Ное. 282008
 

Сещате ли се за учителя Йода и неговите проблеми със словореда? Успях да идентифицирам негова намеса в техническо задание по един търг. Естествено няма да споменавам кой търг и за коя администрация, но ще споделя с вас някои от характерните за Йода изречения.

Започваме с по-лек случай. Става дума за етапите, през които минава изпълнението на проекта:

Различните етапи се допуска да се припокриват и да се изпълняват едновременно.

Аз бих използвал „Допуска се различните етапи да се припокриват…“. Но да преминем към точката „Съвместимост на системата“

Всички части от системата трябва да са интегрирани (или възможност за интеграция да бъде предоставена) и данните да се събират по централизиран начин в една база данни.

Следващата интересна точка е „Въвеждане на данни и методи за обмяна“

Като индустриален стандарт XML трябва да се използва при обмяна на информация с други системи.

И сега нещо за „Капацитет на системата“

Около ХХХ записа годишно се очаква да има.

Тук ще вмъкна две изречения за скоростта, които са долу-горе добре като словоред, но са много забавни като описание на изискване (това е в техническото задание, не в някакъв чат):

Интернет интерфейса на системата трябва да осигурява достатъчно бърза скорост на работа, като се вземе предвид настоящото качество на телекомуникациите. Въвеждането на данни, редакция, преглед и справки не трябва да карат потребителя да чака.

Като си говорим за потребители и роли, разбираме, че

Други роли трябва да могат да бъдат създавани.

Стигаме и до справките и тяхната визуализация:

За (определен тип обекти), (тип визуализация) би следвало да се използва.

И като говорим за достъп до данни, трябва да следим кой потребител какво прави:

Информация за имената, паролите и транзакциите извършени трябва да се записва.

Има още много „бисери“ в документа, но стига толкова…

 Posted by at 14:32
Ное. 272008
 

Не, не става дума за онзи готин филм с чичко Арни, който българските преводачи кръстиха „Зов за завръщане“. Става дума за нещо не-чак-толкова вълнуващо, но пък полезно – Total Recall опцията на Oracle Database 11g, която е известна още с името „Flashback Data Archive“.

Започнах да я разучавам във връзка с евентуалното и използване в един бъдещ проект. По принцип едно от големите предизвикателства в информационните системи е как да направим функцията… хммм… абе ние си го наричаме хисторизация. Става дума за това да погледнем как са били данните към някоя дата – примерно по пладне на първия петък след второто пълнолуние след лятното слънцестоене 🙂

Има разни подходи за хисторизация и всеки си има минуси. Нямам намерение да ги разнищвам сега. Ще спомена само, че поне на пръв поглед Oracle Total Recall е перфектното средство за тази цел. Идеята е следната:
– прави се т.нар. Flashback Data Archive, който има няколко свойства – tablespace, в който да се съхранява; време, за което да се съхраняват данните (обикновено години); евентуално, може да се зададе максимален размер:
CREATE FLASHBACK ARCHIVE recall TABLESPACE recalltbs QUOTA 10G RETENTION 5 YEAR;

След като се създаде, всеки потребител с определени права може да си включи табличките към него. Според документацията, правата се дават така:
grant flashback archive on recall to scott;

Включването на табличката към архива си го прави самия потребител scott и става така:
alter table emp flashback archive recall;

След това информация за миналото може да се получи с известния от flashback query синтаксис, примерно:
SELECT * FROM emp AS OF
TIMESTAMP TO_TIMESTAMP ('2008-11-01 00:00:00', 'YYYY-MM-DD HH24:MI:SS');

SELECT * FROM emp AS OF TIMESTAMP (SYSTIMESTAMP - INTERVAL '60' MINUTE);

До тук всичко е ОК. Както се казва – всичко е цветя и кебапчета 🙂
Забелязах, обаче, някои проблемчета и ограничения.

Първо за ограниченията. Не се поддържат таблици, които са nested, clustered, temporary, remote, или external. Също така не се поддържат таблици, в които има LONG или nested колони. До тук добре – тези неща не ме притесняват. Лошото, обаче, е, че на таблица, на която е включен flashback archive, не се позволяват доста важни DDL операции:
– ALTER TABLE statement that does any of the following:
– – Drops, renames, or modifies a column
– – Performs partition or subpartition operations
– – Converts a LONG column to a LOB column
– – Includes an UPGRADE TABLE clause, with or without an INCLUDING DATA clause
– DROP TABLE statement
– RENAME TABLE statement
– TRUNCATE TABLE statement

Особено неприятни са ограниченията, че не мога да променям структурата на таблицата или да и променям партишъните. За проект, който тепърва ще се разработва и внедрява, това прави total recall опцията почти неизползваема. И докато когато си правиш хисторизацията ръчно, можеш при промяна в таблицата да си измигрираш данните, когато използва total recall нямаш никакъв контрол.

Второто, за което искам да спомена, е как се изключва таблица от архива. Според документацията синтаксиса е следния:
alter table emp no flashback archive;

Добре, ама като го пробвах ме заплю:
SQL> alter table emp no flashback archive;
alter table emp no flashback archive
*
ERROR at line 1:
ORA-55620: No privilege to use Flashback Archive.

Ха, ядец. Оказа се, че това е недокументирана предпазна мярка 🙂

Идеята е да не може всеки потребител да си спира flashback архива. Сещам се за сериозни причини това да е така. Само дето не е документирано. Самото съобщение за грешка също не е прекалено информативно.

Оказва се, че вариантите са два. SYS (или всеки, който е sysdba) може да спира всякакви таблици от всеки архив. А за да може определен потребител да прави такива неща, трябва да му се дадат още малко права:

grant flashback archive administer to scott;

Това явно са го измислили в последния момент. Първо защото не е документирано. Освен това не е много добре измислено. По-логично би било ако се дава право на потребителя да изключва таблици от определен архив (като са правата за включване). Но това може би ще е в следващия release.

И така, още не съм решил дали да го използваме това нещо. Ако намеря начин да заобиколя ограничението за промяна на таблица, ще бъде супер. Още не съм пробвал и как се държи архива при expdp/impdp. Но за това – друг път.

 Posted by at 14:54

Да те напсува собствената ти БД…

 Общи  Коментарите са изключени за Да те напсува собствената ти БД…
Ное. 252008
 

SQL> alter database open resetlogs;
alter database open resetlogs
*
ERROR at line 1:
ORA-01154: database busy. Open, close, mount, and dismount not allowed now

Не ме питайте как се получава…. 🙂

 Posted by at 0:31
Ное. 242008
 

В събота описах първият ми сблъсък със зимното каране. Днес беше малко по-добре. Е, карах предимно по почистени улици, но тук-там си бяха заледени. И двете ми гуми се държаха добре. Но бях мнооого внимателен.

Но всичко по реда си. Облякох си едно поларче, а върху него- лятната втеровка The North Face. И не сбърках – не ми беше студено. На главата сложих новата си каска Giro Bad Lieutenant. Наистина топли – стахотна е! Само на ръцете ми беше студено – с ръкавици Drag WindTex. Не са за зима – пръстите ми измръзнаха на 15-тата минута.

За разлика от събота, обаче, днес скоростите сдадоха багажа – особено задните. Може би това им нещо общо с миенето, което се случи вчера на байка. Още на петата минута установих, че не мога да превключвам на по-висока предавка. За това движение се разчита на пружината в задния дерайльор, жилото просто се отпуска. Точно в този момент карах из задръстването по „Александър Малинов” и не ми беше чак толкова тъжно. Всъщност по едно време се пораздвижи и успя да превключи. Но малко по-късно замръзна цялата система (около 6-та скорост) и вече не можах нито да вдигам, нито да свалям. За щастие предни дерайльор работи почти до край, та все пак имах избор в оборотите. Като цяло това не ме притеснява много, защото има спрейове за размразяване. Мисля, че с един такъв мога да закрепя нещата доста добре. Само не знам колко са агресивни, но… нямам избор.

Между другото, евалата на почистващите, улиците са наистина на асфалт. Е, поне в по-голямата си част. По краищата от към тротоарите не са точно така, но аз вече съм свикнал да съм нагъл с байка и да си карам където ми е удобно. Имаше някои улици, които са се заледили през нощта (заради топящият се вчера сняг), но явно съм му хванал цаката и нямах проблеми. Но има и една улица, която не е виждала ни снегорин, ни сол – „Проф. Георги Брадистилов” (точно покрай техническия). Там беше много весело. Може би от там не минават снегорини заради четирите легнали полицаи. Но аз бях единственото ППС, което не въртя гуми 🙂

Заслужава си да се отбележи и последния участък, при който минавам през ловния парк. Там, естествено, няма кой да почиства. Има си сняг, заледявания, има и леко баирче. И там се справих блестящо – без да превъртя гума.

Лошото е, че като цяло загубих основното предимство на идването с байка – бързината. Постепенно с навлизането ми във форма и овладяване на някаква техника бях свалил времето ми за придвижване до под 25 минути, без да се напъвам. Днес пристигнах за 50 минути, без да е имало проблеми. Може би мога да ги сваля до 40-45, но се чудя дали си струва…

 Posted by at 10:40
Ное. 222008
 

В късния следобед реших да изпробвам „обосновката“ – може ли да се кара. Бръкнах в шкафа и комплектовах новата ми каска със старите ми скиорски очила Bole. Сложих всички предпазни подробности, облякох едно тънко поло под якето (чувал съм, че при зимно каране, ако излезеш от вкъщи и ти е топло, значи се твърде облечен). И така, с мисълта, че съм подготвен за всичко, излязох навън:

Байкър

Още на паркчето пред блока разбрах, че колелото със зимни гуми не е като кола със зимни гуми. А задната ми всъщност не е и точно зимна. Което означава, че на лед, сняг и киша усещането е ужасно. Чувствах се невероятно безпомощен!

Няма страшно, кмета е почистил улиците. Веднъж стигна ли до улицата…

Излязох на улицата, стигнах до околомръсното и отпраших за Симеоново. Идеята ми беше да видя за колко време ще стигна от дома до центъра на Симеоново, където, евентуално, ще е сборния пункт. Много бързо разбрах, че няма да ходим никъде.

Първо, задната ми гума е наистина неподходяща. Второ, Предната ми е наистина тежка и трябва първо да и свикна. Всъщност обикновено карам на скоростите на трети оборот отпред. Сега от втори не мръднах. Трето, когато си нестабилен заради ниското сцепление, силния вятър не е най-добрият ни приятел. А да загубиш равновесие на околовръстното не е много приятно. С триста зора стигнах до отбивката за Симеоново, но завих навътре към града, си идеята да се прибера през Студентски град.

Ще кажа само, че прибирането не беше по-приятно. Това, че взе да се здрачава изобщо не ме облекчи. А, освен това старите ми калници изобщо не се справят с новите, по-широки гуми. И така, прибрах се към 17:40 и бих отбой и за утрешната екскурзия. Просто не става…

Искам на края да кажа няколко думи за колелото ми. В нито един случай не ме предаде, и въпреки… хмм… тежките условия. Скоростите (Shimano Deore XT) работят перфектно дори когато всичко се заледява. Спирачките (Maguira Julie) не ме подведоха нито за миг. Нито някоя друга част (освен задната гума, за която аз съм си виновен) ме предаде.

Ето в какво състояние го прибрах:

Байк

Байк

Байк

 Posted by at 21:39

С колело из Витоша, ама друг път

 Bike related  Коментарите са изключени за С колело из Витоша, ама друг път
Ное. 222008
 

Събудих се в 6:45 – точно 13 минути преди да ми звънне будилника на GSM-а. Станах и погледнах навън – не вали. Погледнах термометъра – показваше 10 градуса – навън! Измих си очите – пак толкова показва. Иха, може и да не се сбъднат заканите на всички метеоролози за злобно време. На това се надявам от 2 дена, от как Весо ми хвърли мухата да ходим с байковете из Витоша. Освен мен, на въдицата се хванаха Панев и Цвети. Уговорката е да се чуем в 8:00, и ако времето е ОК – всеки потегля. Среща на Симеоново.

Започнах да си довършвам приготовленията. Понеже никога не съм ходил с байк на „дълго“ каране, не съм сигурен какво ми трябва. Но нали доста съм тропал по баирите, още от вчера се запасих с няколко кроасана, вафли и шоколад – за енергия. Сложих в раничката и една по-дебела блузка – ние ще се топлим като въртим, ама все пак…

Бурния вятър леко ме притесняваше, но все пак ние няма да ходим много високо – обиколната алея стига до има-няма 1000 метра. Всъщност според мен вятърът не е страшен, само да не вали. Той и дъждаът не е страшен, ама разваля приятното чувство от разходката.

Приготвих малко храна за из път – 4 двойни сандвича, които да добавя към сладките запаси. Вече е 7:30, аз оглеждам байкалото. Мисля, е съм долу-горе подготвен – преди 2 дни си „обух“ стабилни гуми, а вчера си взех и топла каска – Giro Bad Lieutenant. Наколенки и налакътници си имам, раничката ми е смотана, ама за няколко часа става.

В 7:35 се случи това, от което се опасявах – заваля дъжд. При това силен. Примесен с бурния вятър, дъждът може да скапе всяка разходка. Седнах на един стол и започнах да се чудя какво да правя.

Чуденката приключи бързо – в 7:41 получих SMS от Панев:

Taka kato gledam – koi karal-karal. Nie eventualno utre, ako sme poslushni

Обадих се на всички за да потвърдя, че нещата остават за неделя, евентуално. После се съблякох и се гушнах обратно при Боби.

* * *

Към 9:30 станах и занесох на Боби закуска в леглото – така и така бях направил сандвичи, прибавих малко натурален сок и ябълка, всичко на едно подносче. Поне да не отива зян ранното ми ставане.

Температурата навън беше паднала до +5 градуса и валеше обилен сняг. Всъщност заедно с бурния вятър се получаваше много здрава виелица:

Зима

Зима

Мдааа, кой карал – карал.

 Posted by at 20:54
Ное. 202008
 

Гледах, сравнявах, избирах гуми за колелото… И на края се оказа, че Continental Montain King 2.4 просто няма в България. Може да го има по разни сайтове и онлайн магазини, но като отидеш на място, или се обадиш, за да поръчаш… ами… то сега… нямаме я. На края звънях и на Веломяния, които хич не са ми наблизо, но са официалния вносител на Continental. И те я нямат. Може ли да си вносител на гуми и да не заредиш преди зимния сезон? Отделно се оказа, че половината магазини, показани на сайта на Веломания изобщо не продават Continental.

В крайна сметка с тъга на сърцето реших, че няма какво да избирам – отивам при Дженко и ми слага каквото има в наличност. И така, доста депресиран от налитащия през уикенда сняг направих глупост – сложих си Downhill гума отпред.

Сега имам невероятно стабилна, устойчива, здрава и т.н. гума на предното колело – Michelin DH24

Michelin dh24

Само дето е безумно голяма и тежка – 2.5“, 1300 грама. Ужасно е! Сигурно ще свикна, но сега ми е тъжно. Иначе гумата е много качествена и хубава, ама за downhill…

Е, надявам се за зимата да се окаже много удачен избор.

Edit – 22.11.2008: Наистина е добра за сняг. За разлика от заданта, която сложих.

 Posted by at 23:44
Ное. 192008
 

В момента съм в период на оборудване на байка за зимата – трябват ми поне гуми, замислям се и за зимна каска. Но покрай другото се загледах доста в online магазина на ScreamBikes. Той е един от най-богатите в България, поне според каталога. Има толкова много неща, че никога на съм стигал до края на списъка от ВИДОВЕ стоки, които продават. Днес обаче забелязах, че освен „Главини“, „Гуми“, „Седалки“, „Курбели“ и много други стандартни неща, има и раздел „Шукаритетки“ 🙂

В този раздел влизат всички неща, които не се класират на други място. Има някои много забавни, като:

Ktrak – приспособление за зимно каране:
KTrak

Страшен дзвер, спор няма. С такова няма как зимата да ме свари неподготвен.

Декоративни капачки за вентил – череп с кокали
Череп

Всеки истински метъл трябва да си ги закупи!

Parktool TP-2 стойка за тоалетна хартия
Стойка

Ами така де, дори и в гората се случва да ти се доходи по нужда. Както пише – „Park Tool – винаги до вас!

 Posted by at 12:17
Ное. 192008
 

Двама приятели (известни ми като Панев и Надя) се върнаха преди седмица от интересно пътешествие в Азия. Маршрута им беше следния (това направо от блога на Панев):

Пътеводители

Честно казано, доста амбициозно за 17 дни. Но Панев е старо куче в пътешествията и ако някой от познатите ми може да си организира сам такъв маршрут, това е той (е, може би и Весо).

Така. Аз леко им завиждам за разходката, ама само леко, защото не съм много завистлив. Тайно се надявах като се завърнат Панев да напише един пре-дълъг постинг за разходката. И сега съм ужасно благодарен за това, че са решили да споделят своите преживявания с всички нас в своите блогове – и в двата блога, не в по един пост, а в цели поредици.

Така че… stay tuned:
Crypto and The Bombe
Ъгълчето на Надя

 Posted by at 11:20

Пак тръсна

 Общи  Коментарите са изключени за Пак тръсна
Ное. 182008
 

Този път малко по-слабичко и по-кратко. Може би защото сега съм на втори, а не на 5 етаж 🙂

Дарик реагираха първи. С едно изречение, но пък само минута-две след труса.

10:34 – Според „Фокус„:

2.5 по скалата на Рихтер е земетресението, усетено в столицата. Това съобщи за Агенция “Фокус” говорителят на Министерството на извънредните ситуации Владислав Прелезов.

Хората на Етем пак си измислят. До колкото знам, 2.5 по Рихтер изобщо не се усеща. А това си се усети най-добре.

10:55 – Може би наистина е било под 3-та степен, защото го няма на сайта на Европейския сеизмологичен център. Може ли да съм чак толкова чувствителен? 🙂

13:36 – Забелязах, че са го сложили и тук. Наистина е било 2.5.

 Posted by at 11:22