Окт. 102007
 

P1i
Казват, че мъжете никога не порастват – само играчките им стават по-скъпи.

И аз така, винаги се радвам на новите си играчки. Вчера си купих една такава – GSM Sony Ericsson P1i. Много приятно телефонче. Няма нужда да правя ревю – из нета има доста. Само ще кажа, че си има всичко – голям телевизор, QWERTY клавиатура, радио, аудио/видео плеър, 3G, 3.2 мегапиксела камера (бих го взел и без нея, ако ми отстъпят от цената 😉 ), много памет, всякаква свързаност (usb/infrared/bluetooth/wireless), разпознаване на ръкопис (на латиница, естествено) и каквито искаш приложения, защото е с ОС (Symbian). В кутията има и някакъв смешен bluetooth GPS, който едва ли ще ползвам някога.

Първите ми впечатления са много позитивни. И съвсем естествено – имам си нова играчка. Малко ми е тъжно, че софтуера за връзка с PC е само за Windwos. Срамота. За да го подкарам поне като файлов сторижд под Linux трябва да правя някакви еквилибристики с пачване и прекомпилиране на а ядрото, което де факто означава, че не печели. Ако можеше да работи и другия софтуер, а не само да го виждам като сторидж… Всъщност от както съм под Linux все повече неща ме дразнят като липса на поддръжка out-of-the-box – даже подкарването на bluetooth си е приключение.

Много ми допада business card scaner-а: снимаш визитка с камерата и то разпознава каквото успее. Много добре се справя ако му свикнеш – важното е да стане хубава снимката. Естествено, работи само на визитки на латиница.

И така, жив и здрав да ми е и да не забива много.

 Posted by at 13:23