Дек. 182007
 

Влязох в задочен спор с Енея Вородецки относно нейната писанка „Книги, които трябва да прочетем“. Не знам защо, ама много се дразня на такива обобщения. Един такъв списък се опитва да постави всички в калъп.

Какво означава „Книги, които трябва да прочетем“? Защо трябва? Който не е прочел книгите от този списък е… какво, смотан? Който не е прочел книгите от списъка е половин човек?

Защо трябва всички да мислим еднакво? Като гледам списъка, повечето ми изглеждат от скучни по-скучни. За мен. Нека който иска, който ги смята за интересни, да ги чете. И няма да го обвиня – „ти защо четеш тези книги, а не онези, които харесвам аз“.

Отказвам да се чувствам непълноценен. Отказвам да се чувствам виновен, че не влизам в калъпа, в който влизаш ти. Може би за това идеята за един такъв списък ми се вижда много лоша. Защото точно разнообразието, различните начини на мислене ни правят силни. Ако всички харесваме (примерно) руска класика, ще бъде много скучно. Е, вярно, няма да го осъзнаваме – ще си четем руската класика и ще се кефим. Всички. Но така ще пропуснем много други, интересни неща. Неща, които ценителите на руската класика може да смятат за junk, за pulp fiction. Но и тези неща си струват, заслужават да живеят.

Разнообразие! Хиляди цветове! Аз не мога да си поправя колата. Бай Пешо от кварталното гаражче може. Той не е чел книгите, които аз съм прочел. По-глупав ли е от мен? Не е. Аз по-глупав ли съм от него? Не. Просто сме различни. За това не харесвам този списък. И други такива – „50 неща, които всеки трябва да направиш, преди да стане на 50“, „Местата, които всеки трябва да посети“, „Храните, които трябва да опиташ“…

Кой си ти, че да ми казваш какво трябва да прочета? Прочел ли си всички книги на света? А и да си ги прочел, какво от това 🙂

 Posted by at 11:32