Не виждаш ли чантата?

 Общи  Коментарите са изключени за Не виждаш ли чантата?
Юли 302013
 

Още щом влязоха контрольорите, забелязах, че тя стана и се насочи към изхода. Автобуса вече беше затворил вратите.

Лелката беше около петдесетте, определено не от малцинствените групи. Средна на ръст, средна на вид. Не бих я забелязал, но маневрата и беше много характерна. Застана на стълбите, точно пред вратата.

Контролата тръгна от задния край. Нямаше много хора, така че един светофар преди следващата спирка вече беше при нас.
– Добър ден. Билетче или карта? – не знам дали го обучават, инструктират, или просто попадам на по-учтиви контрольори, но се усмихнах вежливо:
– Заповядайте.
– Благодаря Ви, приятен ден – сканира ми картата и се обърна към лелката.
– Добър ден. Билет или карта?
– Аз слизам! – просъска тя, едва ли не със злоба. Хм?
– Имате ли билет или карта?
– Казах, че слизам!

Автобуса още чакаше на светофара едно кръстовище преди спирката. Към този момент бях убеден, че лелката е поредния гратисчия, убеден че държавата/общината (демек аз, с моите данъци) е длъжна да кара всички желаещи безплатно, „щото автобусите са скапани и закъсняват, така че що да плащам?“

Предстоеше ми изненада.

– Госпожо – вече много настоятелно каза контрольора – имате ли билет или карта?
Зелен светофар, автобуса потегли към спирката. Тогава лелката повдигна дамската си чанта и крясна
– Абе не виждаш ли че съм с чанта за триста лева! Как мислиш, дали нямам карта!

Извади си картата. Тя беше валидна.

И слезе.

Какво ли не правят хората, за да привлекат внимание…

 Posted by at 6:37
Юли 182013
 

Денят тръгна накуцвайки. Не, седмицата тръгна куцо – днес е понеделник.
Първо се замотах у дома. Да се изкъпя, избтъсна, последно стягане на багажа… Подминах си желания час за потегляне с 15 минути. После се обадих за такси – казаха ми стандартното“очаквайте СМС“. Интересно ако се обадя от стационарен телефон какво ще кажат.
Поне 5 минути не дойде никакъв СМС. Пък не вярвам рано сутрин да са чак толкова претоварени. Започнах сериозно да се изнервям – и без това закъснявам. Реших направо да сляза долу да чакам. Слязох и хоп – изненада! То таксито седи пред дома. А СМС-а го получих на половината път към летището.

После бакшиша ме изнудва с това, че нямал дребни да ми върне. Ебаси евтините номера! Явно усети, че бързам и ще му се размине. Още повече се изнервих, но нямах време за разправии.

За щастие на летище София нямах никакви проблеми. Този път се бях подготвил – натъпках си чантата с разни излишни глупости, но я докарах до 6 килограма.

Качването в самолета мина по план. Даже успяхме да излетим няколко минути по-рано. Това е добре, има надежда да хвана CAT-а в 9:06 във Виена. Настроението ме се подобри и от чудесното излитане, което дори успях да филмирам (този път си нося фотката).

И тогава се случи нещо красиво. За първи път в живота си видях така известната кръгова дъга, която обикновено е привилегия на пилотите. Да, доста малка, но пък съвсем цяла. При това беше нарисувана върху някои от най-интересните, пухкавки и ефирни облаци, които съм виждал от близо.

rainbow

Да, седмицата може да се окаже красива.

 Posted by at 12:30

Фото разходка до хижа Иван Вазов

 Общи  Коментарите са изключени за Фото разходка до хижа Иван Вазов
Юли 152013
 

Най-после събрах сили да публикувам няколко снимки от разходката ни покрай Седемте езера до х. Иван Вазов от преди няколко седмици.

Може да ги разгледате тук.

 Posted by at 18:15