Увеличените осигуровки трудно биха помогнали за развитието на бизнеса, да не говорим за изсветляването му. Едва ли би помогнало и за овладяване на растящата безработица. Ех, къде е Дянков да възкликне:
Това не е просто необмислена идея. Това е малоумна идея.
Идват добри дни за тежката металургия в София! Един месец след AC/DC ще настане лудница:
Пир за метълското сърце – Metallica, Slayer, Megadeth, Anthrax, Heaven & Hell, Rammstein, Manowar, Alice In Chains, Mastodon и Stone Sour – всички на стадион „Васил Левски“.
Мога да кажа само УАААААААА!
Снощи, докато се прибирах, дочух следния разговор между ученици, около седми клас (преразказвам по спомен):
– Тия неща по Български защо ни карат да ги учим? Подчинено изречение с обстоятелствено пояснение… На кого му трябва това?
– Ми да, аз тия неща след няколко месеца ги забравям. Няма смисъл.
– А тия преразкази с елементи на разсъждения…
– Пълна глупост. Защо ни карат да ги правим?
– Аз мога да си разсъждавам и без да го пиша на хартия…
Между другото, децата изглеждаха интелигентни. Добри ученици. Разсъждаваха доста добре. И тук идва драмата – никой не им е обяснил защо трябва да правят точно това. Защо учат точно тези неща, защо правят точно тези упражнения и как те се отнасят към реалния живот. Каква е ползата.
– Оф, пък в четвъртък имаме контролно по История.
– Сега тоя четвъртък ли?
– Да.
– И тая история, дето я учим… След година се оказва, че не било точно така.
Тук ще оставя очевидния коментар за любопитния читател. Евала на децата, че в седми клас усещат такива неща. Като си помисля аз, през целия си курс на обучение, колко сляпо вярвах на учебния материал…
Естествено, тук ехидно се усмихвам при мисълта, че както историята се променя след година, така утре може да се окажe, че и това, което се учи, примерно, по физика, не е баш така. Може би в седми клас е твърде рано за да се казват такива истини. Но на мен никой не ми го каза даже и в университета.
17 години ме учиха да запомням и възпроизвеждам. И може би само преподавателите ми по висша математика ме насърчаваха да подлагам на критика това, на което ме учат. Да не вярвам на преподавания материал като на една свещена неизменна истина. Никой друг не ми каза, че това, което уча, след година може да се окаже, че не било точно така. Младежите от автобуса го знаят, отчасти. Знаят го за историята. Може някой възрастен да им го е казал, няма значение. Но те със сигурност знаят повече от мен, когато бях на тяхната възраст.
Дали е заради учебната система, или въпреки нея?