Няма да обяснявам кой е той – всички мои читатели знаят колко го уважавам. Няма да изпадам в някакви пожелания – да не стане като предния път.
И все пак: успех в блогването, Юлияне!
ИиШш
Видях слънчогледите още на влизане в ХИТ-а. Бяха много и се продаваха на промоция – 5 броя за ? лева.
Обиколих из магазина и напазарувах всичко, което бях планирал, че и още толкова. Разтоварих количката в багажника и хукнах пак към входа, за да взема букет за Нея. Тя толкова обича слънчогледи…
Отидох при продавачката, която тъкмо правеше поредната връзка от 5 слънчогледа, и казах:
– Добър ден. Искам да купя слънчогледи, но 7, а не 5.
Не ме питайте защо исках 7. Просто букет от 7 ми изглежда по-добре. Но не и на каката, която ме отряза:
– Не може. Продават се само по 5.
Това наистина не го очаквах. Първо, аз съм клиент. Искам да купя и даже на питам за цената. Няма нещо като опашка и недостиг на слънчогледи, така че ограничаването на покупката ми прозвуча странно. Ако бях поискал по-малко, до някъде щях да разбера извратената им логика (да се опитат да ми продадат не по-малко от 5). Ако бяха всичките навързани, пак бих разбрал – мързи я да среже панделката. Но случая не бе такъв – тя продължи да си ги навързва по 5 пред очите ми.
– Ама… това сериозно ли? Не може да си взема 7? – попитах невярващо. Може пък и да е неуместна шега…
– Да. Продават се само по 5.
Мисълта да взема 2 букета по 5 и да изхвърля 3 от тях мина за малко през ума ми, но си изпари под напора на клиентската ми чест.
– Ами добре, приятен ден! – казах и се врътнах бързо-бързо. Даже не погледнах каква е реакцията от резкият ми отказ.
* * *
А Тя получи цветя от друг магазин…