Окт. 032011
 

Съвсем накратко, защото ми се спи. Тук може да е 10 вечерта, но в БГ е 8 сутрин.

В цената на хотела има т.нар. continental breakfast. Това всъщност са филийки, тостер, масло и сладко – това е! Няма никаква мърша, нищо. Поне има страхотен фреш от портокали на корем. А иначе хотела е някаква бутикова изцепка – всичко е European style, ама към началото на миналия век. Мен не ме кефи много, ама нали има къде да спя. Някой ден ще щракна снимки да покажа.

Няколко неща, които забелязах през деня в града:
– Уж не минавам през някое гето, но сутрин града мирише на кенеф. Намират се и хора да спят по тротоарите – хем в центъра. Абе не блести от богатство, поне тук.
– Вярвате или не, тук авто парка изглежда не по-добре от този в София. Да, моделите са други, но възрастта на таратайките е същата. И далеч по-зле от, примерно, Германия
– Абе наистина няма много пешеходци. Няма и много велосипедисти. Всъщност видях общо 2.1 велосипеда (това 0.1 беше една предна капла, надеждно заключена за един стълб. Не е било трудно да се отмъкне останалата част от велосипеда).
– По улиците има тук-таме разни случки, за които бих казал „мизерия“, „ненормалници“ и т.н. Случва се кората да си викат гадно, все се засегнали на отнети права. Ама рядко, щото по принцип няма много пешеходци, които да се конфронтират
– Обслужващия персонал в магазините и ресторанта изглежда различно – някой са изпаднали негри/азиатци, други са много стъкнати. Но всички са супер учтиви и услужливи
– Изненадах се, че цената на етикета в магазина не е това, което плащаш. Купих си автършейв, защото моя съм го забравил. На касата ми сложиха 8.5 % отгоре над етикетната цена – sale tax или нещо такова.

Иначе аз отидох до Moscone West пеша. Няма и половин час. Може би съм най-големия пешеходец в града, предвид наличието на автобуси специално до там. Регистрацията е бърза и супер елементарна – има една големичка, но много бърза опашка, отиваш на едно от десетките гишета, пишеш си e-mail-а и това е. За всеки случай ми поискаха и документ за самоличност.

Първата „лекция“, която си харесах, беше всъщност дискусия относно Linux и Oracle. „Лекторите“ бяха 5-6, един от oracle development и други от IOUG. Интересно беше, получи се добра дискусия. Доста за OEL6 / RHEL6, OEL vs RHEL, както и за HugePages. И други разни неща.

После ходих да слушам за Result Cache. Лектора – индиец – се оказа доста неподготвен. Но пък там се засякох с Юлиян Дончев. Разпънахме малко локуми, после той замина да яде, а аз да слишам.

Заинтересувах се от лекцията на Craig Shallahamer за buffer cache internals. Надявах се да науча нещо ново. Е, научих, ама не за buffer cache, а за леторстването – много ми хареса стила на Craig.

Следващата сесия, която си харесах, беше “Managing planned downtime with RAC”. Германец с доста опит, знаеше какво говори. За разлика от лектора, обещаващ DataGuard Failover for seconds. Човека явно се чудеше с какви глупости да си запълни времето. Май работеше за SSD storage vendor. Обясни че със хардуер за 2.5 милиона (SSD + Infiniband) успял да направи тест при който failover минава за 2 секунди. Доста изкуствено.

Последната сесия която посетих беше на Richard Niemiec. Той успява умело да вплете полезни неща покай тоновете вицове и закачки, всичко подкрепено с реални примери от дългия му консултантски живот.

Прецених , че няма смисъл да се редя на огромната опашка за Keynote-а на Лари. Голяма блъсканица, а и го отразяваха на няколко места на живо. Пък и въпреки дългия сън се почувствах уморен. Не стига другото, ами нещо май настивам. Добре че си нося някакви илачи, дано помогнат.

Та така. Прибрах се и отхвърлих малко служебна поща. После попитах пича на рецепцията къде може да хапна. Показа ми 3-4 места, от които си избрах непретенциозно ресторантче с “only American food”. Няма да повярвате на какво американците викат „салата домети със сирене“! Но пак беше вкусно, както и странната манджа, която не запомних как се казва. На края разпитах на дълго и широко мениджъра как е нормално да се плаща, как се оставя бакшиш и такива неща. Тук порядките са, 10% ако си долу-горе доволен, 15% ако е било много добре, 20% при някакво изключително представяне. Обясни ми процедурата и вече знам как се прави точка по точка.

За утре съм си харесал толкова лекции, че искам да се раздвоя (а от 14:00 – разтроя). Ще решавам on the fly.

Лека нощ! (добро утро!)

 Posted by at 8:01