авг 082014
 

Това ме изненада, честно!

Един потребител ми се оплака, че си е объркал паролата няколко пъти и получава ORA-28000. Преди да го отключа, реших да проверя какво е станало – нали все пак потребителите са си потребители…

SQL> select account_status from dba_users where username = 'xxx';

ACCOUNT_STATUS
--------------------------------
OPEN

A! Шах с пешката. И започна един разговор…
- Ама сигурен ли си че е на тази база?
- Да!
(все пак проверих на всички бази, до които има достъп – навсякъде е OPEN)
- Ама сигурен ли си че използваш този потребител?
- Да!!
(все пак проверих всички потребители – ами има си някой заключени, но от месеци)
- Ама сигурен ли си че е точно тази грешка?
- Да!!! Веднъж минава, три-четири пъти ми дава тази грешка!
- WTF???
Това, че понякога минава ме втрещи още повече. Как, по дяволите, става това? Ако потребителя беше на по-малко то 1000 км, щях да поискам лично да дойде да ми покаже.
Но това нямаше да ми помогне…
Помолих потребителя да се закачи на Primary базата (вместо на Active DataGuard), за да мога да видя какво пише в DBA_AUDIT_SESSION. Никакъв проблем – всички логини бяха успешни.

Тогава ми проблесна какво може да са направили тия тарикати от Oracle. Веднъж като имах вярното предположение, намирането на нотата ми отне по-малко то 2 минути

ORA-28000 „the account is locked“ in the standby database, even after the account was unlocked in the primary. (Doc ID 1600401.1)

Applies to:
Oracle Database – Enterprise Edition – Version 11.1.0.6 to 11.2.0.4 [Release 11.1 to 11.2]
Information in this document applies to any platform.

Symptoms
A user’s account in an Active Dataguard standby database is locked, for example as a result of multiple logon attempts with a wrong password to that standby database. The user attempts to logon and gets an error ORA-28000 „the account is locked“. The database administrator unlock this user’s account in the primary database. Still, the user cannot connect to the standby, getting the same error ORA-28000.

Cause
A privileged user (a database administrator) must unlock account in the standby database. It is not enough to unlock the same account in the primary database. This is because the standby is open read-only and cannot update any tables. When a user’s account has to be locked on the standby database, it is locked only in memory there.

Solution
A privileged user (sysdba, the database administrator) must logon to the standby and unlock the account there. A message ORA-28015 „Account unlocked, but the database is open for read-only access“ confirms that the account is now unlocked in the standby database. From then on, the user can logon to the standby database without getting any error.

Това обясни не само защо в DBA_USERS всичко е наред, но и защо понякога успява
- първо, понеже базата е read-only, заключването не може да се отрази в DBA_USERS (демек USER$). За това като питам таблицата всичко е наред – там няма информация за заключването, тя се пази само в паметта на ADG instance. Което е някакъв странен компромис…
- понеже базата е RAC, а и очевидно това тайно местенце в паметта не е защитена от cache fusion, успеха в логването зависи от това на кой нод ще попаднеш. За това понякога става, а понякога – не.
- понеже на базата няма кой-знае-какъв load, успешно закачилите се сесии на потребителя на „не-заключения“ нод, колкото и мизерно натоварване да правят, са достатъчни, за да може server-side load-balancing да го хвърля по-често към „заключения“. Затова средно 1 от 4 логина минава.

Решението – пуснах и на двата нода на ADG:

SQL> alter user xxx account unlock;
alter user xxx account unlock
*
ERROR at line 1:
ORA-28015: Account unlocked, but the database is open for read-only access
 Posted by at 15:56
юли 232014
 

Patch 17694377

За сега е наличен за Linux x86 и x86-64, както и Solaris: Sparc (32 bit и 64 bit), x86 и x86-64

Най-голямата новост е in-memory database option, обявена от Лари още миналата година на OOW. Честно казано, аз много се надявах да чудеса в DWH. Отделихме над 500 часа за тестване. Резултатите, които постигнахме, не са чак толкова впечатляващи. Но може и ние да не сме го употребили както трябва, знам ли. Иначе като концепция е прекрасно и дори се чудя дали да не разкажа за него на следващия BGOUG. Единственото, което ме спира, е ниските ни постижения – няма какво да разказвам за нещо, на което не сме му хванали цаката.
(А и цената, която са му лепнали, е една такава…)

Така де. С публикуването на тоя patchset се отпушва и миграцията към 12c за production базите ни. Още от безсънния месец след ъпгрейда от 8i на 9.1.1.1 си научих урока – никакъв ъпгрейд преди първия пачсет. А и не съм само аз – хората масово странят от 12c в production. Е, надявам се първата ни такава база да се случи в началото на септември.

Enjoy!

 Posted by at 11:36
юли 162014
 

От летището до хотела ползвах точно 4 транспорта. И от всеки научих по нещо.
Първо взех Heathrow express до Paddington. Вярно, не е евтин, но кара бързо. Докато не настигна някакъв друг влак пет минути преди Пдингтън и не започна да се мота, да се мота… Чак на машиниста му стана неудобно и взе да се извинява по уредбата
- Дами и господа, може би се чудите защо се движим с тази ниска скорост. Настигнахме един закъснял влак за … и се налага да се движим зад него. Ще пристигнем на Падингтън след около 4 минути.
Иха! Ей това е отношение към клиента!
На Падингтън се ориентирах лесно. Бях си изтеглил упътвания от LondonDrum и знаех какво търся – Circle line на метрото.
На circle line научих, че лондонското метро се движи бавно, но пък спира често.
Следващото метро, което хванах, беше North line. Няма такива тесни тунели! Дори и в старото метро в Берлин, в което тунела е на една педя от влака. Тук трябваше да се наведа за да вляза във вагона! Да, не съм нисък, но пък и не съм 2+ метра.
Последни транспорт, който използвах за този ден, беше Docklands Light Rail (DLR). Това е надземна железница, която се движи автоматизирано, без водч във влака.
lon7
Вече бях виждал такива във Сан Франциско миналата година, но в доста по-малък мащаб и контролирана среда.

* * *

И така, доставих се в Hоliday Inn Express тъкмо навреме за вечеря. Повечето колеги вече бяха пристигнали – кой с Бритиш, кой с България Ер, кой с Austrian от Виена. Един колега беше поразучил възможностите за похапване около хотела и ни заведе в един много приятен пъб – тераса на брега на Темза, с всички табиети, включително и бесилка.
lon3

* * *

Сутринта станах в 6:30 UK time, с позвъняване на будилника, за да имам време за един благотворен душ. Напоследък съм си разстроил биологичния часовник. Дълги години се будя сам малко преди 7:00 българско време, но с последните седмици, може би месец, все не успявам да се наспя. Душа помага.
Закуската в хотела се оказа задоволителна, но само толкова. Все пак не започвам на гладно. После се събрахме всички (десетина човека) и яхнахме DLR-а за Canary wharf.
Canary wharf е едно такова място, където са се събрали много високи офис сгради и малко паркчета. В смисъл… Ако сградите бяха на по пет етажа, щях да кажа, че е чудесно, зелено… Но с тия 30+ етажа отвсякъде, просто всичко изглежда малко – и паркчетата, и улиците, даже хората.
Нашето обучение беше в CCTVenues – на 32 етаж. До сега не се бях качвал толкова високо в сграда. Асансьора взема по два етажа в секунда, но започва забавянето 5-6 етажа преди да пристигне.

През прозореца на залата се виждаше чудесно и новия офис на Skrill – 27-ми етаж на сградата с емблемата на CITY

lon4

* * *

За самото обучение няма много какво да говоря. Научих разни неща, други останаха за следващия път. Вечерта имахме „официална“ вечеря в еди ресторант наблизо – Hazev. Много го хвалят, но не е мой тип. Твърде голямо хале, твърде много хора, шум и дандания. Иначе обслужването е прекрасно, храната – тоже. Малко е срамота да ида до UK за да ям турски специалитети, но какво от това. А най-доволен останах от баклавата.

Вечерта снимах офиса и по тъмно

lon5
(снимката е от ръка, Никоня е железен)

* * *

На другия ден отидох по-рано, уж да пофотам. Нищо смислено не можах да фотна. От 32я етаж всичко изглежда измамно близо, но като се опиташ да стигнеш, се оказва, че не е точно така.

Втория ден от обучението беше по-активен – разни ролеви игри и т.н. Самото CCTVenue също е хубаво място. Заема целия 32 етаж от сградата и е изцяло отдадено за обучения. Има разни зали, в които се провеждаха различни събития за различни фирми. Винаги има налични вода, сокове, бисквитки, кафе, чай, мляко и т.н. Има и добър ресторант за обяд – на самия етаж. Е, няма тераса – съвсем логично – така че пушачите трябваше да тичат до долу по време на всяка пауза. Или да не пушат, което е по-добре.

* * *
Интересен факт: гарите на DLR около Canary wharf са токова начесто, че между тях има долу-горе едно влакче разстояние. Тук се вижда края на перона на едната гара и покрива на другата. А и следващата не е по-далеч
lon6

След края на обучението се прибрах в хотела и помолих на рецепцията да ми викнат такси за летището през нощта
- Трябва да бъда на Heathrow Terminal 1 около 4:30 сутринта. Кога трябва да тръгна?
- Не по-късно от 3:30, сър
- Ъъъ… Пътя до летището е един час, през нощта?
- Да, поне един час е, сър. И има твърда тарифа – 60 паунда.
- Ъхм, ОК. Нека е в 3:30
(Бааахти кожодерите… 60 паунда! Това са към 140-150 лева! За един курс!! Искам да съм таксиджия в Лондон)

Вечерта си легнах мега рано – може би около 20:00 часа UK time. Зер ставането e в 2:50. Навих си и телефона, и таблета да звънят. Което беше тотално излишно – будих се поне 3-4 пъти, последно пет минути преди да звъннат. Но пусти страх да не отърва самолета за прибиране…

Пътя се оказа около 40-45 минути. При това с ултра спокоен шофьор, който спазваше всички ограничения и правила. Много му се спеше на човека, ама много, и караше супер внимателно. Пристигнах на терминала малко преди първите слънчеви лъчи

lon8

На връщане се прекачвах през Виена. Колкото и невероятно да звучи, това беше най-бързия начин да се доставя в София – директните полети кацат следобед.

На самолетите на Austrian се забавлявах с последната им маркетингова приумица – рекламират топ дестинациите си с разни игри на думи. Хареса ми:

Sightflying
Thailanding – за полет до Тайланд
A Big Apple a day – Всеки ден полет до Ню Йорк
Time to say Dubai – в чест на Андреа Бочели и Сара Брайтман
Malediving – Гмуркане край Малдивите (не със самолета, надявам се)

На самото летище Виена, което си мислех, че познавам, се наложи да открия къде, по дяволите, е терминал D. Оказа се в едни катакомби – минава се няколко етажа през циментови стълби, използвани за декор в играта Doom 2 и всички нейни последвали клонинги. А имах и ограничени време. Но сколасах да се доставя на D36 точно за бординга.

Полета до София беше чудесен. Кацането – не толкова: силен страничен вятър, имах чувството че пилота не може да уцели пистата – голяма борба беше. Но кацна от раз. А и вече не ми беше чак такъв спек, въпреки че Фокер 100 не е голяма птица. Все пак четвърти полет за три дни, човек свиква.

 Posted by at 15:23
юли 102014
 

12:30
- До летището? – попитах аз
Единствения отговор на таксиджията беше отегчено повдигане на рамене.
Таксито потегли вяло и се вля в потока железни колесници по Ситняково. Навреме се усетих, че се опитва да ме прекара през задръстеното Цариградско. Казах „Минете по Шипченски“ – никакъв отговор. Но все пак се престрои вляво и зави на Румънското. Е, нямам нищо против мълчаливите таксиджии.

Не обичам обедно-следобедни полети
Когато излитам следобед, на практика си губя целия ден. Сутрин се въртя като муха без глава, без да мога да подхвана нищо сериозно.
Така се случи и днес. Излитам в 13:55. Доставих се в офиса малко преди девет, но не съм свършил почти никаква работа. Към 11:40 нарамих багажа и тръгнах да си хващам таксито. Бях на терминала съвсем малко след 12:00.

На security check посегнах да си извадя лаптопа от раницата и опа… лаптоп нямаше. Спомням си как го изключих преди да тръгна от офиса, но докато се помотам с последни уговорки съм забравил да го сложа в раницата. Майната му! И без това отивам на обучение, лаптоп не ми трябва. Имам си таблет и телефон, мейли мога да чета и през тях.

Стоварих се на гейта в 12:20 – доста рано. Хем се зарекох да не подранявам, ама… Е, добре че имам книжки за четене в таблета. А мога и да започна записките, че съвсем буренясал тоя блог.

Другото гадно на полета по това време е, че няма как да обядвам. И, съвсем разбираемо, ми престърга докато чакам. Но аз съм гърмян заек, знам че сандвичите са абсурдно скъпи на терминала. Бръкнах в раницата и извадих една мазна баничка, специално поставена да запълни празнината до похапването на борда.

14:00
Най-после на борда! Самолета е доста нов А320. Чистичък, лъскав… Сякаш преди малко е слязъл от конвейра. А може би просто съм забравил колко чисти и хубави са самолетите на Луфтханза. Закъснението в бординга е не повече от 5 минути, така че ще излетим почти навреме.

А320

Много се радвам, че вече всички (използвани от мен) авиокомпании признават използването на таблет във Flight mode дори и по време на излитане/кацане. Така мога да си чета книжка вместо да броя мухите, образно казано. А, мога и да си водя записките докато рулираме (pilot rulez!)

14:15
Ооох, мамка му! Отдавна не бях чувствал такъв дискомфорт при излитането. Всяко полюшване ме спича. Добре че бързо и лесно стигнахме над рехавите облачета и самолета се стабилизира.
За всичко това е виновен един пилот на България Еър, който преди две седмици ни прибра от Закинтос. Тоя авантюрист, видимо налегнат от мощна скука, явно не знаеше за какво служи доплеровия радар. Успя да ни прекара през всички облаци и въздушни ями. Имаше един-два момента, в който хората пищяха! Доста новичкия Ембреър 190 подскачаше като изтърван кон. Тъкмо се бях почувствал комфортно във въздуха, а веселия капитан успя да изрови старите страхове изпод рехавата пръст на 30+ спокойни полета за една година. Бих му пожелал да му излезе цирей на задника, но се опасявам, че може да почне да кара още по-бясно.
Сега е различно. Еърбъса е кажи-речи двойно по-голям (30 реда х 6 места =180 места, спрямо има-няма 90 за бразилката). А и пилота е германец. Това е Луфтханза. Дано само времето да се задържи добро…

15:05
Много съм се разглезил с тези едночасови полети до Виена. Нямам търпение да кацаме най-после. А не сме минали и половината. От ПЪРВИЯ полет.
Преди малко раздадоха санвичите. Странни, мазни, пълни с някакви зелении покрай тънкото резенче мръвка, но все пак вкусни.
Полета минава спокойно. От време на време подрусва лекичко. Толкова леко, че само на мен ми прави впечатление. Ако всичко продължи така спокойно, имам реалния шанс до края на седмицата пак да стана спокоен пасажер.

16:00
Вече сваляме надолу. Самолета на няколко пъти се по разклаща, но нищо сериозно. Сега предстои най-забавната част – половинчасово, бавно, внимателно слизане. Уви, небето под нас е доста облачно.
Междувременно аз успях да подремна към 30-40 минути. Което е невероятен рекорд за мен – до сега не бях спал в полет, по-кратък от 10 часа. Но напоследък изобщо не успявам да се наспя и си ми личи.

17:00
Искам да съдя капитан не-знам-кой-си за отнетото спокойствие по време на полет!
Приземяването беше съвсем обикновено, нормално. Тропне леко тук, лопне леко там, и толкоз. Което не ми попречи да го прекарам стиснал предната седалка с изпотените си длани, ужасен от всяко поклащане. Грррррр!!!
Пътуването с автобус, така характерно за най-голямото летище в Европа, този път сякаш беше някак между другото. Забих се в търбуха на терминал А и започнах да следвам стрелките за В. Така имах удоволствието да открия безпилотните влакчета, с които се запознах миналата година в Сан Франциско. Оказа се, че между терминали A/Z и B/C на летище Франкфурт се ходи с такова.
След това попаднах на най-мързеливия Security check, ever! Уж германци, а се помотваха маса време. Това е едно от многото места за проверка на ръчен багаж на това мега-летище. И на този, понеже не е много важен (connecting flights), са изпратили най-големите мърди. Разпъват си локуми те, хилят се, а ние – 5-6 човека от разни полети – чакаме някой да погледне скенера и да каже ОК.
Минах и покрай един Jumbo jet, който (ако се съди по хората около него) се товареше да отлита за Индия.

lon2

Така бавно и плека се озовах на гейт В28 около час преди излитане. Добре че тук седалките са много, а и по-удобни.

17:45
Абе всеки си измисля процедури каквито му дойдат. Първо ни помолиха да минем за Passport control, демек редим се на опашка за да ни сравнят данните на билета и на паспорта. И обратно на пейките. 10 мин по-късно се редихме на същата опашка, на същото място, за да могат същите хора да ни погледнат само билета (с червен печат „336 OK“) и да ни пуснат да влезем. Грижат се да не скучаем…
Самолета е дъртичък, но добре познат A319-100 с 25×6 места. В крайна сметка се натоварихме цели 15 минути предварително и сега чакаме да се уредим със слот за излитане.

19:00
Да се страхуваш от самия страх – ей това се казва гадна рекурсия. Докто рулираме по пистата, аз си представях ужаса на излитане. А излитането се оказа съвсем спокойно…
Докато се изкачваме, обаче, ударихме кофти облаци. Някъде около петнайста-двайста минута от излитането самолета се поклащаше като влак между Мездра и Враца. Точно тогава до мен пристигна лелката със санвичите.
- Cheese or chicken?
Пуснах предната седалка с едната ръка колкото да покажа с пръст, че не искам никакъв сандвич. По добре върви накарай това животно да спре да се клати, мамка му…
Пет минути по-късно пробихме облаците и всичко се успокои. Изведнъж осъзнах, че съм гладен. След дъжд-качулка: сандвичите вече са прибрани.

20:00
Обичам Lufthansa!
Приземяването беша чудесно. Вярно, с доста криволичене, но то не се усеща – за разлика от въздушните ями. О, толкова съм благодарен…

По какво се различава кацането на полет София-Лондон от полет Франкфурт-Лондон? Преди година писах, че колчем самолета забави скоростта на пистата, всички наскачаха и взеха да си ровят из багажа. Стюарда напомни, че светлината „поставете кланите“ не е изгаснала и всички трябва да седнат, но никой не го чу.
С германците няма такава работа. Самолета дори спря за минута-две, за да изчака нещо да мине, преди да продължи към ръкава. Нито един колан не щракна да се разкопчее.

Да видим сега как ще стигна до хотела.

 Posted by at 17:04
юни 182014
 

Мина още една приятна сбирка на БГПО.

Аз успях да се завърна като лектор с темата Real-world DataGuard (цък за презентация). Радвам се, че беше добре посетена на общия фон, а се получи и комуникация в залата.

Вечерта разпъвахме лукуми със СПИ, Radu Parvu и Ciprian Onofreiciuc. Нетуоркинг, един вид. Отиде до към три и половина.

Тръгнах си с огромно нежелание на другия ден, след последната лекция на Joze Senegacnik. За следващата сбирка ще направя всичко възможно да остана до неделя, защото на втората вечер се случват най-интересните P2P разговори.

 Posted by at 16:05

Виена х10

 Общи  Коментарите са изключени
май 082014
 

Денят започна много прилично. Телефона ме събуди навреме. Няма го вече това нетърпение, тази тръпка вечерта преди полета. Няма го нервното недоспиване, събуждането по хикс пъти през нощта, подсъзнателното притеснение да не се успя и да изтърва полета. Не, дори напротив: спах си спокойно, като преди нормален работен ден. Все пак за последните десетина месеца имам над 30 полета. А това ми е десетата разходка до Виена. Нормален работен ден…

Изкъпах се и се избръснах. Нямам намерение да нося излишни неща с мен – като самобръсначка и аврършейв. Отивам за два дена, няма толкова да брадясам. В раницата на лаптопа съм метнал само чифт бельо и четка и паста за зъби. Като си помисля колко неща бях помъкнал при първата ми разходка до Виена – юни миналата година… Но бързо се научих на удоволствието да пътуваш само с ръчен багаж. Няма да чакаш на опашки за чекиране, няма да висиш докато ти излезе торбата… (АКО излезе)

Повиках таксито, облякох якето и излязох. Изобщо не чакам СМС. Един път есемеса го получих на средата на пътя за летището. Много хора не осъзнават, че SMS не е гарантирана услуга… Аз направо слязох. И късмет – излизам от входа, а колата тъкмо пристига.

Разбира се, в шест и половина сутринта няма много движение. Така че пристигнах на терминала за има-няма десет минути. Там късмета продължи да ми се усмихва. Нямаше никакви опашки на влизане, а за проверка на ръчния багаж имаше само 3-4 души пред мен. Така се озовах на гейт А1 маса време преди излитане. Но няма проблем – таблета е зареден с четири книги на Сергей Лукяненко.

* * *

За полета, честно, нямам какво да кажа. Сутрешните полети до Виена винаги са полупразни. Сутрин се лети с Еърбъс, а не с дъртите дребни Фокери. И винаги пристигаме няколко минути преди разписанието.

После си хващам CAT, U4, U6. Пътя до офиса го знам наизуст, изобщо не се оглеждам. Чета си книжката – „Нощен патрул“. Оказа се страшно увлекателна. Пристигнах в офиса навреме и се заех да пръскам чар и дибиейски знания. Доста се понаучиха там, и погромистите, и апп админите. Редовното поливане на благодатна почва с още по-благодатна река от знания, трикове и интересни случки от миналото, се изплаща. Вероятно и аз съм такъв човек, предразполагам ги и ми вярват. Два пъти правих няколкочасови презентации, но повечето е работа face to face. „Здрасти, Герхард! Какво бориш?“ „Майк, нещо интересно задава ли се в следващия рилийз?“ „Елке, нещо да е гърмяло напоследък?“ И така нататък, и така нататък…

Такива неща не могат да стават отдалечено. И най-доброто конферентна оборудване не може да замени личния контакт. И най-съвестно подготвената документация не може да се пребори с дългогодишното разбиране за базата като „black box“ (JABORAC).

* * *

Вечерта се помотах в офиса да прегледам пощата от София. Не трябва да я изоставям, че има странното свойство да се събира в огромни количества. Е, все пак оставих преглеждането на тасковетe за сутринта, на свежа глава.

Тръгнах си, може би, към седем (един час след края на работното време). Хотела, в който свикнах да отсядам, е на два-три километра. Обаче аз си хванах метро – чист мързел. Пък и в метрото мога да си чета.

Преди да стигна до хотела минах да вечерям в любимата ми турска пицария. Намира се на няма и стотина метра от Courtyard, точно срещу спирката на метрото. Стана ми много приятно като ме посрещнаха като стар клиент: „Wiener Schnitzel?“ Разбира се, винаги вечерям с това при тях. За десетина евро ми правят шницел, голям колкото десет инчовия ми таблет – при това доста вкусен и хрупкав. От цяло парче месо – не от мляно. А, и малка, но много вкусна салатка.

Продължих да чета докато си чакам вечерята. Дори докато ям. Антон Городецки е пич. Само дето често го налягат тежки мисли… Но не е ли така с всички ни.

Когато най-после стигнах до хотела, навън беше почти тъмно. В хотела също ме познават – идвам за девети път. Което не им попречи да ми извъртят ултра гаден номер.

* * *

- Господин Иванов! Опасявам се, че имам лоша новина за вас
Рецепционистката застана малко по-назад и гледаше виновно надолу като в евтина ученическа пиеса.
- Да, какво е станало?
- Изглежда сме overbooked и нямаме стая за вас.
Продължаваше да не ме гледа в очите. Честно, имах чувството, че всеки момент ще се разхили
- Това сериозно ли?
- Да. Ще ви настаним в друг хотел. Ще ви платим таксито…
Не можех да повярвам. Очаквах от някъде да се покаже скрита камера. А дамата насреща продължаваше да стои изправена и с поглед в килима.
Погледнах навън. Нощта развяваше мазните си повлекла из въздуха. За какво ми трябваше толкова да се мотая в офиса? А шницела можех да го изям след като се настаня…
Естествено, отказах таксито. Хотела, в който ме изпращат, е на другия край на… хм… на центъра. Само на десетина спирки с метрото и половин-един километър пеша.

* * *

Като цяло, след като ми се раздигна гадното настроение, оцених, че не е толкова зле. Първо, за пръв път видях хубавия син кафяв Дунав от Виена. Преди бях се разхождал само из по-най-централни части – Операта, Karlsplatz, Stephansplatz, Naschmarkt… То няма много време вечер след работа. А, и една зимна сутрин се разходих из непознати улички, но не знам в кой район са.
А сега отидох в тази част, в която тече Дунав. Корабчета, ала-бала.

После, хотела се оказа малко по-висока категория. Не стига това, ами и за пръв път ми беше досвидяло да доплатя за WiFi и закуска в хотела – обаче тая информация явно не се прехвърля, получих всички екстри. А на другия ден, вместо 20-25 мин пеша, стигнах пак за толкова, но с метрото.

* * *

На другата сутрин преживях поредната проверка на билет в метрото. Виенските контрольори имат различен подход от софийските. Ходят на големи глутници – 10-15 човека. И вместо да обикалят из влака, завардват всички изходи на една станция. Всеки, който излиза, трябва да си покаже билетчето. Естествено аз нямам билет – купувам си CAT Ticket с покритие за целия градски транспорт. Дори не го разпечатвам – държа си PDF-а на телефона и го показвам. В CAT влакчето го проверяват абсолютно всеки път със специално приложение на един iPhone, който си разнася кондуктора. Но хората в метрото не са толкова напред с материала. Проверяващия се пули, гледа, зуумва и мести картинката и на края ме пусна. „They’re not the brightest sparks“, както обясни след това един колега.

* * *

През деня продължих с евангелистската си задача. Направих час и половина среща за да разясня на апп админите как да гледат в Cloud Control. И – по-важно – как да виждат. На мен всичко ми се струва адски естествено, но на всеки, който гледа за първи път, му трябва време да привикне с идеята за семплите. И да осъзнае, че просто няма как да се следи и записва абсолютно всяка една заявка, която минава през базата. Поне за сега.

Тръгнах си от офиса като обикновено, към три и нещо следобед. Самолета излиза в пет и половина, има достатъчно време. Метро, метро, влак. Два-три етажа нагоре, проверка на ръчния багаж, паспорт и готово. Даже имах време да разпъна лаптопа да изпратя един отчет.

* * *

Обратния полет, уви, е с Fokker 100. Небето беше доста задръстено – и при излитане, и при кацане – и летящия холандец бая поиграваше. Чудо голямо, свикнал съм му. Кацнахме съвсем навреме в дъждовната София и се изнизах първи от летището.

На връщане не ползвам такси. Писна ми от вкиснати таксиджии, които ме гледат на кръв като се кача до Младост 4. Къс им бил курса: 8-9 лева. Последния, който сгреших да хвана от летището, даже започна да блъска по волана. От тогава си се прибирам с градския транспорт – нека висят цяла вечер, очаквайки „удобен“ клиент.

 Posted by at 17:56
мар 272014
 

Това го снимах на Naschmarkt – вечер след като затворят. „Вратите“ на две от сергиите изглеждат потресаващо

viena art

(цък за по-голям размер)

Евала на художника!

 Posted by at 19:20

Средно натоварване – клъстерна версия

 Общи  Коментарите са изключени
фев 172014
 

Наскоро постнах една заявка, която може да даде средното натоварване на базата по дни, седмици и месеци. Работи чудесно… докато не го пуснах върху RAC база.

При RAC има по един ред за всеки node и моята стратегия да вадя резултатите от предния ред водят до покъртителни резултати. Така че – ето новата, RAC-aware версия:

select trunc(this_day, 'MONTH'), avg(day_db_time), sum(cnt) scnt
  from (select this_day, count(1) cnt,
                sum(case
                       when snap_db_time > 0 then
                        snap_db_time/1000/1000/60/60/24
                       else
                        null
                     end) day_db_time
           from (select trunc(begin_interval_time) this_day, tm.snap_id,
                         value - lag(value, 1) over(order by tm.instance_number, tm.snap_id) snap_db_time
                    from dba_hist_sys_time_model tm, dba_hist_snapshot s
                   where tm.stat_name = 'DB CPU'
                     and s.snap_id = tm.snap_id
                     and s.instance_number = tm.instance_number
                     and s.begin_interval_time > add_months(trunc(sysdate, 'YEAR'), -24)
                     and s.begin_interval_time < trunc(sysdate, 'MONTH')
                     )
          group by this_day)
 group by trunc(this_day, 'MONTH')
 order by 1

Единствената разлика е, че внимавам кой instance е на предния ред, да не вадя някакви глупости. Работи чудесно и за single instance бази.

 Posted by at 19:33
фев 102014
 

Шест години са ужасно дълго време за живот на домашен компютър. През февруари 2008 се бях наточил да сглобя безшумен компютър, и почти успях. Преди 3 години смених видеото, за да мога да гледам спокойно FullHD филми на телевизора. Но компютърната техника, макар и да е позабавила темпото, не търпи помотване. И доде време за по-сериозен ъпгрейд.

Кутия
Тук нямам оплаквания. Използвам добрата стара Colermaster Centurion 534 +Plus. Просторна, стабилна. Дебели ламарини, чудесен въздушен поток. Захранването е един стар, но железен Fortron Zen 400W – никакви вентилатори.

Дъно
За основа на системата сложих дъно G1.Sniper A88X. Добро дънце, което има всичко необходимо и обещава да бъде достоен наследник на стария Asus. Тук няма какво толкова да шуми, освен ако случайно не попаднете ня някое малко дразнещо вентилаторче. Но май такива дъна не съм виждал напоследък.

Процесор
Поцесра го избирах по консумацията. Спрях се на AMD A10-6700 X4. Избора направих така: започнах от бюджет 300 лв, и цъках надолу докато намеря процесор с ниска консумация. Този конкретно гори 65W, което е много важно за пасивното охлаждане.

Дискове
В края на миналата година успях да се сдобия с един 480 GB Crucial M500 на скандална цена в английския Amazon. Имаше някакви след-коледни намаления и го взех за по-малко от 400 лв. Което за свестен SSD, при това с такъв чудовщен размер, си е страшна сделка. Освен него имам и 120 GB Intel 520, който преди 2 години ми излезе доста по-скъпо. Така успях да разкарам и последния хард диск от кутнията. Да не говорим, че Windows 8.1 зарежда за 4 секунди (!) – от boot менюто до готовност за работа.

Ако ми потрябва дисково пространство, имам два 2.5″ USB 3.0 външни диска, които хем са досататъчно бързи за да търкалят виртуалки, хем са и достатъчно тихи (особено като са изключени): Samsung M3 и Platinum MyDrive (пак самсунг). Всъщност SATA3 и USB 3.0 бяха нещата, които ме накараха да сменя дъното.

Видео
Всъщност няма такова. Използвам вграденото в пороцесора. Но то е достатъчно за гледане на HD филми – аз не съм геймър.

Охлаждане
И на края остана най-голямото предизвикателстно – охлаждането на процесора. Има много съвременни охлаждания, фокусирани върху извеждането ма максимално количество топлина от този най-горещ компонент в кутията. За съжаление те са фокусирани към overclock-ерите, а не към бедните ДиБиЕи, които просто искат да си пуснат две виртуалки с RAC бе да пречат на децата да спят. След доста ровене успях да открия само три смислени предложения:
Огромното и горзно алуминиево туловище SilverStone HE02

HE02

Черния куфар Zalman FX100

fx100

Относително красивия меден NOFAN CR-95C

nofan

За съжаление, нито едно от тези чудовища не може да се мери с елегантната красота на старият ми Apack ZEROtherm BTF95

bf

Така че след доста ревюта и размисли избрах HE02. И въпреки че бях донякъде подготвен, останах втрещен когато пристигна и го взех в ръцете си. Това нещо е огромен кютук. Кутията ми, която не е от най-малките, едва го побра.

Инсталацията не беше много лесна. Опътването е постничко, а изработката на закрепващите елементи е… хм, малко китайска. Наложи се намесата на пила, чук, клещи, и, разбира се, тел (a.k.a. българско инженерно влакно). А, и много пъти „майката“, докато успея да го закрепя. Отне ми 2-3 часа. Но вече всичко е на място и процесора държи 30-36 градуса :)

Единствената движеща се част, която остана по машината, е супер тихия вентилатор Arctic Cooling Arctic Fan 12L, който ползвам вече шеста година без никакви проблеми. Закрепен е на задната част на кутията и отвежда въздуха от радиатора на процесора.

И така, 6 години по-късно, мога да кажа, че мисията е изпълнена!

 Posted by at 8:26

Средно натоварване

 Общи  Коментарите са изключени
фев 052014
 

Рано или късно годината приключва. Трябва да се правят отчети, бюджети, трябва да кажем „нашите бази се държаха така и така през годината“. От къде да вземем тези данни?
Както съм казвал и преди, при нас пазим AWR репорти за доста време назад. Едно време смятах от тях как расте базата, за да си планираме storage; сега смятам и как расте натоварването.

select trunc(this_day, 'MONTH'), avg(day_db_time), sum(cnt) scnt
  from (select this_day, count(1) cnt,
                sum(case
                       when snap_db_time > 0 then
                        snap_db_time/1000/1000/60/60/24
                       else
                        null
                     end) day_db_time
           from (select trunc(begin_interval_time) this_day, tm.snap_id,
                         value - lag(value, 1) over(order by tm.snap_id) snap_db_time
                    from dba_hist_sys_time_model tm, dba_hist_snapshot s
                   where tm.stat_name = 'DB time'
                     and s.snap_id = tm.snap_id
                     and s.begin_interval_time > add_months(trunc(sysdate, 'YEAR'), -24)
                     and s.begin_interval_time < trunc(sysdate, 'MONTH')
                     )
          group by this_day)
 group by trunc(this_day, 'MONTH')
 order by 1

Това query е доста коварно. В крайна сметка дава средното натоварване (DB time) по месеци за последните 2 години, ако имате толкова awr данни. Който пази само месец, може да си го направи по дни.

Един от тънките моменти е, че DB time (както всяка системна статистика) е постоянно нарастваща величина, която се отчита от стартирането на instance. Заявката взема стойността от всеки snapshot и от нея вади стойността предишния. Ако случайно имате restart на instance, се получава отрицателно число - защото брояча започва от нула. За нуждата на грубата статистика такива данни просто ги пропускам, понеже ни се случват адски рядко и не могат да повлияят значително.

SQL> select sysdate, startup_time, trunc(sysdate-startup_time) Days_since_restart from v$instance;

SYSDATE   STARTUP_T DAYS_SINCE_RESTART
--------- --------- ------------------
05-FEB-14 19-FEB-13                350

Сумирам данните по дни, после взимам средната стойност за месеца.

Честно казано трябваше ми известно време за да осмисля и подкарам правилно заявката. Ако някой забележи грешка в нея, моля пишете в коментарите.

Събраните дании чертая в excel - една колонка за DB time, една за DB CPU (where tm.stat_name = 'DB CPU') и за сравнение - броя бизнес транзакции през месеца (за да покажа каква работа сме свършили реално). Много приятно е като изпратя на Големите Шефове как броя транзакции расте, а натоварването в БД почти не се променя. Има и месеци когато натоварването видимо намалява - чудесен пример за оптимизации. Примерно когато пуснахме result cache на някои заявки, веднага се видя в графиката; оптимизацията на процедурата за събиране на статистики също се усети. Добрите администратори винаги имат проблема, че тяхната работа не се вижда от мениджмънта, защото липсата на проблеми е трудно измерима. Една такава графика говори на език, познат за хората, които определят заплати и позиции.

Интересна графика се получава и от "първата производна" - нарастването за една година. "През януари 2014 сме направили Х% повече плащания спрямо януари 2013, а натоварването на на сървърите е нарастнало само с Y%". Всеки мениджър, който знае цената на Oracle licenses (per CPU) ще оцени такъв довод.

P.S. Версия на тази заявка, подходяща за RAC бази има тук

 Posted by at 9:36