Апр. 252008
 

Вчера имах щастието да посетя посолството на Великите Съединени Американски Щати, с цел интервю за виза. Доста неприятна задача.

Цялата процедура с визите си е тегава. Първо, посещаваш сайта на посолството. Тук нещата са описани сравнително добре. Обясняват ти, че трябва да внесеш лично в Юнионбанк таксата от $131 преди да продължиш. Не, няма електронно банкиране. Необходим ти е „жълтия формуляр“ – квитанция от банката.
След това попълваш онлайн един доволно голям въпросник в който смислените неща като това къде си роден, къде си учил, къде работиш и т.н. са смесени с въпроси „Ти терорист ли си? Участваш ли в терористични организации, извършвал ли си терористични актове?“, „Ти проститутка/сводник ли си?“, „Опитваш ли се да влезеш в САЩ за да нарушиш закона“ и т.н. Но това се преживява. Забавното е, че задължително при попълването трябва да имаш Internet explorer (аз опитах с Firefox и Опера, не работи), трябва да имаш Acrobat Reader и принтер, за да разпечаташ РЕЗУЛТАТА след попълването. Страшна система.

След попълването на заявлението имаш честта да си насрочиш интервю за виза. Тук бях приятно изненадан. Сайта на посолството заплашва, че датите обикновено са заети от 4 до 6 седмици напред, а през „активния пролетен сезон“ и до 8-10 седмици. Истината е, че дата има ако не в същата седмица, то в следващата.

И така, стигаш до заветното интервю. За да не си пускам отпуск, а и понеже посолството ми е относително близо до офиса, се записах за 8:30. И тук започна веселата част. Continue reading »

 Posted by at 14:08

Когато цифрите говорят, мърморковците да мълчат!

 Общи  Коментарите са изключени за Когато цифрите говорят, мърморковците да мълчат!
Апр. 222008
 

Попаднах на много позитивна статистика в „Блогът за икономика“. Като цяло инфлацията е твърде висока, но това може да се обясни със световния спек (е това се казва икономически термин). Иначе нещата и тази година са по-добре от предишната, и явно не само за мен, лично и професионално.

Нека мърморенето да се продава добре. Важното е да има оборот. Чудя се дали ще да шашнем ирландците ако си запазим добрите управленски решения (явно има такива, при такъв ръст!) и махнем смотаните министри. Предстои да видим.

P.S. Ох, промените в правителството са безумно дребни и не адресират най-големите язви (освен МВР). И този път партиите надделяха над държавата 🙁

 Posted by at 16:48

Transport tablespace и dbms_file_transfer

 Общи  Коментарите са изключени за Transport tablespace и dbms_file_transfer
Апр. 202008
 

Засърбяха ме ръцете да подкарам Transportable tablespace, защото никога не съм го правил, а това е нещо полезно. Като цяло идеята е да се пренесе много бързо голямо количество информация от една БД на друга. Необходимо е да има набор от един или повече tablespaces, които съдържат всички зависими помежду си сегменти – примерно всички таблици, които са накачени през foreign keys и техните индекси.

Може да намерите успешната история на моя сайт. Приятно четене 🙂

 Posted by at 20:07

Status report, 17.04.08

 Personal  Коментарите са изключени за Status report, 17.04.08
Апр. 172008
 

Нещо напоследък не пиша често. Или не ми се пише, или, когато ми се допише, нямам компютър/време. Но… не съм и длъжен, нали? 🙂

Преди няколко седмици един колега ме помоли да му обясня що е то блог и защо блогвам. Хм. Какъв блогър съм аз, че да му обяснявам. Аз си пиша когато ми е кеф и толкова. Заформи се една дискусийка (в обедната почивка). Достигнахме до дефиницията, че блогът е „ако ти се казва нещо – да има къде да го кажеш“. Лична трибуна, в която всеки може да си се изказва когато и както поиска. Толкова. Никакви задължения, никакви очаквания.

Е, има и хора, които се приемат по-сериозно. Пишат интересни блогове, даже по няколко, изкарват пари от това… Аз го правя за кефа. До някъде и за начесване на егото – вижте ме, аз пиша, хората ме четат. Важна работа съм. Ама съвсем малко.

Както и да е. Напоследък достигнах до 90% и повече служебна заетост. Само преди няколко месеца си мечтаех за 30% заетост, а то какво стана… Честно казано, след близо 2 години мързелуване, в което нашите търговци не успяваха да ме продадат и се случваше да имам сериозна работа един-два пъти месечно (а понякога и на 2-3 месеца), сега ми е малко нагорно. Трудно влизам в работен ритъм. Но се справям. В крайна сметка, аз знам как се бачка яко – правил съм го преди, ще го правя и занапред. Надявам се, че блога няма да пострада значително от това – статиите от този тип ще намалеят, за сметка на по-истински и работни.

Всъщност в началото този блог беше замислен като oracle-ориентиран. Такъв ми е и сайта (който ъпдейтвам всяка година). Но като няма големи драми, като няма интересни казуси… превърна се в личен. И не е лошо – така съм интересен на повече хора. Но бих искал да засиля професионалния елемент. Евентуално, ако намеря какво да пиша.

Най-интересният проект, в който участвам сега, е лот 3 на проекта за електронно правителство. Намислили сме наистина големи неща. Друг е въпроса, че поради юридически съображения може и да нямаме правото да ги реализираме до край. Заданието е доста затегнато и има един неприятен момент, който е резултат от опита да се решават юридически проблеми с технически средства. Не бива така. Но като цяло ще стане добре. Въпроса е само дали ще стане добре или много добре. Все още се борим.

Друга голяма времеядна задача е един проект за ДАМТН, по който, обаче, приключвам във вторник. И третото, което ми заема и някои от вечерите, и уикендите, е четенето. Подготвям се за изпит и това ми стопява и малкото останали часове.

Но не се давам, не оставам без време за мен и за Боби. Твърдо вярвам, че да, работим, за да изкараме добри доходи, но тези добри доходи са за да си правим кефа. Не съм спрял да си бъда весел и щастлив човек, просто малко по-зает. Нямам смисъл от целия зор, няма смисъл от всичките пари и предизвикателства на света, ако не ти остава време да се радваш на живота. Просто няма смисъл.

Да, точно от това страда блога ми. Е…. съдба 🙂

 Posted by at 9:31
Апр. 062008
 

Ето че моят мъничък блог, който скоро ще навърши 200 постинга и има-няма 1-2 коментара на постинг, стана малко по-известен. Успях да постна нещо, което получи 8 коментара. Нещо, което явно е разбунило духовете, предизвикало е толкова силна реакция, че да накара 5-6 човека не само да четат, а и да напишат нещо.

Не само това! Дори станах постинг на седмицата в „Капитал Лайт” – иха! Ако го прочете моята учителка по български, която по милост ми пишеше петици за да не ми разваля успеха…

Само че това не съм аз. Супер тъпо е да цитират думите ми, които са пълна противоположност на моите вярвания и съм написал само като първоаприлска шега, БЕЗ да казват че това е точно такова. Шега. Лъжа и измама.

Сега ме хваща яд, че десетки, може би стотици, а защо не и хиляди хора ще прочетат моя текст в „Капитал Лайт”, ще въздъхнат тежко и ще си кажат „Хайде, още един отлетя”. Тъпо е. Да, нямам лиценз върху блога ми, защото нямам никакви претенции. Радвам се, че някой е сметнал че пиша толкова интересно, че да го публикува и на друго място. Има и линк към моя блог, за да може читател, който желае, да прочете още.

Но защо точно този пост? Изваден от контекста на целият блог, изваден от датата, на която е пуснат и отделен от следващия, който го опровергава, този пост е в разрез с моята житейска философия. Да, аз съм го написал, но НА ПЪРВИ АПРИЛ, for Christ’s sake!

Да взема да стана и аз песимист, а? Поне ще стана по-известен. Ако приличам на всички в стадото, ако стана мрънкач, всички ще клатят глави, съгласни с моите постинги, и ще коментират „Да, разбирам те, точно така…”.

Да бе. Как не! Мрънкайте си вие, и си се съгласявайте. Аз ще продължа да съм щастлив, напук на вашето мърморене. Ще продължавам да съм щастлив от това, което имам и на пук на всички няма да се спичам за това, което нямам. Яд ли ви е? 🙂

 Posted by at 14:20

Бъг в dbstart

 Общи  Коментарите са изключени за Бъг в dbstart
Апр. 052008
 

Винаги е интересно да намериш личният принос на някой в нещо, което ползваш. Дори и да не познаваш този някой. Все пак усещаш, припомняш си, че всичко, което използваш, колкото и голямо или малко, просто или сложно да е, е правено от хора. Хора като теб. Хора, които дишат, ядат, работят, мечтаят… И хора, които грешат. Човешко е.

Аз, примерно, не познавам господин Vikrkuma. Нямам идея млад ли е, стар ли е… Всъщност не знам дали е господин или госпожа (или госпожица). Но знам, че работи (или поне преди 2-3 години е работил) за Oracle – по времето, когато пускат Oracle Database 10.2.0.1 for Linux x86.

Рядко пускам системи с base release. Обикновено първо слагам софтуера, после инсталиран най-новият пачсет и на края създавам БД и правя други конфигурации. Но сега, за тестови нужди си направих набързо една виртуална машина с Linux и инсталирах 10.2.0.1. Създадох си БД и се надявах да тръгне. Пуснах скрипта $ORACLE_HOME/bin/dbstart и… изненада.

Failed to auto-start Oracle Net Listene using /ade/vikrkuma_new/oracle/bin/tnslsnr
Processing Database instance „ORCL“: log file /u01/app/oracle/product/10.2.0/db_1/startup.log

Хехе. Някой е писал този скрипт и си е хардкоднал директорията, от която се пуска listener. И това е минало през тестове и е излязло в официалния Release! Естествено този бъг е оправен още с първия пачсет, за това не съм го видял до сега.

Малко разглеждане на скрипта показва грешката на ред 77:

# Set this to bring up Oracle Net Listener
ORACLE_HOME_LISTNER=/ade/vikrkuma_new/oracle
if [ ! $ORACLE_HOME_LISTNER ] ; then
echo "ORACLE_HOME_LISTNER is not SET, unable to auto-start Oracle Net Listener"
else
LOG=$ORACLE_HOME_LISTNER/listener.log

# Start Oracle Net Listener
if [ -f $ORACLE_HOME_LISTNER/bin/tnslsnr ] ; then
echo "$0: Starting Oracle Net Listener" >> $LOG 2>&1
$ORACLE_HOME_LISTNER/bin/lsnrctl start >> $LOG 2>&1 &
export VER10LIST=`$ORACLE_HOME_LISTNER/bin/lsnrctl version | grep "LSNRCTL for " | cut -d' ' -f5 | cut -d'.' -f1`
else
echo "Failed to auto-start Oracle Net Listene using $ORACLE_HOME_LISTNER/bin/tnslsnr"
fi
fi

Оправията е това:
ORACLE_HOME_LISTNER=/ade/vikrkuma_new/oracle
да се промени на
ORACLE_HOME_LISTNER=$ORACLE_HOME

Важно е да се запази грешното записване – LISTNER вместо LISTENER. Между другото, и в съобщението за грешка е изядена една буква и пише Listene вместо Listener.

Тази грешка в никакъв случай не е фатална за мен. По скоро е интересна. Да, всеки греши. Но колко бъгове има в инсталацията на OEM Grid Control 10.2.0.1 for Linux x86… скъсват ми нервите! Има отчайващо сериозен бъг дори в installation guide 🙁

 Posted by at 14:09
Апр. 022008
 

Благодаря на всички, които проявиха загриженост за моя живот тук и навсякъде. Освен коментари в блога получих отзиви и по ICQ. В общи линии доста хора успях да вържа на първи април… 🙂

За да бъде правдоподобна една лъжа, трябва в нея да има доста истина. Може би за това се получи толкова добре. Наистина доста ми е писнало от всичките тези неща и първата част от поста е съвсем реална. Но аз не веднъж съм заявявал, че камъкът си тежи на мястото. Писал съм, че усещам позитивната промяна. Аз съм доволен от живота си, макар да искам още (кой не иска?).

Не, не се е родил още чиновника, който ще ме накара да емигрирам. Катаджията, който ще ме отврати от България. Тариката, който ще ме изнерви до толкова, че да напусна. Защото светът, в голяма степен, си зависи от мен. Моят свят, поне. И твоя зависи от теб.

Пък и… самото заглавия на поста е заимствано от една от най-хумористичните книги. Никой ли не се усети? 😉

 Posted by at 9:14
Апр. 012008
 

Писна ми от бюрократщина. Да ме мачкат някакви си чиновници, които не бих пуснал и да метат тротоарите. И живота ми да зависи от тях! Да ми се смеят иззад малките прозорчета на гишето и да ми казват „ама сега е 16:00, затваряме“. И да ми се държат надменно, сякаш не им плащат заплатите с моите данъци, с парите които аз съм изкарал.

Писна ми от смотани катаджии. Да ме спират за глупости и да си просят пари, като в същото време оставят толкова очевадни нарушители с дебели джипове да газят наред.

Писна ми от тарикати. Да мине в лентата за насрещното и да се цъфне пред мен на светофара. Не ще стигне по-бързо – важното е да е тарикат. Да паркира на тротоара като арабин в пустинята и всички да го заобикалят – не че няма място да спре малко по-встрани, ама него к’во го бърка? Да пресичат някакви гъзари на 10 метра от светофара или пешеходната пътека, защото що да се морят – и без това няма ред…

Писна ми от неуредици. Никой не си знае работата, а всеки дава акъли. Хората трябва да си имат място и да напредват в него. Да се развиват в една специалност, а не да бъдат „специалист по всичко“.

Писна ми от дупки. През два месеца водя колата за ремонт на окачването. И не че карам бясно. Сега пак пътищата са нарязани и си стоят така по една седмица. Ако заради дупка се счупиш, или, не дай боже, направиш ПТП – ами ти ви виновен, карал си с несъобразена скорост.

Писна ми да чакам нещата да се оправят, хайде, дано, най-после… Не помня руснаците как са ни оправяли, но помня мечтите за оправия от Америка (как ще ги стигнем, американците…) и от Европа. Никой няма да ни оправи – всеки оправя себе си. А ние сме безнадежден случай. Мазни политици крадат безочливо и те гледат в очите и те лъжат. И овчият народ ги преизбира всеки път. Просто явно сме свръх големи тъпанари, щом винаги им вярваме. Пък то и кой ли да избереш, като са все едни…

Днес си подадох документите за работна виза за Финландия. Ще работя по специалността си, няма да мия чинии и да разнасям пици. Работодателят ми предложи отлични условия и съдействие за всичко. С удоволствие ще се отърва от тази боза тук.

Защото… толкова ми е писнало тук!!!

(продължение на темата)

 Posted by at 17:46