Февр. 262009
 

И така, от първата част стана ясно, че искам да получа много точно колко време е отнел даден процес, като имам дата на започването и завършванвето му. Първия интересен момент, за който се сетих е какво правим при промяната на часовника през пролетта и есента (т.нар. DST). За щастие Oracle се справя автоматично с този проблем когато се използва „TIMESTAMP WITH LOCAL TIMEZONE“ (TSLTZ) (metalnik note 359119.1).

Понеже ми е много лесно да работя с тип DATE (там нещата са много прости), отначало си направих една функция, която да превръща подадените и TSLTZ в DATE и после – както си знам. Когато се извадят две DATE полета, резултата е дробно число, което се обаработва много лесно: цялата част е разликата между двете дати в дни, а дробната – в части от деня. Т.е. ако умножа (datе2 - datе1) * (24 * 60 * 60), получавам точно разликата в секунди.

Тук има две подробности: първо, така губим точността до секунда и второ, губим DST информацията. С второто се справих като нормализирах TSLTZ до гринуичко време преди да ги обърне в тип DATE:

create or replace function ts_diff_to_second(t1 in timestamp, t2 in timestamp) return number is
-- Gives the difference, in seconds, between 2 timestamps
-- Created by yavor Ivanov
 dat1 date;
 dat2 date;
 utc_t1 timestamp;
 utc_t2 timestamp;
 res number;
begin
  -- first we convert the timestamps to GMT to prevent DST problems
  utc_t1 := SYS_EXTRACT_UTC(t1);
  utc_t2 := SYS_EXTRACT_UTC(t2);
  -- then we convert the timestamps to dates, so we can easily substract them
  dat1 := utc_t1;
  dat2 := utc_t2;
  -- now we substract and convert to seconds
  res := (dat2-dat1)*24*60*60;
  return(res);
end;

До тук добре. Тази функция работи много хубаво и за повечето практически случаи е достатъчна. Обаче в нашата система доста неща се случват за периоди, по-малки от една секунда. За това задълбах в аритметиката на TSLTZ.

Когато се извадят две TSLTZ полета, резултата не е число, а е от изкелиферчения тип INTERVAL DAY TO SECOND. Характерното за този тип е че ако не си му свикнал, е трудно да боравиш с него 🙂

Първо да видим как изглежда резултата:

SQL> select send_time - receive_time Total_time
  2    from documents_proba
  3  where idDocument = 4379451;
 
TOTAL_TIME
-------------------
+000000000 00:00:05

Това идва да ни каже, че между пристигането и изпращането на този документ са минали +000000000 дни, 00 часа, 00 минути и 05 секунди. Първото, което прави впечатление тук е, че пак ни няма милисекундите 🙁

Втори опит:

SQL> select to_char(send_time - receive_time, 'FF') Total_time
  2    from documents_proba
  3  where idDocument = 4379451;
 
TOTAL_TIME
---------------------------
+000000000 00:00:05.828000

С това заклинание видяхме четири неща:
– частите от секундата си ги има, не са изгубени
– при първия пример oracle даже не си играе да закръгля, а направо отрязва частите от секундата (5.828 става на 5)
– to_char работи (долу-горе) и за INTERVAL, макар в документацията да не е описано как
– FF, което във форматирането на to_char би трябвало да връща само частите от секундата, наистина ги показва, но показва и всички друго

Тук някой може да си помисли, че съм тръгнал да parse-вам този резултат. Но истината е, че има и по-лесен начин. Има една функция EXTRACT, която със своя странен синтаксис ни позлвоява да получим части от interval (или друг тип) променлива.

Ето следващия пример:

SQL> select extract(second from send_time - receive_time) Total_time
  2    from documents_proba
  3  where idDocument = 4379451;
 
TOTAL_TIME
----------
     5,828

Както виждате, синтаксиса наистина е… абе нека го кажем „новаторски“. Вместо прости параметри функцията поема нещо като команда на английски – в случая извади_ми(секундите от този_израз). Ето още няколко красиви приемра от документацията:
EXTRACT(month FROM order_date)
EXTRACT(YEAR FROM TO_DATE(hire_date, 'DD-MON-RR'))
EXTRACT(TIMEZONE_REGION FROM TIMESTAMP '1999-01-01 10:00:00 -08:00')
EXTRACT(DAY FROM (SYSDATE - order_date) DAY TO SECOND )

И така… щастлив, че вече си имам секундите, настъпих следващата мотика. Ако интервала между двете TSLTZ полета е, да кажем, 02:34:12.323 (т.е. 2 часа, 34 минути и 12.323 секунди), extract(second from …) ще получим само секундите, т.е. 12.323. А това не е добре. За това функцията трябва да взема дните, часовете и минутите и да ги умножава по каквото трябва. В крайна сметка се получи следната функция:

create or replace function ts_diff_to_second2(t1 in timestamp, t2 in timestamp) return number is
  -- Gives the difference, in seconds and up to milisecond, between 2 timestamps
  -- Created by yavor Ivanov
  dif INTERVAL DAY TO SECOND;
  res number;
begin
  -- get the difference
  dif := t2 - t1;
  -- convert every element to seconds
  res := extract(day from dif) * 24 * 60 * 60;
  res := res + (extract(hour from dif) * 60 * 60);
  res := res + (extract(minute from dif) * 60);
  res := res + extract(second from dif);
  return(res);
end;
 Posted by at 14:02

А колко време мина?

 Общи  Коментарите са изключени за А колко време мина?
Февр. 262009
 

Покрай проекта за електрическото правителство витае въпроса за отговорността на ЕСОЕД за обработката и доставката на съобщенията документите, които пренася. Тук има две противоречиви изисквания. Първото е, че трябва да прекараме всички документи достатъчно бързо. Има определен интервал, в който можем да доставяме даден документ. Ако изтече, т.е. не успеем да го доставим, се случват лоши неща. Второто е една… хм… интересна закачка, заложена в чл. 18 от наредбата за ЕСОЕД и тълкуването му от МДААР, която не искам да коментирам.

Както и да е. В тази връзка имплементираме в системата много точно отчитане на времето. Първо, часовниците на всички сървъри са синхронизирани адски точно благодарение на СОЕВ – системата за отчитане на единно време, доставена от HP. После, много точно записваме кога един документ е постъпил в ЕСОЕД и кога сме успели да го изпратим (задължени сме по чл. 41 от наредбата). Освен това пазим и кога сме приключили с всички обработки, за да е ясно колко време документа се е бавил при нас и колко сме се опитвали да го изпращаме.

Tова е идеален пример за фундаменталната формула от теорията на опашките
R = S + W
където:
R е времето, което един документ прекарва в ЕСОЕД (response time);
S е времето, което е необходимо на ЕСОЕД за да обработи документа (service time);
W е изчакването на опашката за изпращане (queueing delay).
И докато ние правим всичко възможно да намалим S, ще се окаже, че за някои системи W е далеч по-голямо и в резултат някой може да обвини нас за голямото време R без да сме виновни.

За да запишем максимално точно всеки един момент, аз направих в БД полета от тип TIMESTAMP(6) WITH LOCAL TIME ZONE. Избрах типа TIMESTAMP, защото DATE има точност само до секунда (през нас могат да минават доста документи в една секунда). Така в БД имаме възможност за запис на микросекунди (това е една милионна от секундата). За сега сървърите ни са под Windows и часовника дава само милисекунди, но аз мисля в перспектива… 🙂

Хм. Това въведение в проблема стана твърде дълго. За това ще опиша проблема и решението в следващия пост. Stay tuned!

 Posted by at 11:40