Апр. 022008
 

Благодаря на всички, които проявиха загриженост за моя живот тук и навсякъде. Освен коментари в блога получих отзиви и по ICQ. В общи линии доста хора успях да вържа на първи април… 🙂

За да бъде правдоподобна една лъжа, трябва в нея да има доста истина. Може би за това се получи толкова добре. Наистина доста ми е писнало от всичките тези неща и първата част от поста е съвсем реална. Но аз не веднъж съм заявявал, че камъкът си тежи на мястото. Писал съм, че усещам позитивната промяна. Аз съм доволен от живота си, макар да искам още (кой не иска?).

Не, не се е родил още чиновника, който ще ме накара да емигрирам. Катаджията, който ще ме отврати от България. Тариката, който ще ме изнерви до толкова, че да напусна. Защото светът, в голяма степен, си зависи от мен. Моят свят, поне. И твоя зависи от теб.

Пък и… самото заглавия на поста е заимствано от една от най-хумористичните книги. Никой ли не се усети? 😉

 Posted by at 9:14