Сеп. 112007
 

Потеглихме в неделя. Разходката до с. Чифлик съм я правил и преди, така че знаех къде отивам (поне приблизително). По пътя нямаше почти нищо интересно, освен една кръчма, в която не искаха да ни вземат парите срещу приличен обяд, та хапвахме чак в хотела. Но всичко по реда си.

През Троян минахме сравнително безпроблемно. Опитах се да избегна центъра и в същото време да намеря местенце за хапване. Успях само с първата задача. Е, и с основната – намирането на верния път. На повечето места има табели (излиза се по пътя за Кърнаре), а където няма – импровизирах.

500 метра след табелата за край на града идва началото на село „Бели осъм”. Това село е неприлично дълго, все се притеснявах да не съм объркал нещо. Има едно кръстовище, на което верния (но по-маловажен) път е на дясно – напред е за Беклемето-Кърнаре-Сопот и т.н.; после след около 2 км има друга отбивка, още по-невзрачна, на която главни път продължава за Шипково, а на ляво е за Чифлика. И тъкмо когато реших, че това село Няма Край, се появи веселяшкия знак „Край на Бели осъм/Начало на Чифлик” Двете таблеи са на един общ стълб. Селата се преливат толкова плавно, че даже има къща в Чифлик, чиито двор е в Бели осъм.

Щом навлязохме в селото, веднага се огледах за някоя услужлива баба, която да ме упъти. Търсих хотел Веника – най-вече защото там бях резервирал нощувките. Иначе почти всяка къща дава квартира, а след 1-2 км. къщите свършват и започва струпване на хотелчета и почивни бази. С две думи – винаги ще се намери местенце.

Едва ли някой ще се учуди от това, че първата срещната баба ни упъти съвсем точно („Минавате едни, два… пет моста, след петия от дясно се вижда „Веника Палас”, малко след това от ляво е „Веника”). Точното описание се дължи на факта, че „всъщност хотела е на зетя на шурея на мъжа на дъщерята…” или нещо такова.

Между другото това с „Веника” и „Веника палас” е малко объркващо. Явно хората са направили едното хотелче, разработили са го, посъбрали са парици и са направили Палас версията. Това, че сайта на двата хотела е общ успя да ме заблуди, че ще разполагам с вътрешен басейн – а такъв има само в Палас. Освен това във „Веника” нещата не са чак-токова-поддържани от към материална база. Говоря за дребни детайли – примерно вратите заяждат, тоалетната беше поолющена и т.н. Но обслужването е добро, а ресторанта е страхотен.

И така, към 14-15 часа успешно се настанихме. Естествено, нямаше много хора. Едно че навалицата (естествено) е в петък и събота вечер, а и времето беше малко смотано. Под „малко смотано” се разбира това, че слънцето се беше скрило зад дебели облаци – иначе нито дъжд, нито вятър притесняваха желаещите да се цамбурнат в басейна.

Ах, басейна…
басейна...
Леко смотаното време изобщо не ни попречи да го употребим. Водата е топла (минерален извор). Освен това беше празен – малкото посетители явно се надяваха на слънце. Така че басейна си беше само за нас, цели 2 дни. Кеф!

Специални похвали искам да напиша за ресторанта. Какво се иска от ресторант на Чифлика? Уютна обстановка, тиха и дискретна музика и добро обслужване. Имат го, а и готвача е много добър. Всяко следващо ядене ми отнемаше поне 10 минути за избор (това е много за мен) – исках да опитам от всичко 🙂

И така, хапване, басейн, разходка, хапване, басейн… изтъркулиха се няколко чудесни дни, след които със съжаление си тръгнахме. Единственото ни успокоение беше, че отиваме на рожден ден на Том. А от Чифлика остават добрите спомени и около един гигабайт снимки.

 Posted by at 10:30