Posted in Life patches on Jul 14th, 2010
Видях слънчогледите още на влизане в ХИТ-а. Бяха много и се продаваха на промоция - 5 броя за ? лева.
Обиколих из магазина и напазарувах всичко, което бях планирал, че и още толкова. Разтоварих количката в багажника и хукнах пак към входа, за да взема букет за Нея. Тя толкова обича слънчогледи…
Отидох при продавачката, която тъкмо правеше поредната връзка от 5 слънчогледа, и казах:
- Добър ден. Искам да купя слънчогледи, но 7, а не 5.
Не ме питайте защо исках 7. Просто букет от 7 ми изглежда по-добре. Но не и на каката, която ме отряза:
- Не може. Продават се само по 5.
Това наистина не го очаквах. Първо, аз съм клиент. Искам да купя и даже на питам за цената. Няма нещо като опашка и недостиг на слънчогледи, така че ограничаването на покупката ми прозвуча странно. Ако бях поискал по-малко, до някъде щях да разбера извратената им логика (да се опитат да ми продадат не по-малко от 5). Ако бяха всичките навързани, пак бих разбрал - мързи я да среже панделката. Но случая не бе такъв - тя продължи да си ги навързва по 5 пред очите ми.
- Ама… това сериозно ли? Не може да си взема 7? - попитах невярващо. Може пък и да е неуместна шега…
- Да. Продават се само по 5.
Мисълта да взема 2 букета по 5 и да изхвърля 3 от тях мина за малко през ума ми, но си изпари под напора на клиентската ми чест.
- Ами добре, приятен ден! - казах и се врътнах бързо-бързо. Даже не погледнах каква е реакцията от резкият ми отказ.
* * *
А Тя получи цветя от друг магазин…
Read Full Post »
Posted in Life patches on Jun 18th, 2010
Цък:
Не бях виждал колата преди. Пък и сега виждах само единият светещ фар и нищо друго. Но въпреки това усещах, че точно с тази кола идва нашата докторка.
По-рано през деня, при последният преглед, беше казала на Боби, че щастливото събитие се очаква всеки момент - “днес или утре”. Може би за това се чувствах [...]
Read Full Post »
Posted in Life patches on May 21st, 2010
- Извинете, господине, Вие как влязохте?
Превключвам от режим “дълбоко замислен за лични проблеми” на по-комуникативен. Преценявам ситуацията, все още леко отнесен. “Хм, странна работа, да ме спира проверка на ескалатора. И не ме ли видя, че съм с карта…“
- Ми с картата си влязох. Защо? - отговарям леко торснато. Тази вечер не съм в учтиво настроение. Напоследък твърде много неща ме дърпат на много страни. Като започнем от една кифла…
- Ами Вие влязохте с моя билет… - леко сърдито, настъпателно.
Отне ми известно време да възстановя в главата си последните 60 секунди. Влязох в подлеза, насочих се към бариерите, през които се влиза за метрото. Даа… имаше там един, който се опитваше да си вкара билета в едната бариера, а да мине през тази вляво от нея. Аз го финтирах още по-вляво, лепвайки картата си от правилната за тази бариера страна… Май е точно този…
- Не е вярно. Имам си карта, влязох с нея… - започвам да се обяснявам, но той ме прекъсва, повишавайки тон:
- Не! Вие влязохте с моя билет. Заради Вас трябваше да прескачам… - усещам как се набира. На мен също не ми е до учтивости.
(Aко ти е интересно, чети нататък…)
Read Full Post »
