Posted in Байкало on Dec 4th, 2008
Излязох от офиса към 18:15 и бях неприятно изненадан – валеше дъжд, и то доста силен. Но пък да не съм от захар да се стопя… само сложих качулката върху каската (за да не ми влиза вода във врата) и подкарах байкалото.
След десетина минути (или след ~2 километра) успях да се измъкна от облака. Убеден съм, че по това време под якето бях сух (още карам с ветровката на The North Face). Продължих си безгрижно, докато не стигнах до следващото препятствие - една доста разкаляна пътечка, дълга около 100 метра, точно на леко изкачване. В калта е малко гадно да се кара, пък и калниците ми са твърде тесни за новите ми гуми. Но и без това целият ми гръб беше кален от пътя, а и с поднасянето се справих, няма проблвем.
Когато стигнах до Младост 2 дъждът постепенно се усили. Аз продължих да не се притеснявам. Минах покрай сервиза на Дженко да го питам дали ми е намерил някакви по-широки калници. Слязох от байка и изчаках малко, че беше зает. Но докато го питам се оказа, че седалката ми е вир вода. Изобщо не бях осъзнал колко се е засилил дъждът. Оказа се, че все още няма калници за мен. Продължих нататък.
Всъщност в един момент спира да ти прави впечатление. И друг път съм го изпитвал. А и аз бях добре облечен. Каската помага доста и при дъжд – най-неприятно ми е да ме вали по главата. Когато съм с каска (и качулка върху нея), главата ми остава суха, както и врата ми. Водата минава далеч от очите ми и не ми пречи да гледам, съответно да карам. Даже е някак приятно – да гледам как водата капе на сантиметри от очите ми. Почти сякаш съм на сухо зад прозореца и гледам как водата капе от покрива…
Но всичко си има граници. Dancing in the rain настроението – също. На около километър от дома нещата изведнъж станаха брутални.
(Aко ти е интересно, чети нататък…)
Read Full Post »
Posted in Байкало on Nov 24th, 2008
В събота описах първият ми сблъсък със зимното каране. Днес беше малко по-добре. Е, карах предимно по почистени улици, но тук-там си бяха заледени. И двете ми гуми се държаха добре. Но бях мнооого внимателен.
Но всичко по реда си. Облякох си едно поларче, а върху него- лятната втеровка The North Face. И не сбърках – не ми беше студено. На главата сложих новата си каска Giro Bad Lieutenant. Наистина топли – стахотна е! Само на ръцете ми беше студено – с ръкавици Drag WindTex. Не са за зима – пръстите ми измръзнаха на 15-тата минута.
(чети нататък, ако ти е интересно…)
Read Full Post »
Posted in Байкало on Nov 22nd, 2008
В късния следобед реших да изпробвам “обосновката” - може ли да се кара. Бръкнах в шкафа и комплектовах новата ми каска със старите ми скиорски очила Bole. Сложих всички предпазни подробности, облякох едно тънко поло под якето (чувал съм, че при зимно каране, ако излезеш от вкъщи и ти е топло, значи се твърде облечен). И така, с мисълта, че съм подготвен за всичко, излязох навън:
Още на паркчето пред блока разбрах, че колелото със зимни гуми не е като кола със зимни гуми. А задната ми всъщност не е и точно зимна. Което означава, че на лед, сняг и киша усещането е ужасно. Чувствах се невероятно безпомощен!
Няма страшно, кмета е почистил улиците. Веднъж стигна ли до улицата…
(чети нататък, ако ти е интересно…)
Read Full Post »
Posted in Байкало on Nov 22nd, 2008
Събудих се в 6:45 - точно 13 минути преди да ми звънне будилника на GSM-а. Станах и погледнах навън - не вали. Погледнах термометъра - показваше 10 градуса - навън! Измих си очите - пак толкова показва. Иха, може и да не се сбъднат заканите на всички метеоролози за злобно време. На това се надявам от 2 дена, от как Весо ми хвърли мухата да ходим с байковете из Витоша. Освен мен, на въдицата се хванаха Панев и Цвети. Уговорката е да се чуем в 8:00, и ако времето е ОК - всеки потегля. Среща на Симеоново.
Започнах да си довършвам приготовленията. Понеже никога не съм ходил с байк на “дълго” каране, не съм сигурен какво ми трябва. Но нали доста съм тропал по баирите, още от вчера се запасих с няколко кроасана, вафли и шоколад - за енергия. Сложих в раничката и една по-дебела блузка - ние ще се топлим като въртим, ама все пак…
Бурния вятър леко ме притесняваше, но все пак ние няма да ходим много високо - обиколната алея стига до има-няма 1000 метра. Всъщност според мен вятърът не е страшен, само да не вали. Той и дъждаът не е страшен, ама разваля приятното чувство от разходката.
(чети нататък, ако ти е интересно…)
Read Full Post »
Posted in Байкало on Nov 20th, 2008
Гледах, сравнявах, избирах гуми за колелото… И на края се оказа, че Continental Montain King 2.4 просто няма в България. Може да го има по разни сайтове и онлайн магазини, но като отидеш на място, или се обадиш, за да поръчаш… ами… то сега… нямаме я. На края звънях и на Веломяния, които хич не са ми наблизо, но са официалния вносител на Continental. И те я нямат. Може ли да си вносител на гуми и да не заредиш преди зимния сезон? Отделно се оказа, че половината магазини, показани на сайта на Веломания изобщо не продават Continental.
В крайна сметка с тъга на сърцето реших, че няма какво да избирам - отивам при Дженко и ми слага каквото има в наличност. И така, доста депресиран от налитащия през уикенда сняг направих глупост - сложих си Downhill гума отпред.
(ако ти е интересно, чети нататък…)
Read Full Post »
Posted in Байкало, Общи on Nov 19th, 2008
В момента съм в период на оборудван на байка за зимата - трябват ми поне гуми, замислям се и за зимна каска. Но покрай другото се загледах доста в online магазина на ScreamBikes. Той е един от най-богатите в България, поне според каталога. Има толкова много неща, че никога на съм стигал до края на списъка от ВИДОВЕ стоки, които продават. Днес обаче забелязах, че освен “Главини”, “Гуми”, “Седалки”, “Курбели” и много други стандартни неща, има и раздел “Шукаритетки” 
В този разгел влизат всички неща, които не се класират на други място. Има някои много забавни, като:
Ktrak - приспособление за зимно каране:
Страшен дзвер, спор няма. С такова няма как зимата да ме свари неподготвен.
(чети нататък, ако ти е интересно…)
Read Full Post »
Posted in Байкало, Лични on Nov 4th, 2008
Днес един чукундур с дърта разбрицана Лада се опита да ме свали от колелото. Изобщо не ме видя! Аз си карам направо, той завива на ляво в по-малка улица и хич не се съобразява. Едва когато набих спирачки и спрях на сантиметри от задната му дясна врата той се стресна и спря.
Прав е Стефчо, наистина на някои хора визуалния процесор не засича нищо по-малко от Камаз. Но за тоя чукундур няма какво да правя анализи, зачудих се за моята реакция.
Първо, колелото ми (което си купих на старо преди няма и месец) има долу-горе хубави спирачки и на двете оси - Magura Julie. Между другото, в начало като го взех, не спираха много хубаво. Но за няколко дни се разработиха и сега нямам никакви забележки.
Гумите ми не са много добри (старички са), но пък са доста поизтъркани, особено задната. Въпреки това, благодарение на бързата ми реакция, сблъсъка се размина.
Тъжното е, че съм свикнал да спирам със задната спирачка. Това и направих сега, инстинктивно. Подозирам, че ако хвана и двете, ще спра много по-бързо. Но някак си имам чувството, че ако спра и с предната, може да се преобърна през кормилото. За това я ползвам само от дъжд на вятър.
Та така… ще трябва да си разработвам носи инстинктивни реакции - да стискам и предната.
Read Full Post »
Posted in Байкало on Oct 3rd, 2008
Вече стана повече от месец от както се предвижвам с байкало из София. Искам да ударя една сметка
strong>Какво съм си спестил? За един месец имам 4 работни дни, в които се наложи да идвам по друг начин на работа. Повечето защото трябва да съм официален, а днес – защото съм малко настинал и не ми се рискува. Т.е. поне 20 дни съм си спестил бензина за идване. Тъй като пътя ми в едната посока е 10 километра, това означава, че съм скатал около 400 километра бензин. И понеже в задръстването под 12 на сто не падам, това са си към 50 литра. Ето ми директно към 110 – 120 лева. Не мога да сметна колко CO2 съм спестил, нито колко съм ускорил движението на другите като не им се пречкам твърде много.
Освен това си спестявам между 10 и 20 минути сутрин и още толкова вечер. Това ми дава около половин денонощие спестено за един месец. Звучи добре, нали?
А ако бях с градски транспорт? Ммм… Тогава бих използвал карта. Не знам колко струва, може би около 50 лева. Но времето, времето… Според опита ми пътуването ми отнема от 70 минути до 110 минути в едната посока. Вчера се прибрах за час и половина, днес сутрин отидох на работа за час и петдесет (въпреки че тръгнах малко по-рано от нормално). Елементарната сметка показва, че това би ми коствало между 1.5 и 2 денонощия месечно. Е… не ми звучи добре.
чети нататък…
Read Full Post »
Posted in Байкало on Sep 16th, 2008
Есен е
слънцето се стопява
като бучка лед
във топлия джин…
Мда, тази песен е по-хубава. Напомня ми за планини, за хижи, за сбирка на масата в столовата докато отвън вали дъжд и светът става сякаш по-нов. И докато “пием и пеем в нощта” покрай нас минава дълга редица от мигове, но никой не ги забелязва. Защото в планината времето тече по друг начин. Еееех…
А тук долу в града живота върви в стегнатия си ритъм. За сега си осигурих малко приятно разнообразие с движението с велосипед. Защото една най-неприятните части от деня е задръстването сутрин. Вечер, когато се прибирам без да бързам, някак си не ме бъркат дългите колони от автомобили. Слушам Z Jungle в колата и си карам спокойно. Но сутрин дори и Буги не може да ме успокои…
Както знаете, от известно време взех драстични мерки за борба със задръстването - идвам на работа с велосипед. Този подход има плюсове и минуси, които са обсъждани вече на много места. Пък и нямам много опит за да направя задълбочен анализ. Но искам да спомена за вчера.
чети нататък…
Read Full Post »
Posted in Байкало on Sep 9th, 2008
Свърши отпускарският сезон. Това много ясно си проличава по интензивността на движението в София. Особено сутрин.
Както забелязах и миналата година, втората седмица на септември е преломна. От понеделник изведнъж задръстванията стават по-големи. И избягването им става невъзможно - просто всички улички са пълни. За това спомагат и продължаващите ремонти, но те поне са за добро. Пък и паркирането става приключение….
По принцип за да избегна (или поне да намаля) тези проблеми тръгвам по-рано сутрин. Има един определен час (различен за всеки маршрут), отвъд който нещата се задръстват рязко. Примерно ако тръгна от вкъщи в 7:45, пристигам в офиса около 8:15-8:20. Хем пътувам по-малко, хем има паркоместа по тротоара (хе-хе-хе). Ако тръгна в 8 часа, пристигам към 9 - много коли, много нерви, много бензин, а за капак и липса на място за паркиране около офиса. И други блогъри са писали за този странен ефект…
Обаче тази година аз съм подготвен. Още в края на лятото започнах подготовката и сега каквото и да стане, пристигам в офиса за около 30 минути (+/- 2-3 минути в зависимост от настроението)
(чети нататък…)
Read Full Post »
