Ян. 032008
 

Най-после се прибрах. След дълги празници – по-дълги от колкото мога да опиша. Но все пак…

Веселбата започна в събота, 22.12.2007. Строих всички пътници да се качват в колата в 6:30. Така и стана – потеглихме по тъмно, преди всички. По „Хемус“ я сме срещнали 20 коли – я не. Само че не бяха разчистили добре мъглата, та карах зад една Toyota със средна скорост 100 км/ч. Много по-добре от хората, потеглили след добро наспиване, все пак. Вечерта с усмивка слушах новините – „задръстване по изходните артерии на София, часове за минаване на магистралата…“

Когато стигнах Ябланица вече се беше зазорило. Въпреки това, колкото повече наближавах Плевен, толкова по-студено ставаше. Докато в тъмните доби на София и по магистралата термометъра се търкаляше около -7 градуса, покрай Плевен успя да стигне -12. Но пък слънцето си грееше, пътя – празен, чист… Удоволствие за шофьора. Трафик видях чак когато наближих Русе, но беше в обратна посока 🙂

Връщането вчера беше съвсем друга бира. Първо, почти половин час ми отне разриването на колата. След това започна борба с отсечката Трявна-Габрово: почистено, долу-горе. Повече от Трявна до Сечен камък, габровския участък беше зле. Да са живи и здрави момчетата от Радиал – там, където масово се търкаляха вериги аз издрапах с кола, която не е прочута с проходимостта си, но оборудвана с 4 зимни гуми Toyo.

След като подминах Габрово, нещата се пооправиха – успях да набримча Лагуната с 50-60 км/ч. Не че виелицата спря, но пътя е прав и се чисти по-лесно. А после щом стигнах и до Големия Път (Варна-София) нещата придобиха характер на рали – летях със 70-80 км/ч, а разни „безсмъртни“ ме изпреварваха доста смело. Първия „полетял“ от пътя видях само десетина километра след Севлиево – явно се беше търкалял, но нямаше пострадали (освен много ламарини). Не минаха и 20 километра след това и видях двама ударени много зле – имаше и една линейка, втората пристигаше. Но това не спря „пичовете“, които изпреварваха яко безкрайната колона, в която се движех с не лоша скорост – особено ме стресира един автобус, който не държеше да има и видимост.

Магистралата се оказа по-зле почистена от първокласния път. Особено в началото – изви се неприятна опашка в подхода към аутобана. Слушах по радиото как в момента имало 68 машини, които почистват и опесъчават „Хемус“ и „Тракия“ и се зачудих защо са ги забутали всичките на „Тракия“ – аз на „Хемус“ видях 2 снегорина и един „опесъчител“. Това в едната посока, де – може да са били пък всичките в другата посока и да не съм ги забелязал.

Равносметката: като си тръгвах от София изминах 350 км за 4 часа. Прибирането беше 220 км за 5 часа и половина (без разриването в началото). Явно не ми се прибира…

 Posted by at 11:09