Ян. 262010
 

Налбантите са хора, които се занимават с подковаване на коне. Това си е било съвсем достойна професия преди стотина години. Бедни и богати, селяни и крале са се възползвали от техните услуги. Добрите налбантите са били уважавани, защото лошо подкования кон може да окуцее и да не върши работа. А това си е проблем.

Занаята, естествено, се е предавал от баща на син. Младите момчета са се учили на тънкостите занаята с години. Да подковаваш кон не е проста работа – живо същество е.

Обаче с навлизането на МПС-тата като превозни и земеделски машини, конете се използват все по-малко. Налбантите остават без работа. Естествено, това се е случвало в продължение на много години, даже десетилетия. Обаче традиционалистите, фамилиите, които много поколения наред се хранят с налбантство, се променят трудно:
– Аз друго не мога! Баща ми се е хранил с това, и дядо ми, и безчет години назад. Владея си занаята добре. Не можете да ме оставите без работа!

И така… пак опираме до субсидии. Може и до запречване на основни междуселски пътища край Пловдив. Защото, макар че години наред работата е намалявала, не е имало някой, който да поеме отговорността, или да осигури достойно алтернативно препитание на налбантите. А те са били силни хора. Все пак по цял ден млатят с чука. Можели са да направят много поразии.

Хайде, в края на годината пак ще си говорим за тютюн.

 Posted by at 18:27
Ян. 262010
 

В средновековието е имало и такава работа: преписвач. По манастири и кралски дворове, стотици (ако не и хиляди) хора са си изкарвали хляба с това: да преписват книги, прокламации, обяления и т.н. Това е било високообразован труд. Преписвачите са били сред малцинството от грамотни хора. Не са били богати, но като цяло не са и гладували.

И идва в средата на 15-ти век Йохан Гутенберг и взема че изобретява печатарската преса. Всъщност тя е изобретена над 2 века по-рано от кореец, но той я прави полезна и относително масово-приложима.

Направо е съсипала труда на преписвачите. Вече едно копие на последната прокалмация може да излезе за няколко минути (ако не и секунди). Свещените книги, требниците, житията на светиите и прочее научна литература излизат за часове или дни на копие, а не седмици и месеци. Направо е оставил преписвачите гладни.

Понеже са били високообразовани, вероятно някои от тях са станали печатари. Но понеже не са били инженери, пък и не са били необходими чак толкова хора, много от тях са си останали гладни.

Какво ли би направил профсъюзът на преписвачите, ако имаше такъв? Дали би използвал връзките си в свещенническите среди за да прекара забрана за издаване на книги чрез печатна машина? Или би натискал в кралския двор да осигури прокламациите да продължат да се пишат бавно и на ръка? Може би преписвачите, които не са останали чак пък съвсем без работа, биха искали субсидия за всяка преписана страница, за да са конкурентоспособни на печатарите?

Оф, какво ви занимавам и аз с проблемите на селското стопанство

 Posted by at 18:09