Posted in Oracle on Aug 10th, 2009
Лятото е в разгара си, и ако искам то да свърши, то е само за да дойде по-скоро есенния семинар на БГПО. А той е толкова далече…
Преглед на имената от супер-ранно-предварителния списък тук показва стабилно присъствие на хард-лайнери (за какъвто се имам и аз). Но този път едно име направо ме втрещи: Anjo Kolk, Owner, Miracle Benelux, Oracle - Google integration.
Anjo Kolk! Човекът, който измисли YAPP и показа на света как трявба да се гони performance в Oracle. Неговият YAPP метод (Yet Another Performance Profiling Method) е една от основните разлики межу Oracle и другите СУБД.
Anjo е работил 16 години в Oracle, при това доста време в Oracle Server Performance Group. Между другото, в Oracle той е работил и по интеграцията на БД с големи ISV като Amdocs (примерно) и е ходил при много телеком клиенти като NTT Docomo (примерно) 
. След като напуска Oracle, Anjo работи в Precise Software, Veritas Software и Symanctec, а напоследък си е сам шеф в Miracle Benelux, където, предполагам, другарува с Mogens Nørgaard. Покрай другото Anjo (заедно Mogens Nørgaard и други добри хора) е и един от основателите на The Oak Table Network.
Read Full Post »
Posted in Oracle on Aug 10th, 2009
Задачката е следната:
Близо до офиса има една кръчма (още се спори дали се казва “Дупката” или “Гнусното”). В нея влизат и излизат много хора. Понеже е доста голяма, има си регистър на влизащите и излизащите. В основната таблица (покрай другото) има и колонки time_in и time_out, които показват даден човек кога е влязъл и кога е излязъл. Ако се случи да дойде втори път (което е съвсем възможно, предвид че въпреки гадната обстановка, в Дупката готвят много вкусно), просто се вкарва нов запис.
Шефа на Дупката обича да знае разни неща. И като човек, обичащ да знае разни неща, иска да знае в кой момент от денонощието има най-много хора в кръчмата, и като цяло как се движи натоварването. Но понеже заведението е наистина голяма, няма начин някой да седи и д брои - трябва да се използват записите в таблицата. Въпреки че Дупката работи денонощно, натоварването е променливо.
В таблицата има около 500-600 хиляди записа на ден. Естествено, използва се partitioning, за да бъде управляем обема.
Ще представя един вариант, както и част от пътя, по който стигнах до него. Естествено, приемам всякакви предложения. Подозирам, че все някой е решавал такава задачка преди мен и аз сега откривам топлата вода.
Aко ти е интересно, чети нататък…)
Read Full Post »
Posted in Лични on Aug 3rd, 2009
Миналата седмица разпускахме само на 30-40 километра от Добринище и успях да прикоткам моите жени да се разходим до Безбог. Ех, баирче, баирче…
Пътя до хижа Гоце Делчев изобщо не е такъв, какъвто го помня. Вече е новичък, няма ями, за дупки да не говорим. Път като слънце. За това без проблем стигнахме до долната станция на лифта. Там предстоеше на Ирина да се запознае за първи път с “летящите пейки”. Малко се притеснявах да не се стресира. Нищо подобно - много се изкефи
И така, ето моите жени до безбожкото езеро:
Винаги се кефя да снимам хижата от тази позиция. Изглежда сякаш е на края на света…
Подминахме езерото и започнахме изкачване на Безбожкия превал. Което нямаше как да направим без да се подкрепим с вафли:
Ето така изглежда превала в най-високата си част:
От другата страна минахме още толкова път пеша, преди да спрем за похапване.
Aко ти е интересно, чети нататък…)
Read Full Post »
Posted in Общи on Aug 3rd, 2009
Миналата седмица ходихме семейно да отпуснем в хотел Делта, край Огняново. Хотелът е много хубав. Намира се малко трудно, дори и с толкова табели. Първата важна отбивка е от Добринище в посока Гоце Делчев, в село Господинци. Там се завива на ляво по един селски път, голяма част от който е в отлично състояние. Само тук-там има дупки, но пък са големи. Минава се през самото село Огняново, и след края на селото има един мост и десен завой, след който започва село Марчево. Точно слeд този десен завой “пътят” за хотел Делта се намира силно вляво. Дано съм го описал добре и съм бил полезен.
И така… плюсовете на хотела са много. Хотелът всъщност е четири относително кокетни сгради по 3-4 етажа. Стаите са големи. За пръв път ми се случва аз да мога да легна на леглото и на право, и напреки, без да ми висят краката . Има прилична баня с вана. Басейна е доволно голям с хладка вода; има и детски, с по-топла вода и нещо като джакузи - кръгло басейнче с диаметър 3-4 метра, пълно с много топла вода и дълбоко колкото да седнеш спокойно на дъното. Край басейна има много паркоместа, полянки за шезлонги и чадъри и т.н. Стаите се чистят редовно и добре. Абе идилия.
Четвъртата сграда на хотела
Aко ти е интересно, чети нататък…)
Read Full Post »
