Усмивка на деня

 Общи  Коментарите са изключени за Усмивка на деня
Мар. 162007
 

Metalink Note:239100.1
Data Guard Protection Modes Explained

Using SSH port forwarding with compression disabled has a minimal cpu impact. Using with compression enabled also has minimal cpu impact while achieving a significant reduction in network traffic.

Вероятно и двете твърдения са верни – не споря. Забавен е просто начина, по който са написани
🙂

 Posted by at 11:29

RAC Basics – next

 Consultant  Коментарите са изключени за RAC Basics – next
Мар. 162007
 

За сега ще задържа поредицата, за да я изчистя и представя качествено на семинара на БГОУГ след месец. Заех се дълбоко с подготовката за лекцията, която ще изнеса там и, за съжаление, не мога паралелно да поддържам формата на написаното в блога . Който иска максимално бързо да разбере как продължава историята – добре дошъл в Пловдив 🙂
А който няма възможност – обещавам веднага след семинара да публикувам следващите части…

 Posted by at 10:44
Мар. 162007
 

Зачудил съм се за чувствата и емоциите. И по-точно за съчувствието. Но не това, което официално се изразява по разни поводи (обикновено тъжни). А истинското предаване на чувства. И подозирам, че има някаква неравнопоставеност между положителните и отрицателните емоции.

В общия случай, за да „приемеш” силно и качествено едно позитивно чувство от друг, трябва да си долу-горе на тази вълна. Пример: ако си влюбен, силно те засяга любовната лирика, песни и приказки за любов и т.н. Ако не си – звучат някак кухо. Ако си щастлив, много лесно приемаш и разбираш чуждото щастие. Ако си нещастен, не можеш да го изпиташ.

Докато омразата… тя се възприема по всяко време. В каквото и настроение да си, винаги можеш да приемеш, разбереш и почувстваш тези думи (Иван Вазов за поп Кръстьо):

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй петно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и Божи служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълна с яд и злост,
изреваха подло: „Фанете тогоз!“
На кого ръката не благословия,
а издайство свърши, и гръм не строши я,
и чието име аз не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверня,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда,
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Колкото и да си щастлив, нещо трепва в теб при тези думи. А как не се сещам за една толкова универсално-действаща строфа, в която се говори за победа, щастие, радост… Да, има такива, много, но за да ги изживееш трябва да си подходящо настроен в момента.

Дали само аз съм устроен така? Или ние, българите, известни с песимизма си, сме възпитани да възприемаме отрицателното? Или такава е природата всички хора – мрачното да ни достига по-лесно от светлото? Защо понякога е толкова трудно да поддържам оптимизма си, а масата песимисти си живеят в самосъжаление без да се напрягат много?

„Аз съм щастлив и доволен. Аз съм влюбен, живота ми е песен, работата ми е страхотна, имам много добри приятели, нямам значими здравословни, финансови, семейни или каквито и да са проблеми „
Как мога да напиша такова нещо така, че който го прочете да се зарадва, да се усмихне и да ми съчувства?
„Вчера подкарах dataguard в доста интересна конфигурация. Уикенда инсталирах успешно един RAC и му пуснах AWE, а само преди месец подкарах и четиринодов клъстер”
Искам да споделя радостите и успехите си със света и да го направя малко по-светло кътче. Но като ги напиша и звуча като някакъв самохвалко. Хайде, аз не претендирам за словесни способности близки до Иван Вазов. Но моля ви, покажете ми един текст на радост, толкова универсален, че да се разбира от всеки и по всяко време.

Само си приказвам, де…

 Posted by at 10:33