Master Yavor from Tryavna

Нещо напоследък не пиша често. Или не ми се пише, или, когато ми се допише, нямам компютър/време. Но… не съм и длъжен, нали? 🙂

Преди няколко седмици един колега ме помоли да му обясня що е то блог и защо блогвам. Хм. Какъв блогър съм аз, че да му обяснявам. Аз си пиша когато ми е кеф и толкова. Заформи се една дискусийка (в обедната почивка). Достигнахме до дефиницията, че блогът е „ако ти се казва нещо – да има къде да го кажеш“. Лична трибуна, в която всеки може да си се изказва когато и както поиска. Толкова. Никакви задължения, никакви очаквания.

Е, има и хора, които се приемат по-сериозно. Пишат интересни блогове, даже по няколко, изкарват пари от това… Аз го правя за кефа. До някъде и за начесване на егото – вижте ме, аз пиша, хората ме четат. Важна работа съм. Ама съвсем малко.

Както и да е. Напоследък достигнах до 90% и повече служебна заетост. Само преди няколко месеца си мечтаех за 30% заетост, а то какво стана… Честно казано, след близо 2 години мързелуване, в което нашите търговци не успяваха да ме продадат и се случваше да имам сериозна работа един-два пъти месечно (а понякога и на 2-3 месеца), сега ми е малко нагорно. Трудно влизам в работен ритъм. Но се справям. В крайна сметка, аз знам как се бачка яко – правил съм го преди, ще го правя и занапред. Надявам се, че блога няма да пострада значително от това – статиите от този тип ще намалеят, за сметка на по-истински и работни.

Всъщност в началото този блог беше замислен като oracle-ориентиран. Такъв ми е и сайта (който ъпдейтвам всяка година). Но като няма големи драми, като няма интересни казуси… превърна се в личен. И не е лошо – така съм интересен на повече хора. Но бих искал да засиля професионалния елемент. Евентуално, ако намеря какво да пиша.

Най-интересният проект, в който участвам сега, е лот 3 на проекта за електронно правителство. Намислили сме наистина големи неща. Друг е въпроса, че поради юридически съображения може и да нямаме правото да ги реализираме до край. Заданието е доста затегнато и има един неприятен момент, който е резултат от опита да се решават юридически проблеми с технически средства. Не бива така. Но като цяло ще стане добре. Въпроса е само дали ще стане добре или много добре. Все още се борим.

Друга голяма времеядна задача е един проект за ДАМТН, по който, обаче, приключвам във вторник. И третото, което ми заема и някои от вечерите, и уикендите, е четенето. Подготвям се за изпит и това ми стопява и малкото останали часове.

Но не се давам, не оставам без време за мен и за Боби. Твърдо вярвам, че да, работим, за да изкараме добри доходи, но тези добри доходи са за да си правим кефа. Не съм спрял да си бъда весел и щастлив човек, просто малко по-зает. Нямам смисъл от целия зор, няма смисъл от всичките пари и предизвикателства на света, ако не ти остава време да се радваш на живота. Просто няма смисъл.

Да, точно от това страда блога ми. Е…. съдба 🙂

Винаги е интересно да намериш личният принос на някой в нещо, което ползваш. Дори и да не познаваш този някой. Все пак усещаш, припомняш си, че всичко, което използваш, колкото и голямо или малко, просто или сложно да е, е правено от хора. Хора като теб. Хора, които дишат, ядат, работят, мечтаят… И хора, които грешат. Човешко е.

Аз, примерно, не познавам господин Vikrkuma. Нямам идея млад ли е, стар ли е… Всъщност не знам дали е господин или госпожа (или госпожица). Но знам, че работи (или поне преди 2-3 години е работил) за Oracle – по времето, когато пускат Oracle Database 10.2.0.1 for Linux x86.

Рядко пускам системи с base release. Обикновено първо слагам софтуера, после инсталиран най-новият пачсет и на края създавам БД и правя други конфигурации. Но сега, за тестови нужди си направих набързо една виртуална машина с Linux и инсталирах 10.2.0.1. Създадох си БД и се надявах да тръгне. Пуснах скрипта $ORACLE_HOME/bin/dbstart и… изненада.

Failed to auto-start Oracle Net Listene using /ade/vikrkuma_new/oracle/bin/tnslsnr
Processing Database instance „ORCL“: log file /u01/app/oracle/product/10.2.0/db_1/startup.log
…

Хехе. Някой е писал този скрипт и си е хардкоднал директорията, от която се пуска listener. И това е минало през тестове и е излязло в официалния Release! Естествено този бъг е оправен още с първия пачсет, за това не съм го видял до сега.

Малко разглеждане на скрипта показва грешката на ред 77:

# Set this to bring up Oracle Net Listener
ORACLE_HOME_LISTNER=/ade/vikrkuma_new/oracle
if [ ! $ORACLE_HOME_LISTNER ] ; then
echo "ORACLE_HOME_LISTNER is not SET, unable to auto-start Oracle Net Listener"
else
LOG=$ORACLE_HOME_LISTNER/listener.log

# Start Oracle Net Listener
if [ -f $ORACLE_HOME_LISTNER/bin/tnslsnr ] ; then
echo "$0: Starting Oracle Net Listener" >> $LOG 2>&1
$ORACLE_HOME_LISTNER/bin/lsnrctl start >> $LOG 2>&1 &
export VER10LIST=`$ORACLE_HOME_LISTNER/bin/lsnrctl version | grep "LSNRCTL for " | cut -d' ' -f5 | cut -d'.' -f1`
else
echo "Failed to auto-start Oracle Net Listene using $ORACLE_HOME_LISTNER/bin/tnslsnr"
fi
fi

Оправията е това:
ORACLE_HOME_LISTNER=/ade/vikrkuma_new/oracle
да се промени на
ORACLE_HOME_LISTNER=$ORACLE_HOME

Важно е да се запази грешното записване – LISTNER вместо LISTENER. Между другото, и в съобщението за грешка е изядена една буква и пише Listene вместо Listener.

Тази грешка в никакъв случай не е фатална за мен. По скоро е интересна. Да, всеки греши. Но колко бъгове има в инсталацията на OEM Grid Control 10.2.0.1 for Linux x86… скъсват ми нервите! Има отчайващо сериозен бъг дори в installation guide 🙁

Писна ми от бюрократщина. Да ме мачкат някакви си чиновници, които не бих пуснал и да метат тротоарите. И живота ми да зависи от тях! Да ми се смеят иззад малките прозорчета на гишето и да ми казват „ама сега е 16:00, затваряме“. И да ми се държат надменно, сякаш не им плащат заплатите с моите данъци, с парите които аз съм изкарал.

Писна ми от смотани катаджии. Да ме спират за глупости и да си просят пари, като в същото време оставят толкова очевадни нарушители с дебели джипове да газят наред.

Писна ми от тарикати. Да мине в лентата за насрещното и да се цъфне пред мен на светофара. Не ще стигне по-бързо – важното е да е тарикат. Да паркира на тротоара като арабин в пустинята и всички да го заобикалят – не че няма място да спре малко по-встрани, ама него к’во го бърка? Да пресичат някакви гъзари на 10 метра от светофара или пешеходната пътека, защото що да се морят – и без това няма ред…

Писна ми от неуредици. Никой не си знае работата, а всеки дава акъли. Хората трябва да си имат място и да напредват в него. Да се развиват в една специалност, а не да бъдат „специалист по всичко“.

Писна ми от дупки. През два месеца водя колата за ремонт на окачването. И не че карам бясно. Сега пак пътищата са нарязани и си стоят така по една седмица. Ако заради дупка се счупиш, или, не дай боже, направиш ПТП – ами ти ви виновен, карал си с несъобразена скорост.

Писна ми да чакам нещата да се оправят, хайде, дано, най-после… Не помня руснаците как са ни оправяли, но помня мечтите за оправия от Америка (как ще ги стигнем, американците…) и от Европа. Никой няма да ни оправи – всеки оправя себе си. А ние сме безнадежден случай. Мазни политици крадат безочливо и те гледат в очите и те лъжат. И овчият народ ги преизбира всеки път. Просто явно сме свръх големи тъпанари, щом винаги им вярваме. Пък то и кой ли да избереш, като са все едни…

Днес си подадох документите за работна виза за Финландия. Ще работя по специалността си, няма да мия чинии и да разнасям пици. Работодателят ми предложи отлични условия и съдействие за всичко. С удоволствие ще се отърва от тази боза тук.

Защото… толкова ми е писнало тук!!!

(продължение на темата)