Налбантите са хора, които се занимават с подковаване на коне. Това си е било съвсем достойна професия преди стотина години. Бедни и богати, селяни и крале са се възползвали от техните услуги. Добрите налбантите са били уважавани, защото лошо подкования кон може да окуцее и да не върши работа. А това си е проблем.
Занаята, естествено, се е предавал от баща на син. Младите момчета са се учили на тънкостите занаята с години. Да подковаваш кон не е проста работа – живо същество е.
Обаче с навлизането на МПС-тата като превозни и земеделски машини, конете се използват все по-малко. Налбантите остават без работа. Естествено, това се е случвало в продължение на много години, даже десетилетия. Обаче традиционалистите, фамилиите, които много поколения наред се хранят с налбантство, се променят трудно:
– Аз друго не мога! Баща ми се е хранил с това, и дядо ми, и безчет години назад. Владея си занаята добре. Не можете да ме оставите без работа!
И така… пак опираме до субсидии. Може и до запречване на основни междуселски пътища край Пловдив. Защото, макар че години наред работата е намалявала, не е имало някой, който да поеме отговорността, или да осигури достойно алтернативно препитание на налбантите. А те са били силни хора. Все пак по цял ден млатят с чука. Можели са да направят много поразии.
Хайде, в края на годината пак ще си говорим за тютюн.