Ное. 042008
 

Днес един чукундур с дърта разбрицана Лада се опита да ме свали от колелото. Изобщо не ме видя! Аз си карам направо, той завива на ляво в по-малка улица и хич не се съобразява. Едва когато набих спирачки и спрях на сантиметри от задната му дясна врата той се стресна и спря.

Прав е Стефчо, наистина на някои хора визуалния процесор не засича нищо по-малко от Камаз. Но за тоя чукундур няма какво да правя анализи, зачудих се за моята реакция.

Първо, колелото ми (което си купих на старо преди няма и месец) има долу-горе хубави спирачки и на двете оси – Magura Julie. Между другото, в начало като го взех, не спираха много хубаво. Но за няколко дни се разработиха и сега нямам никакви забележки.

Гумите ми не са много добри (старички са), но пък са доста поизтъркани, особено задната. Въпреки това, благодарение на добрата ми реакция, сблъсъка се размина.

Тъжното е, че съм свикнал да спирам със задната спирачка. Това и направих сега, инстинктивно. Подозирам, че ако хвана и двете, ще спра много по-бързо. Но някак си имам чувството, че ако спра и с предната, може да се преобърна през кормилото. За това я ползвам само от дъжд на вятър.

Та така… ще трябва да си разработвам носи инстинктивни реакции – да стискам и предната.

 Posted by at 12:18