окт. 272008
 

Както вече знаете, тръгнах за сбирката с много големи очаквания. Хубавото е, че те се покриха в доста голяма степен. Но да карам всичко по реда.

Успяхме да тръгнем от София почти в уречения час.Пристигнахме в Банско без никакви инциденти и намерихме хотела доста лесно (късметлии сме…). Настаняването мина много бързо, защото бяхме изпреварили голямата тълпа. А тълпата този път беше наистина по-голяма от преди – 210 души, по официални данни. Е, по-голямата тълпа означава и повече „плява” – хора, дошли само за платена от фирмата почивка. Но такъв е животът…

Милена Герова откри семинарната част в голямата зала като успя да даде голям тласък на усмивките и положителното настроение на присъстващите. Веднага след нея Юлиян Дончев изнесе единствената англоезична лекция, изнесена от българин, на която присъствах на този семинар. Оказа се, че чужденците всъщност не се интересуват много от нашите лекции. Всеки лектор след това започваше с въпрос има ли в залата някой, който не разбира български.

Самата лекция на Юлиян беше наистина интересна. Говори за много неща и много силно се опитваше да въвлече присъстващите в дискусия. Но като че ли успя да въвлече само мен – на няколко пъти изразих мнение по подаваните от него коварни въпроси. Като цяло упражнението ми хареса доста (и за това ми е много тъжно, че той не присъства не моята лекция). Със сигурност се получи нещо наистина полезно и добро.

След Юлиян беше най-посещавана част от цялото събитие (обяда). След това отидох з малката зала на лекцията на Нено Ширтев от за предизвикателствата на фаза „transition” от внедряването на Oracle EBS при тях. От тази лекция останах със смесени чувства. От една страна отново се видя колко ценен човек и добър професионалист е Нено, през какви големи мотики е минал и колко много неща е научил. От друга страна по време на лекцията беше доста разсеян. Приказките не му вървяха като предния път. А самата лекция до голяма степен повтори казаното на предния семинар.

Следващата лекция в малката зала беше на Francois Lorthioir относно лицензионната политика на Oracle. Нещо много полезно за мен. Нещата бяха представено до някъде едностранно, но това е логично. И не прекалено едностранно. Аз лично си изясних някои мъгливи въпроси. Освен това ми беше полезно да науча, че в Oracle съществува такова звено и какво правят те.

След кафе паузата имаше 2 development лекции, по време на които аз реших да си поема дъх от интензивната програма. За да не си губя времето, обаче, се възползвах от възможността за „Ask the expert” сесия и си поговорих на дълго с Francois край камината в лобито. Човека откликна много добре, просто изгаряше от желание да помага и да отговаря на въпроси.

След това с удоволствие изслушах впечатленията на Милена от посещението и на Oracle Open World в Сан Франциско. Еххх… Много хубаво, ама много пари… Ама много хубаво 🙂

Последната лекция за деня беше на Пламен Зюмбюлев относно Oracle Exadata Storage. Много интересно, поне за мен. Едно е да гледаш официални новини или ревюта на хора от Oracle, които са го правили и са малко… biased. Съвсем други е да ти го разказва човек, който хем много разбира, хем си е бил главата с него, хем е добре предразположен и иска да сподели наистина реално какво става с това зверче. A наистина има много интересни неща да се кажат.

Вечер(я)та беше рекламирана като networking event. Да си говорим, да се network-ваме в нашето community. Да, ама несе получи точно така. Проблема беше в селския диджей, който още в началото наду музиката безумно много (всъщност повече от колкото му позволяваше техниката – много му кривяха колонките). С това уби всякаква възможност за разговори. Иначе музиката беше хубава, дансинга беше пълен, нямаше чалгии. Но звука беше безумно усилен и не го намали нито за миг. Може би това е някакъв нагъл начин да изведе хора на дансинга – като убие всякакви разговори. Аз имах поне 3 души, с които исках да поговоря вечерта, но не стана.

* * *

В събота лекциите започнаха много силно с разказа на Юлиян Дончев за 1000 дни с Grid Control в Nokia. В тази лекция също се включих леко, но по-скоро слушах с всички уши за да попивам интересни факти и реалния опит при управлението на голяма система от много БД. Екипа на Юлиян поддържа над 900 БД, като, както той каза, всички не-толкова-важни БД са изнесени да се хостват от HP. Т.е. това са 900 важни бази. Естествено, за 1 час не може да сподели много от три години опит с Grid Control, но всичко, което каза, беше важно и интересно.

След това присъствах на много слабо посетената лекция на Doron Simchoni, която трябваше да разказва за потребителските групи в световен контекст. Не знам защо, но някак си останах с впечатлението, че случша лекция от някой marketing guy от Oracle, не на независим страничен наблюдател. Много голяма част от лекцията говореше колко са добри Oracle, как са се обърнали към потребителите си, как се вслушват в нашия глас и ни угаждат.

Третата лекция преди обяда беше на Михаил Даскалов, озаглавена „Data Guard High Availability and RAC”. От начало се уплаших, че тя до голяма степен ще се препокрие с моята, защото Михаил започна с твърдението, че ще обясни какво е High Availability. За щастие обяснението му беше доста кратко и неусетно. Като цяло лекцията му започна доста объркано – отита се едновременно да обясни няколко концепции – RAC, Data Guard, Availability,Scalability… В крайна сметка останах мисля, че който не е знаел за тези неща, така и не ги разбра – всичките обяснения бяха много повърхностни и набързо. След това имаше доста слайдове с измервания от тестове, като всичките показваха че Data Guard забавя работата на системите драстично, а RAC е поти неизползваем. Дани от Oracle доста се подпали от обясненията и го позаяде. И наистина, ако някой в залата няма опит с RAC, след тази лекция ще остане в впечатлението, че трябва да бяга далеч от тази технология, ако иска системата да му да работи.

След обяда се преместих в малката зала за да изслушам лекцията на Деян Баргански за мрежовите настройки на RAC. Както и преди, отново се беше подготвил много добре и беше разчоплил темата до трудно достижими висоти (или дълбини). То това си е – OCM 🙂

След Деян дойде часът на Борис Гюров. Той също се представи на обичайното високо ниво, като разказа синтезирано много неща за Oracle CRS. Беше се задълбал в интересната възможност да използваш услугите за управление на third party продукти. Повечето от нещата аз си ги знаех или подозирах, но е друго някой да ги разчопли. С интерес очаквам да публикува презентацията си на сайта на БГПО, защото се досещам колко много информация е успял да синтезира относно това какъв е „правилния” начин да се подкарат тези екстри.

Последна за деня в малката зала беше моята лекция. Честно казано, беше ми малко криво от това, че в залата бяха има-няма петнайсетина души. Като знам с какво старание си подготвих материала и как исках да кажа нещо наистина интересно и добре поднесено… Предполагам, че просто много хора са бързали да си тръгнат. Някак си се надявах и някой от „звездите” (Пламен и Юлиян) да дойде, не за да научи нещо, а за да задава трудни въпроси. Но не би.
Малко ме успокоява факта, че има поне един човек, които специално е останал. Преди лекцията ми в коридора дочух разговора
„Ти ще си тръгваш ли?”
„Да, аз ще се возя със Сашо, но той иска да изслуша Явор”

Дано Сашо да е останал доволен.

* * *

На края искам да изкажа моите благодарности към Милена и към целия екип на БГПО, които организират тези събития. Имам известен опит с огрганизацията на сбирки и знам колко мръсна работа е това. Оценявам и искрено благодаря за това, което правите за нас.

 Posted by at 14:31
окт. 162008
 

Съвсем наближи есенния семинар на БГПО. И както писах вече, този път качеството (и количеството) на сесиите изглежда невероятно. Какво от семинарната част чакам аз със нетърпение?

Ще започна с въведението на Милена. Тя е много слънчев човек и говори интересно. Така че с нетърпение очаквам да се видим отново.

Веднага след това започва тежката артилерия: „Някои митове в Oracle”, лекция на Юлиан Дончев, баш-DBA на Нокия. Юлиян е човек, който успява да комбинира огромният си опит с не по-малък хъс за разучаване на нови неща и разчопляне на Oracle Internals. За това очаквам да каже много интересни подробности.

След това ще посетя сесията на Анатоли Атанасов от Oracle BG, „Oracle Fusion Middleware and BEA”. Честно казано това е малко далече от преките ми интереси, но човек трябва да е запознат и с „околностите”, а Анатоли разказва добре – увлекателно и разбираемо. А и съм убеден, че рано или късно ще се спъвам във BEA и тогава малко предварителна информация ще ми дойде добре.

След това мисля да мина в другата зала – „Тодорка” – за да слушам лекциите на Francois Lorthioir, Senior Manager, Oracle License Management Services Eastern Europe, Middle East and Africa на тема „Ценообразуване и лицензиране в Oracle”. Тази на пръв поглед скучна материя е нещо което ме засяга лично като консултант. А е толкова мъглива, че малко светлина винаги помага.

Следващите две паралелни сесии са малко далече от моя интерес. Но след това с удоволствие ще изслушам разказа на Милена Герова за нейните „Впечатления от Oracle Open World, Сан Франциско”. Както казах, тя говори много добре. А и така ще си помечтая да отида и аз до OOW – защо не още следващата година?

И на края на първия ден ще слушам с всички уши приказките на Пламен Зюмбюлев за „HP Oracle Exadata Storage”. Както си пролича от блога ми, определено темата ми е интересна. Този звяр просто звучи предизвикателно. Освен това Пламен също е надарен с добри ораторски умения. Чрез неговите думи ще се приближа до тази cutting edge технология. С други думи ако не мога да го пипна, поне да слушам от първа ръка за него.

В събота програмата отново започва с гръм и трясък – Юлиян Дончев ще разкаже за „1000 days with Grid Control at Nokia: how to do more with less”. Като се има предвид колко системи се търкалят под негово ръководство, тук очаквам безценни съвети. Това е може би най-ценната (според мен) лекция в целия семинар.

След това ще си (по)изясня голямата картинка на OUG по света с лекцията на Doron Simchoni, President of Israel Oracle User Group: „User Groups – The Global Picture“. Вингаи съм обичал да се чувствам част от нещо голямо и значимо.

После ще слушам сесията на Михаил Даскалов от Технологика за „Data guard high availability and RAC”. Това ми е в най-прякото поле на интерес, а може и малко да се позастъпи с моята лекция. Не се сещам как се справя Михаил с ораторските предизвикателства.

Много съм раздвоен какво да посетя веднага след обяда. От една страна „All Oracle Features in Action – Mobiltel Mediation Platform” на Георги Христов звучи като нещо адски полезно. От друга страна конкуренцията е лекция на Деян Баргански за „Net8 Configuration in Oracle RAC”. Деян е готин човек, който е виждал много интересни ситуации и може да сподели някои истински gems.

След кафе паузата в събота ще слушам какво ще каже Борис Гюров за „Oracle Cluster Ready Services 11g – Tips and Comments”. Честно казано опита ми с CRS 11g e неприятно малко. А ми трябва такъв. Пък и Борис е човек, който може да намери, изолира, класифицира и поднесе полезни функции в даден Oracle софтуер дори и без да е настъпвал много мотики на практика.

За съжаление ще се наложи да пропусна лекцията на Стоян Иванов от Семантек за „Въведение в Oracle Application Express“. Може и да не звучи много интересно, но шеговития стил на Спи е много пристрастяващ. Но по същото време на финала ще трябва да съм в другата зала, за да говоря за „Database Availability and Rolling Upgrades”. Мисля, че ще се получи доста интересно и полезно. Обещавам да има по нещо за всеки – и за начинаещите, и за понапредналите.

* * *

Разбира се при всички случаи ще пропусна половината лекции, просто защото има две паралелни сесии. Убеден съм, че някои от тях също биха ми били интересни. Но няма как да бъда двете места. А какво бих правил на OOW, където има толкова много паралелни сесии?

* * *

Естествено, с не по-малко нетърпение очаквам разговорите по време на яденето и кафе-паузите, както и голямото аху-иху вечерта. Винаги е интересно.

 Posted by at 17:00

Ирина art

 Без категория  Коментарите са изключени за Ирина art
окт. 062008
 

Ето две произведения на изкуството от тази вечер. Първото е опит от 2D пъзел да се направи нещо 3D (според обясненията на четиригодишната авторка – „къща“):

Къща

Второто произведение на изкуството показва огромният прогрес на детето в рисуването. Сaмо преди месец просто драскаше произволни драскулки. А сега вече рисува, при това с различни, но смислено смесени цветове:

рисунка

Даже ми обясни, че е боядисала панталона на момчето в кафяво. А буквите може и да не ги познава, но това не и пречи да ги пише рисува.

 Posted by at 21:38
окт. 032008
 

Вече стана повече от месец от както се предвижвам с байкало из София. Искам да ударя една сметка.

Какво съм си спестил? За един месец имам 4 работни дни, в които се наложи да идвам по друг начин на работа. Повечето защото трябва да съм официален, а днес – защото съм малко настинал и не ми се рискува. Т.е. поне 20 дни съм си спестил бензина за идване. Тъй като пътя ми в едната посока е 10 километра, това означава, че съм скатал около 400 километра бензин. И понеже в задръстването под 12 на сто не падам, това са си към 50 литра. Ето ми директно към 110 – 120 лева. Не мога да сметна колко CO2 съм спестил, нито колко съм ускорил движението на другите като не им се пречкам твърде много.

Освен това си спестявам между 10 и 20 минути сутрин и още толкова вечер. Това ми дава около половин денонощие спестено за един месец. Звучи добре, нали?

А ако бях с градски транспорт? Ммм… Тогава бих използвал карта. Не знам колко струва, може би около 50 лева. Но времето, времето… Според опита ми пътуването ми отнема от 70 минути до 110 минути в едната посока. Вчера се прибрах за час и половина, днес сутрин отидох на работа за час и петдесет (въпреки че тръгнах малко по-рано от нормално). Елементарната сметка показва, че това би ми коствало между 1.5 и 2 денонощия месечно. Е… не ми звучи добре.

* * *

Другата страна на медала са разходите. За щастие те са минимални след първоначалната инвестиция. За сега съм инвестирал около 300 лева в излишни дрехи, протектори и т.н.Но за това съм си виновен аз – просто съм професионално изкривен, не поемам рискове, които мога да избегна. Доста хора карат и без каска (което е прекалено смело), а май съм единствения с протектори в града (което е в другата крайност). А цената на един велосипед е от малко стотин до много хиляди пари. Така че това се смята трудно. При всички случаи се смятам за спечелил.

* * *

Други подробности?
Риска е от минусовата страна на уравнението. За сега съм имал само един срамно лек сблъсък с една Алфа Ромео. Така че за сега не е страшно.

Физическия тонус… може би е рано да говоря за него. Но той трябва да дойде от положителната страна.

За сега студа и дъждовете не са страшни. Естествено когато температурите слязат под нулата, няма да карам. Но ще ми бъде тъжно.

Паркирането – с байк е ужасно лесно. Просто си го вкарам в офиса. Не може някой да ме запуши, не може някой да ме одраска, не може да ми лепи идиотски лепенки.

* * *

Заключение?

Никога не съм бил много физически активен. Но се оказа, че мога да се справя с карането на колело. Не се изисква да си Мистър Олимпия.

Не живея близо до работа. Живея близо до околовръстното, работя почти в центъра. Минавам през 5 квартала.

Мога да си позволя да ходя на работа с кола и даже с такси. Не съм закъсал пари, не съм и спестовник.

Както друго може да спира повече хора да го направят? Да опитат, поне?

Няма велоалеи? Ами няма. С няколко прости правила това не е голям проблем (избираш задни улички и паркове, правиш левите завои като пешеходец и на светофар т.н.)

Не е престижно? Много се кефя като подмина една редичка мерцедеси и беемвета в задръстването

Да, някои хора трябва да карат децата си на училище/градина. Някои имат здравословни проблеми. Трети ходят на работа с костюм. Но всички останали? Поне половината от хората, с които се блъсках тази сутрин в автобусите могат да си го спестят.

Ти защо си губиш времето И парите?

 Posted by at 21:31