Колко е важно да бъдеш сериозен

 Personal  Коментарите са изключени за Колко е важно да бъдеш сериозен
Мар. 262008
 

Много.

Но не пречи ако от време на време се усмихваш. По мъничко.

Може и по повечко. Да се смееш.

Абе може направо 2 часа да се скъсаш от смях. С постановката „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на ТБА. Големи аплодисменти.

Вчера се насладих на тази постановка. Просто страхотно. Иван Ласкин и Иван Радоев са големи скици. Играят двама английски младежи, единият с добър произход, другият – с добра душа. И двамата малко послъгват, за да се отърват по „благороден“ начин от скуката на ежедневието. Показват по доста комичен начин борбата за любовта си. При единият – дълбока и обмислена към благородната Гуендолин (Анастасия Ингилизова). При другия – спонтанна, търсена и малко пресметлива, но по свой си начин искрена любов към повереницата на приятеля му (Антоанета Добрева – Нети). Нети играе доста успешно 18 годишна (!), наивна, от време на време истерична (естествено, нали е Нети) девойка. Пламена Гетова и Веселин Ранков също се влюбват. Поздравления и за тяхната игра – много добре влизат в ролите на доста консервативна учителка и скучаещ, но безкрайно честен свещенник. Играта на Георги Къркеланов в две роли, все на прислужник, но тотално различни и много живи и характерни направо ме съсипа (от смях). Само Мимоза Базова ме издразни, много, ама наистина много преиграва в ролята си на надутата благородна майка на Гуендолин.

Бъмбъросвайте, братя! И посетете този театър, няма да съжалявате.

 Posted by at 11:14
Мар. 102008
 

Всеки греши. Дори и Oracle. Но да започнем малко по-назад…

Миналото лято се бях побъркал да се явявам на beta изпити на Oracle. Не защото са по-евтини ($50 вместо $150) – в крайна сметка на мен са ми безплатни. Опитах бета изпитите просто за да съм първи. Явих се на изпитите за OCE RAC и OCE SQL.

На първия изпит не се справих (за малко – трябвали са ми още 2 верни отговора). Оправданието ми е, че не бях психически подготвен. Beta изпитите са много изцеждащи – три часа и половина, 180-200 въпроса. Честно казано, след стотният въпрос аз направо забих. А и няма много време за помотване.

За втория изпит се подготвих по-добре: наспах се, пих кафе сутринта и т.н. Явно и за това съм го взел.

Друг проблем с beta изпитите е, че разбираш резултата 10 седмици след края на beta периода. По време на beta периода не се знае кои въпроси са верни (към всеки въпрос можеш да вписваш съмнения, които после се преглеждат). Не се знае и passing score. И докато за RAC периода си мина нормално, при SQL изпита имаше неколкократно удължаване на бета периода. И така, резултатите от изпита, който съм издържал успешно на 9 юли, излязоха преди седмица.

В петък получих един извинителен мейл със следното съдържание:

Dear Customer,

You are receiving this email because you are certified expert for Oracle Database SQL.

The certificate we recently sent you may have had a printer error of your name. If you have already received a replacement certificate, you can ignore this message. But if you require a replacement please notify us through this email account and we will send you a replacement immediately–we already have your shipping information on file. Thank you and we apologize for the inconvenience.


Best regards,
Michael Rosenberg

Днес си получих и сертификата. Стандартната oracle сертификационна хартийка. И не са ми объркали името. Само дето са пъхнали листа на обратно, и никой не е забелязал. Всички в офиса се смяха задружно. Посмейте се и вие – тук.

 Posted by at 11:24
Мар. 092008
 

Тази година съм абонат на списание National Geographic. Така няма опасност да изпусна някой брой. Не че съм изпуснал някой преди – само първият ми липсва. Но освен гарантираното получаване у дома, печеля и някои бонуси, които се получават само от абонатите.

Миналият месец със списанието дойде специално издание „КОСМОС – вселената в снимки“. Само за абонати. Е, имах и привилегията да трябва да отида до пощенският клон за да си го получа срещу подпис. Но за щастие пощите работят и в събота.

Този месец има друг бонус. Този месец бонусът е една пластмасова карта, на която стоят емблемите на National Geographic и на книжарници „Пингвините“. На картата с големи букви пише „ЛЮБИМ КЛИЕНТ“. Картата, според пояснителното писмо, дава следният бонус (няколко коментара с курсив):

Скъпи приятелю, (доста фамилиарно, честно)

Екипът на сп. National Geographic България ви (това „ви“ не е учтивата форма, първо защото е с малка буква и второ – нали сме скъпи приятели) благодари, че станахте наш абонат през 2008 г.

Националното географско дружество е създадено във Вашингтон,
(ала-бала, защо обясняват колко са велики точно тук? пропускам два абзаца…)

… се разпространяват във всички страни по света.

Като абонат на сп. National Geographic България вие (пак с малка буква) получавате карта Любим клиент, с възможност за 10% отстъпка в книжарници „Пингвините“*.

Не ме притеснява фамилиарното отношение, нито малките грешки в учтивата форма. Всеки греши, аз не се заяждам за такива неща. В крайна сметка, имам аванта – ще си купувам книги малко по-евтино. 10% си е добра оферта. Притеснява ме това, което е написано най-долу с доста ситен шрифт:

На името на притежателя на картата се отваря сметка за натрупване на сумите на закупените книги. При всяко преминаване на границата от 100 лв. на клиента се предлага подаръчен ваучер на стойност 10 лв., т.е. 10% от сумата до момента…

Е честно, приемам го като подигравка. Това го чета като „ако си харесаш книги за не по-малко от 110 лева, ще можеш да си ги купиш с 10 лева отстъпка“. Това освен че е изнудване, не е и 10%.

А, и картата важи до 31.03.2009 г. Така че тези 110 лева трябва да си ги харесам за една година. При такава борба за относително малкото хора, които имат 100 лева бюджет за книги годишно, този маркетингов трик е минус. Поне аз ще ги избягвам.

Ако беше някаква реклама за боклуците на телешопа – хайде, за всеки влак си има и пътници. Но хората, които си купуват книги за 110 лева годишно знаят как да четат.

 Posted by at 20:02