Master Yavor from Tryavna

Не може да бъде. Пак си намерих място, от което да пиша. Този път съм на гости на Ники и Ники. Подготвяме много салати за довечера. Друго да няма – поне салати ще има. Коя от коя по-вкусна… просто се получават. Ами така става, когато хем го можеш, хем го правиш с мерак.
А навън е едно празнично, слънчево… Или това зависи от това, което е вътре в нас? Дори и сняг да валеше, пак щеше да е празнично, снежно. Обичам празниците!
За съжаление, пак няма да мога да се видя с всички приятели в тоя край, които искам да посетя. Моля никой да не се чувства пренебрегнат. Просто всички вие, мои приятели, заслужавате специално внимане. А аз съм само един 😉
Е, предполагам, това ще е последният пост за тази година. Честита нова, на тези, които го прочетат в новата. И… обичайте се и се усмихвайте. Другото няма смисъл.

Коледните празници отминаха. Толкова много неща се случиха, че чак се плаша да ги напиша…
В събота си ходих по родния край. Пътуването беше неочаквано дълго заради бесните задръствания по магистралата. 10 км от магистрала за час и половина – това си е рекорд! Вечерта се видяхме с нашите, а по-късно през нощта ходих на гости на Прасето. Много готино беше. Само дето много се заиграх със Снежан (котарака), още имам белези по ръцете…
В неделя се отдадох на авторемонти. Оказа се, че „малкото ръждица в едно ъгълче” плаче за изкърпване. Но съм горд, че успях да разглобя половината багажник и да намеря кабелите, дето ми правят мизерии със задните нагреватели. Не че ги оправих, де.
Вечерта (бъдни вечер) имахме Голяма Семейна Сбирка, със много на брой (постни!) манджи, много весели приказки и т.н. А след това дойде времето всеки да види колко е слушал през годината. Аз съм слушал МНОГО 🙂
В понеделник… станах кръстник.
Почти-роднина и духовен наставник на една малка красавица.
Всичко беше почти перфектно. Не закъсняхме много за църквата, свещеника беше много добър, ритуала (тайнството) беше ръководен с чувство и истинска вяра. Е, имаше ги и разните баби и дядовци, които изявиха силно съмнение, че ох, че простине бебето, как ще го събличате тука и т.н. Но за това пък Стеф и Га (особено Га) не позволиха излишни намеси и всичко си мина по мед и масло. А легендите разправят, че нито едно бебе не се е разболяло по време на кръщене – напротив.
Желая ти много усмивки в живота, малка красавице!
След църквата отидохме на малка почерпка за обяд. После отидох да нагледам разни роднини, с които се виждаме сравнително рядко.
Вечерта, обаче, беше най-веселата вечер от маса време насам. Бях на гости на кумовете. Толкова смях, толкова веселие не съм имал от много време. Пламен ме въведе и в последните си достижения в областта на панорамните изображения. Като извади разни специални стойки, обективи, фотки… за 20 минути пред очите ми направи пълна 360 градусова панорама на стаята, маста и всички нас (включително и себе си!). Направо ме разби.
Във вторник се събудих и леко… се притесних. Беше навалял сняг. А ме чака дълъг път…
Оказа се, че проблема е само да изляза на главния път. От там до София беше безгрижно. Всъщност, зарадвах се колко малко движение има по магистралата. Очаквах бруталистични задръствания, като в събота.
Вечерта ходих на кафе. Кой на кафе, кой на ракия… ама бях с кола и за това пих само кола. А след кафето изживях няколко много приятни минути, които ще ме топлят до края на годината.
Ами това бяха коледните празници за мен. Като цяло, много и хубави преживявания. Дано за всички е било така 🙂
Очаквам с нетърпение Големият Новогодишен Купон на Фъриж

Скорошната новина, че е откраднат бекъп на БД на известен сайт и признанието, че в този бекъп има потребителски пароли в чист текстов вид за пореден път събужда в мен спомена за JABORAC.
Всеки, който е чел поне малко за сигурността знае, че не трябва да се пазят чувствителни данни (пароли, номера на кредитни карти, лични данни) в чист вид. И това не е въпрос на дизайн – това си е постулат. И въпреки това все още има много системи, които го правят. Много. Не искам да споменавам имена, те си знаят.
Как са го допуснали хората от reddit? Те, по принцип, са известни като добри програмисти. Не са го направили от глупост. Не. Те са го направили за удобство.
Сигурността на данните винаги е компромис с удобството. Да използваш по-дълга парола е неудобно. Удобно е да влизаш автоматично в сайта/програмата/windows-a, а не да пишеш всеки път username/pass. Удобно е да получиш паролата, ако си я забравил.
Но не е сигурно.
Толкова е лесно да се вземат мерки, особено за потребителите на Oracle! Пакетите DBMS_OBFUSCATION_TOOLKIT и DBMS_CRYPTO (последният е новост в Oracle 10g) имат повече от достатъчно функции. Дизайна на една достатъчно сигурна система е обсъждан къде ли не. Достатъчно е само едно „посоляване” (salting) и хеширане на паролата и всички опити за разбиването са де факто обречени. Не е необходимо разработчиците да имплементират някакви тежки алгоритми и процедури – всичко е на готово.
Само трябва да се вземат предвид елементарни правила при дизайна на БД (същото важи и за самото приложение, особено ако е уеб-базирано). Трябва малко да се помисли за сигурността.
Така че, ако някой още пази паролите в чист вид или ключа за криптиране е в БД, да се замисли. Пак. Моля.