Ян. 112011
 

Не знам дали помните, но преди 3 години се бях зарибил да си сглобя безшумен компютър. И даже успях, долу-горе…

Но минаха 3 години и видео картата Asus EN8600GT Silent, която и тогава не беше върховна технология, взе да отеснява. Аз не съм голям геймър, но пък имам голям монитор. Срамота е един път месечно да си пускаш някоя игрица, и да не използваш пълните 1080p. Пък и някои HD филми позасичат.

Но най-големият проблем е, че преди 3 години HDMI или не е бил измислен, или поне аз не съм го чувал. Та за това сега си пускам филмите на телевизора с DVI-to-HDMI преходник и един дълъг HDMI шнур. Обаче не мога да вкарам в него аудио сигнал – 8600 чипа на NVidia не е „чувал“ за такава комбинация (pun intended). Представете си сега един много качествен HD филм на HD телевизор, а аудиото идва от колонките на компа в другия край на стаята…

Та решил съм, набрал съм, искам да я сменям тая видео карта. И понеже ме издържа цели 3 години, смятам отново да заложа на комбинацията NVidia + Asus. И без това съм изгубил нишката на видео чиповете, поне производителя да си знам.

Разбира се, и дума не може да става за видео карта с подвижни части. Което ужасно ограничава избора. За щастие има поне една карта, която изпълнява моите въжделения, Asus ENGT240 SILENT/DI/1GD3. За нещастие Most не внасят тоя модел, а май огромна част от българския пазар на компютърни компоненти разчита на техните складови наличности. Няколкото online магазина, в които я има като артикул, пишат че е „изчерпана“.

Мога да си я поръчам от чужбинско, даже ще дойде на добра цена. Но ако, не дай боже, опра до сервиз, ще настане голяма драма.

И така, въпроса за един милион долара двеста лева е – има ли някъде в БГ тази или подобна карта?

 Posted by at 14:30
Авг. 132008
 

Или как с триста зора успях да си преинсталирам firmware на моя Sony Ericsson P1i.

Интересното е, че съм правил това поне 2 пъти без проблем. Но Sony Ericsson никога не са били известни със стабилния си софтуер. Ако мога да използвам още един цитат, който ги описва, това е „Our software never has bugs. It just develops random features”.

Да започнем отначало. От месец-два имам нов лаптоп. Естествено, той не е обладогорден със софтуерните продукти на SE. За това когато вчера играчката ми заби (за трети път от както я имам – т.е. не е твърде често) и реших да си я флашна, трябваше да инсталирам PC Suite и Update Manager на чисто. Не че има някакъв проблем с инсталацията де – явно някой друг им я е правил. Backup-а на данните и настройките на телефона също протече гладко. И до тук с гладките работи.

По спомените ми, SE Update Manager трябва да работи доста лесно. Сваля се самия Update Manager от сайта на SE, пускаш го, казваш му какъв ти е телефона, закачаш към USB и следваш (почти) простите инструкции. А инструкциите са
(1) да извадиш кабела от телефона
(2) да изключиш телефона
(3) да извадиш батерията и да я сложиш обратно
(4) да държиш натиснат бутон “C” докато включваш кабела към телефона.
След това Update Manager проверява дали има нов firmware за твоя телефон, изтегля го и го слага. Чиста работа. Само дето ако не си направиш backup, губиш всички контакти, настройки, съобщения и т.н. Но в новите версии има няколко предупреждения за това, така че не го броя за проблем.

И така, изтеглих си аз новия Update Manager и го пуснах. Той, обаче, вместо да тръгне като хората, ми изхлопа следната грешка:

Adobe Flash version 8 or later is required. You can download Adobe Flash Player here: http://www.adobe.com/downloads/
Application will terminate

Аз не е като да нямам Flash player, ама реших да го дръпна отново. Скубанх си го от сайта на Adobe, едно малко exe-нце, инсталирах го (версия 9.0.124.0) и хайде пак… ядец. Търсенето на конкретния текст на грешката в гугъл също не помогна много. Все пак попаднах на една следа. Един пич пише, че на компютър с инсталиран Firefox има същия проблем, а на компютър без Firefox всичко си е наред. Да, обаче аз нямам Firefox – аз ползвам Opera.

Явно имам някакъв свръхестествен усет за намиране на бъгове и техните решения. Реших, колкото и безумно да е, да сваля Flash player от сайта на Adobe не през Opera, а през MSIE. Не че има някакво значение с кой браузър сваляш един файл, ама все пак… Оказа се, че има. Защото като отидох на сайта с MSIE, Adobe изобщо не ми предложиха да свалям нещо, а ми каза, че ще ми инсталира някаква AciveX контрола! Тия чукундури от Adobe нямат един пакет, който да инсталира тъпия им player за всичките ти браузъри. Това – хайде, мога да го разбера, не има се играе да detect-ват в инсталера какви браузери си си накачулил. Но и по никакъв начин не ти подсказват, че трябва да отидеш на сайта им със всеки от браузърите си, за да може да ти предложат учтиво само инсталацията за съответния барузър!

Естествено, още от началото стои въпроса за какъв чеп му е на Sony-Ericsson Update service Flash player. Имам чувството, че самия update service е писан на Flash. Защото той си изглежда като продукт тип „курсов проект в ТУ” – шарен и бъгав.

И така, след като инсталирах правилния Flash, вече не ми излизаше съобщението за грешка при пускане на Update service. Всъщност, при пускане на Update service не излизаше абсолютно нищо. Или, понякога, излиза за малко анимацията на SE и после се скрива. И толкова. Живее си като процес, вижда се в task manager, ама не се вижда на екрана.

Но явно на мен ми беше ден за прозрения. Не се сещам и аз как, но реших да спра втората по бъгливост програма, работеща на лаптопа ми – F-Secure Cliet Security. И не щеш ли, програмчето тръгна! Не ми стана много ясно дали F-Secure го брои за вирус или му блокира достъпа до USB порта по друга причина. Не разбрах и защо го блокира мълчаливо, без да каже какъв е проблема. Също така не ми е ясно и защо бъгнята на SE не чака определено време, след което да изведе някакво смислено и подходящо за диагностика съобщение.

Но поне ъпдейта мина. Е, след това се забози restore-а на данните и настройките, ама и с това се справих.

В заключение искам да кажа жалко за SE, защото стабилно ме губят за клиент с техните недомаслени софтуери (и друг път съм писал за това). И не само мен – много хора по света реват от това и от безумната им клиентска поддръжка. Иначе телефона е хубав, нямам намерение да се отказвам от него. Но когато дойде това време, SE ще са последни в списъка ми за избор на нова играчка.

 Posted by at 14:57
Юли 292008
 

Имам си нова играчка!

По принцип нямам навик да си губя часовниците. Колкото часовника съм имал, всичките съм сменил по други причини. И си имах навика никога да не оставам без часовник. Особено в последните 6-7 години, когато открих чара на водоустойчивите…

Всъщност преди 6-7 години баща ми ми донесе от Германия един хронограф Swatch, който се оказа много здрав. Този часовник е преживял какво ли не. Но преди 2 години изпадна в период на полуразпад и си купих един забележителен водомер: TCM Hiking Watch. Зад изключително смотания му дизайн се крият истински и доволно точни барометър, барометричен алтиметър, компас, термометър + всички нормални часовнически функции. И то само за 40 лева.

Преди 8-9 месеца дадох Swatch-а на вуйчо ми, за да измерва някакви времена в басейн или нещо такова. Така и не го попитах какво стана – този часовник съм го отписал. Но по Коледа ми откраднаха TCM-а и аз си останах без часовник. А това си е малко неудобно. Не че нямам постоянно източник на информация за времето – просто трябва да вадя GSM-а от калъфчето, за да видя колко е часа. А него не мога да го нося в банята, в басейна, в морето и т.н. Абе неудобно е.

За това Боби ми обеща, ако си взема този толкова жадуван изпит, да ми купи часовник – за награда. Речено – сторено. От 2 дни съм горд собственик на Casio G-Shock Wave Ceptor AWG-100 Tough Solar (последния да затвори вратата).

Casio G-Shock

Теоретично това е мечтата ми за техника – това зверче (би трябвало да) не изисква никаква поддръжка. Просто работи! Какво имам предвид:

G-shock серията са здрави (удароустойчиви). Не съм го ритал, но му вярвам. Изглежда „здрав”. Метална черупка, гумирана отвън, минерално стъкло (е, не е сапфирено…) което трудно ще се надраска, че и 2 години гаранция. Единственото, което мога да искам повече е каишка от стомана или титаний. Обаче часовниците с каишка от стомана тежат над 130-150 грама. Това се решава до някъде с титания – теглото пада до 80-110 грама, цената се покачва с 80-150 лева. Но просто нямаше такъв модел в магазина когато си го купувах. А сега часовника ми тежи 54.3 грама 🙂

Водоустойчив – естествено. Нали е G-shock. В рекламите пише, че е водоустиойчив на 20 бара налагане или 200 метра, което съвсем не означава, че може да се гмуркате на 200 метра дълбочина. Всъщност 20 бара е еквивалента на 200 метра въздушно налягане или нещо такова. На практика с водоустойчивост 5 бара или 50 метра човек може да се къпе, с 10 бара/100 метра може да плува, а с 20 бара/200 метра може да се гмурка до където може да се стигне без тежководолазна екипировка. Което ме устройва, защото аз нямам намерение да се гмуркам никъде.

Wave Ceptor – това е търговското наименование на Casio за технологията за сверяване с атомни часовници, излъчващи на радио честота. За сега не съм успял да го сверя по този начин, но все пак дори и през деня хващам, макар и слабо, сигнала от Германия (DCF77) и дори от UK (MSF). По-голям шанс да се свери има от Германския, който излъчва на 77.5 килохерца с 50 kW мощност и е на по-малко от 1500 километра. Просто трябва да опитам от по-високо място или някоя нощ да го оставя край някой прозорец, защото през нощта има по-малко смущения в сигнала. На практика на сверяването не разчитам много, но това означава, че си остава точен колкото обикновен кварцов часовник. Това си е доста приемливо, плюс възможността когато искам да си поиграя и да го сверя от някое по-високо местенце.

Tough Solar – часовника се захранва от акумулаторна батерия, която се зарежда от слънчев панел. На ден му трябват около 5 минути пряка слънчева светлина, а при облачно време и зад прозорец- около час. Което е напълно изпълнимо. Но дори и да стои на тъмно, батерията има достатъчно заряд за да го търкаля половин година. Освен това на тъмно той има разни трикове за спестяване а енергия – примерно след час си изгася дисплеите (които и без това не се виждат – нали е на тъмно), а след 6-7 дни спира да върти и стрелките и само си брои времето вътрешно.

***

При избора много се чудих кой часовник да избера. Много се замислих за Pro Trek серията, които имат и компас/барометър/алтиметър/термометър. Но компаса им е с точност 11 градуса (макар да отчита на дислпея то 1 градус). Барометъра и алтиметъра също са на твърде любителско ниво, а обикновено когато ми трябват, край мен е и моя Garmin GPSMap 60CSx, който има много по-добри сензори. Термометъра също не е голяма гъзария, предвид че когато часовника е на ръката, той се топли от телесната температура и показва нещо между 25 и 35 градуса. Но всъщност това, което ме отказа от Pro Trek, е че
– имат по-кофти дизайн
– цената на хубавите ProTrek е над 400-500 лева.
При конкуренцията (примерно Suunto) дизайна е една идея по-добър, но цената е няколко идеи по-висока. Просто не мога да изнудя Боби за такава сума – няма да разбере как съм готов да дам за играчка толкова, колкото струва една пералня. А тя държеше часовника да е от нея.

***

На края, няколко думи за избора. Избрах Casio, защото:
– Имат много добра репутация на „здрави” машини, особено G-shock, до някъде и Pro trek сериите.
– Цената за качеството им е доста ниска.
– Имат много добро присъствие в българския интернет.
– Имат много функции наблъскани в един часовник – това е най-сладкото при избора на играчка
– Имат много богата гама, макар и да не намерих една машина с всички желани от мен функции на куп

Аз избирам доста бързо. Този път даже вкарах твърде много усилия. Един цял ден сравнявах характеристики, функции, цени, дизайн и т.н. Бях си направил таблица в ексел с функциите на 20-те най-вероятни кандидати, теглови коефициенти на всяка екстра и т.н. Но истината е, че това е само подготовката – реалния избор е на място в магазина, защото
– Не всичко е в наличност, а аз реша ли да се обзаведа с играчка, не обичам да чакам
– Реално часовниците изглеждат много по-различно от снимките. Чувството да видиш часовника, да го пипнеш, да го пробваш, не може да се представи в интернет.

И така, в магазина прекарах около 15-20 минути, което си е рекорд за мен за най-дълго стоене в магазин.

 Posted by at 11:49
Ян. 312008
 

Тази сутрин хубавата ми играчка ме заряза.

Не съм правил нищо специално напоследък, което да предизвика такава случка – нито update на firmware, нито съм ровил и хакерствал из системните папки. Сутринта си работеше прекрасно – събуди ме навреме, звънях 2 пъти на един колега… Всичко беше наред. Но към 9 часа исках пак да се обадя и – я! – черен екран. Не реагираше на никакви буони, включително и на този за изключване.

Силно притеснен, извадих батерията и я сложих пак. Включих телефона – не печели. Показа логото на Сори-Ериксон и в момента, в който трябва да започне да boot-ва Symbian, пак заспа. Отново никой бутон не работи.

В този момент се притесних още повече. Сетих се, че последния ми бекъп е от ноември. С болка в сърцето изпълних процедурата за update на firmware. Това е нещо като преинсталиране на Windows, но с преформатиране на диска – всичко изчезва.

За щастие update-a мина успешно. Загубих всичката информация от последните 2 месеца, но поне си върнах телефона.

Трябва да си го бекъпвам по-често.

 Posted by at 18:33
Окт. 122007
 

Е, на всеки се случва. Да пише бъгав софтуер.

Много се радвах на този преглед на новия си телефон. Пропит с това внушение:

Forget about ‘Not enough memory’ errors or the browser or email client shutting down by itself when you attempt to run other programs. The increased size of available RAM also improves stability.

Да, ама на един бъгав софтуер нищо не може да му е опре. Снощи докато чоплих още няколко часа по Contacts, оправяйки имена и телефони, получих точно „Not enough memory“. Погледнах в Task manager – ами никой не е изял паметта. Имаше 4-5 стартирани приложения (contacts, control panel, calendar, music player), всички едва достигащи няколко стотин килобайта, общо. Къде отиде огромната памет от 160 МВ? Телефона беше рестартиран едва преди няколко часа.

Върнах се в Contacts, предполагайки че грешката е нещо мимолетно. Уви, не беше. В момента в който се опитах да отворя следващия контакт телефона гръмна с „Alication is closed, KERN_EXEC, reason 3“ (цитирам по памет).

Sony-Ericsson P1i е доста нов телефон, това го разбирам. Всяка програма има бъгове в началото. Има и някакъв online updater, който ми дава надеждата, че бъговете ще бъдат замазвани (както правят Garmin). Но последното, което съм очаквал е „Not enough memory“. Но спокойно, случва се след 2 часа мощно човъркане в Contacts – кой ще прави такива щуротии? Те пръстите ми отмаляха да държа стилуса… 🙂

Един плюс за операционната система: след като Symbian пое нещата в свои ръце и утрепа Contacts, всичко си продължи безгрижно. После си отворих пак контактите и продължих да чопля още половин час. Този път издържа – явно глупостите, които е натворил, са добре почистени.

 Posted by at 9:03
Окт. 112007
 

Първо, нищо му няма на линукса – тръгва си телефона като вършен storage, без грижи (с ядро 2.6.22.5-76.fc7). Е, вярно, че е само като файлов storage, но все е нещо: мога да си натоваря музика/филмчета/тапети/приложенийца… човек трябва да се радва на това, което има.

Поиграх си и малко с „PC suite“ под Windwos – софтуера, който идва с телефона. И като стар дибией, първата ми работа беше да си бекъпна контактите/настройките. Пуснах бекъп, тръгна да дърпа от телефона, пълни една гага (gauge) на екрана на компютъра, стигна до около 20% и написа „restarting device“ или нещо такова. И заспа (с празен екран на телефона). Чаках, чаках… чаках… и още чаках… па го дръпнах, с изтръпнало сърце. Бих му копчето, той тръгна да boot-ва (този процес отнема около минута) и по средата на boot-a показа на телевизора „backing up device“ и толкова – не реагира. Явно чакаше връзка с компютъра, от който го бях изключил вече. Единственото решение беше, с още по-изтръпнало сърце, да му извадя батерията.

След това отлепи нормално. Е, има малка промяна в настройките си, но все пак нали тръгна… Не знам да се радвам ли (че все пак отлепи) или да ги плюя, че ме поставят в такова положение. Сега събирам смелост да опитам пак да го бекъпна, защото по контактите си имам няколко часа работа, които не искам да правя повторно.

Между другото, искам да спомена няколко думи за великата услуга на Germanos – G-transfer. Понеже си купих от тях телефона, реших да се възползвам и да ми преточат контактите от стария телефон „за секунди“. Много тъжно. Първо, цялата работа става през някаква машинка с вид на сглобена в час по трудово в някой електротехникум. Второ, въпреки че бяха убедени, че ще се справят с този телефон, в рамките на един час (един час!) не успяха. Добре че момчето там е оправно (зам.-управител, в офиса им в Сити цетъра, евала), та се сети да прехвърлят контактите не един по-обикновен Sony-Ericsson, и от там двата телефона да си говорят на ушенце (през bluetooth) – нали са от една фамилия.

В резултат повечето ми контакти са долу-горе прехвърлени. До сега съм открил десетина липсващи. По-тъжното е, че на половината контакти са разменени first name и last name. Все пак разбирам кой ме търси, ама сега чокам часове да ги оправя. Освен това на около 1/3 от контактите единствения номер, който имам, е записан по 2 пъти – като Phone и като Phone(h). А такива глезотии като фирма, e-mail, ICQ#, рожденни дни… няма такива работа. Даже групите не са прехвърлени.

Критика и за т. нар. bluetooth GPS, който идва с телефона. Не знам колко е добър, няма и да установя. И то не само защото имам Garmin GPSMap 60CSx – нещо, на което тая въшка не се и опитва да прави конкуренция. Не. Проблемите са други.

Явно цялата история е заради критиките в предварителните обзори, че видите ли, другите телефони от висок класи имат GPS, а този няма. За това в последния момент са купили 2-3 тира с тази смешка, колкото да мине номера. Работата е там, че този GPS (по-точно софтуера, с който работи – това, което е на телефона и показва карта, упътва с посока и т.н.) иска да има постоянна връзка с интернет! Абсурд! Явно си тегли картите онлайн – нещо, което не мисля за хитро. При цените на интернет през мобилен телефон в България, това е голям лукс. Освен това от един GPS се очаква да работи навсякъде. А тази въшка иска не само покритие на GSM – неее, трябва да има 3G или GPRS. Споменах ли, че иска и онлайн активация? А последния пирон в ковчега е изречението „12 months navigation license“. После клиента – кучета го яли. Благодаря!

Още малко критика за „локализацията“ на ръководството. Ръководството на български е много постно. По-скоро бих го нарекъл quick guide. Доста повърхностно. При това – черно-бяло. В кутията се намират още ръководства на гръцки и още нещо (предполагам – румънски). Те поне са цветни, но също са кратички. Ще си издиря оригинала на английски и се надявам да пише повече. Честно казано, за изделие от този клас кратичкото ръководство си е излагация.

И на края няколко добри думи за самия телефон. Интерфейса е пълен с приятни изненадки. С удобство и глезотийки. Това е интерфейс, мислен и развиван с години. Изваян в продължение на много модели. Много ме радва. Едно голямо евала. Не че съм навлязъл толкова в телефона и съм го опознал, но постоянно ме изненадва приятно. Радост за изтерзания юзър…

p.s. Дръпнах оригиналното ръководство – същата работа. С ръководството се излагат

 Posted by at 9:26
Окт. 102007
 

P1i
Казват, че мъжете никога не порастват – само играчките им стават по-скъпи.

И аз така, винаги се радвам на новите си играчки. Вчера си купих една такава – GSM Sony Ericsson P1i. Много приятно телефонче. Няма нужда да правя ревю – из нета има доста. Само ще кажа, че си има всичко – голям телевизор, QWERTY клавиатура, радио, аудио/видео плеър, 3G, 3.2 мегапиксела камера (бих го взел и без нея, ако ми отстъпят от цената 😉 ), много памет, всякаква свързаност (usb/infrared/bluetooth/wireless), разпознаване на ръкопис (на латиница, естествено) и каквито искаш приложения, защото е с ОС (Symbian). В кутията има и някакъв смешен bluetooth GPS, който едва ли ще ползвам някога.

Първите ми впечатления са много позитивни. И съвсем естествено – имам си нова играчка. Малко ми е тъжно, че софтуера за връзка с PC е само за Windwos. Срамота. За да го подкарам поне като файлов сторижд под Linux трябва да правя някакви еквилибристики с пачване и прекомпилиране на а ядрото, което де факто означава, че не печели. Ако можеше да работи и другия софтуер, а не само да го виждам като сторидж… Всъщност от както съм под Linux все повече неща ме дразнят като липса на поддръжка out-of-the-box – даже подкарването на bluetooth си е приключение.

Много ми допада business card scaner-а: снимаш визитка с камерата и то разпознава каквото успее. Много добре се справя ако му свикнеш – важното е да стане хубава снимката. Естествено, работи само на визитки на латиница.

И така, жив и здрав да ми е и да не забива много.

 Posted by at 13:23
Февр. 232007
 

Да се похваля, ако някой не е разбрал… Сдобих се с ново фото: Panasonic Lumix DMC-FZ50 Silver
Panasonic FZ50

Мисля си за този фотоапарат от както ми откраднаха стария… За сега съм твърде въодушевен за да дам някаква реална оценка. Плюсовете му с описани в десетки ревюта, като тези в DPreview или Фото-Форум. За минуси мога да кажа само, че JPeg компресията му е доста агресивна дори и на fine (естествено, има RAW). Меду другото, чудя се защо никой фотоапарат няма възможност за компресия в много по-добрия формат Jpeg 2000. Всички са се влюбили в стандарта от 1986-та година… 🙁
(Както и никой браузър не разбира Jpeg 2000)

Резолюцията от 10 MP едва ли ще ми потрябва някога, но знае ли човек. Всъщност взех си го заради зверската (и качествена) оптика и страхотния стабилизатор на изображение. При ниски резолюции (3 MP) оптичното приближение стига до 21.4х!!! И въпреки това излизат резки и контрастни снимки дори от ръка.

Страшно приятен се оказа и ръчния фокус. И старата ми сапунерка имаше ръчен фокус, но далеч не толкова удобен. И за разлика от сапунерките тук има zoom и при снимане на видео (и ръчен фокус, с който се постигат интересни ефекти). Абе почти DSLR, ама много по-евтин и по-защитен 🙂

 Posted by at 15:50
Ян. 252007
 

Най-после успях да се сетя да си взема GPS-а на работа, за да го update-на. А колко updates има!!!

Първо си обнових самия WebUpdater. След това с негова помощ обнових firmware на GPS. След това GPS Tracking софтуера. Издърпах си и нови версии на MapSource и nRoute.

Мога само да аплодирам Garmin за безпроблемното обновяване. 5 ъпдейта за половин час, като 20 минути бяха за downloads. Евала!

Как става самия update на firmware на Garmin GPS? Супер елементарно! Имат си едно програмче WebUpdater. Закачаш си GPS-а към компютъра (с USB кабела, който идва със самия GPS – няма да те карат да си купуваш кабел, както обичат да правят производителите на принтери, да речем); пускаш WebUpdater и натискаш 2 пъти Next. От там нататък програмчето се грижи да намери подходящия firmware за твоето устройство; да го изтегли от сайта на Garmin; екрана на GPS светва в бяло и има един надпис LOADING. В това време се затрива стария firmware и се слага новия. Толкова. Чиста работа.

А какво става, ако спре тока по време на ъпдейта? Не съм опитвал… но до колкото знам, няма страшно. Самия Loader е в ROM, така че няма как да се загуби – просто се пуска update отново. Но не искам да опитвам 😉

С две думи: много съм доволен от софтуера на Garmin. И от хардуера, де

 Posted by at 11:03