Разходка до Безбог, в снимки

 Personal  Коментарите са изключени за Разходка до Безбог, в снимки
Авг. 032009
 

Миналата седмица разпускахме само на 30-40 километра от Добринище и успях да прикоткам моите жени да се разходим до Безбог. Ех, баирче, баирче…

Пътя до хижа Гоце Делчев изобщо не е такъв, какъвто го помня. Вече е новичък, няма ями, за дупки да не говорим. Път като слънце. За това без проблем стигнахме до долната станция на лифта. Там предстоеше на Ирина да се запознае за първи път с „летящите пейки“. Малко се притеснявах да не се стресира. Нищо подобно – много се изкефи 🙂

И така, ето моите жени до безбожкото езеро:

Винаги се кефя да снимам хижата от тази позиция. Изглежда сякаш е на края на света… 🙂

Подминахме езерото и зпочнахме изкачване на Безбожкия превал. Което нямаше как да направим без да се подкрепим с вафли:

Ето така изглежда превала в най-високата си част:

От другата страна минахме още толкова път пеша, преди да спрем за похапване. Ето ме мен в основата на Полежаните, на фона на Папаз Гьол:

Вляво се вижда основата на Мангър Тепе или Острец, зад него е Момин двор. Между двата е Краледворската лява порта, през която се минава за Тевно езерто. Вдясно от мен е един от най-готините върхове в Пирин: Джангала, известен още като Самодивски връх (прилача малко на огромен трон, но само от тази страна е толкова полегат). В десният край на снимката е Самодивската порта, през която се минава за Валявишките езера по пътя за хижа Демяница.

След като хапнахме, поехме бавно по обратния път заради облаците, които се мотаеха около Момин двор:

На връщане, преди да започнем качването на превала:

Напред и вдясно е връх Безбог, вляво по билото е пътя за Полежан.

Ето един интересен клек, на върха на превала:

Безбожкото езеро и хижата, от върха на превала:

На слизане с летящите пейки цялото небе беше облачно:

 Posted by at 21:30
Авг. 032009
 

Миналата седмица ходихме семейно да отпуснем в хотел Делта, край Огняново. Хотелът е много хубав. Намира се малко трудно, дори и с толкова табели. Първата важна отбивка е от Добринище в посока Гоце Делчев, в село Господинци. Там се завива на ляво по един селски път, голяма част от който е в отлично състояние. Само тук-там има дупки, но пък са големи. Минава се през самото село Огняново, и след края на селото има един мост и десен завой, след който започва село Марчево. Точно слeд този десен завой „пътят“ за хотел Делта се намира силно вляво. Дано съм го описал добре и съм бил полезен.

И така… плюсовете на хотела са много. Хотелът всъщност е четири относително кокетни сгради по 3-4 етажа. Стаите са големи. За пръв път ми се случва аз да мога да легна на леглото и на право, и напреки, без да ми висят краката 🙂 . Има прилична баня с вана. Басейна е доволно голям с хладка вода; има и детски, с по-топла вода и нещо като джакузи – кръгло басейнче с диаметър 3-4 метра, пълно с много топла вода и дълбоко колкото да седнеш спокойно на дъното. Край басейна има много паркоместа, полянки за шезлонги и чадъри и т.н. Стаите се чистят редовно и добре. Абе идилия.

Хотел Делта
Четвъртата сграда на хотела

Пo-малкият проблем е, че там всичката вода е минерална. И няма начин да не смърдиш на яйца. Не само в басейна, а и в чешмите, в душа, даже и в тоалетното казанче е минерална. Което може да е хубаво за някои, но на мен ми стана досадно. Като се къпеш, цялата баня става буквално смърдяща. Сапуна не може да се отмива. Водата не е приятна за пиене. Няма и студена вода. Това е нещо, за което не бяхме подготвени, донякъде и по моя вина. Ако някой тръгне да ходи там на почивка, да си вземе туба с трапезна вода а пиене.

Това, заради което едва ли бих отишъл там, е обслужването. На регистратурата трудно намираш обслужване. Сервитьорките в ресторанта ги мързи да гледат. Манджите са пресолени. Водата спира. Изобщо отношението към клиента си е откровено гадно. Явно мениджърът на хотела не е много опитен… Да се чуди човек как хора, които явно нямат опит с хотелиерство, са построили толкова добър (външно) хотел. Може би има нещо общо с европейските пари, за които гордо уведомяваше табелата на входа (по САПАРД – и хотели ли спонсорират?). Между другото там на почивка имаше организирани групи държавни служители, от НОИ.

И така, ако решите все пак да отидете там и се поплацикате в басейнчето, мога да ви дам следните препоръки:

– запасете се с търпение. Персонала просто не знае как да се държи с клиенти. Ако не може да изтърпите администраторката да си довърши разговора с чистачката, преди да ви обърне внимание, не сте за там

– избягвайте ресторанта в сградата на хотела. Там обслужването е леко казано мудно и манджите са пресолени. Най-близкото друго заведение е в двора на хотела, където пекат мръвки на открито барбекю. Там обслужването определено ми хареса, а и имат едни невероятно вкусни печени питки с чеснов сос и масълце. Друго силно препоръчително място е ресторанта на хотел „Рай“, където готвача е много добър, а проциите са огромни.

Шопска салата
Шопска салата в „Рай“. Мащаба се губи, но камарата е внушителна. У дома нямам толкова големи чинии

– Вземете си достатъчно вода за пиене. Водата там просто не може да се пие. Не разчитайте да си купите на място – най-близкият магазин е на 2 километра, а в ресторанта бутилка трапезна вода е 2 лева.

– Добре е да отседнето от понеделник до петък, както бяхме ние. В събота става доста пренаселено – ние си тръгнахме към 8 часа сутринта и вече си личеше фраша.

Иначе мястото е много готино. Ако намерят един кадърен мениджър, който да привлече добър персонал, ще стане приказка.

 Posted by at 20:31