Окт. 132009
 

Днес забелязах в сайта на Transaction Processing Performance Council (tpc) благата вест, публикувана тази нощ: Oracle си върна престижното първо място по tpc-c производителност.

Всъщност тази класация отдавна е само за престиж: мастодонтите, които заемат първите места са крайно непрактични и никой не би пуснал точно тази конфигурация. На мен лично, ми е по-интересна класацията за price/performance. Но пък да докажеш на света, че си изрод №1, си е тръпка… 🙂

На пръв прочит ми правят впечатление няколко неща. Първо, Oracle отново (6 години по-късно) постигат световен рекорд не с монолитна машина, а с клъстер, на който се търкаля Oracle RAC. По този начин те доказват, че саклируемостта на RAC не е (само) маркетингови приказки. В случая имаме 12-нодов клъстер. Освен това, факта, че много ядра на 1.6 GHz (UltraSPARC T2 Plus 48/384/3072 процесора/ядра/треда) могат да победят 6 пъти по-малко ядра на 5 GHz (IBM POWER6 32/64/128) говори за добрата скалируемост и в рамките на една единична машина.

Oracle удрят голямо рамо и на хардуера на SUN и на операционната им система (Solaris). Които, в скоро време, ще са собственост на Oracle :). Отдавна не е имало машина със елементи от SUN в top 10; в последните години железата са HP/IBM/FSC, а операционните системи са AIX/HP-UX/RHEL

За статистиката: резултата е 7 717 510.6 транзакции в минута (OLTP), като цената на системата (сървъри, сторидж, мрежова свързаност, лицензи, 3 години поддръжка) е $18 051 719 или 2.34 USD/tpmC. Сървърите са 12 със следните характеристики:
Sun SPARC Enterprise T5440
4 1.6GHz UltraSPARC T2 Plus
512GB Memory
2 300GB 10K rpm SAS disks
3 8Gbs FC dual port
2 4Gbs FC dual port
4RU High
Забелязвате ли – FC. Още не сме видели как ще се държи с infiniband 🙂

„Storage“ системата е многослойна, нещо като изродена Exadata2 на стероиди, ама на много. Състои се от:
4800 броя 24GB SSD Flash Modules
384 броя 300GB 15K rpm 2.5” SAS
24 броя 300GB 10K rpm 2.5” SAS (тия явно са в самите сървъри)
449 броя 1TB 7.2K rpm 3.5” SATA.
Тук също може да се отбележи интересен подход: всички други TPC-C рекорди са постигнати с огромно кличество от възможно най-малките като капацитет (разбирай – цена) 15К RPM дискове: 72 гигабайтови. Докато тук благодарение на 4800 flash cache адаптери са си позволили да използват „най-обикновени“ 1000 гигабайтови дискове – SATA!. За сравнение, вторият в класацията резултат има
8 броя 146.8GB 15K RPM SCSI в сървъра
10 992 броя 73.4GB 15K RPM 4Gb FC.

Тук можете да видите още много подробности за системата.

 Posted by at 13:51
Окт. 132009
 

А като си помисля, че се чудех дали да ходя – нали съм леко нестабилен здравословно, пък следобед ме заболя и гърло… Никога нямаше да разбера какво съм пропуснал.

Всичко по реда си. Доставих се пред залата към 19:40. Там се срещнах с Иван и двамата се вмъкнахме за няма и 10 минути. Направи ми впечатление, че почти всички седалки са за заети, а пред сцената, където е истинската веселба, имаше към 200 човека. Зачудих се да не съм попаднал на концерт на Веселин Маринов: бахти, да отидеш на метъл концерт и да седиш седнал… (всъщност и аз седнах, но си имах причини). Добре че до 9 часа постоянно прииждаха хора, та пространството се уплътни хубаво.

Вътре дънеха Furnaze (всъщност не познавам подгряващите банди, разчитам на снимките от сайта на SME). Не знам, може би остарявам, но това не беше моята музика. Много „хард“ ми дойде. За това с нетърпение очаквах да свършат. Всеки си има вкус…

След това дойде ред на Kings of Modest. Честно казано, очаквах поредната дрън-ня. Но момчетата ми допаднаха много. Свирят добър, мелодичен метъл. Вокала не се дере, а пее (т.е. и за него има мелодия). И явно бяха ужасно впечатлени от публиката, защото се счупиха да ни благодарят след абсолютно всяка песен. Ама и „подкрепата“ от залата беше силна. едва ли много от присъстващите са ги чували преди, камо ли да запеят някоя песен, но хубавата музика заслужава хубаво викане.

И така до 20:50, когато Kings of Modest се прибраха. Стана малко тъпо когато си тръгваха, публиката взе да скандира „Таря, Таря“… Един вид „Чухме ви, добри сте, ама освобождавайте по-бързо“. Но такава е съдбата на подгряващите групи…

Таря излезе около 21:20. И залата полудя.


(сн. Metal Katehezis)

А, вярвайте ми, залата беше пълна до край. В началото изгаснаха почти всички светлини и засвири музика (за да се настанят музикантите). В този момент от моят позиция (долу-горе на средата между сцената и края на залата) ми направиха впечатление светлинките от дисплеи на GSM-и и фотоапарати: май имаше около 2 апарата на квадратен метър. И аз съм я правил тая глупост – да се опитвам да запиша нещо от концерт. Но няма как да стане, защото хилавите камерки хич не се справят на тъмно. Пък и в напъна да снимаш пропускаш кефа…

За изпълненията на Таря не мога да говоря. Божествен глас, невероятно излъчване, динамика. Невъобразимо удоволствие, сякаш не е от този свят. Немислима комбинация от здрава жица и плътно, мелодично излъчване. Удоволствие в най-чист вид, цели 2 часа.

Няма да изрежда сет-листа. Не съм си играл да го помня. Само ще отбележа един интересен факт: за разлика от другите, утвърдени групи, на чиито концерти съм бил, Таря Турунен все още няма нейния световен хит. Да, всички, които бяхме там, познавахме добре песните и и я подкрепяхме много здраво (а си пролича, че и тя се радваше много на това). Но цялата публика припяваше масово само на песните на Nightwish и Alice Cooper.

След „бис“-а Таря направи нещо, което аз, лично, не съм виждал: слезе сред публиката, в центъра на тълпата, и изпълни няколко песни от там. Да, вярно, беше заобиколена от 2 реда горили, а и изпълняваше само най-спокойни песни, даже без жица, за да не подлудява тълпата. Но удоволствието от уважението, което показа пред нас, феновете, е невероятно. Представи си: снежната кралица (която до тогава беше сменила поне 2-3 тоалета и вече не беше с бяло), която кара няколкото хиляди хора да подскачат крещят от удоволствие, слиза сред нас и пее, сякаш сме на парти у дома. Незабравимо (особено за щастливците, които бяха около нея). Дори изкара една песен сама – „If you beleive“ или нещо такова, не я бях чувал – свири на клавишните, пее, а лицето и излъчва… добри неща.

п.с.Много добри снимки в Дневник

 Posted by at 8:50