Юли 182013
 

Денят тръгна накуцвайки. Не, седмицата тръгна куцо – днес е понеделник.
Първо се замотах у дома. Да се изкъпя, избтъсна, последно стягане на багажа… Подминах си желания час за потегляне с 15 минути. После се обадих за такси – казаха ми стандартното“очаквайте СМС“. Интересно ако се обадя от стационарен телефон какво ще кажат.
Поне 5 минути не дойде никакъв СМС. Пък не вярвам рано сутрин да са чак толкова претоварени. Започнах сериозно да се изнервям – и без това закъснявам. Реших направо да сляза долу да чакам. Слязох и хоп – изненада! То таксито седи пред дома. А СМС-а го получих на половината път към летището.

После бакшиша ме изнудва с това, че нямал дребни да ми върне. Ебаси евтините номера! Явно усети, че бързам и ще му се размине. Още повече се изнервих, но нямах време за разправии.

За щастие на летище София нямах никакви проблеми. Този път се бях подготвил – натъпках си чантата с разни излишни глупости, но я докарах до 6 килограма.

Качването в самолета мина по план. Даже успяхме да излетим няколко минути по-рано. Това е добре, има надежда да хвана CAT-а в 9:06 във Виена. Настроението ме се подобри и от чудесното излитане, което дори успях да филмирам (този път си нося фотката).

И тогава се случи нещо красиво. За първи път в живота си видях така известната кръгова дъга, която обикновено е привилегия на пилотите. Да, доста малка, но пък съвсем цяла. При това беше нарисувана върху някои от най-интересните, пухкавки и ефирни облаци, които съм виждал от близо.

rainbow

Да, седмицата може да се окаже красива.

 Posted by at 12:30