За втори път се опитвам да работя изцяло на Linux. Първия път подходих малко несериозно – оставих си и Windows на хард диска и в един момент се усетих, че работя само на него. Това беше преди близо 2 години.
Сега е различно. Затрих си Windwos-а и сложих Linux, няма мърдане. Трябва да работя върху тази система – друга (почти) нямам. Първия ден беше кошмарен – подкарването на едно елементарно Licq отне 3 часа. Подмяната на kernel с 2.6.22.6 (т.е. последния) се оказа голяма грешка, защото след това разни неща не работеха. Добре че е Пешо (един колега), той спасява. Но аз се почувствах почти безпомощен…
Всъщност, точно това е идеята. За да го науча, трябва да си блъскам главата наистина. Иначе с голи експерименти върху тестова/виртуална машина няма да стане.
Ако остискам месец-два, всичко ще е ОК. Ще навляза бързо и ще си викам „е, не беше чак толкова страшно“. Обаче сега е много зор.
Стискайте палци!