Мар. 312009
 

Един коментар относно вчерашните ми постинги много ме подпали и искам да разпиша какво мисля по въпроса. Може да не съм прав, но това е моя блог и в него изразявам моето мнение. А мнението ми е следното:

Абе пич, ти нещо не си в час. Бачкаш в една фирма, където лошото отношение към служители, ниското заплащане, overtime, са всеизвестни – виж тук -> http://www.bgrabotodatel.com/company.php?id_firm=258. Има 360 мнения с оценка -799, една от най-ниските, която съм виждал! Ако бяха 2, 3, 10, 20, 50, бих се замислил, ама 360! Триста и шестдесет!

Petur, я ми кажи ти работил ли си в Стемо, или само си говориш? Щото ако си работил тук, очаквам да разбера какво, конкретно, те е ужасило чак толкова. А ако не си – ами к’во да ти кажа, не всичко в bgrabotodatel е чиста истина. Най-малкото там по традиция пишат предимно недоволните. Пък и в такъв сайт никой не се стреми към обективност. Както, между другото, и аз не претендирам за обективност в моят блог – особено по тази тема. Аз изказвам личното си мнение.

Има и още нещо. Повярвай, брато, няма перфектна фирма. Навсякъде има кусури. И тук има – не отричам. Даже са много. Но щом си служител, където и да е това, ще се налага да търпиш кусурите. За сметка на това, което ти харесва – било то заплащане (разбирам, че това е най-важното за теб), атмосфера, екип, работа, социални придобивки и т.н. Всичко е въпрос на компромис. Няма перфектна фабрика – никъде. Ако не ти харесва, напускаш и си търсиш късмета на друго място.

А има и още една възможна реакция. Ако не ти харесва нещо – опитай се да го промениш. През изминалите 10 години средата, в която работя, се е променила доста. Частично и заради мен. В Стемо има много добра йерархия, но има заложен механизъм, чрез който можеш да си изкажеш мнението директно пред собствениците на фирмата (БД „Моето мнение“ в Лотус). И, повярвай ми, те се вслушват. Използвал съм този механизъм, наистина работи. Естествено, не всичко може да стане както ти се иска. Такъв е живота.

Ти наред ли си – да работиш по цял ден, цяла нощ, че и да си горд с това. На това му казват робски труд…Чувал ли си, че почивните дни се изплащат по 1.5 коефициент?

Знаеш ли, пич, тук всъщност извънредния труд се заплаща. Поне при мен, в екипа, в който работя. Ти чувал ли си, че съгласно чл. 262 на КТ извънредния труд се заплаща както следва:
– 50 на сто – за работа от понеделник до петък;
– 75 на сто – за работа събота и неделя;
– 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;

Знаеш ли колко е улеснена процедурата за отчитане на извънредния труд при нас? Това го няма никъде на друго място!

Ти сам каза, че си щял да напускаш 2006. Е, да, омръзнало ти било. Ала-бала. Ако вземаше хубава заплата, щеше ли да ти омръзне? За опитен DBA, между 4к и 5К нето. В София. Ако имаш малко самоуважение, се махай оттам и си намери нормална работа! Да има ги – “само” по 40 часа на седмица. Бонуси. 13-та заплата. Други..

Бате, защо си мислиш, че заплатата е единствената мотивация? От къде знаеш ти каква заплата вземам аз? А знаеш ли колко бонуси вземам? Не знаеш.

Ти работил ли си някога 7 години по един проект?

Заплатата не е някаква самоцел. Естествено, с натрупания в Стемо опит, няма да тръгна да работя за 500 лева. Но отвъд нивото на комфорт, което сам си поставям, заплащането става второстепенно. Б̀оли ме фара, че някъде може да вземам 20-30-50% повече, ама ще имам, примерно, шеф-комплексар и колеги-тарикати, или ще работя някаква скучна монотонна и затъпяваща работа. За ме е важно работата да ми харесва, да има предизвикателства, колегите да са точни, шефа – тоже. В такъв случай съм готов на много компромиси в заплащането. А всъщност аз вземам и добра заплата и доста бонуси 🙂

В крайна сметка, човек си избира какви компромиси да прави. Това важи и в работата, и в любовта, и в приятелството… В живота няма абсолютно удовлетворение. И дори и в криза, ако не ти харесва работното място, никой не може да те спре да го смениш. А дори и без криза, ако ти харесва… стоиш 🙂

 Posted by at 9:38