Дек. 312006
 

Не може да бъде. Пак си намерих място, от което да пиша. Този път съм на гости на Ники и Ники. Подготвяме много салати за довечера. Друго да няма – поне салати ще има. Коя от коя по-вкусна… просто се получават. Ами така става, когато хем го можеш, хем го правиш с мерак.
А навън е едно празнично, слънчево… Или това зависи от това, което е вътре в нас? Дори и сняг да валеше, пак щеше да е празнично, снежно. Обичам празниците!
За съжаление, пак няма да мога да се видя с всички приятели в тоя край, които искам да посетя. Моля никой да не се чувства пренебрегнат. Просто всички вие, мои приятели, заслужавате специално внимане. А аз съм само един 😉
Е, предполагам, това ще е последният пост за тази година. Честита нова, на тези, които го прочетат в новата. И… обичайте се и се усмихвайте. Другото няма смисъл.

 Posted by at 13:06

Дългите новогодишни празнувания

 Общи  Коментарите са изключени за Дългите новогодишни празнувания
Дек. 302006
 

Хубаво е да има поводи. Повод да се събереш с приятели.
Всъщност, повод винаги се намира. Но колкото по-далечни са сбирките, толкова по-сериозни трябва да са поводите.
Е, нова година е много сериозен повод. За това ще се съберем „свои хора“ от цяла България. На най-удобното място – в центъра.
Във Фъриж.
Но пътя до Фъриж е дълъг. Към 250 км. За това се налага пътьом да пренощувам в Габорово 🙂
И за днес – поздрави от Габрово. Поздрави от Инжа и Зайчето. Ние тренираме за новогодишния купон.
За утре… весело посрещане.
(Деси, стискам палци да оздравееш бързо. Твоята усмивка не заслужава да бъде прекъсвана от кихане и кашляне)

 Posted by at 21:56

Отминалата коледа

 Personal  Коментарите са изключени за Отминалата коледа
Дек. 282006
 

Коледните празници отминаха. Толкова много неща се случиха, че чак се плаша да ги напиша…
В събота си ходих по родния край. Пътуването беше неочаквано дълго заради бесните задръствания по магистралата. 10 км от магистрала за час и половина – това си е рекорд! Вечерта се видяхме с нашите, а по-късно през нощта ходих на гости на Прасето. Много готино беше. Само дето много се заиграх със Снежан (котарака), още имам белези по ръцете…
В неделя се отдадох на авторемонти. Оказа се, че „малкото ръждица в едно ъгълче” плаче за изкърпване. Но съм горд, че успях да разглобя половината багажник и да намеря кабелите, дето ми правят мизерии със задните нагреватели. Не че ги оправих, де.
Вечерта (бъдни вечер) имахме Голяма Семейна Сбирка, със много на брой (постни!) манджи, много весели приказки и т.н. А след това дойде времето всеки да види колко е слушал през годината. Аз съм слушал МНОГО 🙂
В понеделник… станах кръстник.
Почти-роднина и духовен наставник на една малка красавица.
Всичко беше почти перфектно. Не закъсняхме много за църквата, свещеника беше много добър, ритуала (тайнството) беше ръководен с чувство и истинска вяра. Е, имаше ги и разните баби и дядовци, които изявиха силно съмнение, че ох, че простине бебето, как ще го събличате тука и т.н. Но за това пък Стеф и Га (особено Га) не позволиха излишни намеси и всичко си мина по мед и масло. А легендите разправят, че нито едно бебе не се е разболяло по време на кръщене – напротив.
Желая ти много усмивки в живота, малка красавице!
След църквата отидохме на малка почерпка за обяд. После отидох да нагледам разни роднини, с които се виждаме сравнително рядко.
Вечерта, обаче, беше най-веселата вечер от маса време насам. Бях на гости на кумовете. Толкова смях, толкова веселие не съм имал от много време. Пламен ме въведе и в последните си достижения в областта на панорамните изображения. Като извади разни специални стойки, обективи, фотки… за 20 минути пред очите ми направи пълна 360 градусова панорама на стаята, маста и всички нас (включително и себе си!). Направо ме разби.
Във вторник се събудих и леко… се притесних. Беше навалял сняг. А ме чака дълъг път…
Оказа се, че проблема е само да изляза на главния път. От там до София беше безгрижно. Всъщност, зарадвах се колко малко движение има по магистралата. Очаквах бруталистични задръствания, като в събота.
Вечерта ходих на кафе. Кой на кафе, кой на ракия… ама бях с кола и за това пих само кола. А след кафето изживях няколко много приятни минути, които ще ме топлят до края на годината.
Ами това бяха коледните празници за мен. Като цяло, много и хубави преживявания. Дано за всички е било така 🙂
Очаквам с нетърпение Големият Новогодишен Купон на Фъриж

 Posted by at 10:31
Дек. 272006
 

От доста време не съм работил „по нощите“. Днес имам това щестие. Мигрираме таблиците с фактурите. Ако всичко мине ОК – от 01.01.2007 ще имаме всичката необходима функционалност във фактурирането, свързана с ЕС и новите данъчни закони. Ако нещо гръмне… ще го оправяме по нощите.
Стискайте ми палци. Ако свършим на време и се наспя, утре ще споделя какво ми се случи по празниците…
p.s. Мнооого сме добри в репликациите, ей… 😉

 Posted by at 21:12
Дек. 222006
 

На всичкото хора, които се вълнуват от моя блог (или поне го четат) желая много весело изкарване на коледните празници. В следващите 4-5 дни няма да имам нет и, съответно, няма да блогвам.
Аз си оставам все така влюбен и щастлив и ви желая да изживеете поне една магия до края на годината!
Ще се четем на 27.12 (най рано). До тогава – усмихвайте се и се обичайте. Другото просто не си струва… 🙂

 Posted by at 18:07

Роди се информационна система

 Consultant, Общи  Коментарите са изключени за Роди се информационна система
Дек. 212006
 

През тази седмица тръгнаха новини за новата информационна система на Министерство на Икономиката и Енергетиката, в която имам и мое участие:
InfoWeek (материала още не е пубикуван в online версията)
IDG
Stemo
Предстои официалният старт на информационната система за управление на европейски структурни фондове към Министерството на икономиката и енергетиката. Разработката е осъществена от екип на направление „Външни проекти” към софтуерната къща на Стемо с участието на СМ Консулта.

Структурните фондове са основния инструмент на Европейския съюз за провеждане на неговата регионална политика. Една от главните цели на тази политика е постигане на по-голямо икономическо и социално сближаване (кохезия) между страните-членки. След успешното присъединяване към „обединена Европа”, страната ни ще получава значителна финансова подкрепа от структурните фондове на ЕС за своето ускорено социално-икономическо развитие. В момента има четири европейски структурни фонда:

• европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
• европейски социален фонд (ЕСФ)
• европейския фонд за насочване и гарантиране на земеделието
• финансов инструмент за рибовъдство (ФИР)

Изплащането на суми от тези фондове е свързано с изпълнението на специфични изисквания и прилагането на строги правила и процедури, установени от ЕС, затова за България е изключително важно да разполага с надеждни средства за тяхното управление.

Управленската информационна система (MIS) на МИЕ бе разработена в изпълнение на проект 121469/D/S/BG по програма PHARE към Министерството на финансите: „Strengthening the capacity of the Ministry of Economy to manage Operational Programme “Development of the Competitiveness of the Bulgarian Economy” under EU Structural Funds by development of Management Information System and procurement of Hardware and standard software”.

Целта на проекта е да осигури на МИЕ средства за автоматизиране на процесите по управление на европейските фондове за регионално развитие (ЕФРР), за които министерството е Управляващ орган. Освен от министерството, информационната система ще се използва и от 28-те регионални офиса на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), която е междинно звено, както и от контрагентите по грантовите схеми.

Сумите, които се очакват да постъпят от ЕФРР в периода от 2007 до 2013 година по оперативните програми на МИЕ са 2 142 мил. евро и ще бъдат разпределени в пет основни приоритетни области (информацията е от работен вариант на Оперативна програма „Регионално развитие“, публикуван на www.eufunds.bg).

Приятно е когато нещо, над което си се потил много време, заработи. В тази ИС моята част е в дизайна на БД, за който ще кажа само, че с малко компромиси успявам да събера като ER диаграма на 2 листа с размери 100х70 см 🙂

 Posted by at 12:45
Дек. 202006
 

Е, добре. Аз не съм дизайнер. Не мога да кажа, че имам набито око или съм изследвал дълбоко потребителските желания.
Но напоследък ми става все по-неприятно да ме изненадват с „страхотен модерен интерфейс”. И докато тези вопли за криворазбрана красота избиваха предимно в малки безобидни програмки като разни медиа плеъри и други такива – ок, просто ги избягваш. Но този блог ме ужаси с поредицата „Събрани съчинения относно интерфейса” на Microsoft Corp.
Явно тази година дизайнерите на интерфейс в Microsoft, които винаги са ме радвали с полезността и стандартността на направените от тях неща, са били уволнени до един и на тяхно място са наели кой-ли-не. Защото от дизайна на интерфейса на пуснатите тази година продукти на MS няма 2, които да си приличат (или да спазват стария стандарт):
Office 2007
Windows Media Player 11
Windows Live Messenger 8
Windows Photo Gallery
Windows Live Mail Desktop
Internet Explorer 7
Дали с възрастта ставам прекалено консервативен? Не знам. Но мисля, че идеята за стандартен интерфейс е една от най-добрите характиристики на Windows-базираните приложения. Или поне беше. Но вече границата между „красиво“ и „удобно“ отива все по-блозо до кича. И докато това ставаше в Winamp, BSPlayer и т.н. – OK, опитват се да блеснат. Но MS се готвят да заровят един от най-големите си козове в играта с Linux и Open source – това, че хората са свиканли с Windows, свикнали са с Office и се чувстват комфортно когато работят с тези приложения. Not any more, явно.
Очаквам скоро всяка програма да има свой набор от клавиатурни шорткъти – копирането може да става с Ctrl+j в Office приложенията и Shift+Alt+F7 в Outlook.

 Posted by at 15:28

Честит първи сняг, Fogville

 Personal  Коментарите са изключени за Честит първи сняг, Fogville
Дек. 202006
 

Времето най-после се усети, че всъщност сме в края на Декември. Може би и аз съм помогнал малко, защото вчера пообиколих и накупих коледни подаръци. Още не съм приключил с всичките, но повечето са осигурени.
Btw, има много теми по въпроса с коледните подаръци. Аз винаги се затруднявам, защото не обичам да подарявам глупости. А в моето семейство си е стабилна традиция и няма начин да пропусна някого, защото не мога да измисля нищо подходящо. Е, за сега все успявам да се справя, но някои (пример – баща ми) винаги са си драматични и ги мисля до последният момент.
Друг труден за тази година е подаръкът за любимата. Благодаря на Надя, която така прилежно обясни какво НЕ трябва да се подарява. Но това, всъщност, само отежнява положението, което и без това е усложнено от ограниченията, които съм си наложил – примерно, да не е нещо стресиращо скъпо, за да не се почувства неудобно. Но да не бъде някаква глупост, защото не обичам „да отбивам номера”. И да не е това, да не е онова… Май ще обикалям до края на седмицата с надеждата, че някъде ще видя нещо и ще реша: това е!
🙂
Като цяло, обаче, след като накупих достатъчно подаръци вчера, се почувствах доста по-добре. Защото, каквото и да си говорим, традицията си е задължаваща. Трябва да взема по нещо за всеки. А не искам да е „колкото да не е без нищо”. За това ми олекна – един вид, отхвърлил съм голяма част от тази трудна и отговорна работа.
А колко приятно е чувството да подаряваш! И как се кефя като се съберем и всеки отваря подаръците! Толкова ми е приятен момента в който грейват очите на хората, за които съм подготвил подаръци… Просто с нетърпение очаквам да видя приятното изражение на всеки един. Не че не се радвам и на подаръците, които получавам аз – не ме разбирайте погрешно. Но чувството, което получавам, когато съм уцелил нещо; когато съм подарил подарък, на който човека се радва… Страхотно е. Струва си дългата и мъчителна подготовка.

21.12.2006:
Вече съм готов с всички подаръци. Вчера се случи точно това – обикалях, докато не видях Нещо 🙂

 Posted by at 10:57

Тайните тайни

 Consultant, Общи  Коментарите са изключени за Тайните тайни
Дек. 182006
 

Скорошната новина, че е откраднат бекъп на БД на известен сайт и признанието, че в този бекъп има потребителски пароли в чист текстов вид за пореден път събужда в мен спомена за JABORAC.
Всеки, който е чел поне малко за сигурността знае, че не трябва да се пазят чувствителни данни (пароли, номера на кредитни карти, лични данни) в чист вид. И това не е въпрос на дизайн – това си е постулат. И въпреки това все още има много системи, които го правят. Много. Не искам да споменавам имена, те си знаят.
Как са го допуснали хората от reddit? Те, по принцип, са известни като добри програмисти. Не са го направили от глупост. Не. Те са го направили за удобство.
Сигурността на данните винаги е компромис с удобството. Да използваш по-дълга парола е неудобно. Удобно е да влизаш автоматично в сайта/програмата/windows-a, а не да пишеш всеки път username/pass. Удобно е да получиш паролата, ако си я забравил.
Но не е сигурно.
Толкова е лесно да се вземат мерки, особено за потребителите на Oracle! Пакетите DBMS_OBFUSCATION_TOOLKIT и DBMS_CRYPTO (последният е новост в Oracle 10g) имат повече от достатъчно функции. Дизайна на една достатъчно сигурна система е обсъждан къде ли не. Достатъчно е само едно „посоляване” (salting) и хеширане на паролата и всички опити за разбиването са де факто обречени. Не е необходимо разработчиците да имплементират някакви тежки алгоритми и процедури – всичко е на готово.
Само трябва да се вземат предвид елементарни правила при дизайна на БД (същото важи и за самото приложение, особено ако е уеб-базирано). Трябва малко да се помисли за сигурността.
Така че, ако някой още пази паролите в чист вид или ключа за криптиране е в БД, да се замисли. Пак. Моля.

 Posted by at 14:47

Намерих слънцето!

 Personal  Коментарите са изключени за Намерих слънцето!
Дек. 182006
 

За всички хора, забутани във мъгливата ни столица, която може би ще трябва да преименуваме на Fogville или Fogcity… Тук, където мъглата не се е вдигала от 3-4 седмици… Трябва да знаете, че има място, където грее слънце. Вчера го намерих. Всеки, който се осмели да го потърси, който наистина иска да рискува и да се огледа, който поема смело шанса да види това, което може да му поднесе гмуркането в релаността… Там има слънце, и аз го намерих.
Имам даже и снимки, но няма да ги публикувам. Ще си ги гледкам сам 🙂
А вие просто ще трябва да ми повярвате.

 Posted by at 11:50