Ян. 192008
 

Няколко неща, които не си заслужават отделен пост:

– още веднъж искам да кажа евала на Луфтханза. Направиха всичко по силите си – организираха ни посрещане, вдигнаха и полицаи да ни видят паспортите, вдигнаха хотел Кемпински дани настанят в 1 през нощта и да ни направят сандвичи… Дъжаха се изключително.

– в хотел Кемпински на летище Мюнхен интернет връзката в стаята струва 22 евро за 24 часа. За това пък който е на първия етаж хваща от лоби-то wireless „Kempinski net“, който е free 🙂

– в петзвездният хотел Кемпински в Мюнхен няма четка и паста за зъби. В малкото хотелче Tannenblick във Bat villbe (2 или 3 звезди)
има и четка, и паста.

– докато се прибирах към вкъщи в София, шофьора на таксито ми каза „Ти кацаш сега, ама ако знаеш снощи каква мъгла имаше…“. Аз изпаднах в бурен смях.

– няма нищо по-хубаво от това да се прибереш вкъщи!

 Posted by at 20:36

София

 Personal  Коментарите са изключени за София
Ян. 192008
 

Най-после! Луфтханза ме достави успешно на летище София към 16:30 българско време. Излетяхме от Мюнхен в 13:30 германско.

Благодаря на всички, които ми стискаха палци. Сега ще се отдам на мръхтене…

 Posted by at 19:00
Ян. 192008
 

Днес беше последният ден на обучението. Най-после се прибирам вкъщи…. почти.

Свършихме занятието към 17 часа. От там Алекс ни закара до летището във Франкфурт. За щастие имаше ужасен трафик и се движихме само със 100-120 км/ч. Пристигнахме на летището към 17:30 – много преди самолета, който излита в 19:45. Мотахме се по разни безмитни магазинчета. Успях да си намеря чашка за колекцията и я взех – макар и на доста висока цена. Но нали е за манията…

Качихме се на самолета по разписание. Излетяхме навреме. Над Франкфурт валеше дъжд, но самолета не се тресеше твърде много. Само аз си се спичах, но това си ми е право. По пътя за София се отпуснах – нямаше много турбулентни места – и дори изгледахме с Весо един епизод на „Ало-ало“ на телефона ми. Видяхме София съвсем навреме, малко преди 22:00 часа (23:00 българско). Този път не се спичах, защото презимяването беше много плавно. Слязохме надолу, колесника се отвори… и изведнъж самолета ускори и започна да се издига. Continue reading »

 Posted by at 5:01
Ян. 192008
 

В четвъртък решихме въпреки всичко да прескочим до града, след обучението. Учихме се до около 17:30, хвърлихме лаптопите в хотела и отидохме до гара Dortelweil.

Всъщност „гара” е силно казано. Ако забравим релсите, прилича по-скоро на спирка на градския транспорт. Има автомат за билети, както навсякъде в Германия. С автоматите се работи така:
– намираш си кода на дестинацията от списък, залепен на автомата
– набираш го от клавиатурата
– цъкваш дали искаш цял билет или детски. Изписва се колко пари иска.
– вкарваш карта, монети или банкноти.
– пуска ти билета и рестото

Елементарно. Само че доста се зачудихме кое, по-точно, е централна гара Франкфурт. Така и не намерихме надпис „Frankfurt Hbf”. След десетина минути почесване пред апарата решихе да попитаме за помощ единствения човек наоколо – лелка на около 40 години. Весо подходи доста стандартно:
– Excuse me, do you speak English?
Но отговора беше доста необичаен: Continue reading »

 Posted by at 4:16