Дек. 042008
 

Излязох от офиса към 18:15 и бях неприятно изненадан – валеше дъжд, и то доста силен. Но пък да не съм от захар да се стопя… само сложих качулката върху каската (за да не ми влиза вода във врата) и подкарах байкалото.

След десетина минути (или след ~2 километра) успях да се измъкна от облака. Убеден съм, че по това време под якето бях сух (още карам с ветровката на The North Face). Продължих си безгрижно, докато не стигнах до следващото препятствие – една доста разкаляна пътечка, дълга около 100 метра, точно на леко изкачване. В калта е малко гадно да се кара, пък и калниците ми са твърде тесни за новите ми гуми. Но и без това целият ми гръб беше кален от пътя, а и с поднасянето се справих, няма проблвем.

Когато стигнах до Младост 2 дъждът постепенно се усили. Аз продължих да не се притеснявам. Минах покрай сервиза на Дженко да го питам дали ми е намерил някакви по-широки калници. Слязох от байка и изчаках малко, че беше зает. Но докато го питам се оказа, че седалката ми е вир вода. Изобщо не бях осъзнал колко се е засилил дъждът. Оказа се, че все още няма калници за мен. Продължих нататък.

Всъщност в един момент спира да ти прави впечатление. И друг път съм го изпитвал. А и аз бях добре облечен. Каската помага доста и при дъжд – най-неприятно ми е да ме вали по главата. Когато съм с каска (и качулка върху нея), главата ми остава суха, както и врата ми. Водата минава далеч от очите ми и не ми пречи да гледам, съответно да карам. Даже е някак приятно – да гледам как водата капе на сантиметри от очите ми. Почти сякаш съм на сухо зад прозореца и гледам как водата капе от покрива…

Но всичко си има граници. Dancing in the rain настроението – също. На около километър от дома нещата изведнъж станаха брутални. Поройният дъжд бе зловещо подкрепен от бурен вятър. В началото беше е попътен – добре. Толкова беше силен, че не се налагаше да въртя педалите. След трийсетина метра се обърна насреща и стана неприятно – сякаш се изкачвам по стръмно нагорнище. Освен това набиваше дъжд в очите ми, така че трябваше да навеждам глава и да гледам само на метър пред гумата. Минах така десетина метра. После вятъра излезе от дясно. Имах чувството, че ще загубя равновесие и карах съвсем бавно.

И след като демонстрира всичките си възможности, господарят на ветровете загуби търпение и започна да си играе съвсем произволно с посоките. Това беше много изморяващо, бях ужасно напрегнат и се движех супер бавно. Почти не забелязвах минаващите край мен коли. Бях толкова фокусиран в чистата идея да усетя всяка промяна на вятъра и да запазя равновесие, сякаш бях сам на този свят. Дори дъждът се превърна в нещо далечно, нещо, което ме дразни леко, но само толкова. Всичките ми мисли бяха адски фокусирани върху равновесието. С периферното си съзнание отбелязах няколкото светкавици и в главата ми прескочи една заблудена мисъл – защо не са по-чести, толкова хубаво осветяват, всичко става като ден.

Минах така около 50 метра. И тогава положението наистина се смарангяса. Поривите на вятъра станаха ураганни, усетих, че нямам шанс. Спрях, но дори и да седя беше трудно. Инстинктивно се скрих зад един паркирал бус. Наистина беше ужасно! Когато поривите поотслабнаха (т.е. можех да вървя), продължих пеш. Минах двайсетина метра и пак се наложи да се покрия. Този път най-подходящото скривалище беше някакъв паркирал джип – нямаше нищо по-голяма наоколо. Седях там, около 2-3 минути, наведен, подпрян на колелото, докато вятъра падне до по-поносими нива. Тогава пресякох булеварда и продължих пеша. Имах по-малко от километър. Шмугнах се между блоковете и силата на вятъра отново падна до ниво, на което може да се кара. И така, аз се качих пак на байка (седалката била мокра ли? Ха-ха-ха). Всъщност, почувствах се щастлив по някакъв странен начин. Щастлив от това, че се движа под проливен дъжд и не ми пука. Замислих се колко неприятно би звучало ако го разкажа, или ако някой ме види. А всъщност не беше ужасно – не и след като вятъра поутихна.

Ние, хората, сме много по-здрави от колкото си мислим. Олеле, навън вали, как ще изляза, нямам чадър… Наистина няма нищо страшно в това да те навали дъжд, пък бил той пороен, ако можеш после да се прибереш, да вземеш един топъл душ и да облечеш сухи дрехи. Няма нищо страшно в това да се понамокриш – вярвайте ми, човешката кожа е по-водоустойчива и от най-добрите нещо-тексови мембрани. Вятъра набута студена вода в обувките ми – иначе и те с мембрана – и краката ми се намокриха. Чудо голямо! Щом си имам къде да се прибера, щом има кой да ме посрещне в топлото вкъщи – и най-големия дъжд на света не е страшен.

* * *

Колелото вече е изсъхнало. Якето ми – също. Гащите ми ще бъдат сухи до утре. И остава спомена, който споделям с вас.

 Posted by at 22:53
Ное. 242008
 

В събота описах първият ми сблъсък със зимното каране. Днес беше малко по-добре. Е, карах предимно по почистени улици, но тук-там си бяха заледени. И двете ми гуми се държаха добре. Но бях мнооого внимателен.

Но всичко по реда си. Облякох си едно поларче, а върху него- лятната втеровка The North Face. И не сбърках – не ми беше студено. На главата сложих новата си каска Giro Bad Lieutenant. Наистина топли – стахотна е! Само на ръцете ми беше студено – с ръкавици Drag WindTex. Не са за зима – пръстите ми измръзнаха на 15-тата минута.

За разлика от събота, обаче, днес скоростите сдадоха багажа – особено задните. Може би това им нещо общо с миенето, което се случи вчера на байка. Още на петата минута установих, че не мога да превключвам на по-висока предавка. За това движение се разчита на пружината в задния дерайльор, жилото просто се отпуска. Точно в този момент карах из задръстването по „Александър Малинов” и не ми беше чак толкова тъжно. Всъщност по едно време се пораздвижи и успя да превключи. Но малко по-късно замръзна цялата система (около 6-та скорост) и вече не можах нито да вдигам, нито да свалям. За щастие предни дерайльор работи почти до край, та все пак имах избор в оборотите. Като цяло това не ме притеснява много, защото има спрейове за размразяване. Мисля, че с един такъв мога да закрепя нещата доста добре. Само не знам колко са агресивни, но… нямам избор.

Между другото, евалата на почистващите, улиците са наистина на асфалт. Е, поне в по-голямата си част. По краищата от към тротоарите не са точно така, но аз вече съм свикнал да съм нагъл с байка и да си карам където ми е удобно. Имаше някои улици, които са се заледили през нощта (заради топящият се вчера сняг), но явно съм му хванал цаката и нямах проблеми. Но има и една улица, която не е виждала ни снегорин, ни сол – „Проф. Георги Брадистилов” (точно покрай техническия). Там беше много весело. Може би от там не минават снегорини заради четирите легнали полицаи. Но аз бях единственото ППС, което не въртя гуми 🙂

Заслужава си да се отбележи и последния участък, при който минавам през ловния парк. Там, естествено, няма кой да почиства. Има си сняг, заледявания, има и леко баирче. И там се справих блестящо – без да превъртя гума.

Лошото е, че като цяло загубих основното предимство на идването с байка – бързината. Постепенно с навлизането ми във форма и овладяване на някаква техника бях свалил времето ми за придвижване до под 25 минути, без да се напъвам. Днес пристигнах за 50 минути, без да е имало проблеми. Може би мога да ги сваля до 40-45, но се чудя дали си струва…

 Posted by at 10:40
Ное. 222008
 

В късния следобед реших да изпробвам „обосновката“ – може ли да се кара. Бръкнах в шкафа и комплектовах новата ми каска със старите ми скиорски очила Bole. Сложих всички предпазни подробности, облякох едно тънко поло под якето (чувал съм, че при зимно каране, ако излезеш от вкъщи и ти е топло, значи се твърде облечен). И така, с мисълта, че съм подготвен за всичко, излязох навън:

Байкър

Още на паркчето пред блока разбрах, че колелото със зимни гуми не е като кола със зимни гуми. А задната ми всъщност не е и точно зимна. Което означава, че на лед, сняг и киша усещането е ужасно. Чувствах се невероятно безпомощен!

Няма страшно, кмета е почистил улиците. Веднъж стигна ли до улицата…

Излязох на улицата, стигнах до околомръсното и отпраших за Симеоново. Идеята ми беше да видя за колко време ще стигна от дома до центъра на Симеоново, където, евентуално, ще е сборния пункт. Много бързо разбрах, че няма да ходим никъде.

Първо, задната ми гума е наистина неподходяща. Второ, Предната ми е наистина тежка и трябва първо да и свикна. Всъщност обикновено карам на скоростите на трети оборот отпред. Сега от втори не мръднах. Трето, когато си нестабилен заради ниското сцепление, силния вятър не е най-добрият ни приятел. А да загубиш равновесие на околовръстното не е много приятно. С триста зора стигнах до отбивката за Симеоново, но завих навътре към града, си идеята да се прибера през Студентски град.

Ще кажа само, че прибирането не беше по-приятно. Това, че взе да се здрачава изобщо не ме облекчи. А, освен това старите ми калници изобщо не се справят с новите, по-широки гуми. И така, прибрах се към 17:40 и бих отбой и за утрешната екскурзия. Просто не става…

Искам на края да кажа няколко думи за колелото ми. В нито един случай не ме предаде, и въпреки… хмм… тежките условия. Скоростите (Shimano Deore XT) работят перфектно дори когато всичко се заледява. Спирачките (Maguira Julie) не ме подведоха нито за миг. Нито някоя друга част (освен задната гума, за която аз съм си виновен) ме предаде.

Ето в какво състояние го прибрах:

Байк

Байк

Байк

 Posted by at 21:39

С колело из Витоша, ама друг път

 Bike related  Коментарите са изключени за С колело из Витоша, ама друг път
Ное. 222008
 

Събудих се в 6:45 – точно 13 минути преди да ми звънне будилника на GSM-а. Станах и погледнах навън – не вали. Погледнах термометъра – показваше 10 градуса – навън! Измих си очите – пак толкова показва. Иха, може и да не се сбъднат заканите на всички метеоролози за злобно време. На това се надявам от 2 дена, от как Весо ми хвърли мухата да ходим с байковете из Витоша. Освен мен, на въдицата се хванаха Панев и Цвети. Уговорката е да се чуем в 8:00, и ако времето е ОК – всеки потегля. Среща на Симеоново.

Започнах да си довършвам приготовленията. Понеже никога не съм ходил с байк на „дълго“ каране, не съм сигурен какво ми трябва. Но нали доста съм тропал по баирите, още от вчера се запасих с няколко кроасана, вафли и шоколад – за енергия. Сложих в раничката и една по-дебела блузка – ние ще се топлим като въртим, ама все пак…

Бурния вятър леко ме притесняваше, но все пак ние няма да ходим много високо – обиколната алея стига до има-няма 1000 метра. Всъщност според мен вятърът не е страшен, само да не вали. Той и дъждаът не е страшен, ама разваля приятното чувство от разходката.

Приготвих малко храна за из път – 4 двойни сандвича, които да добавя към сладките запаси. Вече е 7:30, аз оглеждам байкалото. Мисля, е съм долу-горе подготвен – преди 2 дни си „обух“ стабилни гуми, а вчера си взех и топла каска – Giro Bad Lieutenant. Наколенки и налакътници си имам, раничката ми е смотана, ама за няколко часа става.

В 7:35 се случи това, от което се опасявах – заваля дъжд. При това силен. Примесен с бурния вятър, дъждът може да скапе всяка разходка. Седнах на един стол и започнах да се чудя какво да правя.

Чуденката приключи бързо – в 7:41 получих SMS от Панев:

Taka kato gledam – koi karal-karal. Nie eventualno utre, ako sme poslushni

Обадих се на всички за да потвърдя, че нещата остават за неделя, евентуално. После се съблякох и се гушнах обратно при Боби.

* * *

Към 9:30 станах и занесох на Боби закуска в леглото – така и така бях направил сандвичи, прибавих малко натурален сок и ябълка, всичко на едно подносче. Поне да не отива зян ранното ми ставане.

Температурата навън беше паднала до +5 градуса и валеше обилен сняг. Всъщност заедно с бурния вятър се получаваше много здрава виелица:

Зима

Зима

Мдааа, кой карал – карал.

 Posted by at 20:54
Ное. 202008
 

Гледах, сравнявах, избирах гуми за колелото… И на края се оказа, че Continental Montain King 2.4 просто няма в България. Може да го има по разни сайтове и онлайн магазини, но като отидеш на място, или се обадиш, за да поръчаш… ами… то сега… нямаме я. На края звънях и на Веломяния, които хич не са ми наблизо, но са официалния вносител на Continental. И те я нямат. Може ли да си вносител на гуми и да не заредиш преди зимния сезон? Отделно се оказа, че половината магазини, показани на сайта на Веломания изобщо не продават Continental.

В крайна сметка с тъга на сърцето реших, че няма какво да избирам – отивам при Дженко и ми слага каквото има в наличност. И така, доста депресиран от налитащия през уикенда сняг направих глупост – сложих си Downhill гума отпред.

Сега имам невероятно стабилна, устойчива, здрава и т.н. гума на предното колело – Michelin DH24

Michelin dh24

Само дето е безумно голяма и тежка – 2.5“, 1300 грама. Ужасно е! Сигурно ще свикна, но сега ми е тъжно. Иначе гумата е много качествена и хубава, ама за downhill…

Е, надявам се за зимата да се окаже много удачен избор.

Edit – 22.11.2008: Наистина е добра за сняг. За разлика от заданта, която сложих.

 Posted by at 23:44
Ное. 192008
 

В момента съм в период на оборудване на байка за зимата – трябват ми поне гуми, замислям се и за зимна каска. Но покрай другото се загледах доста в online магазина на ScreamBikes. Той е един от най-богатите в България, поне според каталога. Има толкова много неща, че никога на съм стигал до края на списъка от ВИДОВЕ стоки, които продават. Днес обаче забелязах, че освен „Главини“, „Гуми“, „Седалки“, „Курбели“ и много други стандартни неща, има и раздел „Шукаритетки“ 🙂

В този раздел влизат всички неща, които не се класират на други място. Има някои много забавни, като:

Ktrak – приспособление за зимно каране:
KTrak

Страшен дзвер, спор няма. С такова няма как зимата да ме свари неподготвен.

Декоративни капачки за вентил – череп с кокали
Череп

Всеки истински метъл трябва да си ги закупи!

Parktool TP-2 стойка за тоалетна хартия
Стойка

Ами така де, дори и в гората се случва да ти се доходи по нужда. Както пише – „Park Tool – винаги до вас!

 Posted by at 12:17
Ное. 042008
 

Днес един чукундур с дърта разбрицана Лада се опита да ме свали от колелото. Изобщо не ме видя! Аз си карам направо, той завива на ляво в по-малка улица и хич не се съобразява. Едва когато набих спирачки и спрях на сантиметри от задната му дясна врата той се стресна и спря.

Прав е Стефчо, наистина на някои хора визуалния процесор не засича нищо по-малко от Камаз. Но за тоя чукундур няма какво да правя анализи, зачудих се за моята реакция.

Първо, колелото ми (което си купих на старо преди няма и месец) има долу-горе хубави спирачки и на двете оси – Magura Julie. Между другото, в начало като го взех, не спираха много хубаво. Но за няколко дни се разработиха и сега нямам никакви забележки.

Гумите ми не са много добри (старички са), но пък са доста поизтъркани, особено задната. Въпреки това, благодарение на добрата ми реакция, сблъсъка се размина.

Тъжното е, че съм свикнал да спирам със задната спирачка. Това и направих сега, инстинктивно. Подозирам, че ако хвана и двете, ще спра много по-бързо. Но някак си имам чувството, че ако спра и с предната, може да се преобърна през кормилото. За това я ползвам само от дъжд на вятър.

Та така… ще трябва да си разработвам носи инстинктивни реакции – да стискам и предната.

 Posted by at 12:18
Окт. 032008
 

Вече стана повече от месец от както се предвижвам с байкало из София. Искам да ударя една сметка.

Какво съм си спестил? За един месец имам 4 работни дни, в които се наложи да идвам по друг начин на работа. Повечето защото трябва да съм официален, а днес – защото съм малко настинал и не ми се рискува. Т.е. поне 20 дни съм си спестил бензина за идване. Тъй като пътя ми в едната посока е 10 километра, това означава, че съм скатал около 400 километра бензин. И понеже в задръстването под 12 на сто не падам, това са си към 50 литра. Ето ми директно към 110 – 120 лева. Не мога да сметна колко CO2 съм спестил, нито колко съм ускорил движението на другите като не им се пречкам твърде много.

Освен това си спестявам между 10 и 20 минути сутрин и още толкова вечер. Това ми дава около половин денонощие спестено за един месец. Звучи добре, нали?

А ако бях с градски транспорт? Ммм… Тогава бих използвал карта. Не знам колко струва, може би около 50 лева. Но времето, времето… Според опита ми пътуването ми отнема от 70 минути до 110 минути в едната посока. Вчера се прибрах за час и половина, днес сутрин отидох на работа за час и петдесет (въпреки че тръгнах малко по-рано от нормално). Елементарната сметка показва, че това би ми коствало между 1.5 и 2 денонощия месечно. Е… не ми звучи добре.

* * *

Другата страна на медала са разходите. За щастие те са минимални след първоначалната инвестиция. За сега съм инвестирал около 300 лева в излишни дрехи, протектори и т.н.Но за това съм си виновен аз – просто съм професионално изкривен, не поемам рискове, които мога да избегна. Доста хора карат и без каска (което е прекалено смело), а май съм единствения с протектори в града (което е в другата крайност). А цената на един велосипед е от малко стотин до много хиляди пари. Така че това се смята трудно. При всички случаи се смятам за спечелил.

* * *

Други подробности?
Риска е от минусовата страна на уравнението. За сега съм имал само един срамно лек сблъсък с една Алфа Ромео. Така че за сега не е страшно.

Физическия тонус… може би е рано да говоря за него. Но той трябва да дойде от положителната страна.

За сега студа и дъждовете не са страшни. Естествено когато температурите слязат под нулата, няма да карам. Но ще ми бъде тъжно.

Паркирането – с байк е ужасно лесно. Просто си го вкарам в офиса. Не може някой да ме запуши, не може някой да ме одраска, не може да ми лепи идиотски лепенки.

* * *

Заключение?

Никога не съм бил много физически активен. Но се оказа, че мога да се справя с карането на колело. Не се изисква да си Мистър Олимпия.

Не живея близо до работа. Живея близо до околовръстното, работя почти в центъра. Минавам през 5 квартала.

Мога да си позволя да ходя на работа с кола и даже с такси. Не съм закъсал пари, не съм и спестовник.

Както друго може да спира повече хора да го направят? Да опитат, поне?

Няма велоалеи? Ами няма. С няколко прости правила това не е голям проблем (избираш задни улички и паркове, правиш левите завои като пешеходец и на светофар т.н.)

Не е престижно? Много се кефя като подмина една редичка мерцедеси и беемвета в задръстването

Да, някои хора трябва да карат децата си на училище/градина. Някои имат здравословни проблеми. Трети ходят на работа с костюм. Но всички останали? Поне половината от хората, с които се блъсках тази сутрин в автобусите могат да си го спестят.

Ти защо си губиш времето И парите?

 Posted by at 21:31
Сеп. 162008
 

Есен е
слънцето се стопява
като бучка лед
във топлия джин…

Мда, тази песен е по-хубава. Напомня ми за планини, за хижи, за сбирка на масата в столовата докато отвън вали дъжд и светът става сякаш по-нов. И докато „пием и пеем в нощта“ покрай нас минава дълга редица от мигове, но никой не ги забелязва. Защото в планината времето тече по друг начин. Еееех…

А тук долу в града живота върви в стегнатия си ритъм. За сега си осигурих малко приятно разнообразие с движението с велосипед. Защото една най-неприятните части от деня е задръстването сутрин. Вечер, когато се прибирам без да бързам, някак си не ме бъркат дългите колони от автомобили. Слушам Z Jungle в колата и си карам спокойно. Но сутрин дори и Буги не може да ме успокои…

Както знаете, от известно време взех драстични мерки за борба със задръстването – идвам на работа с велосипед. Този подход има плюсове и минуси, които са обсъждани вече на много места. Пък и нямам много опит за да направя задълбочен анализ. Но искам да спомена за вчера.

Вчера сутринта ми беше първото сериозно каране в дъжд. Всъщност, когато тръгнах от дома времето още стискаше – иначе може би щях да се изкуша да тръгна с кола. Но когато стигнах до първия по-голям булевард се уверих за пореден път, че карането на велосипед е хубаво нещо. Задръстванията бяха брутални!

За съжаление още 7-8 минути след като потеглих усетих първите капки дъжд. Не помня преди да съм карал в гадно време – никога не съм бил голям байкист. Но всъщност не е толкова страшно, ако си долу-горе екипиран. А аз съм, долу-горе. Колко навреме…

Миналата седмица си купих една ветровка на The North Face. Мога да кажа, че определено върши работа. Другата малка но много кадърна инвестиция, която направих (в петък!), беше в калници. Без тези две неща преживяването щеше да е значително по-неприятно.

Хубави здрави обувки си имам отдавна. Трябва да допълня екипировката само с някакъв панталон. За сега карам с нещо такова, но то няма претенциите да пази от вода (и наистина не пази от вода). Днес мисля да прескоча до БАС и да си харесам нещо в тая посока.

Другото, което е необходимо за каране в дъжд, е сухи дрехи в торбата. Така 5 минути след като съм пристигнал в офиса не ми личи, че съм карал. За щастие в 90% от дните аз пристигам първи и не стресирам никой с преобличането си. Пък и в моята стая сме само коч-компания.

* * *

Вече съм сигурен. Определено изчезна умората от половинчасовото каране до офиса. Още с пристигнаето съм свеж като краставичка.

Все още ме морят малките баирчета, но съм убеден, че и това ще изчезне. Честно казано не съм очаквал да вляза в кондиция толкова бързо. То не че съм достигнал някаква спортна форма, просто от ужасно зле (физически) сега съм просто зле. Шкембето си ми е на старото място. За борба с него ще трябва много повече. Но определено вече не се чувствам некомфортно като яхна байка. Напротив, криво ми е когато трябва да пропусна въртенето на педалите някой ден. Дано ентусиазмът ми не угасне скоро.

 Posted by at 11:32
Сеп. 092008
 

Свърши отпускарският сезон. Това много ясно си проличава по интензивността на движението в София. Особено сутрин.

Както забелязах и миналата година, втората седмица на септември е преломна. От понеделник изведнъж задръстванията стават по-големи. И избягването им става невъзможно – просто всички улички са пълни. За това спомагат и продължаващите ремонти, но те поне са за добро. Пък и паркирането става приключение….

По принцип за да избегна (или поне да намаля) тези проблеми тръгвам по-рано сутрин. Има един определен час (различен за всеки маршрут), отвъд който нещата се задръстват рязко. Примерно ако тръгна от вкъщи в 7:45, пристигам в офиса около 8:15-8:20. Хем пътувам по-малко, хем има паркоместа по тротоара (хе-хе-хе). Ако тръгна в 8 часа, пристигам към 9 – много коли, много нерви, много бензин, а за капак и липса на място за паркиране около офиса. И други блогъри са писали за този странен ефект…

Обаче тази година аз съм подготвен. Още в края на лятото започнах подготовката и сега каквото и да стане, пристигам в офиса за около 30 минути (+/- 2-3 минути в зависимост от настроението). Даже днес нарочно тръгнах в 8:15 и ми беше голям кеф че не ме ловят задръствания. Егоистичната ми душата направо пее като гледам как са се наредили десетки или стотици коли на един светофар и се предвижват едва-едва. А аз ги подминавам с усмивка. Ееех… кеф 🙂

Не, не съм си купил хеликоптер. Нито съм взел книжка за мотоциклет. Просто яхнах колелото.

За сега карам байка на Весо, колкото да разбера дали тази тактика е валидна. Ясно ми е, че в дъжд няма да става. Но иначе май работи. За последните 3 седмици съм идвал с колело 9 пъти. Баирченцата все още ме морят, но ужасното обездвижване, което бях постигнал с колата, няма как да се преодолее за толкова кратко време. Въпреки това вече забелязвам (или си внушавам?), че се възстановявам по-бързо след като пристигна. В началото пристигнах просто разкапан, а сега за няколко минути съм почти забравил с какво съм дошъл.

Всъщност маршрута ми е почти равен. Изкачванията са малко, кратки и доста полегати. Но за човек, който години наред не се е движил, си е приключение. Освен това аз имам тази гадна психика да не спирам да се състезавам със себе си. Просто не мога да карам бавно. Дори и да знам, че не бързам, пак въртя на най-високата предавка, на която мога. А това не е добре.

Както и да е. Докато не се развали времето ще се наслаждавам на всички задръствания по пътя. А когато завали… просто ще трябва да ставам по-рано.

 Posted by at 9:54