юни 272008
 

На къде може да се търси производителност? Повече ядра, по-висока честота или по-хитри архитектури?

Само преди няколко години законът на Мур, изказан относно броя транзистори в един процесор, важеше и за тактовите честоти. После „народните“ процесори (Intel/AMD) стигнаха една бариера от около 2-3 GHz, от която трудно се надигат. Но законът на Мур си действа, долу-горе, според първоначалния изказ – броят на транзисторите в един чип се удвоява на около година и половина. Intel се научиха да правят (евтино) първо 2 ядра, после 4, AMD са по петите им…

Добре, ширпотребата е ясна на всички. А какво правят „големите“ играчи?

HP се разфокусираха. Ама на тях им стана много. След сливането с Comapq имаха твърде много архитектури – Alpha, PA-RISC и Itanium, плюс х86 за по-дребните сървъри. Alpha съвсем официално я зарязаха, въпреки че е най-напредничава архитектура. Работят си със добрите стари PA-RISC, но някак си не залагат на тях. Докараха тези процесори до около 1 гигахерц и толкова. Повече залагат на Itanium – съвместна разработка с Intel – които, обаче, за сега не са успяли да вдигнат на повече от 1.66 GHz. Не успяват и да му набутат много ядра – само 2. Но въпреки това с Itanium правят едни от най-производителните бизнес компютри в света. Повече от година държаха рекорда за транзакционна производителност (до преди 2 седмици). Това показва колко хира е на пръв поглед странната архитектура. Очаква се тази година да излезе нов Itanium, който да кърти мивки… ще видим. Между другото, Itanium e единствената платформа, различна от x86 (x86-64 не е толкова различна), за която има Windows. И както преди години Microsoft се отказаха да правят NT за Alpha, така сега ще спрат да разработват за Itanium. Което показва, че тях хич не ги интересуват Големите сървъри. Но това е една друга приказка…

Sun се борят да останат в бизнеса, но технологията им е много добра. За сега, обаче, не успяват да постигнат нещо забележително. В SPARC (RISC-базиран) залагат на много ядра. До момента се говореше за варианта ROCK, който търкаля 16 ядра с по 2 треда на сокет на до 4 сокета. Тактовата честота е 2.3 GHz. В The Register излезе информация за очаквания през 2009 вариант Niagara 3, който ще има 16 ядра с по 16 треда, и в един 1u блейд ще могат да се набият 8 сокета. Това са 2048 треда в един сървър! Тактовата честота, обаче, май ще се запази. Интересно как тази архитектура от най-предпочитана за Oracle database се е превърнала в нещо като последната дупка на кавала (вярно, на Големия кавал). Повече ги бива в web сървърите, но там нямам наблюдения.

В момента по точки водят IBM. Голямото Синьо се отърси от линиите за ПиСи-та и лаптопи и се фокусира в сървърите. Където най-ги бива. Преди година пуснаха невероятния POWER6, мoже би най-успешния процесор от POWER серията им (отново RISC архитектура). Още с пускането си Power6 направи заявки за първенец далече пред другите. Тези зверчета се търкалят на над 4 GHz, а тестови бройки вървят и на 6GHz! При това имат по 2 ядра и 2 треда на ядро. Още от самото начало беше ясно, че ще отвеят 1.66 гигахерцовия Itanium. Това се случи преди 2 седмици, когато в TPC.org се появиха 2 резултата с по над 6 милиона транзакции в минута. И двете конфигурации са с по 32 процесора (64 ядра, 128 треда) и струват по 17 милиона долара. За съжаление IBM няма да повторят грешката си от преди години и да пуснат Oracle на най-яките си компютри, за да видим на какво са способни всъщност. Но и с DB2 нещата не са зле – 6 085 166 tpmC.

Та… На къде може да се търси производителност – ядра, мегахерци, архитектура? Навсякъде. Всеки от трите големи производители някак си стана най-добър в една от посоките, но съвсем не забравя и другите. А на нас ни е интересно да наблюдаваме (относително) падащите цени в резултат от тази битка…

 Posted by at 18:43