Великден в Чипровци
Posted in Лични on Apr 6th, 2010
Цък:
След дълго мълчание, реших да споделя как прекарахме великденските празници в Чипровци. Четете на тази страница.
Posted in Лични on Apr 6th, 2010
Цък:
След дълго мълчание, реших да споделя как прекарахме великденските празници в Чипровци. Четете на тази страница.
Най-после! От кога го чакам!
Тази година в София имаше само студ, най-много да навали 1-2 пръста сняг. А аз искам да има СНЯГ! Истински, който да направи Големото село бяло, чисто и свежо.
И ето, днес вече има. Доживях! Вярно, само десетина сантиметра, но все е нещо. Успява да покрие сивотата и боклуците. Ах, как ми липсваше снега…
Днес нарочно тръгнах малко по-рано за работа, за да мога да се придвижа с метрото до Ректората и после да походя пеша през парка Заимов. Ах, какво удоволствие изпитах! Тесни не-много-отъпкани пътечки във всички посоки, като разорана целина. Бели дървета. И слънце. Топло време, без вятър… идилия! Прекрасно зимно време за разходка, пък била тя и десетина минути. За малко се почувствах като в на излет планината. Ех, защо парк от Младост до центъра…
Пожелавам на всички ви ужасно много УСМИВКИ и ЛЮБОВ днес, защото си заслужава. Днес никой няма право да е намръщен. Защото денят започва със снежно-слънчева усмивка за целия град!
Posted in Лични on Nov 28th, 2009
Продължаваме пластелиновата тема с още 2 динозавъра:

Вчера работи върху по-”масова” тема:

Тук се виждат три чинии, чаши, лъжици, питка и нож. Според обяснението на Ирина, синята чаша е моята, защото е най-голяма
И едно доста по-различно изкуство - нещо като пеене
(Aко ти е интересно, чети нататък…)
Posted in Лични on Nov 9th, 2009
Posted in Лични on Nov 1st, 2009
Вчера купих на Ирина пластелин. Така и така обича да твори изкуство, нека да опита нещо по-различно
В началото и помагах, после тя продължи сама. За първия час натвори следното:

Ето и детайлите:
(Aко ти е интересно, чети нататък…)
Posted in Лични on Sep 27th, 2009
Posted in Лични on Sep 23rd, 2009
Posted in Лични on Aug 3rd, 2009
Миналата седмица разпускахме само на 30-40 километра от Добринище и успях да прикоткам моите жени да се разходим до Безбог. Ех, баирче, баирче…
Пътя до хижа Гоце Делчев изобщо не е такъв, какъвто го помня. Вече е новичък, няма ями, за дупки да не говорим. Път като слънце. За това без проблем стигнахме до долната станция на лифта. Там предстоеше на Ирина да се запознае за първи път с “летящите пейки”. Малко се притеснявах да не се стресира. Нищо подобно - много се изкефи
И така, ето моите жени до безбожкото езеро:
Винаги се кефя да снимам хижата от тази позиция. Изглежда сякаш е на края на света…
Подминахме езерото и започнахме изкачване на Безбожкия превал. Което нямаше как да направим без да се подкрепим с вафли:
Ето така изглежда превала в най-високата си част:
От другата страна минахме още толкова път пеша, преди да спрем за похапване.
Posted in Лични on Jun 10th, 2009
Попаднах на следната обява от родния ми “Технически университет - Габрово”
Технически университет – Габрово търси да назначи асистент по математика на постоянен трудов договор.
Кандидатите трябва да притежават образователно-квалификационната степен “магистър”. Съгласно закона за висшето образование кандидатите трябва да са не по-възрастни от 35 години. Необходими са умения в областта на линейната алгебра, аналитичната геометрия и математическият анализ.
Тъй като асистентът по математика обучава студентите по изброените вече дисциплини, умения в областта на компютърната техника както и знания по английски език не са необходими.
Катедра “Висша математика” осигурява обучение преди започване на работа.
Документи се подават до 25 юни 2009г. За допълнителна информация…
Изрично е записано, че не ти трябват нито компютърна грамотност, нито владеене на английски език. И наистина, тези умения не са ти необходими за да преподаваш суха математика на младите студенти, дошли да се научат, примерно, на “Компютърни системи и технологии”.
В крайна сметка, кой каза, че математиката има нещо общо с компютрите?
Любопитен съм дали Nicodile може да каже нещо по въпроса
Posted in Лични on Jun 8th, 2009
Покрай цялата дандания с евроизборите най-дълго ще помня въпроса на една баба, която интервюираха по някоя телевизия:
Аз взимам 120 лева пенсия и с нея се изхранвам. Колко гърла има един евродепутат, че да взима 15000 лева?
Много мисля над този въпрос. Нормално е да има разлика в доходите. Но тук става дума за 125 пъти (!) разлика. 12 500 процента, за любителите на статистиката. При това без да задълбаваме в допълнителните доходи на евродепутатите.
Наистина, по 125 гърла ли имат тези хора? Света ревна за високите заплати на провалилите се мениджъри. А то май не е само в банки и мега-корпорации.
Много може да си говорим за това, че излъчените от нас евродепутати не трябва да ходят голи и боси сред колегите си, ама… 125 пъти?
Ако приемем, че това са парите, с които трябва да се изхранва… наистина, колко гърла има един евродепутат?
Ако приемем, че това е заплащането за заслугите… дали е направил нещо повече от бабата с десетки години стаж? Дали е дал на света или на народа си 2, 3, 5 пъти повече от нея? Заслужил ли 10 пъти повече? А 125 пъти?
Аз също взимам добри пари (е, далеч от евродпутатска заплата, но все пак много добри). Но често се замислям за това как в търсенето на все повече и повече губим връзката с реалността. Замислям се как бих живял със 120 лева, както живеят 1/4 от българите. Или хайде, с 400-500-600 лева, с колкото живеят много хора които също като мен бачкат здраво, но не са имали късмет с избора на професия. Не са имали късмет с дарбите, ако щеш. Хора, които се изгърбват от работа в нещастен (не по тяхна вина) завод в северозападнала България.
Как бих живял с доходите на един музеен работник, какъвто е майка ми? Или с доходите на шивачка в някой шивашки цех, като леля ми? Или на продавач в сладкарница, като един мой близък приятел… който има същите нужди, каквито имам и аз.
Но разликата между мен и тези хора бледнее в сравнение с разликата между бабата и нейният представител в европейския парламент. Той дали се замисля за това с какво е заслужил тази разлика? 125 пъти…