Авг. 082007
 

Вчера попаднах на този пост в блога на Kevin Fox. В него той обяснява как поставянето на много задачи на един човек (ресурс) води до по-ниски резултати, забавяне на проекта/проектите и други лоши неща.

До някъде съм съгласен с него. Много неприятно и непродуктивно е да си се заровил в даден проблем, ровил си го N минути/часа/дни, вече си му хванал заплетения край и някой да ти каже „Зарежи това, онова е по-спешно“. Такъв подход, освен че е демотивиращ, наистина води до спад в производителността. Защото след като свършиш по-спешната задача ти пак трябва да загубиш време да влезеш в стария проблем. И когато това се случва често, когато е начин на работа, води до поне двойно намаляване на производителността.

Не съм съгласен, обаче, че трябва стриктно да се спазва и обратния принцип – всеки човек да има точно, само и единствено една задача в даден момент. В коментарите на блога на Кевин изразих моето мнение.

Проблема е, че човешкото съзнание не е толкова просто „ресурс”, колкото се предполага – дават ти задача и ти работиш по нея докато не я свършиш. Човешкото съзнание всъщност винаги работи в multitasking режим. Това може да се използва много добре за повишаване на общата производителност при задачи, изискващи мислене (не говорим за сортиране на фактури или отливане на бетон).

Когато човек работи по една задача, се случва да достигне до проблем, който изисква по-дълбоко обмисляне. И тук има 2 начина на действие. Единият е да приложиш първото решение, което ти дойде в насиленото съзнание. Решаваш проблема „някак” и продължаваш. Другия, по-красив вариант (ако има достатъчно време) е да оставиш задачата „да отлежи” – не се занимаваш активно, просто се оттегляш. Мислиш си за проблема докато пиеш бира, докато се занимаваш с други неща, ако ще и докато спиш. Оставяш го да отлежи в подсъзнанието няколко часа, или няколко дни, докато не ти проблесни брилянтното (или поне добре обмислено) решение. И докато проблема „отлежава”, може да се занимаваш с друга задача – това не пречи. Поне при мен работи. Така може да отхвърлиш камара по-леки (а и по-тежки) задачки.

Другият проблем е, че по мои наблюдения съм най-продуктивен когато започвам нещо ново. Когато се блъскам часове, дни и седмици с една и съща задачка, започвам да работя машинално и без интерес. „Доскучава” ми, един вид. За това имам нужда от да превключа на някоя друга – просто за разнообразие. Но аз да реша кога да превключа и аз да си организирам задачите. Това изисква отговорност, самодисциплина и опит. Много опит в управлението на личното служебно време.

За това не мисля, че наличието на една задачка на бюрото ми води до по-голяма продуктивност. Дайте ми работа, но ме оставете аз да се организирам…

 Posted by at 12:38