Master Yavor from Tryavna

Не, не става дума за онзи готин филм с чичко Арни, който българските преводачи кръстиха „Зов за завръщане“. Става дума за нещо не-чак-толкова вълнуващо, но пък полезно – Total Recall опцията на Oracle Database 11g, която е известна още с името „Flashback Data Archive“.

Започнах да я разучавам във връзка с евентуалното и използване в един бъдещ проект. По принцип едно от големите предизвикателства в информационните системи е как да направим функцията… хммм… абе ние си го наричаме хисторизация. Става дума за това да погледнем как са били данните към някоя дата – примерно по пладне на първия петък след второто пълнолуние след лятното слънцестоене 🙂

Има разни подходи за хисторизация и всеки си има минуси. Нямам намерение да ги разнищвам сега. Ще спомена само, че поне на пръв поглед Oracle Total Recall е перфектното средство за тази цел. Идеята е следната:
– прави се т.нар. Flashback Data Archive, който има няколко свойства – tablespace, в който да се съхранява; време, за което да се съхраняват данните (обикновено години); евентуално, може да се зададе максимален размер:
CREATE FLASHBACK ARCHIVE recall TABLESPACE recalltbs QUOTA 10G RETENTION 5 YEAR;

След като се създаде, всеки потребител с определени права може да си включи табличките към него. Според документацията, правата се дават така:
grant flashback archive on recall to scott;

Включването на табличката към архива си го прави самия потребител scott и става така:
alter table emp flashback archive recall;

След това информация за миналото може да се получи с известния от flashback query синтаксис, примерно:
SELECT * FROM emp AS OF
TIMESTAMP TO_TIMESTAMP ('2008-11-01 00:00:00', 'YYYY-MM-DD HH24:MI:SS');

SELECT * FROM emp AS OF TIMESTAMP (SYSTIMESTAMP - INTERVAL '60' MINUTE);


До тук всичко е ОК. Както се казва – всичко е цветя и кебапчета 🙂
Забелязах, обаче, някои проблемчета и ограничения.

Първо за ограниченията. Не се поддържат таблици, които са nested, clustered, temporary, remote, или external. Също така не се поддържат таблици, в които има LONG или nested колони. До тук добре – тези неща не ме притесняват. Лошото, обаче, е, че на таблица, на която е включен flashback archive, не се позволяват доста важни DDL операции:
– ALTER TABLE statement that does any of the following:
– – Drops, renames, or modifies a column
– – Performs partition or subpartition operations
– – Converts a LONG column to a LOB column
– – Includes an UPGRADE TABLE clause, with or without an INCLUDING DATA clause
– DROP TABLE statement
– RENAME TABLE statement
– TRUNCATE TABLE statement

Особено неприятни са ограниченията, че не мога да променям структурата на таблицата или да и променям партишъните. За проект, който тепърва ще се разработва и внедрява, това прави total recall опцията почти неизползваема. И докато когато си правиш хисторизацията ръчно, можеш при промяна в таблицата да си измигрираш данните, когато използва total recall нямаш никакъв контрол.

Второто, за което искам да спомена, е как се изключва таблица от архива. Според документацията синтаксиса е следния:
alter table emp no flashback archive;

Добре, ама като го пробвах ме заплю:
SQL> alter table emp no flashback archive;
alter table emp no flashback archive
*
ERROR at line 1:
ORA-55620: No privilege to use Flashback Archive.

Ха, ядец. Оказа се, че това е недокументирана предпазна мярка 🙂

Идеята е да не може всеки потребител да си спира flashback архива. Сещам се за сериозни причини това да е така. Само дето не е документирано. Самото съобщение за грешка също не е прекалено информативно.

Оказва се, че вариантите са два. SYS (или всеки, който е sysdba) може да спира всякакви таблици от всеки архив. А за да може определен потребител да прави такива неща, трябва да му се дадат още малко права:

grant flashback archive administer to scott;

Това явно са го измислили в последния момент. Първо защото не е документирано. Освен това не е много добре измислено. По-логично би било ако се дава право на потребителя да изключва таблици от определен архив (като са правата за включване). Но това може би ще е в следващия release.

И така, още не съм решил дали да го използваме това нещо. Ако намеря начин да заобиколя ограничението за промяна на таблица, ще бъде супер. Още не съм пробвал и как се държи архива при expdp/impdp. Но за това – друг път.

В събота описах първият ми сблъсък със зимното каране. Днес беше малко по-добре. Е, карах предимно по почистени улици, но тук-там си бяха заледени. И двете ми гуми се държаха добре. Но бях мнооого внимателен.

Но всичко по реда си. Облякох си едно поларче, а върху него- лятната втеровка The North Face. И не сбърках – не ми беше студено. На главата сложих новата си каска Giro Bad Lieutenant. Наистина топли – стахотна е! Само на ръцете ми беше студено – с ръкавици Drag WindTex. Не са за зима – пръстите ми измръзнаха на 15-тата минута.

За разлика от събота, обаче, днес скоростите сдадоха багажа – особено задните. Може би това им нещо общо с миенето, което се случи вчера на байка. Още на петата минута установих, че не мога да превключвам на по-висока предавка. За това движение се разчита на пружината в задния дерайльор, жилото просто се отпуска. Точно в този момент карах из задръстването по „Александър Малинов” и не ми беше чак толкова тъжно. Всъщност по едно време се пораздвижи и успя да превключи. Но малко по-късно замръзна цялата система (около 6-та скорост) и вече не можах нито да вдигам, нито да свалям. За щастие предни дерайльор работи почти до край, та все пак имах избор в оборотите. Като цяло това не ме притеснява много, защото има спрейове за размразяване. Мисля, че с един такъв мога да закрепя нещата доста добре. Само не знам колко са агресивни, но… нямам избор.

Между другото, евалата на почистващите, улиците са наистина на асфалт. Е, поне в по-голямата си част. По краищата от към тротоарите не са точно така, но аз вече съм свикнал да съм нагъл с байка и да си карам където ми е удобно. Имаше някои улици, които са се заледили през нощта (заради топящият се вчера сняг), но явно съм му хванал цаката и нямах проблеми. Но има и една улица, която не е виждала ни снегорин, ни сол – „Проф. Георги Брадистилов” (точно покрай техническия). Там беше много весело. Може би от там не минават снегорини заради четирите легнали полицаи. Но аз бях единственото ППС, което не въртя гуми 🙂

Заслужава си да се отбележи и последния участък, при който минавам през ловния парк. Там, естествено, няма кой да почиства. Има си сняг, заледявания, има и леко баирче. И там се справих блестящо – без да превъртя гума.

Лошото е, че като цяло загубих основното предимство на идването с байка – бързината. Постепенно с навлизането ми във форма и овладяване на някаква техника бях свалил времето ми за придвижване до под 25 минути, без да се напъвам. Днес пристигнах за 50 минути, без да е имало проблеми. Може би мога да ги сваля до 40-45, но се чудя дали си струва…

Събудих се в 6:45 – точно 13 минути преди да ми звънне будилника на GSM-а. Станах и погледнах навън – не вали. Погледнах термометъра – показваше 10 градуса – навън! Измих си очите – пак толкова показва. Иха, може и да не се сбъднат заканите на всички метеоролози за злобно време. На това се надявам от 2 дена, от как Весо ми хвърли мухата да ходим с байковете из Витоша. Освен мен, на въдицата се хванаха Панев и Цвети. Уговорката е да се чуем в 8:00, и ако времето е ОК – всеки потегля. Среща на Симеоново.

Започнах да си довършвам приготовленията. Понеже никога не съм ходил с байк на „дълго“ каране, не съм сигурен какво ми трябва. Но нали доста съм тропал по баирите, още от вчера се запасих с няколко кроасана, вафли и шоколад – за енергия. Сложих в раничката и една по-дебела блузка – ние ще се топлим като въртим, ама все пак…

Бурния вятър леко ме притесняваше, но все пак ние няма да ходим много високо – обиколната алея стига до има-няма 1000 метра. Всъщност според мен вятърът не е страшен, само да не вали. Той и дъждаът не е страшен, ама разваля приятното чувство от разходката.

Приготвих малко храна за из път – 4 двойни сандвича, които да добавя към сладките запаси. Вече е 7:30, аз оглеждам байкалото. Мисля, е съм долу-горе подготвен – преди 2 дни си „обух“ стабилни гуми, а вчера си взех и топла каска – Giro Bad Lieutenant. Наколенки и налакътници си имам, раничката ми е смотана, ама за няколко часа става.

В 7:35 се случи това, от което се опасявах – заваля дъжд. При това силен. Примесен с бурния вятър, дъждът може да скапе всяка разходка. Седнах на един стол и започнах да се чудя какво да правя.

Чуденката приключи бързо – в 7:41 получих SMS от Панев:

Taka kato gledam – koi karal-karal. Nie eventualno utre, ako sme poslushni

Обадих се на всички за да потвърдя, че нещата остават за неделя, евентуално. После се съблякох и се гушнах обратно при Боби.

* * *

Към 9:30 станах и занесох на Боби закуска в леглото – така и така бях направил сандвичи, прибавих малко натурален сок и ябълка, всичко на едно подносче. Поне да не отива зян ранното ми ставане.

Температурата навън беше паднала до +5 градуса и валеше обилен сняг. Всъщност заедно с бурния вятър се получаваше много здрава виелица:

Мдааа, кой карал – карал.