Анти-кризисни
Posted in Простотии on Apr 15th, 2010
Събрали са се разните министри, със синдикати и работодатели, да мислят. И мислили те дни и нощи, и са решили - има криза. Трябват мерки.
И ето, дни и седмици мъдруват, ала на края сал една велика мярка ще излезе - и те я отделиха специално, че даже май не са се доразбрали и за нея. За туй говорят, 59+1 са мерките. Не са 60, а 59+1.
Каква е тази мярка тъй специална? Таз мярка важна се оказва: когато се разболееш, първите 2 дни ти се изплащат от работодателя. И после има един трети ден за пост с молитва, през който никой не ти плаща - чай ще пиеш. Ако преминеш изпитанието кратко, то значи си достатъчно безценен, за да си заслужава и държава, в която данъци, осигуровки плащаш, да ти повърне нещо и да започне да ти плаща.
Така решиха, щото много тарикати се извъдили: със болничния, вместо платен отпуск, за да източат свежи кинти от държавата. И тъй се чува два-три дена, но подир туй настана друга приказка.
Работодателите, като се видяха в тясно, и като знаят най-добре за тез тарикатлъци, предложиха ни друго. Предложиха да се обърне схемата и вместо третия, през първи ден да е пием само чайче. Тъй всеки ще се чувства някак задължен да ходи да се труди, дори и да не е в кондиция. Защото тук ден-два, там друг… заплатката стремглаво намалява.
Правителството се заслуша, и ни каза, че може и така да стане. Зер простия работник като мене няма глас в тристранката. Че синдикати знаят само да полайват, ама и гледат да не се разсърди някой, че те са най-зависими от другите и нямат власт освен властта на блъфа. Пък и е важно много следното: да не погледне някой и към обичните им топли придобитъци, че те и без това са паразитна структура. Ако не ги държи закона и търпи работодателя, направо са умрели.
Но породи се в мен идея друга. Аман от недовършени реформи, предложени и одобрени от страхливи хора. Нали се знае, има криза. И трябва спешно да се съберат пари в бюджета. Та се зачудих… Не може ли като се разболея, на първий ден да давам аз пари на шефа си, за да потръгне бизнеса; на втория и трети ден да давам надник на държавата, че тя и без това го е закършила. И ако жив съм след това, да ме оставят да си се лекувам и да рушветчийствам с к’вото е останало. Така ще има и пари за бизнеса, и за бюджетните лапачи!
* * *
Но минаха и други мерки през ушите на народа. Понеже много нагли майки вдигали си доходите преди раждане, че даже месеци преди да се заченат, така източват касата; за туй държавата подхвърли, да се пресмята майчинството върху 2 до 3 години.
Сега ще кажа тази мярка как не се прие. Защото твърда е ръка правителствена, а тази мярка беше твърде мека, за да зачене, че и да роди голяма полза.
Предвид че доста дами раждат в уиниврситета или пък малко подир туй, преди да имат кариера и развитие, предлагам да се смятат за заплата всичките години след десетата. Да вземем средно от стипендии и джобните от вкъщи; да ги пресметнем с първите, най-малките заплати, така че ако някой е решил, че се е закрепил и може да роди, да си помисли пак.
И други мерки мога да предложа.
Обаче свърши ми ракията.
