май 222012
 

Казват, че имало голям тътен. Аз не съм го чул. Събуди ме разтрисането – мощно, настойчиво, но само по себе си спокойно.

Земният трус не е нервен. Не бърза. Случва се бавно, но неотклонно. Просто… си се случва. Без да му пука за нас. Като огромен великан, който минава бавно през мравуняк, без да го забележи. Като спокойна, но неотклонна вълна, която отнася водораслите без да отнемат и частица от нейната енергия. Просто се случва. Не го спират врати и ключалки, охрана и пари – нищо!

Видях, че Тя вече е станала в леглото. Беше много уплашена. Прегърнах я и заредих тихо и спокойно „Ха, земетресение“. Не знам от къде намерих този спокоен глас – в мен се надигаше зловеща, животинска паника. Успявах да я подтисна, може би само с мисълта, че трябва да Я успокоя.

И преди съм усещал земетресение. Вярно, не с този магнитуд. Но и днешното не беше страшно – на съзнателно ниво. Знаех, осъзнавах, че нищо лошо не се случва в този момент, с нашия блок. Всъщност, на вторият етаж даже не беше толкова силно. Самото люлеене бе далеч по-слабо от, примерно, лашкането на автобус 413 – което никога не ме е стряскало.

Но на едно по-дълбоко и неуправляемо ниво паниката се подклажда от идеята, че люлеенето се случва на грешното място. И пълното осъзнаване че не можеш да го спреш. То ще си люлее колкото си реши. Ще подхвърля целия блок, целия квартал, целия град, като Лора подхвърля детския конструктор. Когато си иска, колкото и на където и хрумне. Тези… не са мисли, а подсъзнателни усещания… те ме вцепеняваха. Но успях да запазя външно спокойствие и да кажа „Ха, земетресение“. Да Я прегърна успокоително и да показвам, че не ми пука. Защото Тя има нужда от спокойствие много повече от мен – сега, когато носи нашия син. А може би да успокоя и себе си.

И така, седнали в леглото, зачакахме да спре.

(Да, знам. Трябва да застанеш под касата на вратата. Самата идея да стана ми изглеждаше абсурдно в този момент)

Малката Лора дори не се размърда в креватчето. Когато люлеенето спря (след половин вечност, че даже и по-малко), отидох до детската да видя и Ирина. Също като сестра си, тя си спеше блажено. И слава богу, защото не знам дали щях да намеря сили да изтичам до детската да я успокоя, ако се събуди по време на труса.

Някои съседи излязоха на двора, но не стояха дълго. Ние не искахме да будим децата, за това двамата с Нея отидохме в дневната. Не си и помисляхме за лягане след изпитания стрес – поне не веднага. Пуснах компа и след малко хората започнаха да изгряват в Скайп. Опитах се да намеря повече информация от European-Mediterranean Seismological Centre, но сайта не работеше. Един приятел ми подсказа да погледна на U.S. Geological Survey. От там разбрах, че е 5.8 и е близо до Перник.

След около час (около 4:00) започнаха да изгряват подробности и по новинарските сайтове. Някъде по това време се гушнахме пак в леглото.

Тя заспа бързо. Напоследък е много изморена. Не знам как ще е още 2 месеца… Мен съня не ме спохождаше. Щом притворя очи и имам усещането, че още люлее. По-скоро паника, не че имаше толкова силни послетрусове. До около 4:30, когато взех да се унасям. И тогава вече чух тътена и пак ни разлюля – наистина. И пак борбата с напиращата паника, докато се опитвам с безгрижен глас да И кажа „Хм, този път е по-слабо“. Странно съчетание от съзнателното усещане, че на практика не се случва нещо страшно, с неистово желание да изкрещя, да скоча да избягам, да изчезна, о боже, няма ли най-после да спре…

Е спря. Но повече не заспах. След третия значителен трус (към 5:15) се отказах и станах. Поне Тя да поспи… Аз ще спя довечера. Надявам се.

* * *

Скоро след това се разведели. Нощните страхове избягаха като парцаливи сенки пред напора на зората. По всички радиа и телевизии обясняваха какво страшно бедствие сме преживяли. Wtf? Но на светло спомените избледняват и сякаш не мога да се сетя какво толкова страшно е имало. Някакво полюшване, какво толкова? Една книга падна от лавица в дневната, това ли ме е стреснало?

Емоционалният спомен не може да се обясни с рационалния. Защо така?

 Posted by at 15:34

Земе-разтресе ни

 Общи  Коментарите са изключени за Земе-разтресе ни
май 222012
 

Около 3:00, и беше бая яко. Вече 20 минути не мога да отворя сайта на европейският средиземноморски сеизмологичен център, за да видя подробности. Но си беше стресиращо.

Според американците е било със сила 5.8 край Перник

 Posted by at 0:23