Не бях виждал колата преди. Пък и сега виждах само единият светещ фар и нищо друго. Но въпреки това усещах, че точно с тази кола идва нашата докторка.
По-рано през деня, при последният преглед, беше казала на Боби, че щастливото събитие се очаква всеки момент – „днес или утре“. Може би за това се чувствах доста нервен когато се прибрах. Хиляда въпроса се въртяха за хиляден път в главата ми – кой маршрут да избера? Как да карам – бързо или внимателно. И най-вече – а ще имаме ли достатъчно време?
Боби каза, че и се ядат пържени картофки и си направихме. А след вечеря уж гледах с едно око мача, ама хич нищо не виждах. Опитвах се всячески да не предавам моята нервност на Боби – все пак моята част е по-лесната. Дори, за да демонстрирам спокойствие, легнах да спя. Предната нощ съм спал само четири часа и половина, така че даже успях да задремя. Но после Боби ме събуди и каза да се обличам. И се обади на докторката.
Това с изтичането на някакви води май не е задължително. По пътя към Вита все пак карах хипер-внимателно, въпреки че исках да бързам. Но въпреки моето старание, и въпреки комфорта на Лагуната, Боби пъшкаше все по-тежко при всяка неравност по пътя.
И така, спрях пред болницата и слязохме. Веднага излезе един чичко да ни обясни, че така не се спира. Но аз му казах „ние сме само за малко – за едно раждане :)“ и той веднага ни вкара вътре. По-точно вкара Боби, а мен остави да чакам на рецепцията, от където и пиша сега.
10 минути по-късно пристигна и нашата докторка. Бях я срещал още по време на първия 3D / 4D преглед, когато цял час ни наблюдава ни обяснява какво виждаме. Но сякаш не я бях видял истински.
Първото нещо, което видях, когато влезе в болницата, беше здравата смес от спокойствие и увереност, които сякаш излъчва. И лека усмивка, сякаш е щастлива да изроди поредното бебе. А вероятно наистина е щастлива от работата си. Без значение, че я извикахме почти в полунощ, тя крачеше уверено, без да бърза, но и без да се бави. Поздрави ме с „добър вечер“, без да спира, но и без да бърза. И продължи към асансьора.
Всъщност излъчването и е толкова силно, че чак когато вратата на асансьора се затвори, аз забелязах колко ниска е всъщност. Обикновена, нисичка жена, на средна възраст. Която освен да помага на чудото на живота, намери време и да ме успокои, и да ми вдъхне увереност.