Февр. 052007
 

Попаднах на тази статия и много се натъжих.

Натъжих се, защото е истина. Сърцето ме боли когато минавам през обезлесени места в планините, като слушам моторния напев на резачките вместо чуруликането на птиците. Не съм кой-знае-колко-романтична натура. Но съм влюбен в планините. И ме боли от това, което им се случва.

Боли ме от дървената мафия и това, че няма, НЯМА кой да ги спре. Години наред всички знаят какво става, но няма начин да се прекрати.

Боли ме от смотаните печалбари, които рушат нещо, което дори не виждат. Рушат красотата на България и се чудят „какво толкова ми дуднеш, че съм разрушил“. Защото не виждат красотата. Те виждат мангизи.

Боли ме от навлизането на асфалта в планината. Защото планината намалява, сякаш става по-ниска.

И ме боли, че нищо не мога да направя.

Евала на хората, които са се сетили за това писмо. Онова с лавината беше гадно, беше прекалено. Но това писмо се опитва да удари точно по джоба на маститите хотелджии.

Малко се страхувам да не стане нещо такова и в Трявна. За сега туризма е донесъл само страхотен просперитет на града, страхотно подобрена визия (сравнено с това преди 5 или 10 год.) без да заплаши природата. За сега всичко е ОК. Но и бизнес интересите не са чак толкова огромни като в Банско.

Бизнес интересите (при това-краткосорочни) се разпространяват като чума из Пирин. В Родопите няма такова нещо. Не и в такава степен. В Рила нещата също са по-поносими. Но в Пирин е страшно. Като черна гнилоч парите разяждат здравият гръбнак на планината. И Планината е поставена на колене. Планината умира. Умира за пари.

От това ме боли.

 Posted by at 15:48