Март…

 Personal  Коментарите са изключени за Март…
Мар. 072007
 

…еници

Мартеница

🙂

 Posted by at 10:08

„В Европа”

 Общи  Коментарите са изключени за „В Европа”
Мар. 072007
 

Аз съм усмихнат човек. Е, поне се старая да бъда такъв. И за това ми е много чудно защо се дразня за глупости.

Напоследък щяло и нещяло говори за това, че сме „в Европа”. И се ръсят едни безкрайни бисери на безсмислицата, които дори не мога да се нарекат „спекулации”, защото за да спекулираш с нещо, трябва да си запознат с него.

Говоря за изрази от рода „Как е допустимо 2 месеца след като сме в Европа да се случва това!”
„Как може, след като сме членове на европейския съюз, още да има ненаказани престъпници?”
„Как може в една европейска държава, каквато е България, средната заплата да е …?”
„Как може в държава, членка на европейския съюз, един ….. (лекар/архитект/политик/какъвто-и-да-е) да прави това и това…”.

Ами аз не я разбира така Европата. Не мисля, че е вълшебна пръчка, която ще ни направи… европейци.

Това, че България е член на Европейския съюз няма да ни оправи. Европейския съюз нe може да направи магия и да вдигне заплатите. Макар че ще помогне. Но по-тъжното е, че нито Европейския съюз, нито НАТО, нито пан-галактическия алианс може да промени начина на мислене на бай Петко от Мало Бучино, който си разрежда млякото, за да направи „далавера” по съвсем не европейски начин.

Европа ни допусна в своето политико-икономическо „вътрешно” пространство, защото европейските хора прецениха, че има надежда за нас. Има надежда скоро да станем и ние Европейци, с малко помощ. Сега предстои по-трудната, по-тежка и продължителна фаза – да допуснем Европа в нас. Във всеки един от нас.

В момента, макар и членове на Европейския съюз, ние сме народ, изграден предимно от мрънкачи, скатавковци и хитреци на дребно. Това е причината да сме толкова зле. Никой друг не ни е виновен. Виновен е всеки един, който вместо да се скъсва от бачкане (както всеки среден европеец) гледа да се скатае, да „отбие номера”. Само сме си виновни, защото в ежедневието си не сме европейци.

Европейския съюз (както го разбирам, не претендирам да съм дълбоко запознат) е набор от правила и добри практики, работещи предимно на макро ниво, които помагат за една стабилност в държавата. От там нататък зависи от всеки един как ще използва тази стабилност – дали ще се напъне на порасне, или ще се скатава и ще мрънка, чакайки подаяния от държавата. Тъпото е, че тук скатавковците са мнозинство. И така дори някой да се опита да направи нещо, той трябва да влачи още петима, които си гледат службицата, вземат си заплатката и вечер мрънкат пред телевизора колко са прецакани. И как са ги излъгали с тази пуста Европа, която май нищо читаво не им е донесла (ето, вече 2 месеца).

Много са хитреците на дребно, които правят и невъзможното за да прецакат държавата, работодателя, комшията и всеки друг. И по този начин пъхат прът в колелата на тези, които се опитват да направят нещо…

Не че няма подобрение. Аз съм си оптимист човек. Виждам, че много неща са „дръпнали”. Виждам огромна промяна от преди 5 или 10 години (Виденовата зима). Някак, по странен начин, хората, които разбират, че трябва да се стегнеш и сам да си докараш добрия живот, стават повече. Някак си мижитурките намаляват. Не толкова бързо, колкото искам. Но намаляват.

 Posted by at 10:03

RAC Basics, част 2 – В началото бе OPS

 Consultant, Общи  Коментарите са изключени за RAC Basics, част 2 – В началото бе OPS
Мар. 072007
 

Трудно се започва от определена точка. Може би корена е дълбоко забит в MPP (massive parallel processing) идеите, които по-късно се прекръщават на clustering. Там силните на деня (в края на 70-те години) са DEC, IBM и Cray. Може би първият успешен клъстер е ARCnet, създаден от DataPiont през 1977. Той е бил подходящ за изследователски цели, помагал е на университети, но не се е наложил като търговки продукт.

Първи комерсиален успех постигат DEC с техния VAX cluster в началото на 80-те. Той е работил върху VAX/VMS и освен изчислителна мощ е разпределял и файлове, и периферни устройства. За съжаление управлението на разпределените заключвания при него (DLM, Distributed Lock Management) е оптимизирано за работа с относително малко на брой ресурси (примерно файлове и устройства), а не за хиляди и десетки хиляди буфери в Buffer cache на СУБД. Той „не скалира добре” (виж предната статия).

За това Oracle, когато решават да създадат СУБД, която да може да работи в този клъстерен режим, си създават собствен DLM. Това става по времето на версия 6 на Oracle database. В началото това е предизвикало недоумение – да си създаваш свой DLM вместо да използваш този на DEC? В крайна сметка DEC са основоположници на цялата клъстерна идея, техния продукт е доста успешен!

Но се ражда Oracle 6.35 (преименуван на 6.2 за да се отпразнува светлия празник) с неговия Oracle Parallel Server (OPS) – първата клъстерна БД. Оказва се, че DLM на Oracle работи много добре с VAX клъстерите на Digital. Всъщност работи толкова добре, че самите DEC го вземат и го добавят като част от техния клъстерен стек. Така когато излиза Oracle 7, той отново работи с вградения DLM на Digital.

В началото на 90-те много варианти на UNIX въвеждат възможност за клъстеризация. Те се базират основно на DLM от Oracle. Дори Microsoft правят стъпки в тази посока (но техния DLM не е взет от Oracle – не, той е от Digital 😉 ). В това време Oracle 7 използва клъстерния стек на ОС и така доставя тази услуга под различните UNIX платформи. За съжаление инсталацията и настройката на OPS е доста сложна, защото се синхронизират множество слоеве от различни доставчици.

Когато на бял свят излиза Oracle 8, в него има общ lock manager, който е явна индикация, че Oracle подготвят собствен клъстерен стек. Lock manager-а е в кода на СУБД като има малка част OSD (Operating-system dependent) код. По този начин може да се гарантира еднакво поведение на всякакви платформи. По-късно този код влиза като част от ядрото на Oracle и е познат като IDLM (Integrated Distributed Lock Manager).

Oracle 9i RAC използва този собствен IDLM при всички платформи, но разчита на външен clusterware (освен под Linux и Windows). Във версия 10g вече целият стек се доставя от Oracle (въпреки че пак е възможно да се интегрира с външен Cluster manager).

За да се клъстеризира една БД с помощта на OPS са необходими следните „нива”:

– Cluster manager – наблюдава възлите на клъстера, грижи се за синхронизацията между тях, предприема необходимите стъпки ако някой възел „отпадне”. Той е в OSD слоя и (обикновено) се доставя от доставчика на ОС. Пример за такъв софтуер са Sun Cluster (за Solaris), Service Guard (за HP UX), HACMP (за IBM AIX)

– Distributed Lock Manager – отговаря за заключванията, чрез които се постига консистентност и интегритет на БД. Грижи се до всеки общ ресурс да има достъп само от един възел в един момент. Не отговаря за транзакционните (потребителски) заключвания

– Cluster interconnect

– Shared Disk array

 Posted by at 9:48