Има нещо странно в „уикенд-ните смени”.
Първо, свършва се много повече работа, от колкото може да се свърши в работен ден. Говоря за онзи тип работа, която всъщност не може да бъде свършена в работен ден. Но това е ясно.
Странното е магията на… хммм… тийм билдинга.
Ето, събрали сме се тук аз, нашият сисадмин, сисадмина на фирмата, в която сме и един магьосник от сервиза. И правим нещо. Бачкаме в извънработно време.
И ни е кеф.
А защо сме тук, всъщност?
Аз съм тук, защото страшно ме сърбят ръцете да се занимая с някакво истинско предизвикателство. Е, или поне някакво. Не ми е работа да съм тук. Нито пък някой ще ми плати, или ще ми каже „браво”.
Местният сисадмин – е, то си му е работа.
Нашия сисадмин – спорно е. От една страна – помага. Но имам чувството, че и той е тук по причина, аналогична на моята.
А пича от сервиза… ми звъннахме му и той подскочи от кеф. И дойде.
Всички тук се радваме на магията. „Да си начешем крастата”.
Може би трябва да кажа какъв е плана. Идеята е от един сървър с 2 диска в mirror да направим нешо доста по-добро с 4 диска в RAID 1+0 и един пети диск, на който да се пишат backps/archivelogs. Това, естествено, ще наложи пълна преинсталция на ОС и Oracle – старите дискове стават част от новия масив. Ще използваме случая и за миграция от 9.2 на 10.2, с всички произтичащи от това забавления.
По план започнахме вчера. Само с един час закъснение, да приключат работа. Спрях достъпа на потребителите до Oracle, засилих всички транзакции към master site и спрях БД. Копирахме базата на друга машина, и, за по-сигурно, и на един USB диск. Извадихме един от настоящите огледални дискове и го скрихме за застраховка – масива 1+0 ще го правим с другия и трите нови.
Голямото закучване запончна днес. Сървъра просто отказва да поеме повече от 2 диска. Загубихме над 5 часа с това. Накрая дойде магьосника от сервиза оправи нещата за 5 минути. Сега, в 16 часа започваме инсталация на ОС. По план аз трябваше да започна с моята работа в 12 🙂
Не се съмнявам, че ще се справим. Ако няма повече проблеми – до 3 часа ще сме готови. Хаха.
Не се съмнявам, че никой няма да разбере за борбата.
Не сме тук за лаври.
Аз поне.
Аз съм тук да си начеша крастата. И се получава.
А с колегите, след всеки такъв случай, ставаме все по-… Хм. Абе нещо като «бойни другари». Чувството е прекрасно. Който знае, ще ме разбере 🙂
Допълнение:
20:00 Най-после имаме напълно работеща и ъпдейтната ОС. Започва моята част.
После върви разправяй, че нищо не значело това, че е 13-ти 😉