Сеп. 092008
 

Свърши отпускарският сезон. Това много ясно си проличава по интензивността на движението в София. Особено сутрин.

Както забелязах и миналата година, втората седмица на септември е преломна. От понеделник изведнъж задръстванията стават по-големи. И избягването им става невъзможно – просто всички улички са пълни. За това спомагат и продължаващите ремонти, но те поне са за добро. Пък и паркирането става приключение….

По принцип за да избегна (или поне да намаля) тези проблеми тръгвам по-рано сутрин. Има един определен час (различен за всеки маршрут), отвъд който нещата се задръстват рязко. Примерно ако тръгна от вкъщи в 7:45, пристигам в офиса около 8:15-8:20. Хем пътувам по-малко, хем има паркоместа по тротоара (хе-хе-хе). Ако тръгна в 8 часа, пристигам към 9 – много коли, много нерви, много бензин, а за капак и липса на място за паркиране около офиса. И други блогъри са писали за този странен ефект…

Обаче тази година аз съм подготвен. Още в края на лятото започнах подготовката и сега каквото и да стане, пристигам в офиса за около 30 минути (+/- 2-3 минути в зависимост от настроението). Даже днес нарочно тръгнах в 8:15 и ми беше голям кеф че не ме ловят задръствания. Егоистичната ми душата направо пее като гледам как са се наредили десетки или стотици коли на един светофар и се предвижват едва-едва. А аз ги подминавам с усмивка. Ееех… кеф 🙂

Не, не съм си купил хеликоптер. Нито съм взел книжка за мотоциклет. Просто яхнах колелото.

За сега карам байка на Весо, колкото да разбера дали тази тактика е валидна. Ясно ми е, че в дъжд няма да става. Но иначе май работи. За последните 3 седмици съм идвал с колело 9 пъти. Баирченцата все още ме морят, но ужасното обездвижване, което бях постигнал с колата, няма как да се преодолее за толкова кратко време. Въпреки това вече забелязвам (или си внушавам?), че се възстановявам по-бързо след като пристигна. В началото пристигнах просто разкапан, а сега за няколко минути съм почти забравил с какво съм дошъл.

Всъщност маршрута ми е почти равен. Изкачванията са малко, кратки и доста полегати. Но за човек, който години наред не се е движил, си е приключение. Освен това аз имам тази гадна психика да не спирам да се състезавам със себе си. Просто не мога да карам бавно. Дори и да знам, че не бързам, пак въртя на най-високата предавка, на която мога. А това не е добре.

Както и да е. Докато не се развали времето ще се наслаждавам на всички задръствания по пътя. А когато завали… просто ще трябва да ставам по-рано.

 Posted by at 9:54