Ное. 222008
 

В късния следобед реших да изпробвам „обосновката“ – може ли да се кара. Бръкнах в шкафа и комплектовах новата ми каска със старите ми скиорски очила Bole. Сложих всички предпазни подробности, облякох едно тънко поло под якето (чувал съм, че при зимно каране, ако излезеш от вкъщи и ти е топло, значи се твърде облечен). И така, с мисълта, че съм подготвен за всичко, излязох навън:

Байкър

Още на паркчето пред блока разбрах, че колелото със зимни гуми не е като кола със зимни гуми. А задната ми всъщност не е и точно зимна. Което означава, че на лед, сняг и киша усещането е ужасно. Чувствах се невероятно безпомощен!

Няма страшно, кмета е почистил улиците. Веднъж стигна ли до улицата…

Излязох на улицата, стигнах до околомръсното и отпраших за Симеоново. Идеята ми беше да видя за колко време ще стигна от дома до центъра на Симеоново, където, евентуално, ще е сборния пункт. Много бързо разбрах, че няма да ходим никъде.

Първо, задната ми гума е наистина неподходяща. Второ, Предната ми е наистина тежка и трябва първо да и свикна. Всъщност обикновено карам на скоростите на трети оборот отпред. Сега от втори не мръднах. Трето, когато си нестабилен заради ниското сцепление, силния вятър не е най-добрият ни приятел. А да загубиш равновесие на околовръстното не е много приятно. С триста зора стигнах до отбивката за Симеоново, но завих навътре към града, си идеята да се прибера през Студентски град.

Ще кажа само, че прибирането не беше по-приятно. Това, че взе да се здрачава изобщо не ме облекчи. А, освен това старите ми калници изобщо не се справят с новите, по-широки гуми. И така, прибрах се към 17:40 и бих отбой и за утрешната екскурзия. Просто не става…

Искам на края да кажа няколко думи за колелото ми. В нито един случай не ме предаде, и въпреки… хмм… тежките условия. Скоростите (Shimano Deore XT) работят перфектно дори когато всичко се заледява. Спирачките (Maguira Julie) не ме подведоха нито за миг. Нито някоя друга част (освен задната гума, за която аз съм си виновен) ме предаде.

Ето в какво състояние го прибрах:

Байк

Байк

Байк

 Posted by at 21:39

С колело из Витоша, ама друг път

 Bike related  Коментарите са изключени за С колело из Витоша, ама друг път
Ное. 222008
 

Събудих се в 6:45 – точно 13 минути преди да ми звънне будилника на GSM-а. Станах и погледнах навън – не вали. Погледнах термометъра – показваше 10 градуса – навън! Измих си очите – пак толкова показва. Иха, може и да не се сбъднат заканите на всички метеоролози за злобно време. На това се надявам от 2 дена, от как Весо ми хвърли мухата да ходим с байковете из Витоша. Освен мен, на въдицата се хванаха Панев и Цвети. Уговорката е да се чуем в 8:00, и ако времето е ОК – всеки потегля. Среща на Симеоново.

Започнах да си довършвам приготовленията. Понеже никога не съм ходил с байк на „дълго“ каране, не съм сигурен какво ми трябва. Но нали доста съм тропал по баирите, още от вчера се запасих с няколко кроасана, вафли и шоколад – за енергия. Сложих в раничката и една по-дебела блузка – ние ще се топлим като въртим, ама все пак…

Бурния вятър леко ме притесняваше, но все пак ние няма да ходим много високо – обиколната алея стига до има-няма 1000 метра. Всъщност според мен вятърът не е страшен, само да не вали. Той и дъждаът не е страшен, ама разваля приятното чувство от разходката.

Приготвих малко храна за из път – 4 двойни сандвича, които да добавя към сладките запаси. Вече е 7:30, аз оглеждам байкалото. Мисля, е съм долу-горе подготвен – преди 2 дни си „обух“ стабилни гуми, а вчера си взех и топла каска – Giro Bad Lieutenant. Наколенки и налакътници си имам, раничката ми е смотана, ама за няколко часа става.

В 7:35 се случи това, от което се опасявах – заваля дъжд. При това силен. Примесен с бурния вятър, дъждът може да скапе всяка разходка. Седнах на един стол и започнах да се чудя какво да правя.

Чуденката приключи бързо – в 7:41 получих SMS от Панев:

Taka kato gledam – koi karal-karal. Nie eventualno utre, ako sme poslushni

Обадих се на всички за да потвърдя, че нещата остават за неделя, евентуално. После се съблякох и се гушнах обратно при Боби.

* * *

Към 9:30 станах и занесох на Боби закуска в леглото – така и така бях направил сандвичи, прибавих малко натурален сок и ябълка, всичко на едно подносче. Поне да не отива зян ранното ми ставане.

Температурата навън беше паднала до +5 градуса и валеше обилен сняг. Всъщност заедно с бурния вятър се получаваше много здрава виелица:

Зима

Зима

Мдааа, кой карал – карал.

 Posted by at 20:54