Повече от месец преди официалното му излизане, новият албум на Helloween вече се търкулна по torrent сайтовете. Честно казано, изненадан съм, че „изтече” толкова рано – последно се оглеждах за “A Matter of Life and Death” на Iron Maiden и го намерих една седмица преди официалния release.
И ето сега въпроса: ще изтегля ли пиратско копие? Няма да отговоря, мисля, че на всички е ясно. Helloween са просто най-любимата ми група. Няма начин.
А не ги ли прецаквам? Не! Аз съм не само запален фен, а и човек, който знае, че за да получиш трябва да дадеш. Аз подкрепям любимите си групи. И няма значение, дали съм намерил ЕмПеТриците, дали имам албума – веднага след като излезе официално, аз ще си го купя. Защото осъзнавам, че и Helloween са хора, и те имат материални нужди за да творят. Ще си платя за албума, не за да го притежавам, а заради групата. Btw, платих си и за билет за концерта 🙂
Това, което ме притеснява, е модела с посредниците – музикални продуценти, разпространители и т.н., хиляда души по веригата между групата и мен. Има вече гласове за промяна на модела, но е твърде рано – много мощна е индустрията.
Защото аз наистина харесвам групата и съм готов да платя дори по-голяма сума, от колкото ще ми поискат за CD-то. Малко ме е яд, че много хора се ояждат по веригата, но за сега няма друг начин.
Кога ли ще рухне този мамут, стоящ между производителя на удоволствие за ушите и самите ми уши? Ех, мечтиии… Интернет промени начина, по който работим. Промени начина, по който общуваме помежду си. Промени начина, по който четем новини, забавляваме се с вицове и не знам какво още. Ще промени и начина на разпространени на музика. Просто трябва да мине време.
А има нужда от промяна. Пак ще спомена “A Matter of Life and Death” на Iron Maiden. Въпреки че го имах, въпреки, че го бях изслушал хиляда пъти, една седмица след официалния release аз отидох да си го купя. Влизам в музикалния магазин и питам
– Имате ли новия албум на Iron Maiden?
– Ами момент да погледна… Ето това имаме от тях (и ми показва някакво концертно изпълнение)
Е не става така. Тези хора не могат да докарат продукта, който желая. Не искат да вземат парите ми. Мислят се за незаменими. Сещам се за думата „мърди”. Много ми накипя:
– Абе човек, преди една седмица излезе, казва се така и така… Аз го имам от 2 седмици, сега просто идвам да ти дам едни пари…
– Съжалаявм, нямаме го. Провери другата седмица.
* * *
Тогава го намерих в друг магазин. Поне съм в София – ако го търсех в провинцията, може и месец да отнеме. И за тия хора отива – колко? – поне 50-60% от цената, която плащам. За разпространение, за медия, за продажба… Едни напълно излишни слоеве. И какво се получава? Групата получава частица от парите, които аз давам, при това – със закъснение.
Толкова от мен. А новия Helloween наистина си струва.