Ное. 022007
 

Сутрин не искам да ставам. А и ти не ме пускаш. Гушваш се в мен и обвиваш тялото ми с ръце…

Обаче аз ставам. Да не закъснея. Всеки ден ставам. Понякога по-късно, понякога – навреме, но винаги ставам и отивам на работа навреме. Да, аз съм Kораво Kопеле. Твоята прегръдка не може да ме спре. Не мога да закъснея за работа, само защото не искаш да ме пуснеш. Или защото аз не искам да ме пуснеш. Такъв съм. Съвестен.

Но аз продължавам да те прегръщам. И докато се къпя, и докато се обличам, о, боже, закъснявам, бързо, ключовете, излизам, паля колата… И карам в задръстването, и слушам буги-тайм… И продължавам да те прегръщам. Пристигам на работа и си мисля за теб, как те оставих в леглото, топлото, меко легло, в което си Ти…

Усещаш ли моята прегръдка?

 Posted by at 9:49