юни 292008
 

Току-що гледах интересен волейболен мач. България игра срещу европейския шампион Испания. Мачът се игра в Мадрид, домакин е отбора на България.

Как така?

Ами просто във залата имаше 2000 българи и 1000 испанци. При всяка наша точка залата избухва, при всеки сервис на испанците атакуващият играч не може да си чуе мислите от освирквания и дюдюкания. Дори когато мача за нас съвсем отиваше в тиквите (първия гейм ни биха на 16, а третия стабилно си ни водеха с по 10 точки до края), нашата агитка не млъкна. То не бяха „Българи – юнаци“, то не беше чудо… Камерите постоянно показваха нашите атрактивни фенове и още по-атрактивни фенки. Имаше ужасно много български знамена и дори един пич се беше вмъкнал с тъпан.

А иначе мача беше хубав за гледане – много съспенс, а на края – хепиенд. В първия гейм испанците ни драха както си искат. В средата на втория се събудихме и успяхме в края да го обърнем, с много зор. Третия гейм нашите просто си спаха докато Испания не ни поведе с 10 точки преднина (20:10). Тогава сe посъбудиха, но гейма вече беше изгубен. В четвъртия гейм играта бе почти равностойна, с лек превес за домакините (България), благодарение на огромната заслуга на публиката – испанците бъркаха всеки трети сервис. А петия гейм беше просто победна разходка – скрихме им топката.

Краен резултат – 3:2 за Българя. Между другото, нашите играха почти с резервния си отбор, защото основните ни играчи имат почивка преди олимпиадата. А испанците няма да ходят в Пекин и се напъваха яко.

 Posted by at 16:19