани, никой нямаше нужда от подканяне. Казаха дежурите реплики – вдигнете масичките, изправете облегалките, изключете телефоните, ала-бала. Нищо по-специално.

След малко – „Cabin crew, prepare for landing“. Пълна тишина. Бухнахме се в облаците. Което не винаги означава нещо лошо. Всъщност в половината ми полети минаваме през облаци, и няма нищо интересно. Но след тази буря над Виена очаквах много неприятно кацане.
Е, подрусна, но малко. Даже не бих му обърнал внимание, при обикновен полет. Усетих кога започна да спуска задкрилките и си казах „ниско сме, вече ще излезем под облака“. Не би.

Пусна колесника, казах си „Почти стигнахме. Само да не се откаже поради лошо време“. Но все още бяхме в облака.

Всъщност видяхме светлините на града около 40-50 секунди преди да кацнем. Видяхме и че се изсипва силен дъжд. Придружен с вятър – пилота постоянно правеше корекции в курса за да компенисира. Но щом видя града, вече съм спокоен. Пристигаме…

ТРЯС!

Май за сефте се приземявам в пороен дъжд. Бях чувал, че удрят по-силно в пистата, за да пробият водния слой. Все пак при 140 възела (260 км/ч) аквапланинга е възможен дори и за такава тежка машина. Въпреки това се изненадах как яко се тресна. Може би и на пилота му беше писнало от този полет и не искаше да поема никакви рискове. Въпреки това аз бях щастлив – вече сме на земята. И има цели три седмици до следващия полет. Полет с A380

* * *

Куфарите пристигнаха мокри. Но на кой му пука – нали сме вече на земята. После си хванахме такси, което имаше нещо странно в апарата за таксуване. Вместо 8 лева (пътувам от дома до летището с такси на всеки 3-4 седмици, знам колко е) ни взе 10. Това си е 25% повече, без никакви задръствания. Но няма значение. Ние сме си у дома. Ще си спим в нашето легло.

* * *

Хубаво е човек да се разходи тук-там. Да види свят. Валенсия има толкова красиви неща. Хайде, стари сгради има из цяла европа, освен при нас. Докато ние сме дърпали назад със западащата с векове османска империя, хората са строили и надграждали. (това си е чиста оправдание, иберийския полуостров също е бил дълго време под арабски ботуш. Имат сгради и от преди това. Но да не се отплесвам).
Мисълта ми е, че във Валенсия има и много прекрасни неща, изградени в последния половин век, да не кажа десет-петнайсе години. Градините на Турия, Биопарка, Океанографик, Музея на науката. Прекрасни, прекрасни места, които препоръчвам на всеки. Айде, с градините и София е е зле – Борисовата, Южния парк, стават все по-красиви под вещите женски ръце на кметицата.
Оф, пак се отплеснах. Искам да кажа – прекрасно е човек да пообиколи света и да види това-онова. И съм благодарен на съдбата, че мога да си го позволя.
Но няма по-хубаво от „У дома“

 Posted by at 8:53
сеп 192014
 

Час-два почивка, за да избегнем, най-горещото време на деня, и отново излязохме на разходка

valencia120

Конна полиция

valencia121

Голямо дебело дърво. Листата му са като на фикус

Като последна цел за разглеждане посетихме музея на керамиката. Това е някакъв бивш дворец – много пищен, дори твърде много. Но нещата вътре са интересни

valencia122

 

valencia123

 

valencia124

 

valencia125

 

valencia126

 

valencia127

 

valencia128

 

valencia129

 

valencia130

 

valencia131

 

valencia132Тази каляска е ОГРОМНА – над 3-3.50 метра висока, поине 5 метра дълга

После отидохме до Mercat Central да напазаруваме за вкъщи. Обаче – ядец. Пазара е затворен, заключен и залостен. Ще трябва да притичам на сутринта.

valencia147

Из Валенсия custom фаянса е много популярен. Има такива надписи по заведения, къщи и площади

На вечеря седнахме за последно във вече любимото ни BaBalu. Този път и аз се отдатох на тапас: Сепия, Крокети, Пикантни картофи, Гуакалмоле. И литър Сангрия – както винаги, с много лед и плодове в каната.

Хапнахме, пийнахме и решихме да си тръгваме. Само да платим сметката, обаче…
Denegada cause 180 tarjeta ajena al servicio
ПОС терминала три пъти отказа да приеме кредитната карта. Ами сега? Пари за вечерята имаме и в брой. Обаче сутринта трябва да платим хотела. Ако картата е прецакана/блокирана?

С тази мисъл се върнахме притеснени в хотела. На рецепцията помолих да платя за престоя – нищо, че е полунощ, а имаме и още една нощувка. Жената ми влезе в положението – исках ако има проблем, да имам време да се обадя на банката сутринта. Не да разбера два часа преди полета.
За щастие плащането мина успешно. Легнахме си спокойни. Утре се прибираме…

 Posted by at 8:37
сеп 182014
 

Днес е последния ден. Няма да сколасаме да обиколим всичко желано. Но нали и преди съм казвал – не трябва да се следва стриктен списък. Все пак сме на „почивка“.

Деня започна с йога на терасата (12/16/24). Предполагам, че всички комшии са свикнали да ме гледат по боксерки. Отсреща има един чичка, който всяка сутрин си чисти голямата тераса, пълна с растения, с прахосмукачка. По пижама. То и аз не съм по-красива гледка, сигурно.

След закуска трябваше да решим какво отпада от плана. Albufera изтегли късата сламка. Първо Тя не е готова още за пътувания след вчерашното тежко главоболие. А аз така или иначе предпочитах Biopark. Тя реши да обиколи „набързо“ останалите молове (в радиус от километър около хотела сигурно има поне пет-шест El Corete Ingles).

* * *

Слънцето днес напича безжалостно. А моите рамене и гръб са доста изгорели. За това взех с мен само торбата с фотото и шишенце с вода. Хванах меторото до Nou d’Octubre. От там до Biopark са десетина-петнайсе минути пеша.

valencia099

Този безумен велосипед го видях на път на една витрина

Биопарк е най-красивия и приятен за разглеждане зоопарк, в който съм бил. Животните не са в клетки, а са отделени от посетителите с хитри огради. Всичко е направено, сякаш се разхождаш сред тях в природата.

valencia100

 

valencia101

Розови фламинго – и едно врабче

valencia102Нещо друго

Това е мадагаскар

valencia103

 

valencia104

Саваната

valencia105

 

valencia106

 

valencia107

valencia108

 

valencia109

 

valencia110

 

valencia111

Екваториална Африка

valencia112

 

valencia113

 

valencia114

 

valencia115

Краката на горилата

valencia116

 

Има и театър. Успях така да си наглася времето, че да хвана „представлението“ в 13:00. Тук трябва да кажа няколко думи за амфитеатъра.

valencia117

Като цяло, амфитеатъра е открита площ. Няма навеси, няма дървета. Докато в другите части на Биопарк всичко е направено така, че пътечката да минава предимно на сянка, в амфитеатъра сянка почти няма. Което при 33-34 градуса и без грам вятър, е леко неприятно. Не стига другото, ами реших да запиша представлението на видео, да го покажа на децата. Залепих големия 10-100 на Nikon V3-ката и започнах да се потя обилно. И докато представлението се развива, аз се потя все повече, а никоня загрява все по-мощно. След петнайсетина-двайсет минути направо си пареше – все пак е жега, слънце, а аз го карам да компресира видео в реално време.

Не знам късмет ли беше, или е стискал зъби до последно, но успях да изчакам края на представлението – около 25 минути. Спрях записа на видео и на екрана блесна
„Internal temperature is too high. Shutting down camera“
Евала!

Скрих се на сянка за пет-десет минути (и аз имам нужда от охлаждане), и никоня се съвзе. После се помотах още малко и реших да си ходя. Прекарах в биопарка към три часа.

От там имах идея да хвана любимите ми Градини на Турия и да се прибера пеша – пет-шест километра.

valencia118

Обаче бях ТОЛКОВА каталясал в жегата, че едва стигнах до началото. Реших да не се ебавам и си хванах метрото на обратно. И по-добре – в метрото така ми прималя…

Прибрах се към два часа следобед. Тя беше отметнала повечето молове по бързата процедура, така че отидохме да хапнем

 Posted by at 8:33
сеп 172014
 

Изкарах тежка нощ. Явно съм изгоял доста зловещо. Будя се на половин час, кожата ми пари…

Тя също не е много по-добре. Някакво упорито главоболие я мори в последните дни и днес е особено неприятно.

След закуска решихме единодушно, че плажа е твърде голямо усилие и за двамата. Имаме още една близка цел за разглеждане – централния пазар (Mercat Central de València). Аз открих удоволствието от посещението на големия пазари миналата година с посещението на Mercat de la Boqueria в Барселона.

valencia081

Тия зелените домати са някакъв специален сорт- всъщност са сладки

valencia082

Чушки- черноблки

valencia083

Червен пипер и дрги подправки

valencia084

Морск дарове (като им гледам цените, не са баш „дарове“)

valencia085

Още някакви странни морски неща

valencia086

Гъбки, зеленчуци…

valencia087

Сиренца – всякакви. Имаше дори наситено червени и едно отровно зелено на цвят

valencia088

Маслинки

valencia089

Зехтинчета. Има и къшейчета, с които може да си топнеш да опиташ различните вкусове

valencia090

Разграфен добитък

Основния продукт, който ме интересува, е испанската шунка, известна като Jamon. А колко хамон има на този пазар!

Краткото ми предварително проучване ме научи, че хамона се произвежда от задния бут на прасето. Изглежда много устойчив, защото, въпреки че е месо, бутове висят из магазини и кръчми из целия град, без значение че навън е 30-35 градуса. Май няма нужда от хладилник.

Има основно два основни вида хамон:
Jamon Serano – Произведен от най-различни породи „бели“ (аз бих казал розови) прасета – Duroc, Landrace и Gran Blanco. Прасето се храни със зърнени смески за да се получи по-добра текстура на месото. Бута се осолява, престоява няколко седмици, измива се от солта и се суши от 4 до 15 месеца
Jamon Iberico – по-скъпия вариант. За него се квалифицира само една порода черни прасета (Pata Negra), които живеят в ограничен регион на Исапания и Португалия. Има три типа Иберико
Jamon Iberico de Cebo – прасета, отглеждани във ферми и хранени със зърнени храни. Суши се до 24 месеца
Jamon Iberico de Recebo – прасета на свободно отглеждане (това ми звучи като видовете яйца/кокошки). Освен зърнени захранки, похапват и жълъди и каквото си намерят из гори и поляни. Суши се 24 месеца
Jamon Iberico de Bellota – хамона на хамоните, шунката на шунките, филето на филетата от Елена. Според легендата, прасетата припкат из горите и похапват само жълъдчета. Суши се до три години. Казват, че буквално се топи в устата. Не съм опитвал – наистина е безобразно скъп

Разбира се, има и безкраен брой не-именити версии от тоя и оня регион/производител. Кажи-речи на всяка кръчма висят по няколко бута и режат направо от тях. Има го и във всеки магазин. И, разбира се, има цели сергии с различни видове хамон на пазара.

valencia080

Сергийките за хамон

* * *

Извън пазара има и нещо като битак – сергии с какво ли не: от сутиени и рокли до всякакви видове сувенири

valencia091

Покрай битака се забихме и из други магазинчета. Трябва да накупим сувенири за много хора. И така, от магазинче на магазинче, от уличка на уличка – стигнахме до нашпата любима Mercadona, кварталния супермаркет, където заредихме с плодове и вода.

valencia073

Това е на гърба на пощата. Предполагам, че са пощенски кутии

* * *

Вечерта открихме още един неизследван край на „центъра“. Обиколихме го и него. Тя се уреди с нова рокличка, аз – с още доста снимки

valencia092

Още една кула

valencia093

Тигани за паеля

valencia095

Самата паеля

После се завъртяхме към BaBalu - ресторантчето от Ден две, което сякаш най-много ми падна на сърцето. Хапнахме салата с морски дарове (октоподи, сепия, авокадо и други някакви неща) и манджа с още повече морски ала-бали

valencia096

Тази красота е пълна с пилешко

valencia097

Салатката

valencia098

Манджа с калмари, миди и кралска скарида (един брой) и други

Вечер, когато времето захладнее, е много приятно. Под „захладнее“ имам предвид 28-29 градуса – толкова падат температурите преди полунощ. Между другото, във Валенсия има термометри под път и над път – по аптеките (а те са много), по големите кръстовища, по площадите… След като хапнахме и изпихме литър сангрия, се върнахме към хотела по един относително заобиколен път, през нощните улички. И легнахме да спим.

 Posted by at 8:26
сеп 162014
 

Днес ще ходим на плаж, пък ако ще и жаби да валят.

Станах много изморен. Хич не успявам да се наспивам тука. Пробвах да си направя сутрешната, гимнастика, но се отказах след третото повторение. Майната му, ще се кълча на плажа.

Хапнахме набързо и започнахме да гласим багажа. То не че има много багаж. За пръв път от страшно много години отиваме на плаж само двамата. Което изисква специално внимание, защото ще си оставим багажа без да има кой да го гледа, докато се плацикаме. Така че изтърбуших от раницата всичко, прибрах фотото, документите и телефоните в сейфа на стаята и взех само малко пари, личните карти и картата за стаята. В случай, че останем без лични карти – имаме паспорти в стаята. Всичко е по две, мамка му…

Уж не сме се помотвали много, а пристигнахме на плажа към десет и половина. Морето все още е развълнувано, но не е като вчера. Водата е топла. Всъщност обичам вълните, когато са до около метър. Времето е относително перфектно – леко облачно, колкото да не препича. Вятър почти няма, само колкото да раздвижи въздуха, да не е задух. Температура – към трийсетина градуса.

Наехме си два шезлонга и чадър (всичко по четири евро) и хайде във водата. Снимки нямам, защото не съм вземал фотото този ден. Но беше много приятно. Плажа, както вече казах, е много широк. После в морето се влиза доста спокойно – първите двайсетина метра водата и е под кръста. Е, без да броим вълните.

По някое време реших, че съм събрал достатъчно сили за да си довърша гимнастиката. Отидох малко по-назад в ненаселената част на плажа и се отъркалях в прекрасния, ситен и чист пясък (3+8/15/20). Огромната пясъчна площ се почиства машинно всяка вечер (личи си по шарката сутрин) и ръчно през деня – обикалят хора, които събират всяко боклуче в едни мрежички. Евала.

Към два часа следобед решихме, че е време да похапнем. Извадихме предварително приготвените сандвичи (има и капанчета край плажа). После направих Голямата Грешка. Заспах на шезлонга.

Събудих се час и нещо по-късно и установих, че
– всичко облаци са изчезнали
– сянката на чадъра се е преместила
– аз съм изгорял.

Минахме за последно през морето. После – метрото и обратно в хотела. Тя ме намаза с някакъв крем. Това малко помогна на горящата ми кожа, но не за дълго.

Все пак денят не е напълно загубен. Близо до хотела е катедралата на Влаенсия (Catedral de Santa María de Valencia), която има висока кула (Torre del Micalet), достъпна за туристи. Още първия ден и хвърлих око, но тогава Тя каза, че 202 стъпала са твърде много. Сега ще отида сам.

За изкачване на кулата взимат 2 евро. Не че има асансьор или нещо – само добрата стара вита стълба. Двеста и две относително стръмни стъпала.

valencia078

И какъв то съм си припрян, пристигнах горе доста задъхан. А гледката ми отне и сетния дъх! Целия град – като на длан. При това от сграда, просторена преди близо шест века!

valencia074

Катедралата, погледната откъм кулата

valencia075

Валенсия, изглед отгоре

valencia076

Населението горе

valencia077

И аз

Имах късмета да чуя отблизо и гласа на Голямата Камбана (Micalet) – седем тона и половина, която бие на всеки час в последните четиристотин седемдесет и пет години. Всички качили се на терасата подскочиха щом камбаната запя :)

После се прибрах в хотела и излязохме да вечеряме. Ох, толкова сме изморени и двамата… Денят приключи към 23 часа.

 Posted by at 8:19
сеп 152014
 

Скучен, мрачен и ветровит ден. Започнах отново с разкършване на терасата по боксерки (11/15/20). Бавно и полека минахме през цялата дандания с къпането и слезнахме долу да похапнем. Небето е мрачно, духа вятър. Мислехме да ходим на плаж, но струва ли си?

 

valencia072

(добре, де, малко съм драматизирал)

След кратко обсъждане го измислихме: аз ще се разходя до плажа, за да проуча пътя и условията; а Тя ще се мота по разни молове (тук има страшно много El Corete Ingles), защото когато аз съм с нея, шопинга става доста изнервен. Така де, не мога да разбера защо някой би прекарал повече от пет минути в един магазин. Влизаш, вземаш и си тръгваш.

Хванах трета линия на метрото от близката Xativa до Benimaclet (билет за 10 пътувания в зона А ми стъпи 8.20 евро). Според картата там трябваше да се прехвърля на линия 4 или 6 – и двете вършат работа. Обаче – изненада! Следвайки табелите за 4 и 6 в крайна сметка излязох от метрото на улицата. Оказа се, че метро линии 4 и 6 са си просто трамваи.

И така, минавайки през студентски град, или както сам се казва квартала с МЕИ-то (Univercitat Politecnica) у СУ-то (Vnivercitat de Valencia), бавно и полека стигнахме до плажа. А плажа се оказа ОГРОМЕН!

valencia069

 

valencia070

 

valencia071

Спокойно мога да кажа, че плажа е широк колкото са дълги доста плажове в БГ (примерно Арапя). А колко е дълъг – не знам. Аз походих 2-3 километра и се отказах – върнах се на обратно.

Плажа е много приятен. Започва от култовия хотел Les Arenas, където е относително петъпкан (или поне предните 20-30 метра). Само половин-един километър по-нататък населението се разрежда. Платени чадъри/шезлонги има сигурно на 10% от пясъчната ивица. Има малки капанчета близо до водата на всеки няколко стотин метра; душове, чешмички, тоалетни също се намират редовно. Абе както си трябва. Има игрища за плажен волейбол, вратички за футбол и други занимавки.

Прибрах се каталясал в ранния следобед. Тя беше понапазаувала. Помотахме се в една от малкото необходени посоки около хотела и намерихме хубав бюфет от типа „сипвай колкото искаш“ за десет евро на човек. Изобщо не може да се сравнява с великия BWOK във Баселона (почти няма морски храни), но все пак е вкусно и обилно.

После се прибрахме да помръхтим обратно в хотела. Времето на предразполага към много разходки. Привечер излязохме да се пошляем още малко.

valencia009

 

valencia010

Малко магазинче за сладки неща

Напазарувахме си разни неща за сандвичи от близката Mercadona и се нагласихме за плажуване за следващия ден.

 Posted by at 8:54