Дек. 312006
 

Не може да бъде. Пак си намерих място, от което да пиша. Този път съм на гости на Ники и Ники. Подготвяме много салати за довечера. Друго да няма – поне салати ще има. Коя от коя по-вкусна… просто се получават. Ами така става, когато хем го можеш, хем го правиш с мерак.
А навън е едно празнично, слънчево… Или това зависи от това, което е вътре в нас? Дори и сняг да валеше, пак щеше да е празнично, снежно. Обичам празниците!
За съжаление, пак няма да мога да се видя с всички приятели в тоя край, които искам да посетя. Моля никой да не се чувства пренебрегнат. Просто всички вие, мои приятели, заслужавате специално внимане. А аз съм само един 😉
Е, предполагам, това ще е последният пост за тази година. Честита нова, на тези, които го прочетат в новата. И… обичайте се и се усмихвайте. Другото няма смисъл.

 Posted by at 13:06