Сеп. 092009
 

Вече втори мандат нашият червен президент показва естествен усет към популизма. Няма го от сцената по няколко седмици, после се появява някъде само за да покаже „съпричастност“ или да изцепи евтини, но популярни приказки за вдигането на пенсиите или състоянието на икономиката. На мен, лично, не ми е ясно до колко има някаква реална власт и влияние зад сцената, но понякога се дразня на открито хипер-популярните му ходове. Особено в годината около президентските избори – тогава критикуваше и чужди, и свои, само и само да се хареса на целокупния български народ.

Сега, обаче, си намери майстора. Защото срещу неговите приказки-които-се-харесват-на-народа застава Бойко, с още по-голям талант за действия-които-се-харесват-на-народа. А и в приказките не му отстъпва по точки, макар да има много по-нешлифован (но по-народен) подход. Този титаничен сблъсък за любовта на народа беше неизбежен. Но като гледам, още от сега си личи кой ще излезе победител. .

Президента до сега поддържаше образ на мъдър и вещ политик, някак бащински настроен и загрижен за народа. Това, което липса в образа му, е близостта с хората – той е някак си над хората. Образ на приятел, но от едно по-висше общество. Човек, който трябва на първо място да уважаваш, да му вярваш и да си благодарен, че те подкрепя. Човек, който си живее в плата и си върши неговите си, висши дела, които не са за всеки.

Срещу тази визия сега излиза Бате Бойко – новият любимец на народа, много по-близък. „Наш човек“, работач, готин и безкрайно разбираем. Може би малко недодялан, не толкова изпечен в политиката, не толкова добър стратег, но също толкова последователен в своето преследване на „популярни“ приказки – но и действия. Абсолютно различен типаж, който, обаче, се бори за същото – любовта на народа.

Искрата припламна покрай трагедията в Охрид, когато президента, изплашен че остава в сянката на премиера, реши да цъфне лично там за да хвърли няколко народно-приятни думи, да покаже бащинска загриженост и т.н. Обаче нещата се объркаха, не му достигна време и Първанов изтърва юздите. Не знам дали заради него се е забавил самолета, прибиращ оцелелите. Склонен съм да вярвам, че е така, но не безрезервно. Обаче Борисов веднага го бодна с това обвинение – леко, фино, без да вдига дандания. Някак между другото, между многото неща, които успя да свърши във връзка с трагедията.

Явно това е била капката, преляла президентското търпение. Вероятно отдавна има чувството, че губи първенството в борбата за „масовата“ обич. За това той тръгна в атака. Обаче – греда, не уцели момента: оказа се точно в деня на траур. Това показва изнервеност. При това атаката беше насочена към енергийната политика в контекста на отношенията с Русия – тема, по която ГЕРБ обработва обществото месеци наред. Първанов обвини Борисов по един детински начин, че бил неподготвен за разговора с Путин, че не знае какво прави. Дори подхвърли обвинения за корупция в правителството.

Ако аз измислях зашита срещу тези думи, вероятно щях да лансирам една от следните идеи:
– Прието е опозицията да не закача правителството първите 100 дни. А и президента няма право да е опозиция – той е длъжен да бъде надпартиен
– Действията на Първанов може би са предизвикани от някое набиване на канчето от страна на Путин/Русия след разговорите в Полша

Но бате Бойко подходи много по-премерено и елегантно: той изкара думите на Седефчов като проява на завист. И за да подсили ужилването, прояви „разбиране“ към горкия объркан президент. Красота. И на мен ми се получава така, в по-успешните ми дни. Чак и аз почвам да се кефя на ББ.

Тази сутрин, в сутрешния блок на бТВ началника на на кабинета на президента задълба още по-зле. Говори някак неподготвено и плоско, твърде явно опитваше да извърти нещата в полза на бащицата на народа – обичният и загрижен образ на президента. С това, лично за мен, загуби много по-вече, от колкото мислеше да спечели.

С нетърпение очаквам продължението през следващите дни и месеци. Сеира ще е голям. А всъщност не е ли точно сеир това, което обича народа?

 Posted by at 9:15