Ное. 242008
 

В събота описах първият ми сблъсък със зимното каране. Днес беше малко по-добре. Е, карах предимно по почистени улици, но тук-там си бяха заледени. И двете ми гуми се държаха добре. Но бях мнооого внимателен.

Но всичко по реда си. Облякох си едно поларче, а върху него- лятната втеровка The North Face. И не сбърках – не ми беше студено. На главата сложих новата си каска Giro Bad Lieutenant. Наистина топли – стахотна е! Само на ръцете ми беше студено – с ръкавици Drag WindTex. Не са за зима – пръстите ми измръзнаха на 15-тата минута.

За разлика от събота, обаче, днес скоростите сдадоха багажа – особено задните. Може би това им нещо общо с миенето, което се случи вчера на байка. Още на петата минута установих, че не мога да превключвам на по-висока предавка. За това движение се разчита на пружината в задния дерайльор, жилото просто се отпуска. Точно в този момент карах из задръстването по „Александър Малинов” и не ми беше чак толкова тъжно. Всъщност по едно време се пораздвижи и успя да превключи. Но малко по-късно замръзна цялата система (около 6-та скорост) и вече не можах нито да вдигам, нито да свалям. За щастие предни дерайльор работи почти до край, та все пак имах избор в оборотите. Като цяло това не ме притеснява много, защото има спрейове за размразяване. Мисля, че с един такъв мога да закрепя нещата доста добре. Само не знам колко са агресивни, но… нямам избор.

Между другото, евалата на почистващите, улиците са наистина на асфалт. Е, поне в по-голямата си част. По краищата от към тротоарите не са точно така, но аз вече съм свикнал да съм нагъл с байка и да си карам където ми е удобно. Имаше някои улици, които са се заледили през нощта (заради топящият се вчера сняг), но явно съм му хванал цаката и нямах проблеми. Но има и една улица, която не е виждала ни снегорин, ни сол – „Проф. Георги Брадистилов” (точно покрай техническия). Там беше много весело. Може би от там не минават снегорини заради четирите легнали полицаи. Но аз бях единственото ППС, което не въртя гуми 🙂

Заслужава си да се отбележи и последния участък, при който минавам през ловния парк. Там, естествено, няма кой да почиства. Има си сняг, заледявания, има и леко баирче. И там се справих блестящо – без да превъртя гума.

Лошото е, че като цяло загубих основното предимство на идването с байка – бързината. Постепенно с навлизането ми във форма и овладяване на някаква техника бях свалил времето ми за придвижване до под 25 минути, без да се напъвам. Днес пристигнах за 50 минути, без да е имало проблеми. Може би мога да ги сваля до 40-45, но се чудя дали си струва…

 Posted by at 10:40