юни 182010
 

Не бях виждал колата преди. Пък и сега виждах само единият светещ фар и нищо друго. Но въпреки това усещах, че точно с тази кола идва нашата докторка.

По-рано през деня, при последният преглед, беше казала на Боби, че щастливото събитие се очаква всеки момент – „днес или утре“. Може би за това се чувствах доста нервен когато се прибрах. Хиляда въпроса се въртяха за хиляден път в главата ми – кой маршрут да избера? Как да карам – бързо или внимателно. И най-вече – а ще имаме ли достатъчно време?

Боби каза, че и се ядат пържени картофки и си направихме. А след вечеря уж гледах с едно око мача, ама хич нищо не виждах. Опитвах се всячески да не предавам моята нервност на Боби – все пак моята част е по-лесната. Дори, за да демонстрирам спокойствие, легнах да спя. Предната нощ съм спал само четири часа и половина, така че даже успях да задремя. Но после Боби ме събуди и каза да се обличам. И се обади на докторката.

Това с изтичането на някакви води май не е задължително. По пътя към Вита все пак карах хипер-внимателно, въпреки че исках да бързам. Но въпреки моето старание, и въпреки комфорта на Лагуната, Боби пъшкаше все по-тежко при всяка неравност по пътя.

И така, спрях пред болницата и слязохме. Веднага излезе един чичко да ни обясни, че така не се спира. Но аз му казах „ние сме само за малко – за едно раждане :)“ и той веднага ни вкара вътре. По-точно вкара Боби, а мен остави да чакам на рецепцията, от където и пиша сега.

10 минути по-късно пристигна и нашата докторка. Бях я срещал още по време на първия 3D / 4D преглед, когато цял час ни наблюдава ни обяснява какво виждаме. Но сякаш не я бях видял истински.

Първото нещо, което видях, когато влезе в болницата, беше здравата смес от спокойствие и увереност, които сякаш излъчва. И лека усмивка, сякаш е щастлива да изроди поредното бебе. А вероятно наистина е щастлива от работата си. Без значение, че я извикахме почти в полунощ, тя крачеше уверено, без да бърза, но и без да се бави. Поздрави ме с „добър вечер“, без да спира, но и без да бърза. И продължи към асансьора.

Всъщност излъчването и е толкова силно, че чак когато вратата на асансьора се затвори, аз забелязах колко ниска е всъщност. Обикновена, нисичка жена, на средна възраст. Която освен да помага на чудото на живота, намери време и да ме успокои, и да ми вдъхне увереност.

 Posted by at 3:13
юни 102010
 

Много полезно, за всички, които си пазят AWR snapshots за по-дълъг период от време. От тази таблица може да се изкара trend за нарастването на базата. Примерно по месеци изглеждат така:

select tsu.snap_id, to_char(sn.mon, 'Mon.YYYY'), round(sum(tsu.tablespace_size * nvl(ts.blocksize, p.value))/1024/1024/1024, 2) GB_size
  from dba_hist_tbspc_space_usage tsu,
       sys.ts$ ts,
       v$parameter p,
       (select trunc(begin_interval_time, 'MONTH') Mon, min(snap_id) snap_id
          from dba_hist_snapshot
         group by trunc(begin_interval_time, 'MONTH')) sn
 where p.name = 'db_block_size'
   and tsu.tablespace_id = ts.ts#(+)
   and sn.snap_id = tsu.snap_id
 group by tsu.snap_id, sn.mon
 order by 1

Този SQL идва с няколко забележки:
– малко ми е тъпо размера на tablespace да се пази в блокове, а не байтове. Отне ми известно време да схвана какви са числата. Документацията не помага много 🙂
– ако в миналото е имало tablespace, който в последствие е drop-нат, се приема, че е бил с default-ния block size. Аз, лично не намерих друг начин
– още нещо леко тъпо: v$tablespace няма изведена колонка blocksize, докато dba_tablespaces няма ts#. Заради тази… хм… неконсистентност в поведението, предпочетох да използвам директно sys.ts$. На който не му харесва това, може да си ги join-не по tablespace_name

 Posted by at 11:15

„В Механата“ – Христо Ботев, 1873

 Общи  Коментарите са изключени за „В Механата“ – Христо Ботев, 1873
юни 022010
 

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!

 Posted by at 18:27
юни 022010
 

Би Ти Ви с гордост представя новият турски сериал „Двама завинаги“, с участието на звездата от „Перла” – Къванч Татлъту и чаровната Седеф Авджъ. Очаквайте премиерата на 2 юни, денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

 Posted by at 9:55