Дек. 202006
 

Е, добре. Аз не съм дизайнер. Не мога да кажа, че имам набито око или съм изследвал дълбоко потребителските желания.
Но напоследък ми става все по-неприятно да ме изненадват с „страхотен модерен интерфейс”. И докато тези вопли за криворазбрана красота избиваха предимно в малки безобидни програмки като разни медиа плеъри и други такива – ок, просто ги избягваш. Но този блог ме ужаси с поредицата „Събрани съчинения относно интерфейса” на Microsoft Corp.
Явно тази година дизайнерите на интерфейс в Microsoft, които винаги са ме радвали с полезността и стандартността на направените от тях неща, са били уволнени до един и на тяхно място са наели кой-ли-не. Защото от дизайна на интерфейса на пуснатите тази година продукти на MS няма 2, които да си приличат (или да спазват стария стандарт):
Office 2007
Windows Media Player 11
Windows Live Messenger 8
Windows Photo Gallery
Windows Live Mail Desktop
Internet Explorer 7
Дали с възрастта ставам прекалено консервативен? Не знам. Но мисля, че идеята за стандартен интерфейс е една от най-добрите характиристики на Windows-базираните приложения. Или поне беше. Но вече границата между „красиво“ и „удобно“ отива все по-блозо до кича. И докато това ставаше в Winamp, BSPlayer и т.н. – OK, опитват се да блеснат. Но MS се готвят да заровят един от най-големите си козове в играта с Linux и Open source – това, че хората са свиканли с Windows, свикнали са с Office и се чувстват комфортно когато работят с тези приложения. Not any more, явно.
Очаквам скоро всяка програма да има свой набор от клавиатурни шорткъти – копирането може да става с Ctrl+j в Office приложенията и Shift+Alt+F7 в Outlook.

 Posted by at 15:28

Честит първи сняг, Fogville

 Personal  Коментарите са изключени за Честит първи сняг, Fogville
Дек. 202006
 

Времето най-после се усети, че всъщност сме в края на Декември. Може би и аз съм помогнал малко, защото вчера пообиколих и накупих коледни подаръци. Още не съм приключил с всичките, но повечето са осигурени.
Btw, има много теми по въпроса с коледните подаръци. Аз винаги се затруднявам, защото не обичам да подарявам глупости. А в моето семейство си е стабилна традиция и няма начин да пропусна някого, защото не мога да измисля нищо подходящо. Е, за сега все успявам да се справя, но някои (пример – баща ми) винаги са си драматични и ги мисля до последният момент.
Друг труден за тази година е подаръкът за любимата. Благодаря на Надя, която така прилежно обясни какво НЕ трябва да се подарява. Но това, всъщност, само отежнява положението, което и без това е усложнено от ограниченията, които съм си наложил – примерно, да не е нещо стресиращо скъпо, за да не се почувства неудобно. Но да не бъде някаква глупост, защото не обичам „да отбивам номера”. И да не е това, да не е онова… Май ще обикалям до края на седмицата с надеждата, че някъде ще видя нещо и ще реша: това е!
🙂
Като цяло, обаче, след като накупих достатъчно подаръци вчера, се почувствах доста по-добре. Защото, каквото и да си говорим, традицията си е задължаваща. Трябва да взема по нещо за всеки. А не искам да е „колкото да не е без нищо”. За това ми олекна – един вид, отхвърлил съм голяма част от тази трудна и отговорна работа.
А колко приятно е чувството да подаряваш! И как се кефя като се съберем и всеки отваря подаръците! Толкова ми е приятен момента в който грейват очите на хората, за които съм подготвил подаръци… Просто с нетърпение очаквам да видя приятното изражение на всеки един. Не че не се радвам и на подаръците, които получавам аз – не ме разбирайте погрешно. Но чувството, което получавам, когато съм уцелил нещо; когато съм подарил подарък, на който човека се радва… Страхотно е. Струва си дългата и мъчителна подготовка.

21.12.2006:
Вече съм готов с всички подаръци. Вчера се случи точно това – обикалях, докато не видях Нещо 🙂

 Posted by at 10:57