Дек. 212008
 

Явно възрастта от 4 години е много бурна за развитието на едно дете. Не мога да знам какво става „under the hood“. Но външно промените са сякаш много резки. Първо се появи промяна в рисуването – сякаш за ден-два премина от безсмислени драсканици към нещо смислено.

Тази вечер ме шашна с конструктура. До скоро се затрудняваше да направи нещо стабилно с кубчетата сама. Тази вечер, съвсем сама и без никой да и казва какво да прави, Ирина е съчинила това:

towers

Парчетата са сортирани по цвят и по големина, и са наредени доста високо. Освен това върху тях има и „екстри“ – знак, че целта наистина е конструкцията да бъде колкото се може по-висока.

 Posted by at 23:45
Дек. 212008
 

Целият свят реве, че Microsoft правят калпав софтуер. Не мога да оборя това твърдение (в моята област са много зле), но искам да ги похваля за хубавия хардуер.

Февруари си купих безжична клавиатура Microsoft Wireless Laser Keyboard 6000 v2.0 и мишка Microsoft Wireless Laser Mouse 5000 V1.0 (review). Честно казано, доста са удобни и здрави. Между другото, повечето клавиатури на MS имат някаква супер смотана подредба на клавишите вдясно от Enter, но 6000 v2.0 си е стандартна.

Освен удобството, което е абсолютно субективно искам да кажа и един съвсем обективен плюс за комплекта. Батериите на клавиатурата са 2хАА и още не са свършили. Батериите на мишката (също 2хАА) свършиха вчера. Това са 11 месеца! За безжична мишка това е адски много. Вярно, това е на домашния ми компютър, на който не работя по цял ден. Но всяка вечер си цъкам, понякога и на игрици, по няколко часа.

* * *

Събота, преди 1-2 седмици. Ставаме мързеливо към 9:30 и се оказва, че няма вода. Ядец. Предположих, че има авария и в проява на висш оптимизъм заредих сайта на „Софийска вода”. Там, където трябва да са описани текущите спирания на водата, нямаше никой (каква изненада). Но преди да съм се отказал видях вдясно с големи цифри да пише 812 21 21. Телефон за контакти. Ти луд ли си? В събота по никое време… Все пак звъннах и влязох в телефонното меню. Още първата точка е „За аварии и текущи спирания на водата натиснете 1”. Натиснах и – о, чудо! – една лелка (на запис!) ми каза, че поради авария пред блок еди-кой-си няма да има вода в квартала от 9 до 16 часа. Някой си е играл да го запише и да го пусне, при това в събота сутринта!

И за да бъде хвалбата още по-гръмка, ще кажа, че водата наистина дойде около 16 часа. Бравус!

* * *

Същата събота (преди 1-2 седмици). По обяд ми се налага да изпратя спешно пари до майка ми. Малко банки работят в събота, но реших да ги пусна през ДСК Директ, а те ще си пристигнат в понеделник. По принцип съм доста доволен от онлайн услугата, когато работи. Понякога е малко бавна, понякога – доста, а се случва (рядко) и съвсем да не работи. Но през повечето време е ОК.

Та влизам аз, нацъквам каквото трябва и натискам бутончето за потвърждение. Греда – изтекъл ми е сертификата. Въй, какво да правя… Хич не ми се излиза да търся работещ банков клон в това смотано време.

Вдъхновен от сутрешните ми успехи със „Софийска вода” реших да се обадя на ДСК (0700 10 375). Звъннах и о, чудо! Някаква учтива кака ми вдигна, изслуша ме и ме преведе през процедурата за получаване на нов сертификат. Няма и 5 минути по-късно си подписах превода с новия сертификат. И това в събота по обяд!

Животът е хубав, ако не се фокусираш само в гадостите в него…

 Posted by at 20:07

„Feature“ в Oracle 11g

 Общи  Коментарите са изключени за „Feature“ в Oracle 11g
Дек. 182008
 

Стига съм писал за бъгове, нека ви разкажа за един „feature“. Нали знаете старата приказка: ако един bug е описан в документацията, той е feature. Та така, аз съм убеден, че това го пише някъде…

Преди известно време имахме проблем със странно разкачащи се сесии. И като всеки хитър админ, аз реших да пусна trace на клиента, за да видя какво се случва преди да дропне връзката. Настроих си sqlnet.ora както пише по дебелите книги:

TRACE_LEVEL_CLIENT = ADMIN
TRACE_UNIQUE_CLIENT = on
TRACE_DIRECTORY_CLIENT = C:\trc

Пуснахме application server-а и аз зачаках да се случат някакви логове в C:\trc. И чаках… и чаках… А те нe се случваха. Трябва да ви кажа, че бая си поиграх да си търся грешката в настройките. Правих ги ръчно, копирах ги от разни статии, настройвах ги през netmgr… Не трейсва и това е!

Голяма мъка, честно.

Отново ми замириса на буболечки и реших да потърся в metalink. Греда – аз, поне не можах да намеря описание на това състояние. Реших, че има някаква тотална буболечка, която спира трейсинга на 11.1.0.6 клиента. Бях на път да пачвам клиента, когато нещо ме загложди и започнах да ровя за трейсове на друго място, поне да напише грешка какво не му харесва. Пуснах да търся всичко пресни файлове на диска и нещеш ли…

…намерих моите не-случващи се файлове в C:\Documents and Settings\$USERNAME\Oracle\oradiag_$USERNAME\diag\clients\user_$USERNAME\host_1051705553_11\trace

Mоже ли такава простотия? Аман от тоя ADR… Още като сложиха recycle bin в Oracle 10g усетих, че заприличва на windows. В 12g сигурно ще ми сложат data файловете в My documents!

 Posted by at 18:02

Импровизация

 Общи  Коментарите са изключени за Импровизация
Дек. 172008
 

Прибирам се тази вечер с байка и минавам през детската градина да взема Ирина. Обаче навън вали, а нямаме чадър…

Няма проблем. Аз имам яке с мембрана. Веднага уредих детето да не се мокри:

Голямото яке

:))

 Posted by at 19:40

Бъг в Grid Control Agent 10.2.0.4

 Общи  Коментарите са изключени за Бъг в Grid Control Agent 10.2.0.4
Дек. 172008
 

Че и в 10.2.0.5. Настъпихме го наскоро. За какво става дума:

Преди 2 седмици, след дълга подготовка (разбирай: помотване), решихме да си пачнем Grid Control-а до 10.2.0.4 (последния наличен към момента). Речено-сторено. Съборихме го и за няма и ден го ъпгрейднахме целия. И така и така сме почнали със зловещите дела, хрумна ми да пачнем и агентите. Това го правим в пълен разрез с правилото „щом работи – не го пипай“. Ама нали си нямаме много работа…

Като се сетих за „щом работи – не го пипай“, да кажа – вярно е. За пореден път се уверих. За начало пачнахме един от по-небрежните сървъри, който не е много натоварен. Пача си мина като по дебелите книги, всичко изглеждаше добре. Обаче няма и половин час след това Станко забеляза, че процесорът е ударил платото на 100%. А то това сървърче, горкото, няма много вътък – 2 GB памет и само един процесор.

Зоркото наблюдение и ровене из логове и performance статистики показа, че един процес с коварното име PERL.EXE се събужда на всеки 15 минути и почва да яде 100% CPU. И така за около 13 минути 🙂

Не стига това, ами постепенно се назобва и с около 1.1 GB памет, т.е. системата започва да swap-ва брутално и да се бави още повече. С ProcessExplorer успяхме да установим, че тоя perl в момента изпълнява скрипта PARSE-LOG1.PL. Пуснах един service request към Oracle и от там ме успокоиха, че съм настъпил бъг 7427555. Освен това „This bug is closed as duplicate of Bug 6691174 which is inernal bug can not view through metalink“. Решение се очаква в пачсет 10.2.0.6 (шест! скоро се очаква да излезе 10.2.0.5!). Оправия, в момента, няма: „Even if we log a backport request for 10.2.0.4 GC, They will not issue any patch because still the DEV team is working on that.“

Все пак има начин да се избегне ефекта, макар и временно. Трябва да се махнат всички „по-големички“ log и trace файлове от всички наблюдавани orace_homes (включитено и home-а на агента, аз там имах най-големите тлъстотии). След като отрязах всичко по-голямо от няколко мегабайта, нещата потръгнаха. Сега скрипта си минава за секунди. Естествено, логовете постоянно растат и ще им трябва периодично подкастряне…

(Това временно решение ми напомня за една мъдра мисъл относно Windows: „Преинсталирането на Windwos е като размразяването на хладилника. Помага, ама за малко“)

Досещате се, че ще си стоя на 10.2.0.3 агенти навсякъде поне до излизането на 10.2.0.6. На злощастния сървър му предстои изтриване на агента и инсталиране на стария.

 Posted by at 16:02
Дек. 172008
 

Аз не съм кулинар, за това не поствам рецепти в блога си. За това пък Боби е способна на чудеса в кухнята. Жалко, че няма блог. Още помня как спаси един мой провал само с една сметана.

Вчера следобед ме ръчкаше да си кажа какво ми се яде за вечеря. Аз по принцип не уважавам манджи без мръвка, но обикновено предпочитам пилешкото. Вчера, обаче, ми се дояде свинско и направих кратък рисърч в гугъл. Избрах си нещо на пръв поглед не-много-сложно, но пък интересно: Свинско с кисело мляко. Да, точно така, не е грешка – слага се кисело мляко, а не кисело зеле. Боби веднага се нави и го сготви.

След това начало на статията няма нужда да пиша колко прекрасно се беше получило. Но тук идва момента да напомня колко е тъжно, че тя няма блог (поне кулинарен). Защото както и подозирах, не се стърпя и мод-на рецептата по странен начин. Примерно настърга вътре някакъв корен, който ми замириса на лимон (после каза, че било пресен джинджифил). Не знам дали не е слагала и нещо друго.

И сега… няма как да кажа, че рецептата тук е добра или лоша. Мога само да се хваля, а вие можете да ми завиждате колкото си искате. Защото наистина беше чудесно.

п.п. Разбрах, че е сложила и малко захар за да не стане много кисело от доматите и млякото.

 Posted by at 12:37

Data Guard Support for Heterogeneous Configuration

 Useful links  Коментарите са изключени за Data Guard Support for Heterogeneous Configuration
Дек. 162008
 

Ако се налага да пуснете DataGuard Между различни платформи, тук са описани валидните комбинации:

Note:413484.1 Data Guard Support for Heterogeneous Primary and Standby Systems in Same Data Guard Configuration

Примерно от версия 10g се поддържа Primary база на Microsoft Windows (x86) да се резервира с Phisical Standby БД на Microsoft Windows (x86), Microsoft Windows (64-bit Itanium), Microsoft Windows (x86-64) и Linux x86.

 Posted by at 17:24
Дек. 162008
 

Преди седмица инсталирах 11.1.0.7 на една development база, с идеята после да го сложа и на тестовата по същия проект. Обаче на тази база се завихриха едни ora-600 грешки, които не успях да оправя навреме и закъснях с пачването на тестовата.

Днес претаках едни данни от development базата (11.1.0.7) в тестовата (11.1.0.6). Естествено, според принципа на Oracle „няма скука тука“, нещата не станаха много лесно. Импорта гръмна със следната грешка:

impdp system@XXXX schemas=XXXX directory=DATA_PUMP_DIR dumpfile=ESODPL_NEW_16122008_2.DMP

Import: Release 11.1.0.6.0 - 64bit Production on Tuesday, 16 December, 2008 9:08:34

Copyright (c) 2003, 2007, Oracle. All rights reserved.
Password:

Connected to: Oracle Database 11g Enterprise Edition Release 11.1.0.6.0 - 64bit Production
With the Partitioning, OLAP, Data Mining and Real Application Testing options
ORA-39002: invalid operation
ORA-31694: master table "SYSTEM"."SYS_IMPORT_SCHEMA_01" failed to load/unload
ORA-02354: error in exporting/importing data
ORA-02373: Error parsing insert statement for table "SYSTEM"."SYS_IMPORT_SCHEMA_01".
ORA-00904: "ORIGINAL_OBJECT_NAME": invalid identifier

Веднага се усетих, че може да не му харесва версията. Със старите exp/imp беше относително лесно – пускаш exp от компютър, на който има по-старата от двете версии и всичко заспива. Сега, обаче, expdp и impdp са само клиенти, а самия експорт се прави от database сървъра. За такива случаи има предвидена клаузата version:

expdp system@XXXX schemas=XXXX directory=data_pump_dir dumpfile=esodpl_new_16122008_3.dmp version=11.1.0.6

Да, обаче… греда. И наистина, би било много лесно ако всичко просто си работи. Усетих миризмата на буболечки и реших да потърся какво пише по въпроса в MetaLink. Не ми отне много време да намеря Note:752374.1 „11.1.0.6 Datapump Import of an 11.1.0.7 Dump Fails With ORA-904 „Original_object_name“. Причината е много близа до това, което предположих:

This is caused by Bug 7590679.
The „ORIGINAL_TABLE_NAME“ column was introduced in 11.1.0.7 by the fix for unpublished Bug 5955150.

This issue reproduces when importing an 11.1.0.7 dump file into 11.1.0.6.

Bug 7590679 is currently being worked by Development who needs to decide between:
– a/ the target (11.1.0.6) also needs the fix from unpublished Bug 5955150.
In that case, One-off patches may be created later.
– b/ or whether 11.1.0.7 should be capable of creating a Dump files compatible with 11.1.0.6

Решението, обаче, не ме изкефи:

Having both source and target on 11.1.0.7 will avoid this issue.

To avoid this error, apply our 11.1.0.7 patchset also on the target database.

В момента не мога да скоча и да пачвам тестовата система, трябва да изчакам поне до вчерта. За това пробвах друго решение. Експортирах за най-старата версия, която се поддържа:

expdp system@XXXX schemas=XXXX directory=data_pump_dir dumpfile=esodpl_new_16122008_4.dmp version=10.1

Dump файла стана около два пъти по-голям. Но важното е, че импорта мина. Това решение ми се струва по-лесно, макар да има и странични ефекти.

Поздрави 🙂

 Posted by at 10:59
Дек. 042008
 

Излязох от офиса към 18:15 и бях неприятно изненадан – валеше дъжд, и то доста силен. Но пък да не съм от захар да се стопя… само сложих качулката върху каската (за да не ми влиза вода във врата) и подкарах байкалото.

След десетина минути (или след ~2 километра) успях да се измъкна от облака. Убеден съм, че по това време под якето бях сух (още карам с ветровката на The North Face). Продължих си безгрижно, докато не стигнах до следващото препятствие – една доста разкаляна пътечка, дълга около 100 метра, точно на леко изкачване. В калта е малко гадно да се кара, пък и калниците ми са твърде тесни за новите ми гуми. Но и без това целият ми гръб беше кален от пътя, а и с поднасянето се справих, няма проблвем.

Когато стигнах до Младост 2 дъждът постепенно се усили. Аз продължих да не се притеснявам. Минах покрай сервиза на Дженко да го питам дали ми е намерил някакви по-широки калници. Слязох от байка и изчаках малко, че беше зает. Но докато го питам се оказа, че седалката ми е вир вода. Изобщо не бях осъзнал колко се е засилил дъждът. Оказа се, че все още няма калници за мен. Продължих нататък.

Всъщност в един момент спира да ти прави впечатление. И друг път съм го изпитвал. А и аз бях добре облечен. Каската помага доста и при дъжд – най-неприятно ми е да ме вали по главата. Когато съм с каска (и качулка върху нея), главата ми остава суха, както и врата ми. Водата минава далеч от очите ми и не ми пречи да гледам, съответно да карам. Даже е някак приятно – да гледам как водата капе на сантиметри от очите ми. Почти сякаш съм на сухо зад прозореца и гледам как водата капе от покрива…

Но всичко си има граници. Dancing in the rain настроението – също. На около километър от дома нещата изведнъж станаха брутални. Поройният дъжд бе зловещо подкрепен от бурен вятър. В началото беше е попътен – добре. Толкова беше силен, че не се налагаше да въртя педалите. След трийсетина метра се обърна насреща и стана неприятно – сякаш се изкачвам по стръмно нагорнище. Освен това набиваше дъжд в очите ми, така че трябваше да навеждам глава и да гледам само на метър пред гумата. Минах така десетина метра. После вятъра излезе от дясно. Имах чувството, че ще загубя равновесие и карах съвсем бавно.

И след като демонстрира всичките си възможности, господарят на ветровете загуби търпение и започна да си играе съвсем произволно с посоките. Това беше много изморяващо, бях ужасно напрегнат и се движех супер бавно. Почти не забелязвах минаващите край мен коли. Бях толкова фокусиран в чистата идея да усетя всяка промяна на вятъра и да запазя равновесие, сякаш бях сам на този свят. Дори дъждът се превърна в нещо далечно, нещо, което ме дразни леко, но само толкова. Всичките ми мисли бяха адски фокусирани върху равновесието. С периферното си съзнание отбелязах няколкото светкавици и в главата ми прескочи една заблудена мисъл – защо не са по-чести, толкова хубаво осветяват, всичко става като ден.

Минах така около 50 метра. И тогава положението наистина се смарангяса. Поривите на вятъра станаха ураганни, усетих, че нямам шанс. Спрях, но дори и да седя беше трудно. Инстинктивно се скрих зад един паркирал бус. Наистина беше ужасно! Когато поривите поотслабнаха (т.е. можех да вървя), продължих пеш. Минах двайсетина метра и пак се наложи да се покрия. Този път най-подходящото скривалище беше някакъв паркирал джип – нямаше нищо по-голяма наоколо. Седях там, около 2-3 минути, наведен, подпрян на колелото, докато вятъра падне до по-поносими нива. Тогава пресякох булеварда и продължих пеша. Имах по-малко от километър. Шмугнах се между блоковете и силата на вятъра отново падна до ниво, на което може да се кара. И така, аз се качих пак на байка (седалката била мокра ли? Ха-ха-ха). Всъщност, почувствах се щастлив по някакъв странен начин. Щастлив от това, че се движа под проливен дъжд и не ми пука. Замислих се колко неприятно би звучало ако го разкажа, или ако някой ме види. А всъщност не беше ужасно – не и след като вятъра поутихна.

Ние, хората, сме много по-здрави от колкото си мислим. Олеле, навън вали, как ще изляза, нямам чадър… Наистина няма нищо страшно в това да те навали дъжд, пък бил той пороен, ако можеш после да се прибереш, да вземеш един топъл душ и да облечеш сухи дрехи. Няма нищо страшно в това да се понамокриш – вярвайте ми, човешката кожа е по-водоустойчива и от най-добрите нещо-тексови мембрани. Вятъра набута студена вода в обувките ми – иначе и те с мембрана – и краката ми се намокриха. Чудо голямо! Щом си имам къде да се прибера, щом има кой да ме посрещне в топлото вкъщи – и най-големия дъжд на света не е страшен.

* * *

Колелото вече е изсъхнало. Якето ми – също. Гащите ми ще бъдат сухи до утре. И остава спомена, който споделям с вас.

 Posted by at 22:53