Ное. 052008
 

И ето, сенатор Обама спечели. Браво, аз съм доволен. И аз бих гласувал за него.

Обаче… малко ми е жал за масата фанатизирани избиратели, които вярват в мантрата CHANGE. Американците (скоро) не са го закъсвали като нас и не са обръгнали от това. Сега си правя паралела, че те вярват в магическата пръчка на Барак Обама както българите вложиха всичките си надежди за добър живот към царя през 2001.

Няма магически пръчки. Няма да се усети този CHANGE, нито утре, нито другата седмица, нито другия месец. И само който мисли трезво ще усети CHANGE другата година. Масите затлъстели американци, които кризата удари най-жестоко, ще останат излъгани.

И не защото Обама е лош – напротив. Не че го познавам много, но ми вдъхва надежда. Обаче на американците приземяването им дойде много рязко и сега са се хванали за посланието CHANGE с небивала сила. Без да мислят как ще дойде тази CHANGE, без да разбират реалните измерения на възможностите за CHANGE.

Тежко е бремето на Барак Обама и не му завиждам никак. Но по-тежко е на милионите, които след като отшуми еуфорията от изборите ще се усетят, че тази CHANGE никаква я няма. „Ето, вече мина цяла седмица, месец, а промяна в джоба ми няма.„. Симеон поне си поиска 800 дни (не че и те стигат), а от Барак ще се чака CHANGE още утре.

Disclaimer: Не искам да правя връзка между политическите качества или целите на Обама и Симеон. Правя паралел само между народните очаквания…

 Posted by at 15:46