Размисли в „Тунела под Шипка”

 Общи  Коментарите са изключени за Размисли в „Тунела под Шипка”
юни 252013
 

Днес гост-блогър е Тодор Иванов – Том от Габрово. Публикувам неговите размисли относно така лелеяният от всички габровци проект за бърза връзка с южна България, който се появява покрай всеки избори в последните 50-60 (!) години

Като кореняк Габровец, често си задавам въпроса: защо проектът за Западен обходен път и тунел под връх Шипка бива обещаван от претендентите за власт винаги преди избори, а после… бива забравян или бива обявяван като проект без национален приоритет в него – до следващата предизборна кампания? Явно представлява национален интерес, след като се ползва толкова често през последните десетилетия като обещание и надежда.
Като Българин си зададох въпроса – защо днес се неглижира едно Правителство, което от първите си дни във властта беше обявило Коридор №9 и проекта за тунел под Шипка като стратегически важно и от супер-национално значение начинание, което от години е разработвано и е оценено като желано дори от Администрацията на ЕС в Брюксел дотам, та да залегне в предприсъединителния ни договор!?
Като обикновен работник си помислих – това е шанс за нашия град, от който серията приватизации, реституции и ликвидации напоследък направи една призрачна общност, населена с бледи субекти, бродещи наоколо като „на Хамлет на баща му дрехите” в търсене на работа за едното препитание, в търсене на изход от ситуацията и в търсене на прословутата… „светлина в тунела” на живота на Габровеца

А светлина в тунела лично аз, като роден Габровец, виждам – при това не с еднозначна полза! Съдете сами, аз просто ще споделя мислите си: Западният обход ще освободи квартал Любово от многогодишния терор на преминаващите към прохода Шипка тежкотонажни машини; Обходният път и тунелът ще създадат множество подходящи за инвестиране отклонения, или както там ги наричат – места за паркиране на тирове, места за мотели, за крайпътни заведения; А какво мислите за бизнес-интересите – на дребно или по-крупните? Ще можем да достигаме Стара Загора със същата лекота, с която днес отиваме във Велико Търново било по работа, било да заведем децата си на поредната 3D прожекция в киното там! Пътуването ни приблизително ще бъде едно и също.
Като разумен човек мисля, че Европейския съюз не напразно се е съгласил да съфинансира проекта. Експертите там оценяват ползите в обозримо бъдеще! Като прагматичен Габровец виждам полза за всеки от нас. Това ще бъдат спестени пари за транспорт и амортизация на всички нива – от битово, до нивото на големите транспортни фирми – както у нас, така и в чужбина. Което ще ни направи желана транспортна дестинация, особено ако подбалканският преход се свърже с модерна магистрала в Южна България. Това ще бъдат спестени разходи на държавно ниво за поддръжка на високопланинския проход зимно време. Спестеното време за транспорт също е съизмеримо в пари. Всичко това би довело до поевтиняването на доста стоки, които, така или иначе, се транспортират през Балкана целогодишно- в преход от Северна към Южна България и обратно.
Нека погледна и от другата гледна точка – тунел под връх Шипка би дал шанс на западналия бизнес в град Габрово да поеме глътка свеж въздух и да заработи с нова перспектива. Тунел под Шипка би опростил живота на всеки от нас при преход през Балкана. Той би пестил на всички ни, като данъкоплатци в тази държава, пари, време и усилия. А самият строеж на Западния обход и тунела под връх Шипка би отворил доста работни места за безработните в родния ми град.
Споделям всичко това, изумен от случващото се около проекта за тунела под връх Шипка през изминалите дни. Президентът Плевнелиев още преди месеци обяви, че от наша страна са осигурени първите 77 милиона съучастие за започване на проекта, като допълни наскоро символичната „първа копка” на Западния обход с обещанието си да стори всичко възможно проектът да бъде завършен в неговия мандат. Но се намери един габровец, който от години оспорвал законността на държавната ОВОС по съдебните инстанции, с мнението, че на тунела не му било там мястото!?
За мое лично съжаление, манипулираните избори минаха и събитията издигнаха на власт не хора трезви и радетели за родното и национално значимото. И веднага определени екозащитни организации получиха достатъчно финансиране да вдигнат глас в съда в отстояване интересите на мечки и вълци, от които мнозина през изминалите две години пропищяха – тунелът щял да бъде пречка в размножаването на хищниците в Балкана, които естествен враг нямат, да ги контролира… Добре, изберете да защитим нароилите се мечки и вълци, които тормозят животновъдите, да се откажем като граждани от ползите от тунела под шипка – нека възродим проекта „АЕЦ Белене”, от последствията от който ще побелеят косите и на неродените ни все още наследници!
Изумен съм от факта, че ние, Габровци, не оценяваме усилията, които господин Томислав Дончев прави, дори и днес, този проект, изгоден за нашия град и за нас, най-после да бъде осъществен. И съм възмутен, честно ви казвам, съграждани! Бургазлии се вдигнаха като един, референдум направиха и си казаха мнението против проекта Бургас-Александрополис. А ние, балканджии хора, не знаем какво искаме!?
На какво се дължи апатията на Габровеца по отношение проекта за тунел под връх Шипка? Не съзнаваме ли, че от ЕС не могат да финансират проекти, които не срещат широка народна подкрепа? Или не можем да оценим правилно евентуалните ползи? И ако мнозина виждате перспективата в проекта, „светлинката в тунела”, защо не споделяте мнението си, защо не подкрепяте проект, носещ изгода за всички Българи?
Има хора сред нас, които са приели идеята за построяването на Западен обходен път край Габрово и тунел под Шипка като своя лична кауза – заставам до раменете им. За да провокирам всеки един от останалите да размисли добре пиша всичко това. Обещаното рядко се дава, но построеното обикновено остава – и върши добро с векове. Аз виждам в мечтите си този тунел под връх Шипка, желая го и като гражданин на тази наша държава искам да изявя още веднъж своята воля – нека го построим!

 Posted by at 7:28

Летище Виена

 Общи  Коментарите са изключени за Летище Виена
юни 252013
 

Господине, сигурен ли сте, че искате да чекирате тази чанта? – ме попита тя с уморено – учтива усмивка.
Веднага се бъзнах – ебаси въпроса! Естествено, че това ми е намерението. Нали за това съм дошъл на чекина и за това метнах чантата на колана. Може ли да ме питаш такава простотия… Мда, имах тежък ден. На глас казах само:
Да, има ли проблем?
Ами тази чанта е твърде лека и не мога да я пусна по колана.
Погледнах кантара – 3.8 килограма. Ми колко да е – само дрехи за 2-3 дни и туй то. Странно, в София не са ми правили проблем.
Защо не вземете тази чанта за ръчен багаж?
Имам си ръчен багаж – посочих раницата. На boarding pass-a пише само една торба ръчен багаж, до осем кила, с еди-какви си там размери – Колко трябва да тежи?
Поне 5 килограма.
А ако е по-лека? – попитах със смесица от досада и любопитство. Всеки процес трябва да има възможност за обработка на изключенията.
Ще трябва да я оставите на гишето за свръх багаж – каза тя. Личеше си, че изобщо не се шегува.
?!?!?!?!?
Да, знам, че звучи глупаво. Но колана не може да придвижва багаж, по-лек от 5 кг. Можете ли да добавите нещо?
Отворих раницата и започнах да прехвърлям. Ветровката, с която не се разделям. Зарядно за лаптоп. Кроасан, който си нося ако прегладнея.
Докарах го до 4.8… Мобилен харддиск – 4.9. Грррр… Лаптопа и таблета няма да ги оставя. Дрехи по мен на практика нямам, освен дънки и риза с къс ръкав. Какво още….
В този момент напипах на дъното на раницата кабел. Нося го поне от седем-осем години и никога не съм го ползвал. 3-4 метра UTP, единствения кабел, който сам съм си кримпвал. Сложих и него – 5.0 килограма. Йееее!

 Posted by at 7:19
юни 192013
 

7:30, gate B8:
Пак пристигнахме рано. Не мога да си представя защо по билетите препоръчват да си на летището 2 часа преди излитане. Два часа! Аз дойдох само час предварително и 50 минути преди излитането вече бях на гейта.
Ще летя с Fokker 100. Този самолет е очевидно по-малък от масово използваните за средни разстояния Airbus A320 и Boeing 737, с които летя обикновено. По-малък обикновено означава, че ще друса повече. Блях! Това, че този модел не се произвежда (!) вече 16 години също не ме успокоява. Добре поне че времето е прекрасно – или поне така изглежда…

7:53
Вече съм на борда. Самолета не е чак толкова дребен, има надежда. Разположението на седалките е асиметрично: две места от едната страна (AC) и три от другата (DEF). Място В няма.
По-малкия диаметър на фюзелажа е се вижда и от това, че като ходя по пътеката, главата ми почти опира в тавана. Но поне седалките не са нагъчкани, има достатъчно място за спокойно посядване. Самите седалки изглеждат далеч по-евтино от тези в British Air или Lufthansa, но са си удобни.
За фон са пуснали най-логичната класическа музика – „На хубавия син дунав“ на Щраус.

8:03
И при това пътуване си имаме политическа звезда. При това – от далеч по-висок ранг. На борда е президента Петър Стоянов. Ех, как бих искал да седя до него, да чуя неговото мнение за това което става (и вляво, и вдясно). Той е доста умен човек. Убеден съм, че сега може да направи адски интересен анализ на това, което се случва. Но пък вероятно не му се говори за политика с тоя и оня…

8:17
По това време вече трябваше да се издигаме над София, но ние не сме помръднали. Много лесно се изнервям в самолет, когато нещата не вървят по план.
Завиждам на колегата – вече успя да задряма.

8:20
Раздвижихме се, най-сетне.

8:35
Вече се издигаме!
Щом тръгнахме по пистата, самолета започна да друса в синхрон с най-големите ми опасения. Оказа се, обаче, че това се държи на комбинацията от български традиции в полагането на асфалт и немско холандско окачване (тия самолети ги правят в Холандия). В момента, в който колесника се отлепи от пистата, всичко стана невероятно гладко.

8:40
Самолета още се издига, а вече тръгнаха да раздават храна. Стюардесите на Austrian са доста по-млади от тези на British Air, но и доста по-начумерени. Особено едната си върши работата с очевидна досада.

8:45
„Храната“ се оказа нещо като малко кроасанче/щруделче със сладникав пълнеж. Всъщност не е лошо, но е крайно недостатъчно за моите килограми. Но пък за час и нещо полет какво ли мога да очаквам.

9:15
Двата задно разположени двигателя Rolls-Royce не се чуват чак толкова силно, колкото очаквах. Много ми е интересно каква е разликата между двигатели на крилата и двигатели в задната част на самолета. Със сигурност влияят на аеродинамиката, разпределението на теглото и тягата. Всички Airbus-и и Boeing, с които съм летял (не че са толкова много) са със „задвижване“ на крилата. Както и новичкия бразилски Embrear, с който се прибирах от Мюнхен. Foker-а, обаче, разчита на „задно“ задвижване. Като Туполев, само дето няма трети двигател в самата опашка. До колкото съм виждал, по-малките реактивни самолети като Лиърджет също са със задно разположение на двигателите.

9:25
Вече започнахме да снижаваме полечка. А само до преди половин час се издигнахме. Това май е най-късият ми полет. Интересно самолетите София-Варна дали въобще стигат 10000 метра. Едва ли.

9:33
Явно пилотите са по настъпили газта. Капитана съобщи, че пристигаме по-рано дори спрямо предварителното разписание (а излетяхме с леко закъснение).
Времето навън е чудесно и по всичко личи, че ще има едно доста спокойно приземяване. Оказа се че Fokker-a не е чак толкова лош самолет, поне при добри метеорологични условия.

9:41
Снижаваме, снижаваме… Вече сме над Виена или друг голям град…

8:48
Докоснахме пистата. Чудесен полет!

9:27
Хм, летището във Виена ми се видя доста малко. Или поне терминала, на който ни стовариха. То след Heatrow всяко летище изглежда малко, но това ми напомня на вече затворения Тегел в Берлин. Само дето има влак в мазата, като всяко смислено летище в Европа.
В момента съм в CAT – бързия влак от летището до града. После имам метро, метро и съм в офиса.
Хареса ми лекотата, с която си купих комбиниран билет за CAT (двупосочен за желаните от мен дати) плюс тридневна карта за градския транспорт. От офиса в София, през сайта им. Плащаш с карта, печаташ на принтера и готово.
CAT изглежда доста удобен и бърз влак. Разписанието е лесно за запомняне – тръгва в xx:06 и хх:36. Демек на всеки половин час. Рекламират го като супер бърз и удобен транспорт до града. Бърз ОК, пристига за 16 минути. Обаче го чакаш до половин час (25 минути в нашия случай). Т.е. има повече wait time от колкото service time. Така се прецаква response time-а 🙂

10:44
Проверка на билетите. Елементарно, на пръв поглед: сканира с един смартфон QR кода на разпечатания от мен в офиса лист, както и имената на личната ми карта. 2-3 секунди и – Danke. Интересно дали проверява валидността на билета онлайн, или разчитат на някаква чексума. Второто е по-вероятно, защото проверката онлайн би била много затруднена в тунелите. Но пък варианта с чексумата е лесен за подправяне.
Третия вариант е да има локално кеширани всички издадени билети през сайта, но да ги получава near real time. Тогава ще се озори ако си купя билета две минути преди да се кача във влака.

11:18
Пристигнах в офиса.

P.S. На връщане установих, че на последните 4-5 реда двигателите на Фокера се чуват доста неприятно. Гледайте да си резервирате места по-напред.

 Posted by at 17:11

Бареков, къде си?

 Общи  Коментарите са изключени за Бареков, къде си?
юни 142013
 

Къде си сега, радетелю за информирана България? Защо ли Февруари месец отразяваше протестите с поне десет различни екипа в цялата страна, а сега даваш „Къртицата“? Та нали си флагмана на съвременната българска журналистика, новинара на новинарите, репортера на репортерите, човека-реакция, който пристигна в Костинброд преди всички други. Къде се покри сега, къде са ти екипите?

Убеден съм, че дума не обелвате за протестите само по технически причини. Не мога да се сетя за друго резонно обяснение

 Posted by at 17:59

Обратно към София

 Общи  Коментарите са изключени за Обратно към София
юни 142013
 
20130614-181006.jpg

Този път успях да се чекирам онлайн. Тия пичове наистина са ми написали презимето и фамилията сляти в поленцето „last name“. Тримата колеги заехме местата до крилото, където има emergency exit и е по-широко за краката.

Таксито пристигна към 6:10 – около пет минути по-рано от уговорката. Английска точност? Шофьора успя да каже името на колежката почти правилно (резервацията е на нейно име). Обаче като цяло английския хич не му беше лесен. По пътя почти не приказва, а когато го питахме нещо, отговаряше с покъртителен диалект.

Докара ни до летището за главозамайващите 40 мин. Колегите ме оставиха да седна на предната седалка, да видя какво е да седиш на предно ляво място без да караш. Честно казано, не знам как не издъних тойотката от рефлективно натискане на „спирачката“. Уж знам, че всичко е нормално, но рефлекса си е рефлекс. Пък и по големите булеварди бичеше с над 100…

Излитане
Излетяхме с няма и 30 мин закъснение. Май се беше бъгнал нашият самолет, за това ни поставиха в доста по-новичък и лъскав А320. И понеже си бяхме изпуснали графика, обикаляхме маса време из ливадите докато си намерим чиста писта.

9:15 (UK)/ 11:15 (BG)
Излитането беше чисто. Оказа се, че има два слоя облаци. Капитана ни настани над разкъсаните перести облаци, но под тъмния плътен слой отгоре. Така летяхме първите 15 минути, после минахме и над плътната облачност и изгря слънчице за нас.

11:25
Облачната пелена под нас покрива цялата земя, но е доста разнообразно. На места е като гладко море от памук, на други се издигат вълма от облачета. Красиво е. С отдалечаването от Лондон силата на памучния бог намалява и земята става все по-видима. Тук-таме нещо проблясва, като призрачни очички, насочени към нас. Може би са отблясъци от прозорците на хора, които дори не поглеждат нагоре.

11:30
На борда яко замириса на манджа. Чувствам бесен глад – аз не съм закусвал. Ако съдя по аромата, яденето ще е същото както на пристигане. Лошо няма, беше вкусничко.
Милен Велчев, с който пак се засякохме, получи порцията си предварително. Може би е в някаква по-бизнес класа, макар да седи на същия ред като мен. Но явно не е гладен, защото дори не докосна табличката. Цъка си нещо по таблета. Дай манджата насам!

11:35
Йее! Тръгнаха да раздават манджа и на простолюдието! Скоро ще стигнат и до мен.

11:39
Ето я и моята табла! Какъв урожай… Бъркани яйца, печена наденичка, печен бекон, 3 печени гъбки, половин печен домат (!), хлебче, масло, конфитюр, портокалов сок, йогурт с мюсли и плодове и кексче!

12:15
Ох, как се намаах! Излапах всичко освен домата. Междувременно облачността под нас отново се вплътни, а самолета започна леко да подрусва.
Не знам защо, но при този полет телевизорите останаха затворени. Така че нямам идея къде сме на каква височина и кога пристигаме. Усещам само че завива насам – натам, сменя височината понякога… Сега, примерно, се изкачи – вероятно за да прескочи дребните турболент-чета.

12:20
Облачността под нас е плътна, бяла, но не и гладка. По-скоро прилича на долина, покрита с бели пухкави морени. На места е пресечена от по-дълбоки, лъкатушещи линии – като бели реки сред бялата долина. Изглежда много спокойно, красиво. Но от земята сигурно е точно обратното – мрачни, плътни облаци, вятър и дъжд. А отдолу трябва да са Алпите…

20130614-181108.jpg

12:40
Колкото и да вдигат пилотите, облачността все пак стигна до нас. Пак ни раздруса, малко по-стабилно, за около минута.
Смилиха се над нас и отвориха мониторите. Движим се почти над езерото Балатон, на 11277 метра (37000 фута), с 870 км/ч спрямо земята, с 27 км/ч попътен вятър. Навън е чудесно, слънчево, -57 градуса по Целзий.

12:50
Според талавизора, пристигаме след 51 минути. Май почти сме наваксали закъснението от излитането.
Междувременно навън облачността силно намаля. Може и да имаме едно хубаво, спокойно приземяване. На борда има поне две бебета, но само едното се чува да църка някъде 3-4 реда зад мен.

12:53
Не знам коя е реката под нас, може би Дунав. Но е доста пълна и мътна.

13:04
892 км/ч с 51 км/ч попътен вятър. Наближаваме Белград. Скоро трябва да почне да снижава. Навън е -59 градуса 🙂

13:06
Подминахме Белград и вече снижаваме. Внимателните пилоти на добри авиокомпании винаги започват бавно и внимателно снижаване поне половин час преди целта. Е, освен ако времето долу не е много гадно.
Вече сме на 10668 метра

13:10
Ама и на стюардесите не им е леко. Маат крачоли през цялото време. Интересно какъв километеаж навиват само докато летим.
Първо раздават пиене, после ядене, после прибират, после кафенце, чай, а сега минават и за магазинерки. Прибави и разни повиквания към сметката. И винаги трябва да са усмихнати, уверени, учтиви без значение с какъв чукундур говорят.

13:15
900 км/ч! Остават 25 минути, а вече започнахме да завиваме насам-натам. Може би заобикаля области с по-плътна облачност или ветрове.
От моето място се вижда единия двигател. Интересно дали ще се „оголи“ част от него като пусне reverse trust. Но първо трябва да докоснем пистата.

13:20
Ох, най-много мразя кацането. Самолета е доста по-нестабилен като намаля скоростта, а и минава през по-гадни въздушни слоеве. Попътния вятър също не помага.

13:23
5900 метра височина. Минаваме покрай тлъсти облачни грамади. Капитана каза по интеркома, че навън вали яко (a few heavy showers)

13:24
Влязохме в облаците. Спек…

13:29
Слязохме под облаците. Не беше приятно. За сега не ни вали, но вдясно се вижда бая як дъжд на 2-3 километра. Ушите ми заглъхнаха и преглъщането не помага.

13:32
Вижда се София, може би Люлин. Високи панелки.

НДК, Борисовата, Цариградско…

Сердика център…

13:35
Докоснахме пистата. Само малка част от двигателя се оголи за ривърс.
Бебето на няколко реда реве та се къса.
Но вече сме на земята. Отметнах два доста леки полета.

 Posted by at 15:07
юни 132013
 

Добре, де. Това, че на мивката има две отделни чешмички за топлата и студената вода, в двата ъгъла, съм го чувал и преди. Наистина е неудобно, не знам защо толкова се опъват на иновацията. Май смесителите били измислени от французин, за това отказват да ги ползват.

Обаче тоалетното казанче ме потресе. Натискам ръчката – пуска малко водица и спира. Натискам по-силно – същата работа. По-плавно – пак така. Дееба…

Чудих се дали не е повредено. Ама в хотел с цени на рецепция от 250 паунда без ДДС, очаквам да използват висококачествени части. Започнах да търся някакъв чалъм. В крайна сметка съм инженер :-). Дърпах го, бутах го, въртях лекичко насам-натам, белким намеря някакъв друг режим… Почти бях решил да го разглобя да видя как работи. Обаче тогава ме осени великата идея да питам Гугъл. И намерих отговора тук.

Има определена сила и скорост, при която работи. Знаейки какво търся, започнах експериментите с нова доза ентусиазъм. И само след още 3-4 опита успях! Постепенно, с практиката, вече задобрявам. Хванах му цаката, един вид. Ръчката трябва да се натиска с голяма доза самоувереност! Вярвате или не, машинката е направена така, че действа само когато подходиш с правилното отношение: „аз знам какво правя!

P.S. Душа също е чешитски. Има две кранчета, да, но не са за топла/студена вода. Едното е за температурата (даже си има маркер за 30 градуса), а другото – за силата на водата. Доста удобно, но трудно за изпълнение. За такова нещо ти трябва гарантирано налягане и температура в двете тръби – или някакъв компенсационен механизъм. Айде, това с налягането не е толкова сложно да се реализира точно преди или вътре в смесителя, но температурата… Може би за това докато е пуснат душа постоянно се чува някакво бръмчене под ваната. Нещо работи.

 Posted by at 4:43
юни 122013
 

Фаяз настояваше да тръгнем в 12:30 от офиса. Защо, по дяволите? Полета е чак в 14:35, а до летището се стига за 15 минути…

На чекина една сърдита какичка ме уведоми, че „всички хубави места са заети, защото хората са се научили да се чекират онлайн„. Сякаш аз съм им виновен, че гийк с 20 години опит с компютрите не може да се оправи с бъгливата им система. Всъщност, оказа се, че супер умните British Air са ми написали презимето и фамилията, слято! в поленцето „last name“. E, нямаше как да го уцеля. Всъщност може би един по-опитен QA би се досетил какви евентуално може да ги забърка програмиста на сайта им.

Както и да е. Примирих се със средно място. И на края пак летях до прозореца – една лелка ме помоли да се сменим, за да може да си лафи със нейната приятелка на предния ред. Така че, всяко зло за добро.

Самолета (Airbus 320) излетя доста елегантно, въпреки дебелите облаци над милата ни столица. И пътя беше приятен. Някъде към Белград небето… хм… под нас, се проясни. Остана си така почти над цяла Европа, за да мога да видя хубаво мощните мътни преливащи реки. Изглежда нещата, които тръбят от една седмица по новините, не са измислици. Или поне тези неща с бедствията из Европа.

Между другото, за пръв път летях с BA – и ми хареса. Седалките им са дори по-комфортни от Recaro-то на Lufthansa. E, стюардесите, вместо млади кръшни девойки бяха едни сериозни лелки и чичковци, но аз така или иначе във въздуха съм супер спечен. Манджата им, обаче, беше добре. Нещо като пилешка кавърмица с оризче. И – забележете – шопска салата! Със краставички, доматче, маслинка, настъргано отгоре сиренце… Имаше и десертче някакво, не мога да го разпозная, но и то не беше лошо. Със сигурност това е първия път, когато си изяждам всичко в полет, по-кратък от 10 часа.

На около 200 км от Лондон небето под нас отново взе да се сговнясва и на 100 си беше плътно облачно. Обаче капитана си е свикнал, зер тука облаците са много по-чести от слънцето, и успя да ни прекара без никакъв проблем. Само в един момент, на около 30-40 км от летището изведнъж иззад облаците видях друг самолет на нашата височина и не по-далеч от 150-200 метра от дясното крило. Обаче капитана явно го очакваше, направи рязък завой ня ляво и завъртя едно кръгче с радиус 5-6 км, преди да се насочи пак към летището.

Забавен момент настана след приземяването, когато самолета полечка захождаше към гейта. Всички станаха и взеха да си гласят багажите и са тръгват към изходите. Тогава един възрастен и достолепен стюард съобщи по интеркома, че „самолета още не е престанал да се движи и капитана още не е загасил светлината за коланите, така че моля ви седнете си по местата“. Никой не му обърна внимание. Все пак това е полет от София…

А, да не забравя. На самолета си имахме звезда – Милен Велчев. Не изглеждаше смазан от това, че заради неговите машинации България се набута със стотици милиони евра. Както и да е.

И така, за пръв път в живота си кацнах на британска територия. Утре имаме важна презентация, а в петък летим наобратно. Може би ще пиша пак. Но снимки няма да правя, че ще бъдат само от хотела и офиса.

 Posted by at 20:11

Електоренергиен системен оператор

 Общи  Коментарите са изключени за Електоренергиен системен оператор
юни 122013
 

Евала, момчета!

Току-що установих, че на сайта на ЕСО има данни в реално време за генерираната енергия по видове централи: цък

Има и много друга информация на живо. Например товара за последните 7 дни, по часове; преноса през граница по часове за предния ден; честотата по часове за предния ден и други разни.

Честно, не съм очаквал такъв урожай от данни предоставян в реално време от монополна държавна структура. Браво на ЕСО!

 Posted by at 6:53